РЕШЕНИЕ
№769/15.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………..................и в присъствието на Прокурор Цвета Пазаитова…..…….......………………………...............................като разгледа докладваното от съдия Байнова и.адм.д. №90 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) вр.чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от Р.М.С. с адрес за призоваване ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ***, иск с правно основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 6 500.00 лева за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията на ГД“ИН“-София да изпълни вменени ѝ по закон задължения за периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г. във връзка със задържането му в тези периоди в Следствен арест – гр.Хасково, ведно със законната лихва от датата на постъпване в ареста до произнасяне на ВАС с окончателно решение.
В исковата молба се твърди, че за периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г. ищецът бил в Следствен арест – гр.Хасково, съответно в ***и ***. През тези периоди не му бил осигурен постоянен денонощен достъп до санитарен възел като бил принуден да облекчава малка и голяма физиологична нужда в мръсно и миризливо шише в присъствието на други задържани лица, което довело до ненормално психическо и физическо състояние, изпитвал чувство на страх, малоценност и незащитеност, чувствал се отритнат, смачкан с унизено човешко достойнство и потъпкани човешки права. Хигиената и условията в Следствен арест – гр.Хасково не отговаряли на изискванията. Квадратурата на килиите не отговаряла на европейските норми и стандарти, както и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Не му били осигурени човешки условия по европейските норми и стандарти, нарушени били човешките му права като бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В посочените килии не била осигурена достатъчна жилищна площ; задоволителни хигиенни и битови условия, препарати за дезинфекция и почистване; не били осигурени отопление, проветрение, прозорец и естествена /слънчева/ светлина, аспирация. Не били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и възможност за тоалет по всяко време на денонощието, ежедневна баня. Не били осигурени престой на открито и двигателна активност, както и лекарска помощ по всяко време на денонощието. Не му били осигурени тоалетни принадлежности, паста за зъби, пяна и „бикчета“ за бръснене, сапун за ръце и за къпане съгласно чл.151,ал.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС. Не му били осигурени чаршафи, одеяла, калъфки. Не му бил осигурен телефон за обаждане на близки, както и достатъчно храна.
Въз основа на така посоченото ищецът счита, че е нарушена ЕКПЧ и иска от съда да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” да му заплати сумата от 6 500 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г. вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, ведно със законната лихва от датата на постъпване в ареста до произнасяне на ВАС с окончателно решение.
В съдебно
заседание исковата претенция се поддържа от ищеца и от процесуален представител,
назначен за осъществяване на допуснатата по делото правна помощ, прекратена в хода на производството. От
ищеца, в подкрепа на твърденията му по исковата молба,се представят подробни
съображения в писмен вид.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по исковата молба и в писмено становище, депозирани чрез процесуални представители, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, включително по размер. Излагат се подробни съображения за липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Хасково дава становище за неоснователност на предявения
иск. При наличие на основания за уважаването му, предлага да не се
присъжда обезщетение в пълния претендиран размер, а в такъв, съобразен с
установените приемливи условия за пребиваване в ареста, както и с минималния период на престой на ищеца там.
Административен съд – Хасково, като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Справка изх.№235/14.02.2022г. , издадена от Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Хасково, от която е видно следното:
1. Р.М.С. *** по делегация в арест Хасково за периодите: от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г.
2. По време на престоя му е бил настанен в ***и *** . *** е с обща площ 12.18 кв.м. и е оборудвана с четири легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4.6 кв.м. от площта й. Има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем прозорец на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
*** е с големина 8.37 кв.м. и е оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4.6 кв.м. от площта й. Има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
3. По време на престоя си в арест Хасково Р.М.С. е бил настанен както следва: в ***от 30.11.2021г. до 02.02.2021г. – със С.Г.; *** от 18.01.2022г. до 20.01.2022г. - с Ж.З..
4. Помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Общият санитарен възел е с обща площ 17,5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява:
- по утвърден график в ареста – от 06.00 ч. до 08.00 ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. - вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията;
- когато със задържаните лица не се извършват процесуално-следствени действия, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста;
- при заявено желание по всяко време на денонощието - съгласно т.20.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН. Поради факта, че същият бил общ и се ползвал от всички задържани лица, понякога било невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел;
5. Престоят на открито на задържаните лица в Арест - Хасково се осъществявал на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. В рамките на един час на ден престоят се ползвал от задържаните лица в работно време като графика-разпределението се определял от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждали покилийно всеки ден в различен час.
6. Съгласно т.59 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, задържаните лица имали право на телефонни разговори за своя сметка. За времето на престой Р.С. не бил депозирал заявление за телефонни разговори и не бил провеждал такива.
7. Съгласно т.33 и т.33.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, на задържаните лица се осигурявала безплатна храна /закуска, обяд, вечеря/, достатъчна по химически и калориен състав. Количеството и вкусовите качества на храната се контролирали от медицински специалист, командира на отделението или дежурния по арест.
8. Медицинското обслужване в Арест –
Хасково се осъществявало от медицински специалист на граждански договор.
Медицински преглед на задържаните лица се извършвал след заявено желание от
тяхна страна. За периода на престой в ареста Р. М.С. не е съобщил за
здравословни проблеми и не е бил преглеждан от медицинския специалист.
9. Съгласно т.26.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършвал контрол чрез проверка и давал предписания, които отразявал в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.26.2 от същата заповед, килиите и общите помещения се подлагали на дезинфекция два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигурявали часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.
В справката се посочва още, че в PCИН - Хасково хигиенните материали в процесния период били закупувани от службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставяли за съхранение на младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия получавало приготвен разтвор за почистване, като съотношението на вода/дезинфекционен препарат се определяло от медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност за тяхното здраве.
По делото е представена и втора Справка с изх.№783/02.06.2022г., изготвена от Началник РСИН– гр. Хасково. Видно от същата , килиите в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек , възглавница и одеяла, поради което такива не се раздават на задържаните лица и не се попълва разписка. Съгласно Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, задържаните лица имат право да ползват личен постелъчен инвентар, което важи и за конвоираните от други места за лишаване от свобода. По тази причина на новозадържани или пристигащи от други места за лишаване от свобода задържани лица по тяхно желание се раздават изискани чаршафи и калъфки, което се документира в нарочна разписка /документ А-I.28/. При превеждането му на 30.11.2021г. в арест Хасково, Р.С. пожелал и получил 1 бр. чаршаф, което било отразено в разписката. При превеждането му на 18.01.2022г. не изявил желание и съответно не получил чаршафи и калъфка. В списъка на задължителната документация нямало формуляр, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и на постелъчен материал.
В справката е посочено също, че първоначален медицински преглед в ареста се извършва на новозадържани лица. Задържаните от други места за лишаване от свобода се приемали в ареста с медицинска справка, изготвена от медицинските специалисти по места, удостоверяваща, че съответното лице е клинично здраво и може да пътува с общ конвой. По време на престоя си задържаните лица се преглеждали от медицински специалист при изявено от тях желание, при което им се предписвали или не медикаменти, същите се предоставяли по указание на медицинския специалист. Не се предоставяли лекарства без предписание на лекар. По време на двата си престоя – от 15.30ч. на 30.11.2021г. до 09.15ч. на 02.12.2022г. и от 13.20ч. на 18.01.2022г. до 09.40 на 20.01.2022г. , Р.С. не е боледувал и не са му предписани медикаменти. Тоалетни принадлежности/сапун и прах за пране/ се раздават безвъзмездно на задържаните лица, ако не разполагат с такива , като това не се отразява документално. Дезинсекция и дератизация се извършват съгласно договор, сключен между ГДИН и „Д.Д.Д.-1“ ООД като най-близките до престоя на задържаното лице мероприятия са извършени на съответно 17.11.2021г. и на 08.12.2021г. Правилата за вътрешния ред в арест Хасково, както и във всички останали места за лишаване от свобода, се определят със заповед на главния директор, поради която причина се изготвя разпределение на времето, поставено на видно място в санитарния възел на ареста.
