РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100502067 по описа за 2022 година
Производството по делото по реда на чл.250, ал.3, вр. чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Т. Г. със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3, подадена чрез пълномощник адв.Пушева, против
допълнително решение № 1774/09.08.2022 г. по гр.д.№ 795/2022 г. по описа на РС-
Бургас, с което е отхвърлена молбата й с правно основание чл.250 ГПК за допълване на
постановеното по същото дело решение № 1153/03.06.2022 г.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от атакуваното допълнително
решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с
исковата молба ищцата е поискала ответникът да бъде осъден да заплаща на
малолетното дете на страните месечна издръжка, платима до 10-то число на текущия
месец, но това не е изрично посочено в постановеното по делото решение №
1153/03.06.2022 г. Според въззивницата, тъй като издръжката се плаща ежемесечно
(чл.146 СК) и задоволява текущи и неотложни жизнени нужди е логично и житейски
обосновано същата да се дължи и заплаща в началото на текущия месец, за който е
предназначена. В тази връзка се сочи, че предметът на делото и обемът на дължимата
защита се определя от страните, като се счита за неоснователен и погрешен изводът на
районния съд, че в предмета на делото не се включвал посочения в исковата молба
1
падеж на плащане на издръжката и същият не бил задължителен реквизит от
диспозитива на решението, за което в жалбата се цитира практика на ВКС. Поради това
се счита, че БРС не се е произнесъл по цялото искане на ищцата по предявения от нея
иск за издръжка на малолетното дете на страните, а именно за определяне на падежа на
задължението за издръжка, както е заявена в исковата молба. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното допълнително решение и да постанови ново, с което да допълни
постановеното по делото решение № 1153/03.06.202 г. в частта му за падежа на
присъдената издръжка, като се осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете до 10-то число на текущия месец.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н.
Й. Й., не се взема становище по жалбата.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство пред РС-Бургас е образувано по исковата
молба на С. Т. Г. против Н. Й. Й., с която е предявен иск с правно основание чл.143 и
чл.149 СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетното дете на страните М. Н.
Й., родена на *** г., месечна издръжка в размер на 600 лв., платима до 10-то число на
текущия месец, считано от подаване на исковата молба – 08.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, както и да заплати за детето
издръжка за минало време в размер на 600 лв. на месец за период от една година преди
предявяване на иска.
С поставеното по делото решение № 1153/03.06.2022 г. на БРС исковете са
уважени частично, като съдът е осъдил ответника Н. Й. Й. да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете М. Н. Й., действаща чрез нейната майка и законна
представителка С. Т. Г., в размер на 300 лв., считано от 08.02.2022 г. до настъпване на
законни причини за изменяне на размера или за отпадане на дължимостта й, ведно със
законната лихва върху всяко закъсняло месечно плащане, начиная от съответния падеж
до окончателното изплащане. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на
малолетното дете и сумата от 3600 лв., представляваща дължима издръжка за периода
от 08.02.2021 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва, начиная от 08.02.2022 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл.250, ал.1 ГПК, с молба от 21.06.2022 г. ищцата е поискала от
районния съд да допълни постановеното от него решение № 1153/03.06.2022 г. в частта
за падежа на присъдената издръжка, като осъди ответника да заплаща месечна
2
издръжка за малолетното си дете до 10-то число на текущия месец.
С обжалваното понастоящем допълнително решение № 1774/08.08.2022 г. по
гр.д.№ 795/2022 г. на БРС е отхвърлена молбата на ищцата по чл.250 ГПК за допълване
на постановеното по делото решение № 1153/03.06.2022 г. Съдът е приел, че е
формирал воля по целия въведен от ищцата спорен предмет, като посоченият в
исковата молба падеж не е част от спорния предмет и не е задължителен реквизит от
диспозитива на съдебното решение, тъй като издръжката е платима до последното
число на месеца, за който е дължима, независимо от желанието на ищцата да я
получава авансово.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение на БРС за валиден съдебен акт. Молбата за
допълване на първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.250 ГПК,
поради което обжалваното решение е допустимо.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира същата за неоснователна, като споделя изцяло правни изводи на
районния съд и счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, в
което липсва произнасяне по целия спорен предмет, т.е. липсва формирана воля на
съда относно част от спорното право, по някой от съединените искове или относно
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет (напр. за законна лихва).
Произнасянето на съда по реда на чл.250 ГПК е по същество на спора, за което е бил
допуснат пропуск в решението, поради това и допълнителното решение подлежи на
обжалване по общия ред, т.е. на самостоятелно обжалване, както всяко решение по
същество на делото и се ползва със същите правни последици.
В случая, районният съд се е произнесъл по целия предмет на спора – по двата
предявени иска за издръжка, в частност по иска по чл.143 СК е присъдил месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от подаване на исковата молба, ведно със
саконната лихва върху всяка просрочено плащане. Обстоятелството, че съдът не е
посочил в диспозитива на решението предпочитания от ищцата падеж на задължението
за издръжка (до 10-то число на текущия месец) не води до непълнота на съдебния акт
по смисъла на чл.250 ГПК, като в тази връзка, настоящата инстанция намира за
неоснователни доводите във въззивната жалба. Нормата на чл.146, ал.1 СК
постановява, че издръжката се заплаща ежемесечно и при забава се дължи законна
лихва, което означава, че падежът на задължението настъпва в края на текущия месец и
3
след изтичането му дължащият издръжка изпада в забава. В случая, както правилно е
приел и БРС, посоченият в закона падеж на месечните плащания изтича в последния
ден на месеца, за който се дължи издръжка, като вписването в диспозитива на
решението на падеж на месечната издръжка не съставлява задължителен реквизит от
съдържанието на съдебния акт по чл.236 ГПК.
Предвид горното, въззивният съд намира, че основното решение не е непълно и
молбата на ищцата, с която е поискано допълване то му по реда на чл.250 ГПК, е
неоснователна. Ето защо, обжалваното решение № 1774/09.08.2022 г., с което молбата
по чл.250 ГПК е оставена без уважение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 1774/09.08.2022 г. по гр.д.№
795/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата на С. Т. Г. със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3, подадена чрез адв.Пушева, за
допълване на постановеното по същото дело решение № 1153/03.06.2022 г. по реда на
чл.250 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4