Р Е Ш Е Н И Е
№ __96___
гр. Кубрат, 30.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана П. – Енева
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора
. . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 63 по описа за
Производството е по искови претенции с правно основание в разпоредбите на чл. 220, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, с заявено искане за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, и предявени насрещни искови претенции с правно основание в разпоредбата на чл. 150, във вр. с чл. 262 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД, с заявено искане за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът - „Пацони” – ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.З., адрес ***, като твърди, че с ответника К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, са били в трудово правоотношение – Трудов договор № 910/ 09.06.2016 г., в изпълнение на който той е работил в предприятие на дружеството като „продавач – консултант”; страните договорили 3 (три) месечен срок на предизвестие; по молба на ответника от 11.10.2016 г. трудовия договор бил прекратен на основание чл. 326, ал.1 КТ – по искане на работника, неспазил срока на договореното между страните предизвестие; предвид подписана от работника декларация, с която дава своето съгласие при неспазване от нейна страна на уговореното в трудовия договор предизвестие работодателя да удържи като обезщетение брутното му трудово възнаграждение, дружеството извършило прихващане на последното начислено трудово възнаграждение, след което той останал задължен към дружеството с две брутни трудови възнаграждения; писмено поканен доброволно да изпълни това свое задължение работника не платил претендираната с писмото сума, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за неспазено предизвестие за срок от два месеца в размер на 1 349.45 лева, ведно с законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2017 г., до окончателното изпълнение. В о.с.з., чрез пълномощника си дружеството – ищец по делото, уточнява по фактите, че поради изразено от работника съгласие за извършване на удръжки от дължимото му се за м.10.2016 г. брутно трудово възнаграждение, работодателят е извършил прихващане за сумата 210.55 лв. от общо дължимото от него обезщетение в размер на 1 567.20 лева, поради което той остава да дължи разликата - претендираната сума 1 356.65 лв.
Ответникът – К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, на който е връчено съобщение, е дал писмен отговор в срок, с който като оспорва заявените от ищеца факти във връзка с предявения иск: подал е молба за прекратява на трудовия договор, считано от 11.10.2016 г., по взаимно съгласие на страните, и считал, че такова е налице, тъй като още в същия ден му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор; не е отправял писмено предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор, подписвайки предоставена му от представител на работодателя типова бланка на молба за напускане, заявява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Моли за отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност – ако предявения срещу него иск, съдът намери за основателен, оспорва същия по размер и заявява възражение за съдебно прихващане между предявеното вземане на ищцовото дружество и дължимите му се: възнаграждения за извънреден труд, който е полагал в полза на работодателя – 160 часа през работни дни; 160 часа през почивни дни и 20 часа през празнични дни, в размер на общо 1 690.00 лева; и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 156.00 лева.
Ответникът – К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, предявява срещу ищцовото дружество насрещни искови претенции: като твърди, че за времето от постъпването му на работа по сключения между тях трудов договор от 09.06.2016 г., до прекратяването му, считано от 11.10.2016 г., въпреки липсата в него на уговорки за ненормиран работен ден, за работа на смени или за удължено работно време, е полагал извънреден труд в полза на предприятието – работил е на смени, чиято продължителност надхвърля договорения 8 часа работен ден, като първата смяна започва от 6.00 часа и продължава до 14.00 часа, а той е работил до 16.00, до 17.00, а понякога и до 19 часа; втората смяна започва в 14.00 часа и продължава до 23.00 часа, след което е бил задължен да остава за извършване на ревизии; за същия период е работил по минимум 10 часа за работен ден, а някой път и по 12 часа, 6 дни в седмицата, при неспазване на правилата за междудневна и междуседмична почивка; не е ползвал платен отпуск; и тъй като за процесния период не му е начислявано и не му е заплащано възнаграждение за положения от него извънреден труд: 160 часа през работни дни; 160 часа през почивни дни и 20 часа през празнични дни; и не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, моли за осъждане на дружеството работодател – „Пацони” – ЕООД, да му заплати възнаграждение за положения извънреден труд, претендирано в размер на общо 1 690.00 лева, както и да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, претендирано в размер на 156.00 лева, ведно с законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на насрещните искови претенции – 10.03.2017 г., до окончателното изпълнение. С Определение от о.с.з. на 14.06.2017 г., на основание и по реда на чл. 214, ал.1, изр.3, предл.І-во ГПК, по писмена молба на насрещния ищец, връчена на ответника, е допуснато увеличение размера на претендираното обезщетение за извънреден труд от 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/лева, на 1780.30 /хиляда седемстотин и осемдесет лева и тридесет ст./лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; както й увеличение размера на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 156.00 /сто петдесет и шест/ лева на 208.96 /двеста и осем лева и деветдесет и шест ст./лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В срока за писмен отговор, „Пацони” – ЕООД, чрез адв. Н. Д., изпраща писмен отговор на предявените насрещно искови претенции, с който, като оспорва заявените от ответника – насрещен ищец, факти във връзка с предявените искове: отрича в предприятието той да е работил извънредно, както и да не му е изплатено обезщетение за четири дни отпуск, заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Моли за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че ищцовото дружество и ответника К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, са били в трудово правоотношение по сключен между тях Трудов договор № 910/ 09.06.2016 г., в изпълнение на който той е работил в предприятие на дружеството като „продавач – консултант”; с т. 3 страните договорили 3 (три) месечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни. Мястото на работа на работника е в Магазин Пацони в гр. Кубрат, работният ден е с продължителност 8 часа, 5 дни в седмицата; договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при уговорено трудово възнаграждение от 520.00 лв. По молба на ответника от 11.10.2016 г. трудовия договор бил прекратен с издадена от работодателя Заповед № 00…54/ 11.10.2016 г. на основание чл. 326, ал.1 КТ – по искане на работника, с цитирам „неспазено предизвестие”.
Видно от подадената от работника молба – л.6 от делото, извън печатното й съдържание, ръкописно са изложени единствено имената на работника, дата, считано от която претендира освобождаване от длъжност – 11.10.2016 г., и дата на подаване на молбата – 11.10.2016 г..
От показанията на разпитаната по делото по инициатива на ищцовото дружество свидетелка С. В., работеща в същия магазин по трудов договор на длъжност „продавач – консултант” и към настоящия момент, се установява, че нито един от работниците в магазина на дружеството в гр. Кубрат, вкл. и тя, няма достъп до представляващия дружеството; макар и да не е назначена по трудов договор (или такъв за управление) в ръководна длъжност с място на работа в гр. Кубрат, единствено при нея се подават молба за назначение, респ. напускане, на работа; тя разполага с образци на молби, които предоставя на кандидатите за работа в магазина, респ. напускащите, приема ги – попълнени, изпраща ги в гр. Русе, където „счетоводството” ги обработва и ги изпраща отново в магазина; обяснява, че не приема молби в свободен текст, а винаги дава молбата за напускане, която е налична „в компютъра” – принтира и им дава да попълват с имената си.
Ползвайки се от подписана от работника декларация, с която той дава своето съгласие при неспазване от негова страна на уговореното в трудовия договор предизвестие работодателя да удържи като обезщетение брутното трудово възнаграждение, дружеството извършило прихващане на последното начислено му трудово възнаграждение в размер на 116.52 лв. и начисленото му обезщетение за неизползван отпуск за 4 дни в размер на 94.03 лв.
От представените от ищцовото дружество документи – Правилник за вътрешния трудов ред, част „Работни време, почивки и отпуски”, чл. 34 и сл., с който ответника е запознат, видно от нарочен абзац на подписания от него трудов договор, се установява, че работното време на работниците и служителите в предприятието се изчисляват сумирано за период на всяка нова седмица, считано от 1-во число на всяка календарна година, като продължителността на работното време при сумирано изчисляване е 8 часа; работните смени са първа, втора и редовна с фиксирани начало и край на работната смяна, различни при зимно, респ. лятно работно време; графиците на работните смени се изработват така, че да не се допуска полагане на труд над нормативно установеното за всеки един работник. Въпреки това, съгласно чл. 36, ал. 3 от същия правилник, е разпоредено на работниците, които работят на смени, че нямат право да напускат работното си място или да преустановяват работа, без изричното разрешение на прекия им ръководител.
Представените от ищцовото дружество Седмични графици на персонала – л. 62 до л.89, вкл., съставляващи частни документи, подписани от не посочено с три имена като „утвърдило” ги лице за м-н „Пацони” в Кубрат, нямащи достоверна дата, са неотносими към предмета на делото, тъй като нито един от тях не касае ответника и периода, в който той е работил за ищцовото дружество – 09.06. – 11.10.2016 г. Същото се отнася и за представените от ищцовото дружество Заповеди №№ 38/ 03.12.2015 г., 41/ 29.12.2015 г. и 11/ 22.02.2016 г. – не са неотносими към предмета на доказване по делото.
Видно от показанията на всяка една от разпитаните по делото свидетелки, независимо от изработените графици за работа на смени, с посочено времетраене на работата – с фиксирани в часове начало и край на работната първа, втора или редовна смяна, всяка една от тях е работила по възложена й конкретна работа за изработване за всяка една от конкретните работни смени.
В този смисъл показанията на св. С. В.: „На мен ми се е случвало, когато не мога да си свърша работата, да остана до по- късно. Когато приема стока, трябва да я заведа, и, ако не успея за тези осем и половина часа, оставам, защото няма как да я оставя за другия ден и няма кой друг да я свърши работата, затова когато се наложи оставам да работя.” Съгласно показанията на св. Г. Р., работеща в същия магазин по трудов договор на длъжност „продавач – консултант” и към настоящия момент, цитирам: „Рядко се налага аз да остана за малко след работно ми време, в зависимост как си свърша работата. Като не мога да си свърша работата в работно време, се налага след това да си свърша работата.”, „Ако започнем да разтоварваме камион (със стока) и излезем от работното време, продължаваме да разтоварваме камиона, защото и вътре в магазина трябва да има хора”; обяснява, че не знае някой да работи повече от десет часа на ден; не знае какво всъщност е редовен и извънреден труд, тъй като макар и всеки месец да е получавала различно по размер трудово възнаграждение, никога не й е връчван фиш за начислените й работна заплата и допълнителни възнаграждения и никога не се е подписвала на ведомост за заплатите за 3-годишния период на работа в магазина на дружеството.
Видно от показанията на св. А. А., работила в същия магазин по трудов договор на длъжност „продавач – консултант” в процесния период от време, но напуснала работата при същите условия – без да отработи 3-месечния срок на предизвестие и без да заплати на работодателя си обезщетение за това в договорения в трудов договор размер, поради което ответница по иск със същия предмет по др. гр.дело, заведено от дружеството ищец, ходила в час, съответстващ на началото на възложената й смяна – първа, втора, редовна, но приключвала работа, когато ги „пусне” управителката; имало дни, в които е застъпвала първа смяна в 6.00 часа сутринта и си е отивала към 6.30 часа вечерта, а когато застъпвала втора смяна от 13-13.30 часа работели до полунощ, дори и до 01.00 часа; отрича да са имали и ползвали 15-минутни почивки; съгласно обявяваните им седмични графици за работа на всеки от работниците бил определен по един почивен ден, поради което за периода, през който тя е работила в магазина е работила по 6 дни седмично с 1 почивен ден, който не било задължително да „се падне” в събота или в неделя. Магазинът се зареждал със стока всеки ден; стоката идвала към 11.00 часа и работниците - продавач – консултанти, разтоварвали камионите, като повечето пъти А. и ответника К. я разтоварвали; работила заедно с К.Ю. на смени, при едни и същи условия на работа и продължителност, вкл.и извънработното време.
Показанията на посочените свидетели, преценени по правилото на чл. 172 ГПК, тъй като първите две от тях продължават да работят за същия работодател, а третата е бивша работничка на същия и в условията на висящ трудов спор с него с предмет идентичен с предявения иск – за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна на работника, съдът приема за достоверни, относно установяването на факта на полагане на труд извън договореното сменно работно време. Първите две свидетелки, макар и видимо притеснени, макар и да затаяват конкретика относно начина на организация на труда в предприятието на търговеца – работодател, признават, че се налага да остават на работа след изтичане на работната им смяна, защото „не са си свършили работата”, в който смисъл са и показанията на третата от тях.
В съответствие с дадените от посочените свидетелки показания, съдът приема за установено от фактическа страна, че в определеното му място на работа – магазин „Пацони” в гр. Кубрат, ответника , обратно на удостовереното с представените от ищцовото дружество частен документ - Правилник за вътрешния трудов ред, част „Работни време, почивки и отпуски”, чл. 34 и сл., системно е полагал труд, извън установеното за него работно време, но не са налице конкретни писмени и гласни доказателства, установяващи верността на твърдяните от него обстоятелства с насрещната искова молба – че е положил за периода от назначаването му на работа - 09.06.2016 г., до прекратяването на трудовия договор – 11.10.2016 г., труд, извън установеното за него работно време, в твърдяния размер: 160 часа - през работни дни; 160 часа - през почивни дни, и 20 часа - през празнични дни.
От заключението на ССч. експертиза, неоспорена от страните, се установява, че размера на месечното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ освобождаването на работника от работа е 548.15 лева, а размера на обезщетението за неспазване на договореното между работодателя и работника 3-месечно предизвестие е 1 567.20 лева; работодателят е удържал от работника след и по повод на прекратяване на трудовия договор от него с неотработен срок на предизвестие сумата 210.55 лева, съставляващи 116.52 лв. – начислено му трудово възнаграждение; и 94.03 лв. - начислено му обезщетение за неизползван отпуск за 4 дни; за периода от назначаването на ответника на работа - 09.06.2016 г., до прекратяването на трудовия договор – 11.10.2016 г., труд, ако той е работил средно по 2 часа, извън установеното за него работно време, би положил извънреден труд в размер на 170 часа - през делнични работни дни; 180 часа - през почивни дни, и 20 часа - през официални празници, за който се дължи възнаграждение в размер на 1 751.50 лева.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Исковата претенция за осъждане на ответната страна – бивш работник, да заплати на ищцовото дружество – бивш работодател, обезщетение за неспазен срок на предизвестие, договорен в размер на 3 месеца, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
С подаването на молба - предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника на основание чл. 326, ал. 1 КТ във връзка с чл. 220, ал. 1 КТ, датирана от 11.10.2016 г., без тя да е регистрирана като постъпила, чрез входирането й в надлежния регистър за входящата кореспонденция на дружеството, считано от следващия ден, тъй като съгласно чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, – 12.10.2016 г., работникът е бил длъжен да е заплатил на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в договорно определения размер, като заместваща престация на неотработения срок на предизвестието, и към 12.10.2016 г. заплатената сума трябва да е получена от работодателя.
С изричното заявление, изписано печатно на изготвена вероятно от работодателя бланка, тъй като е идентична с приложените по служебно известните на съда висящи със същия предмет, между същия ищец и срещу 8 други работника граждански дела №№ 64 до 71 по описа на РС – Кубрат, позоваването на основанието на чл. 220, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 326, ал. 1 КТ, без да е платено реално дължимото обезщетение, не може да се постигне желания ефект - да се прекрати трудовото правоотношение на това основание, при положение, че работникът не желае да отработи реално срока на предизвестие.
При това положение, с подаването на молбата - предизвестие от 11.10.2016 г., прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, без отработване на срока на предизвестие не е настъпило. В този смисъл са и разясненията, изложени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о, ГК, които съдът, в настоящия си състав, споделя.
С издаването на Заповед № 00…54/ 11.10.2016 г. за прекратяване на трудовия договор, още същия ден, на посочено в нея от работодателя основание чл. 326, ал.1 КТ, прекратяване на трудовото правоотношение между страните на посоченото от работодателя основание не е настъпило.
Между страните не се спори, че към момента на постъпването на молбата на работника за прекратяване на трудовия договор той е преустановил престирането на труд за същия работодател; не се установява работодателят да е възразил – да е поискал уточнение от работника, предвид писменото му заявление – съгласие за извършване на удръжки, и липсата на достатъчно средства, съставляващи начислено, но все-още неизплатено брутно трудово възнаграждение на работника за предходния отработен период, които да покриват като размер дължимото от него обезщетение за неспазен уговорен като 3-месеца срок на предизвестие; не се установява работодателят да е изисквал изпълнение на задължението на работника за плащане на обезщетение за неспазен срок за предизвестие, обуславящо осъществяване на прекратяването на трудовия договор по инициатива на работника на основание чл. 326, ал.1 КТ; да е уведомил работника, че очаква от него да отработи срока на предизвестието, тъй като предлаганото от него обезщетение, чрез удръжка на дължимото му се за предходния период брутно трудово възнаграждение – в случая в размер на 210.55 лв., не покрива размера на дължимото обезщетение за неспазване на договореното между работодателя и работника 3-месечно предизвестие, възлизащ на 1 567.20 лева.