По делото са представени заверени копия от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. на Главен директор на ГДИН; фактури от 14.04.2022г., от 17.03.2022г. и от 25.10.2021г. за закупени хигиенни и почистващи материали, и препарати за дезинфекция, ведно с приемо-предавателни протоколи за доставките; фактура от 30.11.2021г. за извършена услуга : пране, сушене, гладене и пакетиране на спално бельо и кърпи през м.11.2021г. ; приемо-предавателен протокол от 12.10.2021г. за предадени на мл. инструктор по охраната възглавници, калъфки, чаршафи, и дюшеци, с отбелязване, че полученият инвентар е вложен в употреба в Арест Хасково; Протоколи-инспекционни листи за извършена ДДД обработка /дезинсекция, дератизация/ от 17.11.2021г., от 08.12.2021г. и от 23.02.2022г.; Медицински справки от 29.11.2021г. и от 17.01.2021г.на конвоирания Р.М.С. с отбелязване за липса на оплаквания, че е клинично здрав и може да пътува с общ конвой; Разписка от 30.11.2021г. за получен от Р.М.С. при настаняването 1 бр. чаршаф.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.И.Г. и Ж.К.З..
Свидетелят
Г. сочи, че е бил с ищеца в ***за около 3-4 дни
тази година /2022г./ и преди нова година, както и миналата година около
30-31, м.май или април, след което през тази година отново в ***без да си
спомня месеца. В ***имало 4 легла и две маси. Площта била много малка, имало има прозорец, но от
там влизала само светлина, нямало въздух от никъде. Имало много хлебарки, било
много мръсно, коша бил много мръсен, ходели по малка нужда в шишета, чукали на
вратата, за да ходят по голяма нужда.
Някой път отваряли, някой път трябвало да чакат. Нямало „каре“ на открито,
било като кибритена кутийка и вътре в ареста.
Там също нямало никакви условия – нямало санитарен възел, нито от къде
да си напълнят вода. Пълнели си шишета от общата тоалетна. Одеялата били
сигурно от 1991г. –вълнясали, като военни. Имало хлебарки, дървеници – гадни
неща. Относно осветлението посочва, че едната лампа е нощна, другата е дневна,
но никой не сменял тази крушка, пускали
луминисцентни лампи като цяла вечер им светело на очите и не можело да
се спи. Като цяло било ужас.
Нямали достъп постоянно до тоалетна – тя била обща за всички. Някой път
отваряли като чукнат, друг път трябвало да чакат, защото не били само те.
Когато не им отваряли за тоалетна, ползвали вътре шишета по малка нужда, само
по голяма чакали да им отворят. Прозореца не се отварял, представлявал ламарина
с дупки, отзад имало прозорец, но запечатан и нямало въздух. Имало една
аспирация, която цял ден бучала, после този звук се набивал в главата. Не можело
да се спи. Въздухът бил ужасен, миришело на цигари, стената била мръсна, било мизерно. Карето не било на открито, като
имало отворен прозорец и имало въздух. Достъп до вода имало в тоалетните, които
били общи. Пускали ги три пъти на ден да си пълнят вода или като почукали и
кажели, че ще ходят по голяма нужда, тогава си пълнели вода, но някой път не
отваряли. Когато били заедно с ищеца, последният искал хапчета, но никой не му
дал. Свидетелят също бил искал хапче и на него не му били дали. Казали, че
нямат хапчета. Ищецът го боляла главата, поискал лекар, но не му предоставили.
Това било около 30-31 април, миналата година,
или м. март, свидетелят не си спомня точно. За времето, когато били
заедно с Р.С., последният искал да се обади по телефона , но не му разрешили. Вечерта
поискал да се обади на адвоката си, но не му позволили, защото не си бил
попълнил бланка с написани три имена и номера на близкия, на който ще звъни.
Бланките ги давал началника. На другите, с които свидетелят бил в ареста им
разрешавали да говорят с адвокат, а на Р. – не.
Относно постелъчните
материали свидетелят заявява, че имали само одеяла, които били като войнишки,
но не се завивали с тях. Чаршафи, калъфки , сапуни, прах, тоалетни
принадлежности не им давали, ползвали такива само ако си носили. По принцип си
носели, но някои нямали. Сочи,че се завивал с едни одеяла като е студено. Зимно
време там било ужасно студено, а лятно време била огромна жега. Било като в
кибритена кутийка, нямало вода, нямало въздух, прозорецът не се отварял било
мръсно.
През времето, когато били с Р. в ареста, в ***били само двамата и двата пъти. Свидетелят уточнява, че с Р. бил в една килия миналата година един път и тази година един път, но не си спомням месеца, но и двата пъти били в 14-та килия.
Свидетелят
отговаря и на въпроси, зададени от ищеца.
Свидетелят З. посочва, че е бил с ищеца в ***за три дни тази година, но не помни през кой месец. Сочи,че килията е пълен кошмар. Имало четири „вишки“, нямало място да се разминеш, имало неотваряем прозорец , изхождали се по малка нужда в шишета. През деня имало достъп до тоалетна и течаща вода, но не и вечерта. В килията нямало течаща вода и тоалетна. Вентилация имало в килията, но прозореца не бил отваряем. Не знае дали има отопление, било студено в килията. Не им бил осигуряван престой на открито. По времето, докато били заедно с Р.С. в ареста, той искал хапче, защото го боляла главата, но не знаел защо не му дали. Р. го извели да разговаря по телефона. Заявява, че ищецът не получил чаршафи или някакъв постелъчен материал. Самият свидетел си носел от Стара Загора възглавници, и чаршафи, от ареста в Хасково не искал. Не си спомня дали Р. е искал и дали е имал такива докато били там.
Свидетелят
посочва също, че освен легла, в килията има и малка масичка. Сочи, че с ищеца са дошли с един и същ конвой от
Затвора в Стара Загора и ги сложили в ***. Заявява, че и преди това е бил в
Арест – Хасково, като с ищеца бил за три дни, а причината да бъде в ареста
тогава била явяване по друго дело. В тази връзка от ищеца се уточнява, че в
Стара Загора си направили отвод по въззивно гражданско дело и го изпратили на
ОС – Хасково, поради което със свидетеля
З. били тук.
Свидетелят отговаря и на въпроси, зададени от ищеца.
По делото в качеството на
свидетел е разпитан и А.В.А. - Началник на РС „Изпълнение
на наказанията” – гр. Хасково. Последният заявява, че ищецът два пъти е бил в ареста в Хасково. На
въпроса условията в ареста относно хигиената, възможността на лишените от
свобода да пребивават на открито, възможността за проветряване, достъпа им до
течаща вода и тоалетна, отговаря, че потвърждава, всичко описано в двете
представени справки. По отношение на достъпа до тоалетна сочи,че в спалните
помещения на задържаните лица в Хасковския арест няма тоалетна и течаща вода,
те използват общ санитарен възел. Понякога, когато било много натоварено, не
можело да се изпълни желанието на задържания веднага и в момента да използва
санитарния възел, налагало се изчакване, защото е само един. През нощта
достъпът се осъществявал като задържаният сигнализирал на постовия и дежурния и
бивал извеждан до тоалетна. Не знае за случаи,
при които на задържания е отказан достъп до санитарния възел. Заявява, че се е
случвало в ареста в Хасково да има хлебарки и други насекоми, но Главна
дирекция имала сключен договор за обществена поръчка с фирма, която извършва
такава дезинсекция. Те идвали и извършвали регулярно дезинсекция против такива
вредители. Понякога се налагало да правят извънредни повиквания на фирмата, тъй
като колегите от надзорно-охранителния състав нямали право да извършват
дезинсекция. Случаите с наличието на хлебарки не били редовно. Миналата година
инцидентно викали фирмата един път, иначе дезинсекцията се правела съгласно
график. В ***и *** нямало отваряеми прозорци, но имало система за вентилация в
килиите, която осигурявала достъпа на свеж въздух. Имало място за престой на
открито, което всъщност не било на открито, но нямало условия за извеждане.Свидетелят
не може да отговори на въпроса колко пъти е влизал в ареста по времето на
процесните периоди, но заявява, че със сигурност е влизал без да може да уточни
дата и час.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производството осъдителен иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС и е предявен от лице което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на бездействия на администрацията на ГД“ИН“.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник.
Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД“ИН“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково, която съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на РС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед
установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.
Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1 вр. с чл. 203, ал.1 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГД“ИН“ ( в случая на РС"ИН", гр. Хасково); 2. действително настъпила вреда–неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред.
С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС при установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите, като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения.
Фактическите обстоятелства, на които се основава предявеният иск са свързани с лошите условия на живот, при които е пребивавал за процесните периоди ищецът в Следствен арест, гр. Хасково, довели до подлагането му на унизително и нехуманно отношение. Твърди се нарушаване на права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Конвенцията има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Освен това съгласно чл.1 от Конвенцията, страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.3, държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката - в качеството ѝ на договаряща страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи има задължението да спазва забраната по чл. 3 от конвенцията по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл.3 от КЗПЧОС задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). По смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането ѝ, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативния ефект от условията при които е било поставено задържаното лице и продължителността на задържането му.
В случая данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража, поради лошите битови условия в Арест - Хасково, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, проветряване на помещенията, естествена и слънчева светлина, двигателна активност, престой на открито.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено твърдението на ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от представената Справка изх.№235/14.02.2022г., през процесните периоди на престоя му в ареста - от 30.11.2021г. до 02.02.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г., ищецът е бил настанен съответно в ***и в ***, във всяка от тях с още едно лице. При така установеното, наред с посочената обща квадратура на ***от 12.18 кв.м. и на ***от 08.37 кв.м., и при отчитане на площта от 4.60 кв.м. в двете килии, заета от мебели, разполагаемата жилищната площ за всяко от настанените в килията лица безспорно е под предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв.м. на лице. При това положение действителното свободно пространство в килията, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България). Съдът приема, че през целия си престой за процесните периоди в Арест – Хасково ищецът е бил поставен в условия, при които реално не е разполагал с минимум от 4 кв.м. жилищна площ. При наличието на мебели в ***, заемащи площ от 4.60 кв.м., то безспорно реалната жилищна площ за едно лице в тази килия е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на КЗПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания Р.С. през процесните периоди /вкл. и през първия такъв, доколкото реалната жилищна площ в ***е малко над 3 кв.м./, безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт. Освен това според КЗПЧОС, дори и факторът „пренаселеност” сам по себе си да не е толкова тежък или сериозен, че да се определя като водещ до нарушение на чл.3 от Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова нарушение, ако се комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на задържане – например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други против България).
От събраните писмени доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на чл.20 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения и на пряк достъп до дневна светлина. Независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на външната стена е неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветряване. Предвид последното и независимо от наличието на въздуховоди от вентилационна система, се налага се извода, че при престоя на ищеца в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух, респ. естествено проветряване на помещението.
Съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС). От представена от ответника нарочна справка се установява, че престоят „на открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за постигане на търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на последния формално да е било предоставяно правото на престой извън килията, този престой не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването.
От представената Справка изх.№235/14.02.2022г. се потвърждава, че в помещенията в следствения арест в гр.Хасково, вкл. ***и ***, през процесния период не е имало санитарен възел и течаща вода като от показанията на ангажираните от ищеца свидетели се доказва твърдението му, че през процесния период се е налагало да облекчава физиологичните се нужди в шише, в присъствието и на други задържани.
Съдът намира за недоказано твърдението за неосигуряване на отопление в килиите, в които е бил задържан в процесните периоди. В предоставената от ответника справка изх.№235/14.02.2022г. се посочва, че отоплението в килиите се осъществявало посредством радиатор на централно отопление. Показанията на свидетелите Г. и З., че в килиите е било студено, следва да се отнесат към техните собствени усещания, но не и към личното усещане за студ на ищеца.
Недоказано е и твърдението на ищеца за лоши хигиенно-битови условия в килиите. Представените по делото Протоколи-инспекционни листи за извършена ДДД обработка сочат, че от страна на администрацията на РСИН - Хасково са предприемани периодично действия в тази насока, вкл. на дати, близки до тези на процесните престои на ищеца в ареста. В този смисъл са и показанията на Началника на РСИН-Хасково.
Неоснователно се твърди от ищеца, че по време на престоя му в Арест – Хасково не му била осигурена медицинска помощ. Видно от представената по делото официална справка от 14.02.2022г. този вид обслужване в ареста се е осъществявала от медицински специалист на граждански договор, като медицински преглед на задържаните лица се извършвал след заявено желание от тяхна страна, а за периода на престой в ареста Р.С. не е съобщил за здравословни проблеми, съответно не е бил преглеждан от медицинския специалист. Така отразеното в справката не се опровергава от показанията на свидетелите Г. и З., че ищецът поискал хапче за главоболие, но такова не му било дадено. Свидетелите не конкретизират кога точно е станало това, а освен това св. Г. визира престой в килия /№14/ и период на престой, различен процесните.
Не се доказва и на ищеца да не е била осигурена възможност за личен тоалет. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел, където е можело да осъществят действията по личен тоалет, е бил реализиран по утвърден график в ареста – по два пъти всеки ден, във времеви периоди от по няколко часа, видно от представената справка от 14.02.2022г.
Напълно неоснователно се твърди от ищеца, че в Арест – Хасково не били осигурени тоалетни принадлежности. Това твърдение е без правно значение за отговорността на държавата за вреди, тъй като същата няма задължение да осигурява на лишените от свобода или задържаните такъв вид принадлежности. В този смисъл е и разпоредбата на чл.282 от ППЗИНЗС.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че е бил лишен от възможност за комуникация с близки по телефон. От справка изх.№235/14.02.2022г. се установява, че по време на престоя си в ареста ищецът не е депозирал заявление по смисъла на т.59.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН за провеждане на такива, а свидетелските показания в тази насока са противоречиви.
Твърдението на ищеца, че не са му били осигурени чаршафи, калъфки и одеяла , съдът намира за недоказано. Видно от представената разписка от 30.11.2021г. му е бил предоставен 1 бр. чаршаф. Ищецът твърди, че положеният в разписката за “приел“ подпис не е негов, но не ангажира доказателства в тази насока, като в съдебно заседание на 13.10.2022г. изрично заявява, че не поддържа искането си за назначаване в тази връзка на съдебно-графологична експертиза. Яснота в тази насока не се извежда от свидетелските показания. Отделно от това, видно от справката от 02.06.2022г., килиите в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавници и одеяла, поради което такива несе раздават на задържаните лица, съотв. не се попълва разписка, а при превеждането на ищеца на 18.01.2022г. , последният не е изявил жилание да му се предостави чаршаф и калъфка.
Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето на част от твърденията в исковата молба, съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в Ареста в град Хасково като в своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал ищецът в ареста през процесните периоди, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от КЗПЧОС, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по КЗПЧОС има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е бил задържан, водят до извод, че през процесните периоди за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което съдът приема, че предявеният от Р.С. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в случая се установява за процесните периоди.
Независимо, че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в гр.Хасково надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката „задържане под стража“, те не са в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетението. В случая се претендира такова в размер на 6 500 лева.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претенция за неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Ищецът е престоял в Арест - Хасково реално 6 дни. С оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в ареста, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 50.00 лева, което следва да бъде присъдено заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 6 500 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ищецът има право на разноски. Доколкото по делото същият е бил освободен от заплащането на държавна такса и му е осигурена безплатна правна помощ, то такива не се и следват в негова полза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - ***, да заплати на от Р.М.С. с посочен адрес за призоваване: ***, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. и от 18.01.2022г. до 20.01.2022г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.02.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 50.00 лв. до пълния претендиран размер от 65 00.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: