Р Е Ш Е Н И Е
№………… 30.09.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
Секретар:
Анелия Докузова, Прокурор: Диана Мицканова, като разгледа докладваното от
съдията Григоров ВНАХД №530 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №135/28.11.2019г. ЧРС по НАХД№234/2019г. е постановил: ПРИЗНАВА Р.Л.И. ЗА НЕ ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2018г. по пътя
между с. ***, обл. Враца и с. ***, обл. Плевен, в посока към с. ***,
транспортирал с товарен автомобил „***“ с рег.№***, незаконно добит от другиго
дървен материал – 1,5 пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 33.55 лева, като
случаят е маловажен, КАТО ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК.
С решение №33/21.02.2020г. ПОС по ВНАХД№22/2020г. е
постановил: ОТМЕНЯ Решение № 135/28.11.2019 г., постановено по НАХД №
234/2019г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззивния съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, като е приел, че съдът
е допуснал произнасяне по непредявено обвинение, тъй като същия няма правомощие
да квалифицира други факти извън изложените в постановлението, с което е
внесено предложение за освобождаване на Р.И. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а ако пък от своя страна установи
различни от представените на вниманието му фактически положения е следвало
съгласно чл.378,ал.3 от НПК да прекрати съдебното производство и върне делото
на прокурора. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, то е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвинението, което не е получило екзактно произнасяне по
постановлението си по чл.375 от НПК. Произнасяне по съществото на делото в този
случай от въззивния съд е и немислимо.
След връщане на делото за ново
разглеждане с решение №50/11.06.2020г. ЧРС по НАХД№78/2020г. е
постановил: ПРИЗНАВА Р.Л.И. ЗА НЕ ВИНОВЕН в
това, че на 23.08.2018 г. по пътя между с. ***, обл. Враца и с. ***, обл.
Плевен, в посока към с. ***, транспортирал с товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 пр.куб.м. от вида „цер“ на
стойност 33.55 лева, като случаят е маловажен, КАТО ГО ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 вр. ал.2
от НК.
Недоволен от
постановеното е останал прокурор в РП-Плевен, като се излагат съображения за
необоснованост и се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на
осъдителен такъв.
Ответника по протеста
изразява становище, че няма основание за отмяна на съдебния акт и последния
следва да бъде потвърден.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови решението си ЧРС е приел следното
от фактическа страна: На 23.08.2018 г. в тъмната част
на денонощието, свидетеля Т.И.Б., управлявал товарен автомобил „***“ с рег.№ ***,
като превозното средство било натоварено с 1,5 пространствен кубически метра
дървен материал от вида „цер“, който бил незаконно добит от другиго. Той се
движел непосредствено зад друг товарен автомобил, а именно: „***“ с поставени
регистрационни табели за друг автомобил, с рег. № ***, също натоварен с
дървесина от цер. По същото време и място екипи на „Изпълнителна агенция по
горите“ – гр. София съвместно със служители на Регионалните дирекции по горите
в градовете Берковица, Благоевград и София, извършвали проверка за контрол по
спазване разпоредбите на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча
в землищата на няколко села на границата между областите Плевен и Враца, сред
които и селата ***, обл. Враца и ***, обл. Плевен. Свидетелите Д.В.К.и К.И.Д.–
служители на „Изпълнителна агенция по горите“ – гр. София, били разпределени в
един екип и били разположени със служебно МПС, марка „Гранд Чероки“ в страни на
пътя между двете посочени села, като се били позиционирали в неосветените и
тъмни части на земеделските площи, находящи се в близост до с.***.
Около
21.00 часа на посочената дата към св. К.и св.Д.в посока към с. ***, обл. Враца
се приближили двата товарни автомобила – „***“ с рег.№ *** и „***“ с поставени
регистрационни табели за друг автомобил, с рег. № ***, посочени по–горе. В
близост до с. ***, обл. Враца имало разположен друг екип от двама служители на
„Изпълнителна агенция по горите“ – гр. София – М.М.и Ю.Ф.и един служител на РДГ
– Берковица – св. С.Н.М., също със служебен автомобил. Св. Д.и К.уведомили по
телефона колегите си от другия екип за преминаващите два товарни автомобила и
за обстоятелството, че същите са се насочили към тях. След около половин час
получили обратен сигнал от екипа до с. ***, че същите две МПС-та били
забелязани да влизат в с. *** и отново да се връщат в посока към с. ***, т.е.
към мястото, където стояли свидетелите Д.и К.. Екипът на св. С.М.също тръгнал с
техния служебен автомобил след двата буса. След като получили това обаждане от
колегите си, св. К.изкарал служебния автомобил на пътя, като започнал да се
движи съвсем бавно по пътя в посока към с. ***. Двата товарни автомобила ги
приближили отзад и тогава св. К.подал светлинен сигнал и ги спрял на пътното
платно за проверка. Непосредствено зад тях пристигнал и служебният автомобил,
управляван от св. С.М.и също спрял зад втория от бусовете. Тримата служители на
„Изпълнителна агенция по горите“ – гр. София проверили товарния отсек на всеки
от двете МПС-та и установили, че в първия – а именно „***“ с поставени
регистрационни табели с № *** имало натоварен дървен материал от вида „цер“,
който възлизал на 1,6 пр.куб.м., а във втория – „***“ с рег.№ *** имало натоварени 1,5 пр. куб. дърва, също от вида
„цер“. Върху дървесината и от двете МПС-та нямало поставени никаква контролна
горска марка – общинска или производствена. В първото МПС, след спирането му,
свидетелите Д.и К., разпознали на мястото на водача подсъдимия Р.И., който до
тогава бил непознат за тях. Поискали документите на водачите, същите не им ги
представили и тогава служителите на „Изпълнителна агенция по горите“ – гр.
София подали сигнал на тел. 112, като на място пристигнал св. Ц.И.Д.от РУ МВР –
Бяла Слатина. Последният забелязал, че вече са в района на друго ОДМВР, след
консултация с оперативния дежурен в РУ – Бяла Слатина, уведомил оперативния
дежурен в РУ – Червен бряг, че е налице престъпно деяние и то е извършено на
тяхна територия. На място, след кратко време пристигнал дежурен екип от
свидетелите Л.Ц.В., С.В.В.и П.Ц.К.– служители на РУ МВР – Червен бряг, които
действително разпознали обв. Р.Л.,***, поради което за извършване на
първоначален оглед били извикан следовател от ОСлО при ОП – Плевен. Служителите
на МВР установили самоличността на лицата и като водач на втория товарен
автомобил идентифицирали св. Т.И.Б.. Процесната дървесина от двете МПС-та била
закарана от служители на „Изпълнителна агенция по горите“ – гр. София за
съхранение в горски кантон при ТП-ДГС – гр. Враца.
При горната фактическа обстановка съдът е приел, че авторството на деянието
не е доказано по несъмнен начин, като изложените съображения се свеждат до
следното: За да
обоснове обвинителната си теза спрямо подсъдимия И., представителя на РП –
Плевен – ТО – Червен бряг се доверява на показанията и констатациите намиращи
се в показанията на свидетелите Д.В.К.и К.И.Д.– служители на „Изпълнителна агенция по
горите“ – гр. София и един служител на РДГ – Берковица – св. С.Н.М., дадени пред съда в о.с.з.
на 11.06.2020 г. Същите обаче съдържат в себе си взаимно изключващи се
твърдения относно момента на спиране на управляваното от подсъдимия МПС и
авторството на вмененото му деяние – управление на товарен автомобил „***“ с поставени регистрационни табели с № ***,
транспортирайки незаконно добит от другиго дървен материал – 1,6 пр. куб.м. от
вида „цер“ на стойност 35.78 лв. От показанията на св. Д.се установява, че
същия е видял в страничните огледала и това за обратно виждане на служебния
автомобил управляван от колегата му К., приближаващ се товарен автомобил с
включени светлини и подал светлинен сигнал, като след спирането му слязъл и
отишъл при водача, разпознавайки подсъдимия И.. Свидетеля С.М.пък дава
убедителни показания, че колегите му – свидетелите Д.В.К.и К.И.Д.– служители на
„Изпълнителна агенция по горите“ – гр. София, се движели със служебен
автомобил, марка „Гранд Чероки“ и изпреварвайки двата товарни автомобила – „***“
с рег.№ *** и „***“ с поставени регистрационни табели за друг автомобил, с рег.
№ ***, посочени по–горе подали светлинен сигнал и ги спрели за проверка. От
показанията пък на свидетеля Д. К., четени на основание чл. 281, ал.1, т.3 от НПК пък се твърди, че той стоял със
светлоотразителна жилетка и „Стоп“ – палка подавайки сигнал за спиране на управляващия товарен автомобил „***“ с поставени регистрационни табели
с № ***, след чието спиране била извършена проверката, констатирала наличието
на незаконно придобита дървесина.
В същото време в дадените пред състава на съда обяснения, подсъдимия И.
твърди, че въпросната вечер бил тръгнал пеша за цигари в с. ***. Срещнал
свидетеля Д.Д., който се движел с микробус и се качил в буса да го придружи и
си поговорят, тъй като от доста време не се били виждали. Д. заредил буса с
гориво на бензиностанцията в с. *** при свидетеля В.В.и потеглил към с. ***,
където Д. казал на подсъдимия, че има лична работа и го оставил да изпуши една
цигара на чешмичката в с. ***, в центъра на селото и отишъл да си върши
работата. Обвиняемия бил видян от свидетеля Ц.Ц., който е личен лекар на доста
от хората в с. *** и с. ***. Спрели се и се заговорили. Ц. предложил на И. да
го закара в с.***, но в това време пристигнал бял бус и обвиняемия се е качил в
него. И Д. и Б. твърдят, че са управлявали двата буса, като на връщане от с. ***,
И. се е возел при Д.. На пътя преди с. *** двамата водачи са спрени от подадени
светлинни и звукови сигнали на контролните органи. Д. твърди, че след като
спрял се е уплашил и е побягнал в храстите през дясната врата на буса, който
управлявал, тъй като шофьорската не се отваряла от вътрешната страна. В
кабината на автомобила останал обвиняемия, който се преместил на шофьорското
място, за да изгаси двигателя на автомобила, и там бил установен от контролните
органи. За това същият бил възприет от тях като водач на автомобила.
Така твърдяната от обвиняемия фактическа обстановка се установява и от
показанията на посочените по-горе свидетели. Дори да се приеме, че обясненията
на И. и на Б. са в посока подкрепа на защитна теза, то липсва мотив показанията
на Д.Д., В.В.и Ц.Ц. да са в подкрепа на тази теза. Д. с показанията си
признава, че той е автор на инкриминираното деяние и е на ясно, че с тези свои
показания рискува да бъде обект на наказателно преследване. Св. В.В.няма връзка
с казуса, тъй като е продавач в бензиностанция и също не е установен мотив да
твърди, че обвиняемия се е возил бус управляван от свидетеля Д.. Още по-малко
пристрастен е личния лекар, уважавания и
ползващ се с добро име сред обществото св. Ц., за който няма данни за връзки
със страните, които биха го мотивирали да лъжесвидетелства, потвърждавайки
тезата на И., че е бил пътник в буса.
Наличието
на съществени противоречия в показанията на свидетелите обосноваващи
съставомерност на деяние извършено от подсъдимия разколебава обвинителната теза
на представителя на Прокуратурата и обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.1
от НК. Тезата, че
ясно и категорично са възприели обвиняемия като водач на спряното МПС, не може
да се кредитира еднозначно от съда. Това е така, тъй като действието се развива
в тъмната част на денонощието в участък който не е осветен – между селата *** и
***. Единствената светлина е от фаровете на автомобилите. Посоката на фаровете
на автомобилите е една и съща, като автомобила на контролните органи е пред
този, когото са спрели, тоест същите са били осветявани от спрения автомобил.
При тази позиция на светлината, на съда е ноторно известно, че е невъзможно с
просто око да бъде възприето по категоричен начин кой е водач на превозното
средство, колко са лицата в кабината и дали някой е слязъл от автомобила. Още
повече, че не е ясно св. Д.и св. К.дали са били вътре в автомобила, с гръб към
управляваното от подсъдимия МПС, когато са подали светлинния сигнал за спиране
и единствената възможност да видят автомобила е в огледалата за обратно
виждане, в които се е отразявала светлината на фаровете или са били навън
подавайки сигнал със „Стоп-палка“. Противоречията в показанията
на тези свидетели са крайно недостатъчни за ангажиране на отговорността на
подсъдимия И..
От друга
страна, решаващия състав не оспорва и наличието на разминавания в показанията
на свидетелите Д. и Б., подкрепящи защитната теза на подсъдимия И.. Същите
обаче се явяват ирелевантни, тъй като не подсъдимия е този на който Закона е
възложил задължението да „доказва“ невиновността си. Предвид горното съдът не
кредитира с доверие показанията на св. Д.и св. К.относно факта, че водач на
спрения от тях автомобил е бил именно обвиняемия И., като в този ред на мисли
настоящия състав се учудва, Защо и по какви причини не са снети отпечатъци от
волана на процесното МПС „***“ с поставени регистрационни табели за друг
автомобил, с рег. № ***, което би дало безспорен отговор на въпроса за
авторството на деянието.
Липсата на
безспорни доказателства относно авторството на деянието изключва възможността
от ангажиране на наказателна отговорност. Същата е абсолютно недопустима и при
наличието на каквото и да е съмнение или предположение, че може би автор на
деянието е обвиняемия.
На първо място следва да се отбележи, че съдът е допуснал отново
нарушението, което е станало основание за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане.
Видно е от диспозитива, че отново с диспозитива е постановено, че се ПРИЗНАВА Р.Л.И. ЗА НЕ ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2018 г. по пътя между с. ***,
обл. Враца и с. ***, обл. Плевен, в посока към с. ***, транспортирал с товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5
пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 33.55 лева, като случаят е маловажен, КАТО
ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
235, ал.6 вр. ал.2 от НК.
Оплакванията в протеста се свеждат до следното:
1. Съдът неправилно е
оценил показанията на свидетелите Д., К.и М., като ги е цитирал избирателно, а
в друга част въобще не ги е отчел и анализирал. Не са обсъдени показанията на
св.С.М.в частта, в която посочва, че е имал видимост към дясната част на двата
буса и този свидетел не е видял да се отваря дясната врата на буса и да излиза
някой от там. В същия смисъл са и показанията на другите двама свидетели – Д.и К.;
2. Съдът не е обсъдил
противоречията в показанията на свидетелите, които подкрепят защитната теза на обвиняемия
и е необоснован изводът, че тези противоречия са ирелевантни. Съдът не е отчел
фактът, че св.Д. и Б. са близки приятели с обвиняемия, както и противоречията в
показанията на св.Д.. Този свидетел заявява, че бил минал през кръстовището на
с.***, до чешмичката, малко след като св.Б. бил оставил там обвиняемия, но не
бил забелязал обвиняемия там. На връщане вече от същото кръстовище го
качил.
Св.Б. заявява, че бусът
на обвиняемия бил спрял в храстите и поради това последният слязъл от
шофьорското място, а не от дясно, но това не попречило на св.Д. да скочи в
същите тези храсти.
Св.Б. в качеството на
обвиняем не казва нищо и на трите разпита, а дава различни показания чак след
приключване на неговото дело.
3. Св.В.В.– работник на
бензиностанцията на последното заседание не си спомня датата, когато Д. е
зареждал гориво. При новото разглеждане на делото липсва конкретика относно буса,
управляван от св.Д.;
4. Св.Ц.Ц./личен лекар в
с.***/ не потвърждава по никакъв начин тезата на обвиняемия, че бил само пътник
в буса, както сочи съдът в решението си. Този свидетел само посочва, че е видял
обвиняемия на кръстовището, но не е видял къде в буса е седнал;
5. Следва да се има
предвид развитието на защитната теза на обвиняемия: На 23.08.2018г. пред негови
колеги полицаи и служители на ИАГ не споменава, че е бил само пътник. На
24.08.2018г. в качеството обвиняем заявява, че бил управлявал другия бус – „***“.
Едва на 08.04.2019г. обвиняемият посочва, че само се е возил и водач е бил св.Д..
Освен това нито в досъдебното производство, нито в съдебното дава логично
обяснение защо не е излязъл от дясната врата, а се е преместил на шофьорското
място и угасил буса, сложил ръце на волана и така бил заварен от проверяващите.
6. Учудването на първата
инстанция, за това, че не са взети дактилоскопни следи от волана е ненужно
защото обвиняемия не оспорва, че е хващал волана на буса.
По първото оплакване.
Това
оплакване е частично основателно защото действително ЧРС не е обсъдил надлежно
и подробно показанията на тези свидетели, но това не води до обратен краен
извод. Очевидно е от мотивите, че съдът приема, че сами по себе си тези
показания доказват обвинителната теза и в този аспект вниманието е насочено към
другата група показания, които също подлежат на внимателна преценка. Съдът,
обаче след анализа и на другата група свидетели е концентрирал мотивите си в
съществения момент, а именно защитната теза на обвиняемия, че Д. е шофирал и е
избягал от автомобила при спирането му. В тази насока съдът е изложил мотиви
относно това, че спирането на автомобилите е станало през тъмната част на
денонощието, на фарове, възможността свидетелите да възприемат всичко и т.н.
Относно оплакването в
протеста, че „Не са обсъдени показанията на св.С.М.в частта, в която посочва,
че е имал видимост към дясната част на двата буса и този свидетел не е видял да
се отваря дясната врата на буса и да излиза някой от там.“ е необходимо да се
посочи, че обсъждането им не би довело до различен извод. Това е така защото е
видно, че в показанията си този свидетел посочва, че са следвали двата буса и
разстоянието до втория е било 20-30метра, а между двата буса е било 10-15 метра.
Посочва още, че обвиняемия е бил в първия бус и това означава, че разстоянието
между автомобила на св.М. и буса с обвиняемия е било от 30-45метра, като освен
това помежду им е имало бус „***“. Това разстояние и обстановка при осветление
на фарове не изключва защитната версия на подсъдимия и показанията на св.Д..
Все пак последният твърди, че бързо е отворил и избягал, което не изключва
възможността да не е бил видян от проверяващите. В този аспект оплакването не
може да се приеме за основателно до степен, че да се направи извод, различен от
този на ЧРС.
По второто оплакване.
В това оплакване
действително прокурорът е положил съществени усилия да обоснове неправилността
на изводите на ЧРС с известни противоречия и липса на отчитане на близките
отношения на обвиняемия със свидетелите. Всички твърдения в това оплакване,
обаче са гравитиращи около същността и биха имали съществено значение при друго
слагане на доказателствата. В случая, обаче св.Д. описва как е отишъл за дърва
с Б., как е качил обвиняемия случайно в буса и как е избягал при проверката.
Това са преки доказателства за авторството на деянието от страна на свидетеля и
същевременно оневиняващи обвиняеми. Дори и да са много близки приятели от
година все пак този свидетел признава извършване на престъпление. На практика е
изключително трудно да се приеме, че при наличие на преки доказателства за
авторството на деянието/самопризнанието на св.Д./ може казусът да се реши по
косвените такива. Действително обвиняемият е установен на мястото на шофьора и
то сам, но категорични показания, че той е управлявал преди това автомобила
няма още повече при наличната защитна версия, която освен това е подкрепена и с
показанията на св.Д.. Важното в случая е това, че няма категорични и неоспорими
доказателства за това, че св.Д. лъже. А една такава негова категоричност може
да се преодолее само с несъмнени опровергаващи доказателства, каквито в делото
няма. В този смисъл как точно е станало вземането на обвиняемия в буса, дали са пречели храстите на някоя от вратите,
как се е променяла позицията на св.Б. в хода на делото са обстоятелства, които
биха били решаващи при липса на преки доказателства за невинността на
обвиняемия.
На фона на горното
оплакването е неоснователно.
По третото оплакване.
Относно показанията на
Св.В.В.– работник на бензиностанцията следва да се отбележи, че дори от
неговите показания, колкото и бегли да са, се подкрепя крайния извод на ЧРС.
Този свидетел посочва, че е застъпил в 19,00 часа, на мръкване е дошъл бял бус,
който е бил зареден от М.. Вярно е, че не посочва св.Д., но най-вероятно него
има предвид под М..
По четвъртото оплакване.
Това оплакване е
аналогично на третото и изводът от него е, че показанията на св. Св.Ц.Ц. не
само не опровергават защитата на обвиняемия, но и я подкрепят. Този свидетел
посочва, че обвиняемия се е качил в буса като“пътник“. Къде точно е седнал не е
съществено, важното е че посочва, че не се е качил да управлява буса, а като
„пътник“.
По петото оплакване.
При това оплакване
прокурорът е положил съществени усилия също да обоснова обвинителната теза,
като е направил максимално възможното при събраните доказателства по делото.
Процесуалното поведение във връзка с обясненията не може да е решаващ фактор
във вреда на обвиняемия. Негово право е да дава, да не дава или да дава
обяснения по негова преценка по време на процеса. При липса на самопризнание е
трудно да се приеме тезата, че поведението на обвиняем може да се третира като
доказателство за неговата вина. Както се посочи и по-горе невинността на
обвиняемия е доказана с пряко доказателство и това е самопризнанието/под
формата на свидетелски показания/ на св.Д..
По шестото оплакване.
Това
оплакване не може да бъде споделено защото ако са взети дактилоскопни следи от
волана и въобще от превозното средство и не се открият никакви пръстови
отпечатъци на св.Д., то това би било силен аргумент за опровергаване на
неговите показания/при определени и други факти/. Разбираемо е обаче защо не са
взети дактилоскопни следи и това е фактът, че обвиняемият е намерен единствен в
автомобила и на мястото на шофьора. Едва ли някой от разследващите е
предполагал подобна защитна версия, която освен това в последствие се и доказва
категорично със свидетелски показания. В този аспект не е учудващо, че не са
взети дактилоскопни следи, но ако бяха взети е възможно доказателствения анализ
да добие друг ход.
На фона на
горното няма основание за коригиране на крайния извод на ЧРС за невинността на
обвиняемия.
Както се посочи, по-горе, обаче
съдът отново е допуснал същото процесуално нарушение, за което предишния
съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане. Настоящото
производство по силата на чл.378 ал.5 от НПК е по Глава ХХІІ от НПК и съответно
се прилага чл.335 ал.3 от НПК - Когато са налице повторно условията на ал. 2,
въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Буквално
са налице повторно условията на чл.335 ал.2 от НПК защото дори процесуалното
нарушение е идентично/ако е различно би могло да се разсъждава дали е налице
повторно нарушение по смисъла на закона/. В този смисъл следва настоящата
инстанция да коригира оправдателния диспозитив, като приложи чл.334 т.3 вр.
чл.337 ал.3 от НПК и се измени присъдата само в частта относно вида на
превозното средство, цената и размера на предмета на престъплението, като се
приеме, че оправдаването е за обвинението в това, че: на 23.08.2018г. по пътя
между с. ***, обл. Враца и с. ***, обл. Плевен, в посока към с. ***,
транспортирал с товарен автомобил „***“ с рег.№***, незаконно добит от другиго
дървен материал – 1,6 пр.куб.м. дървен материал от вида „цер“ на стойност 35.78
лева, като случаят е маловажен.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА на основание чл.334 т.3
вр. чл.337 ал.3 от НПК решение №50/11.06.2020г. на ЧРС постановено по НАХД№78/2020г. по описа
на същия съд само в частта относно вида на превозното средство, цената и размера на предмета
на престъплението, като се счета, че оправдателното решение е за следното
обвинение спрямо Р.Л.И. по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК: На 23.08.2018г. по пътя между с. ***,
обл. Враца и с. ***, обл. Плевен, в посока към с. ***, транспортирал с товарен
автомобил „***“ с рег.№***, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,6
пр.куб.м. дървен материал от вида „цер“ на стойност 35.78 лева, като случаят е
маловажен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.