С произнасянето си веднага по молбата за прекратяване на трудовия договор между страните, работодателят е лишил работника от възможностите, предписани в негова полза с разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ – да го оттегли.
С оглед действително осъществените между страните обстоятелства – писмено изявление на работника за прекратяване на трудовия договор, прието от работодателя в същия ден с писмена заповед, съдът приема, че трудовия договор между тях е прекратен на общото основание, посочено в разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
След като неоснователна е претенцията на ищеца за плащане на обезщетение от работника за неспазен срок на предизвестие, неоснователна е и акцесорната претенция за плащане на обезщетение за забавено изпълнение на това задължение, предявена на основание чл. 86 ЗЗД.
Поради неоснователност на исковата претенция не подлежи на разглеждане предявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане.
По предявените насрещни искови претенции: Исковата претенция за осъждане на ищцовата страна – бивш работодател, да заплати на ответника – бивш работник, обезщетение за положен от него за периода от назначаването му на работа - 09.06.2016 г., до прекратяването на трудовия договор – 11.10.2016 г., труд, извън установеното за него работно време, в размер на 160 часа - през работни дни; 160 часа - през почивни дни, и 20 часа - през празнични дни, в размер на 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/лева, увеличен на 1780.30 /хиляда седемстотин и осемдесет лева и тридесет ст./лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, е частично основателна.
Страните по делото са сключили трудов договор, като ответникът - насрещен ищец, е трябвало да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден. Работодателят е разпределил работното време в съответствие с правилото на чл. 139 КТ, видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред, но не е определил или разпоредил начина за неговото отчитане – чл. 139, ал. 2 КТ. Не се твърди и не се установява да е удължавал същото с писмена заповед, съгласно правилото на чл. 136а КТ. Не се твърди и не се установява въвеждане на ненормиран работен ден - чл. 139а КТ. Макар и да се твърди, не установява с годни доказателствени средства сумирано отчитане на работното време, съгласно чл. 142, ал. 2 КТ. От изложеното следва, че работникът е бил длъжен да престира труд по 8 часа дневно, каквато е нормалната продължителност на работното време. Трудът, положен в повече от уговорената между страните 8-часова продължителност, е извънреден, ако работата е извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на работодателя или прекия ръководител на работника.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че в търговския обект на ищцовото дружество – магазин „Пацони” в гр. Кубрат, всички работници, конкретно и ответника, обратно на удостовереното с представените от ищцовото дружество частен документ - Правилник за вътрешния трудов ред, част „Работни време, почивки и отпуски”, чл. 34 и сл., системно са полагали труд, извън установеното за тях работно време и след изтичане на работната им смяна.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е разпореждал полагането на извънреден труд, както и че такъв не е полаган от работниците в конкретния търговски обект, с оглед разпореденото с чл. 36, ал. 3 от Правилник за вътрешния трудов ред, съгласно която работниците, които работят на смени, нямат право да напускат работното си място или да преустановяват работа, без изричното разрешение на прекия им ръководител, и с оглед на установеното, чрез събраните по делото гласни доказателства, фактическо положение – като не могат да си свършат работата в работното време, на работниците, всички назначени на длъжност „продавач – консултант”, се налага след това да си свършат работата, в който смисъл са показанията на всяка една от разпитаните свидетелки, вкл. и на тези които продължават да работят в магазина, а именно С. В. и Г. Р., цитирам: „Ако започнем да разтоварваме камион и излезем от работното време, продължаваме да разтоварваме камиона, защото и вътре в магазина трябва да има хора.” На работниците, в частност на К.Ю., не са връчвани заповеди за удължено и/ или ненормирано работно време, нито трудът им е бил действително отчитан почасово с регистриране на действителната продължителност на работа за всяка една от определените му работни смени. Административната законосъобразност на организацията на работата в предприятието, изразяваща се по – скоро в липса на такава, наличието или липсата на иницииране от страна на работниците и извършване на проверки от Д „Инспекция на труда” – гр. Разград, е без значение за предмета на настоящото производство, тъй като не променя установения факт – обективно в магазина, макар и договорили 8 часов работен ден, работниците са работили извън договореното работно време и са нямали право да преустановят работа, докато не получат разрешение на прекия им ръководител. Съзнанието на работника, че „не си е свършил работата”, при липса на определени норми, както и нуждата от конкретно – за всяка работна смяна, разрешение на прекия ръководител, за да преустанови работа - ПВТР, свидетелстват за системно полагане на труд извън договореното работно време със знанието, ако не на представляващия дружеството работодател – неговия управител, до който никой от работниците не е имал непосредствен достъп, то на непосредствените, определени от него, макар и неформално, ръководители – наименовани Т.С.и т.н. Това, че работодателят не е отчитал надлежно, съгласно правилата за това – чрез воденето на специална книга, съгласно чл. 149, ал.1 КТ, и не е отчитал пред инспекцията по труда полагания обективно от работниците труд извън работното им време, и видно от заключението на приетата по делото ССчЕ не е начислявал и изплащал на работниците същия, не го освобождава от задължението, относно което е предявена процесната искова претенция, да заплати положения от ответника – бивш работник, извънреден труд в негова полза. Като не е създал съответна на правилата на КТ организация на работа и отчитане на труда на работниците, като е делегирал, макар и неформално, работодателска власт на непосредствените ръководители в търговския обект, представляващия дружеството работодател управител не може да отрича, че в представляваното от него предприятие извънреден труд се полага и да поддържа, че не знае колко време е престирал труд работещия в него ответник за периода от 10.06.2016 г. до 11.10.2016 г. , при положение, че ангарията - работя безплатно и по принуда, е отречена като форма на организация на труда преди повече от 150 години, а съгласно чл. 124 КТ основно задължение на работодателя е да осигури на работника условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Частично основателен е единствено доводът на ответника, че не е установено по несъмнен начин каква е продължителността на извънредния труд, положен от насрещния ищец. При осъществяване на трудовите си функции „продавач консултант” той полага труд през времето от застъпване на смяна до освобождаването му от непосредствения ръководител в предприятието „Магазин Пацони” в гр. Кубрат, като има право и на почивки. Видно от показанията на св. А., която в същия период е работила на същата длъжност в търговския обект, никога, когато са започвали първа смяна в 6.00 часа, не са можели да си тръгнат в 14.00 часа – случвало се е да работят и до 6.30 вечерта, както и когато са започвали втора смяна в 13.00 или 13.30 часа, продължавали да работят и до полунощ, та дори до 01.00 часа на следващия ден; при тези условия работила и тя, и колегата й К.Ю.. Чрез показанията на св. С. В. и св. Г. Р. също се установява, че всеки работник, вкл. и отв. К.Ю., не може да си тръгне преди да си е свършил работата, вкл. ако е започнал да разтоварва камион преди края на работната си смяна, не може да преустанови разтоварната дейност с изтичането на работната смяна, а следва да участва в разтоварването до приключването му и до разпределянето на стоката по рафтовете в магазина, но няма информация, която да касае всеки работен ден на ответника и да установява началото и края на работния му ден. С оглед показанията на цитираните свидетели, следва да се приеме, че полагания от ответника труд във всеки отработен ден е бил с по-голяма продължителност от 8 часа, но конкретно с колко време ищецът е работил в повече от нормалното работно време, не е установено. Налице са предпоставките по чл. 162 ГПК – искът е доказани по основание, но няма достатъчно данни за размерът му. Не се съдържат такива данни и в заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, която е направила изчисления единствено въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и в този смисъл не може да е годно доказателство за обема на положения извънреден труд. Поради това съдът приема, че следва да определи размерът на дължимото възнаграждение по своя преценка, в съответствие с разясненията, изложени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 53 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5406/2014 г., IV г. о., ГК.
Като се има предвид периода от време, през който несъмнено работника е упражнявал труд в полза на дружеството работодател – четири месеца, при регистрирани от работодателя като отработени от него 85 работни дни, през които е работил, не на 5-дневна, а на 6-дневна работна седмица, т.е. и в един от почивните дни, съдът приема, че ищецът е положил извънреден труд, вкл. през почивни дни и през времето на официални празници, около 85 часа – извънреден труд за делничен ден при изчислена от вещото лице база 4.65 лева, 90 часа – извънреден труд в почивни дни при изчислена от вещото лице база 4.65 лева, и 5 часа – за 2 официални празника при изчислена от вещото лице база 6.20 лева, който ответникът трябва да възмезди със заплащане на сумата 844.75 лв. В този размер исковата претенция е основателна и следва да се уважи, а за разликата - да бъде отхвърлена.
По обективно
съединената претенция, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ - за осъждане на
ищцовата страна – бивш работодател, да заплати на ответника – бивш работник,
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за
От заключението на приетата от съда, неоспорена от страните ССчЕ, изготвено на база счетоводните записвания в дружеството – работодател, се установява, че работодателят е неправилно определил като полагаеми се за периода 10.06-11.10.2016 г. 7 дни платен отпуск, вместо полагаеми се за същия 8 дни платен отпуск; регистрирал е ползвани от работника 3 дни платен годишен отпуск през м.09.2016 г. и е изплатил възнаграждение, получено от работника с заплатата за м.09.2016 г.; размерът на обезщетението на неизползван платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 228 КТ, за 1 ден е изчислено в размер на 26.12 лева.
Своето задължение – да заплати на работника при прекратяване на трудовия договор обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск в размер на 5 дни, работодателят не е изпълнил сам и в срок, поради което и насрещния ищец разполага с правото да иска осъждането му – насрещния ответник да му плати обезщетение в размера, изчислен от вещото лице, за 1 ден – 26.12 лева, а в случая за 5 дни – 130.60 лева. За разликата до предявения размер от 208.96 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Неоснователен е довода на насрещния ищец, че липсват доказателства за това, че е ползвал платен годишен отпуск в размер на 3 дни, с оглед установеното извършено и прието от него плащане на възнаграждение за същия период, относно което свидетелстват и счетоводните записвания при работодателя.
Неоснователно е възражението на насрещния ответник, че не дължи претендираното обезщетение, защото е начислил на работника такова в размер на 104.48 лева за остатък платен отпуск в размер на 4 дни и не е изплатил същото на работника, защото е извършил прихващане с дължимото се от него обезщетение за неспазен срок на предизвестие, уговорено в размер на 3 месеца. Обезщетението не съставлява брутно трудово възнаграждение и работника не е давал съгласие за извършване на удръжката му, вкл. и чрез прихващане.
Относно разноските: С оглед изхода на спора по предявения от дружеството работодател иск, съставляващ отхвърлянето му, на ищцовото дружество разноски, претендирани по представен списък в размер на общо 473.98 лева, по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК не се дължат.
На основания чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника срещу ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300.00 лева, на колкото възлиза платеното възнаграждение на един адвокат.
Поради това, че насрещните искове са уважени частично – за половината от предявените размери, на насрещния ответник следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, т.е. половината от платеното адв.възнаграждение за защита срещу тях – 175.00 лева, или по компенсация подлежи на присъждане в полза на насрещния ищец сумата 125.00 лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК дружеството работодател следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Кубрат направени разноски в хода на делото в размер на 100.00 лева и държавна такса в размер на 4 %, но не по – малко от 50.00 лева по уважените срещу него две осъдителни искови претенции.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Пацони” – ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.З., адрес ***, срещу К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, искови претенции за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за неспазено предизвестие за срок от три месеца в размер на 1 349.45 лева, на основание чл. 220, ал.1 КТ, във връзка с прекратяването на Трудов договор № 910/ 09.06.2016 г., считано от 11.10.2016 г., ведно с законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2017 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 473.98 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Пацони” – ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.З., адрес ***, да заплати на К.Б.Ю., ЕГН ********** ***, на основание чл. 150, във вр. с чл. 262 КТ, сумата 844.75 (осемстотин четиридесет и четири лева, седемдесет и пет ст.) лева - възнаграждение за положен извънреден труд за период 10.06.2016 г. до 11.10.2016 г., както и, на основание чл. 224 КТ, сумата 130.60 (сто и тридесет лева, шестдесет ст.) лева – обезщетение за неизползван отпуск за същия период, ведно с законната лихва върху тези суми считано от датата на завеждане на насрещните искови претенции – 10.03.2017 г. до окончателното им изплащане на основание и чл. 86 ЗЗД, както и по компенсация сумата 125,00 (сто двадесет и пет) лева за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ насрещните искови претенции за разликата до пълните предявени размери от 1 780.30 лева - първия, и 208.96 лева – втория, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Пацони” – ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.З., адрес ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 50.00 лева по първия иск, 50.00 – за втория иск, както и направените от съда разноски по делото в размер на 100.00 лв. – за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград.
Районен съдия: