№ 208
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000498 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 297535/26.03.2021год. , подадена от „
Застрахователно Акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД срещу Решение №
260439/15.03.2021гд. , постановено по т.д.№ 2445/2019год. на СГС, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „ Гаранционен фонд“ гр.София по иск по чл.520, ал.1 от КЗ сумата от
403 210.50 лева , представляваща неплатени вноски по чл.520, ал.1 от КЗ за сключени от „
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и здраве „ АД през месец юли 2019год.
38 401 броя договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 18.11.2019год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 563, ал.4 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на
7 728.20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 403 210.50 лева
за периода от 11.09.2019 год. до 18.11.2019год. и с което е отхвърлено направено от
жалбоподателя срещу „ Гаранционен фонд“ гр.София възражение за прихващане на вземанията на
Гаранционен фонд към ЗАД „ ДаллБогг:живот и здраве“ АД за заплащане на дължимите съгласно
чл.520, ал.1 от КЗ вноски за м. 2019год. и лихви към за забава тях с насрещни вземания на „ЗАД
ДаллБогг:живот и здраве“ АД към Гаранционен фонд за заплащане на основание чл.499, ал.5 от КЗ
на сума в размер на 362 874.97лева , представляваща сума , която е платена от „ ЗАД
ДаллБогг:живот и здраве“АД на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
за дължими обезщетения на трети лица,на които са причинени вреди при управление на моторни
превозни средства ,които са предмет на сключени от името на „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“
АД в периода от 11.11.2014 год. до 12.04.2017 год. 23 броя застрахователни договори за
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна
карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „ Зелена карта“/, които са
недействителни , поради което задължението за заплащане на тези обезщетения е възникнало за
Гаранционен фонд,както и за заплащате на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на сума в размер на
40 322.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 367 874.97лева
1
за периода от датата на всяко отделно плащане до 10.09.2019год. и е осъден да заплати на
Гаранцоннен фонд разноски по делото в размер на 17 337.55лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,
че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че плащането на застрахователната премия
по нищожна застрахователна полица и плащането на обезщетение в полза на пострадалото лице
валидират договора и че приемане на плащането и регистрирането на договора в Гаранционен
фонд съгласно чл. 571 от КЗ били действия на застрахователя, с които се потвърждавала
действителността на договора. Твърди се, че заплащането на застрахователното обезщетение не е
пречка да се повдигне на по-късен етап възражение за нищожност на застрахователния договор, по
който е изплатено обезщетението и да се реализира фактическия състав на вземането на
застрахователя по чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ. Поддържа, че липсва законова забрана за
възстановяване на неоснователно платени застрахователни обезщетения , за които действително е
отговорен Гаранционен фонд и сочи , че извод за противното може да се направи от разпоредбата
на чл.499, ал.4 и 5 от КЗ. Поради нормативна празнота счита , че основанието на вземането на
застрахователя срещу Гаранционен фонд се намира в общите норми на чл.55-59 от ЗЗД и правото
да се иска възстановяване на платените на пострадалите лица обезщетения вместо Гаранционен
фонд не се ограничава от нормата на чл.499, ал.4 и 5 от КЗ. Счита се , че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че сключените с П. Р. Н. и Г. Д. Д. застрахователни договори
са извършени конклудентни действия, с които е изразено съгласие за сключване на договорите
като се твърди, че по делото липсват доказателства за извършени такива действия.Твърди че при
застрахователните договори със застраховани юридически лица и сключени чрез застрахователен
посредник не е налице застрахователен интерес и по отношение на тях не намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради погасяване на
вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за
прихващане. При уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срок е подаден писмен отговор от Гаранционен фонд , с който подадената въззивна
жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се определя като правилно и
законосъобразно , постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и при
обективен анализ на събраните по делото доказателства. Въззиваемият счита ,че правилно
първоинстанционният съд, позовавайки се на т.2а от ТР № 1 /07.03.2019год. по тълк.дело № 1/2018
год на ОСТК на ВКС бил приел , че процесните застрахователни договори без положен подпис от
някоя от страните не са нищожни поради липса на съгласие- чл.26, ал.1 , предл. 2 от ЗЗД и че
застрахователят не би могъл да се позовава на нищожността, както и на висяща недействителност
по чл.42, ал.2 от ЗЗД , за група полици , за които е установено , че са подписани от лица без
представителна власт. Поддържа, че по отношение договора за застраховка като „ абсолютна
търговска сделка“ намира приложение чл.293, ал.1 от ТЗ и че по отношение на него не е
възникнало задължение за възстановяване на застрахователя-жалбоподател заплатеното от него на
пострадалите лица застрахователно обезщетение. Твърди , че след като застрахователя не е
повдигнал спора за това кой трябва да обезщети увреденото лице в хода на уреждане на
претенцията, то той не може да направи това след заплащане на застрахователното обезщетение.
Счита , че установената нищожност на част от договорите и извършеното от ответника погашение
към НББАД на задължението на гаранционен фонд само по себе си не поражда вземане на
застрахователя по чл.499 от КЗ, тъй като нормата изрично изисква плащането да е извършено след
възникнал в хода на уреждане на претенцията спор между Гаранционен фонд и застрахователя и в
тази връзка се цитира Решение № 2581/01.11.2018год. по в.т.д.№ 4291/2018год. на САС/.
По изложените съображения въззиваемият прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Апелативен съд – София , след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните , намира за установено следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба , подадена от
2
Гаранционен фонд, с която е поискано на основание чл.520, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника- „
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и здраве“ АД да му заплати сумата от
403 210.50 лева, представляваща неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 11.09.2019год. до
18.11.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
18.11.2019год. до окончателното изплащане на главницата , както и сумата от 7 728.20 лева,
представляваща обезщетение за забава на неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за периода от
11.09.2019год. до 18.11.2019год. Исковата претенция е основана на твърдения, че ответното
застрахователно дружество притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност,че
като застраховател през 2019год. е извършвал задължителни застраховки „ Гражданска
отговорност „ и „ Злополука“ и че съгласно чл.520 от КЗ има задължение да участва във
финансирането на Гаранционен фонд заплащайки вноски в определен с Решение на Комисията за
финансов надзор размер. Изложени са твърдения, че определеният по горния начин размер на
вноските за фонда за 2019год. и за двата вида застраховки е в общ размер на 403 210.50лева, които
не са преведени от ответника на Гаранционен фонд , поради което са дължими в посочения размер,
ведно с обезщетение за забава , което за периода от 11.09.2019год. до датата на предявяване на
иска- 18.11.2019год. възлиза на сумата от 7 7285.20 лева.
Ответникът е подал писмен отговор , с което оспорва иска . Счита го за неоснователен и
моли да бъде отхвърлен поради погасяване на претендираните от Гаранционен фонд вземания чрез
съдебно прихващане със сумата от 362 874.97 лева , представляваща изплатени от него и вместо
Гаранционен фонд застрахователни обезщетения на увредени лица по 23 броя застрахователни
договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с
международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/ и със
сумата от 40 322.12лева , представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница ,
начислена от датата на периода на всяко отделно пращане до 10.09.2019год. Възражението за
прихващане е основано на твърдения за нищожност на 23 броя застрахователни договори на
основание чл. 26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД- липса на воля за сключването им и за част от тях- на
твърдения за нищожност поради липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал.2 от КЗ/. Като
нищожни твърди,че не са породили никакво правно действие , поради което заплатеното от него на
увредените лица застрахователно обезщетение следва да му бъде възстановено от Гаранционен
фонд. Поддържа , че със заплащането на застрахователното обезщетение по нищожните договори
е платил чуждо задължение-това на Гаранционен фонд , произтичащо от разпоредбата на чл.519,
ал.1 ,т.1 , предл. 2 от КЗ от 2016 год. ,респ. чл. 288, ал.1 ,т.2 ,б.“ а“ от КЗ / отм./ , поради което
последният дължи възстановяването му , съгласно чл. 499, ал.4 и в ал.5 от КЗ.
Така предявения иск уважен от СГС с обжалваното в настоящото производство решение
с него е отхвърлено направеното от ответника възражение за прихващане. Прието е, че ищецът има
вземане към ответното застрахователно дружество в размер на 403 210.50 лева, представляващи
вноски по чл.520 от КЗ за сключени през м. юли 2019год. 38 401 броя договори за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че същото не е погасено чрез
прихващане с вземания на застрахователя за възстановяване на изплатени застрахователни
обезщетения на увредени лица по 23 броя застрахователни договори за задължителна застраховка
„ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, породени от нищожността на тези договори .
Така постановеното решение е валидно и допустимо . Относно законосъобразността на
обжалваното решение по същество на спора, на основание чл.269 от ГПК , въззивният съд
извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното
от фактическа и правна страна:
С Решение № 100-ГФ/24.01.2019год. Комисия по финансов надзор и на основание чл.555,
ал.1 от Кодекса за застраховането е определен размера на вноската на застрахователите,
предлагащи в Република България задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на
автомобилистите по чл.461,т.1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно превозно средство
във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите ,
както и е определен размера на вноската на застрахователите , предлагащи в Р България
задължителна застраховка „ Злополука“ на 0.15 лева за всяко място ,без мястото на водача , за
което е сключена застраховката. Със същото решение е определено вноските по сметка на
Гаранционен фонд да се превеждат ежемесечно-до 10-то число на втория месец след месеца на
сключването на застраховките.
3
На 17.09.2019год.„ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и здраве“ АД
е получило писмо изх.№ 07-30-21-53/18/13.09.2019год., съдържащо покана за доброволно
плащане на сумата от 403 210.50 лева, представляваща невнесена от застрахователното
дружество вноска по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
м.юли 2019год., дължима в срок до 10.09.2019год.
По делото е представен списък на застрахователните полици , сключени за периода от
01.07.2019год. до 31.07.2019год., за които се претендира дължимост на вноска по чл.520 от КЗ.
Представено е получено в Гаранционен фонд на 10.09.2019год. изявление за прихващане
направено от ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ с вземането си към Гаранционен фонд в размер на
403 232.34 лева, произтичащо от задължение за възстановяване на недължимо платени главница и
лихви върху тях по 23 броя полици с вземането на Гаранционен фонд за вноската за м.юли
2019год. Към изявлението е представена справка за недължимо платените суми за обезщетения на
пострадали от ПТП с незастраховани автомобили ,подлежащи на възстановяване от ГФ по чл.499,
ал.5 КЗ, прихванати със задължения по вноска към ГФ за м. юли 2019год.
Представени са застрахователни полици, от които се установява сключването на следните
застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „на
автомобилистите , а именно :
Застрахователна полица № BG/30/116***/10.05.2016год., обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „АЙ ЕНД Джи Иншурънс ООД
като застрахователен посредник и „ Транспорт Страйнатате“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/23.09.2016год. , , обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Либра ММ“ като
застрахователен посредник и „ ЕкоБрокер“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/115***/07.10.2015год., , обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Пенем БГ „ ЕООД гр.Видин
Застрахователна полица № BG/30/115***09.12.2015год., обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Ауторо „ ЕООД гр.Монтана
Застрахователна полица № BG/30/117***/03.01.2017год., обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Джералд Брокер“ ООД като
застрахователен посредник и Г. Д. Д. от с.***, обл.***
Застрахователна полица № BG/30/116***/16.08.2016год., обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Булром-Глобъл“ ЕООД и М.
Й. М.
Застрахователна полица № BG/30/117***/12.04.2017год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Джералд Брокер“ ООД като
застрахователен посредник и „ Дагнер Груп“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/30.05.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Булром-ГлобълГруп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Иванови76“ ЕООД гр.Враца
Застрахователна полица № BG/30/116***/30.12.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „ Глория Ойл Груп“ ЕООД като
застрахователен посредник и С. Х. Х..
Застрахователна полица № BG/30/116***/04.10.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и Аутогруп2“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/без дата и подпис/,с посочено по нея като
застраховано лице „Жда Имплекс“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица №3011***/без дата и подпис/ с посочено по нея като
застраховано лице Ф. Ф. С. от гр.***
Застрахователна полица № BG/30/116***/02.03.2016год. обективираща застрахователен
4
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и С. И. И. от гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/17.05.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ ИнмаТрикуларе“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/117***/10.01.2017год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Горж“ ЕООД с.Бръшлян, обл.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/16.06.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Перформанс Рейсинг“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/115***
Застрахователна полица № BG/30/116***/02.03.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Ай Джи Иншурънс Брокерс“
ЕООД като застрахователен посредник и „ ИнмаТрикуларе“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № 30114***/10.12.2014год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Ди Би Ай Хасково“ ЕООД като
застрахователен посредник и М. С. С.
Застрахователна полица № BG/30/116***/10.05.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и М. П. П.. „ ИнмаТрикуларе“ ЕООД гр.Русе
Застрахователна полица № BG/30/116***/06.07.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Булром Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „ Аднана Прогрес „ ЕООД, гр. Видин
Застрахователна полица № BG/30/116***/27.08.2016год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „Либра ММ“ като
застрахователен посредник и П. Р. Н.
Застрахователна полица № BG/30/115***/17.09.2015год. обективираща застрахователен
договор сключен между ЗАД ДаллБогг :Живот и здраве“ АД чрез „БУЛРОМ Глобъл Груп“ ЕООД
като застрахователен посредник и „Център Инвест 10 клон Монтана“ ЕООД
Представени са нотификации за плащане и изявления-претенции за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ по щети , вследствие на ПТП, настъпили по вина на водачи,
застраховани в „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве с приложени списъци на застраховани лица и
полиците.
На 27.02.2018год. е постъпило искане в Гаранционен фонд от „ЗАД ДаллБогг:живот и
здраве“ АД за възстановяване на изплатени обезщетения по щети, възникнали в ПТП с участието
на незастраховани автомобили с приложена справка , съдържаща данни за щетата, съдебните
актове, с които е присъдено застрахователното обезщетение и платените на увредените лица суми
като главница и лихви.
Повторна покана в горния смисъл е постъпила в Гаранционен фонд на 14.08.2018год.,
като последният е отказал възстановяване на сумите. Отказът е обективиран в писмо изх.№ 07-30-
21-41/45/15.08.2018год.
Налични по делото са писма от Гаранционен фонд до НББАЗ, съдържащи отказ за
възстановяване на суми по две цитирани щети- № 120213/19.03.2018год. и №
120061/25.01.2018год.
Представени са и образци от подписите на Управителите на „ Дангер груп“ ЕООД,
„Инматрикуларе“ ЕООД, „ Перформънс Рейсинг“ ЕООД „Жда Импекс“ ЕООД и Й. Б..
От изготвена по Наредба № 14/2009год. служебни справки е видно , че Ш. С. М. е
починал на ***год.
От изготвена и неоспорена от страните съдебно-графична експертиза се установява,че
подписът на „ застрахован“ в застрахователна полица BG/30/116***/28.08.2016год. не е положен
от П. Р. Н., както и че подписът на „ застрахован“ в застрахователна полица
5
BG/30/117***/03.01.2017год. не е положен от Г. Д. Д..
По делото е изготвена и съдено-счетоводна експертиза, от която установява , че в
счетоводството на ищеца фигурира незакрито вземане от ответника в размер на 403 210.50лева по
сключени 38 401 броя застрахователни полици за м. юли 2019год. и вземания за лихви в размер на
814 854.65лева, а в счетоводството на ответника за м. юли 2019год. е осчетоводено задължение за
гаранционни премии по сключени застраховки ГО към Гаранционен фонд в размер на
403 210.50лева,което е осчетоводено като закрито на 10.09.2019год. с основание „ прихващане
ГФ“.По изчисления на вещото лице мораторната лихва върху вземането от 403 210.50 лева за
периода от 11.09.2019год. до 18.11.2019год. възлиза на сумата от 7 728.20 лева.
От данните в експертизата е видно, че по част от застрахователните щети, посочени от
ответника във връзка с възражението му за прихващане, ответникът е заплатил суми директно на
чуждестранните бюра-кореспонденти, а в останалите случаи- е заплащал/възстановявал суми на
НББАЗ по описи на застрахователни щети, за възстановяване на обезщетения, изплатени от НББАЗ
на застраховани лица, както и такси за обработка на щетите в размер общо на 362 874.97лева, като
начисления върху тази сума ДДС възлиза на 14 620.23лева. Конкретни данни за извършените
плащания се съдържат в изготвено към експертизата приложение № 1 .Посочено е ,че законната
лихва върху изплатените от ответника обезщетения по отделните щети от датата на съответното
плащане до 10.09.2019год. възлиза на сума в размер на 40 295.55лева.
При така установеното от фактическа страна ,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 520, ал.1 от КЗ всички застрахователи със седалище в Република България и
застрахователите от трета държава, регистрирани клон по ТЗ в Република България , предлагащи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите и/или задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците или застраховка по раздел 1 от приложение № 1 са
длъжни да правят вноски в Гаранционен фонд в размер и по начин, определени съгласно този
кодекс.
Няма спор по делото ,че ответникът е застрахователно дружество със седалище в
Република България , от което качество следва и задължението му към Гаранционен фонд за
заплащане на вноски по сключените от него 38 401 броя застрахователни полици за м. юли
2019год. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите . Размерът на вноската е
определен в Решение № 100-ГФ от 24.01.2019год. на Комисия по финансов надзор и е 10.50 лева
за всяко едно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите-чл. 554, т.1 от КЗ във вр. с чл. 554, т.1
от КЗ. Сумарно, вноската за .юли 2019год. за всичките 38 401 броя застрахователни договори
възлиза на сумата от 403 210.50 лева.
Няма спор между страните , а и липсват доказателства по делото за това застрахователят
да е внесъл горепосочената сума в размер на 403 210.50 лева в Гаранционен фонд , поради което
същата се явява дължима.
Моментът за плащане на вноската по чл.520 от КЗ за м.юли 2019год е 10.09.2019год. и е
определен в цитираното решение на комисията за финансов контрол. След като липсва плащане
на падежа , то от датата 10.09.2019год. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Изчислена от вещото лице законната лихва върху сумата от 403 210.50
лева за периода на забавата - 11.09.2019год. до датата на предявяване на иска- 18.11.2019год.
възлиза на сумата от 7 728.20 лева. Главницата от 403 210.50лева е дължима ведно със законната
лихва, считано от датата на предявявате на иска до окончателното й изплащане.
Спорният по делото въпрос се отнася до това дали вземането на Гаранционния фонд в
размер на 403 210.50 лева , представляващо вноска по чл.520 от КЗ за м. юли 2019год. е погасено
чрез прихващане с вземане на „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД срещу Гаранционен фонд -
предмет на направено от ЗАД ДаллБогг:живот и здраве АД възражение за прихващане. Касае се за
насрещно вземане на ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД към Гаранционен фонд в размер на
403 197.09 лева , от която 35.25 лева некомпенсиран остатък от предходно прихващане, 348 254.74
лева– платени застрахователни обезщетения по 23 броя полици във връзка с настъпили
застрахователни събития , 38 717.73 лева лихва върху главницата от 348 254.74лева, 14 620.23 лева
– платено ДДС върху главницата и 1 604.39лева- дължима лихва към ДДС.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно правопогасяващото възражение на
6
ответника и в подкрепа на този свои извод е изложил мотиви , които настоящият въззивен състав
напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е
регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може
да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до
размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към
датата на компенсационното волеизявление. Фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания
/задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни
и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и
ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.
В конкретния случай, споделяйки мотивите на първоинстанционния съд , настоящият
въззивен състав счита ,че в полза на застрахователя не са възникнали твърдените от него вземания
към Гаранционен фонд , които да бъдат прихванати към вземането на последния за вноски по
чл.520 от КЗ.
Насрещната претенция на застрахователя е основана на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ.
Застрахователят твърди ,че му се дължи възстановяване на сума в размер на 403 197.09 лева , от
която 35.25 лева некомпенсиран остатък от предходно прихващане, 348 254.74 лева– платени
застрахователни обезщетения по 23 броя полици във връзка с настъпили застрахователни събития ,
38 717.73 лева лихва върху главницата от 348 254.74лева, 14 620.23 лева – платено ДДС върху
главницата и 1 604.39лева- дължима лихва към ДДС,задължението за плащането на която е било на
Гаранционен фонд съгласно чл. 519, ал.1 , т.1,предл.2 от КЗ/респ. чл.228, ал.1 ,т.2,б.“а“ от КЗ/
отм./. Застрахователят поддържа ,че не е дължал заплащане на застрахователно обезщетение по
цитираните от него в наличното по делото изявление за прихващане застрахователни договори, тъй
като били нищожни поради липса на съгласие и поради липса на застрахователен интерес . За част
от тях поддържа ,че са подписани,но не от физическите лица,които са били управители на
застрахованите търговски дружества към момента на сключване на полицата и за друга част- че са
нищожни, тъй като са подписани,но не от физическите лица-застраховани по полицата. Счита че
нищожните застрахователни договори не са породили право действие,респ. задължение за него да
заплати обезщетение поради настъпил застрахователен риск ,но след като го е платил , то той бил
платил чуждо задължение- това на Гаранционен фонд, поради което платената като обезщетение
сума, лихви и ДДС върху нея , подлежи на възстановяване.
Неоснователно е твърдението на застрахователя за нищожност на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД-поради липса на съгласие на застрахователните договори, цитирани във
възражението за прихващане , сключени с физически лица . Част от тези договори не носят подпис
на застраховано лице , а по отношение подписите върху два от тях- чрез изготвената съдебно
графична експертиза е установено ,че не са на застрахованите лица Г. Д. Д. и П. Р. Н..
Съгласно чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД нищожни са договорите ,при които липсва съгласие.
Доколкото в случая обаче се касае за нищожност на застрахователен договор поради липса на
положен подпис, то приложение намира т.2а от ТР № 1/07.03.2019год. ,постановено по тълк.дело
№ 1/2018год. на СОСТК на ВКС, на което правилно се е позовал и първоинстанционният съд. В
него изрично е прието ,че в хипотеза на неположен подпис на някоя от страните не е налице
основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите поради липса на съгласие, поради което не настъпват правните последици на
този вид недействителност. Липсата на подпис в застрахователната полица следва да се разглежда
като порок във формата на застрахователната полица, изискването за която е установено в чл.344,
ал.1 от КЗ .В тази хипотеза , с оглед характера на застрахователния договор като абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл.344, ал.2 от КЗ е приложима нормата на чл. 293, ал.4 от ТЗ.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя ,че този порок не може да се валидира от
последващите действия на застрахователя. Положителен отговор за това е даден в съдебната
практика,в която е прието ,че ако застрахователят не е оспорил действителността на изявлението
,за което може да се съди от приемане на застрахователната премия и изпращане на данни за нея в
Информационния център към Гаранционен фонд, то отсъствието на подписа на застрахования не
води до нищожност на застрахователния договор на основание чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД. В случая
7
са налице цитираните в практиката действия на застрахователя , от които може да се заключи ,че
той не е оспорил действителността на застрахователните договори, поради което липсата на
подпис на застрахованите физически лица на застрахователните договори не ги прави нищожни
на твърдяното от застрахователя-въззивник основание.
Горните съждения за относими и към останалите два застрахователни договора , в които
като застраховани лица са посочени Г. Д. Д. и П. Р. Н. и по отношение на които договори е
установено ,че не са подписани от тях.
Неоснователно е твърдението на застрахователя - въззивник за нищожност на 14 броя
договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите ,
застрахована страна по които са юридически лица . В тази група е и застрахователен договор със
застраховано юридическо лице - „ Дангер груп“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
на капитала Ш. С. М. е починал на ***год.
На база изложените в исковата молба факти и обстоятелства следва да се посочи ,че
правилно по отношение на процесните 14 броя застрахователни договори първоинстанционният
съд е приел ,че застрахователят се позовава на недействителност на договорите на основание чл.42,
ал.2 от ЗЗД, а не на нищожност на основание чл.26, ал.2 , предл.2 от ЗЗД. Тази преценка е
извършена в съответствие с разясненията , дадени в мотивите към т.2 от ТР № 5 / 12.12.2016год.
на ОСГТК на ВКС, в което е направено разграничение между двата вида недействителност. Така
въведените от застрахователя пороци на застрахователните договори сключени с юридически лица
обосновават извод ,че е налице възражение за недействителност на тези договори поради
сключването им от лице /мним представител/ , който е действал от името на застрахования, без да
е имал представителна власт. В хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД мнимият представител е формирал
и изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания , поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна липса на съгласие по смисъла на чл. 26,ал.2, предл.2 от ЗЗД
и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 от ЗЗД възможност за
потвърждаване на договора. При липса на потвърждаване на недействителността може да се
позове единствено лицето, от името на което е сключен договора или неговите универсални
правоприемници ,но не и застрахователя.
Неоснователно се твърди, че процесните 23 застрахователни договори-предмет на
възражението за прихващане са нищожни и поради липса на застрахователен интерес. От една
страна липсата на застрахователен интерес се обоснова с липсата на достоверни данни за
застраховащото лице и от друга- поради това ,че застрахованите лица не са собственици или
ползватели на застрахованото МПС.В чл. 477, ал.2 от КЗ е определен кръга на застрахованите лица
по задължителната застраховка „ ГО“ на автомобилистите и това са собственикът,ползвателят и
държателят на моторното превозно средство , за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице,което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство. В чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ е признато правото да сключи договор
за застраховка „ ГО“ е признато и на всяко друго лице , различно от собственика , което има
правен интерес .Със сключването на застрахователния договор такъв интерес за застрахования е
признат от застрахователя,поради което позоваването на неговата липса като порок на договора се
явява несъстоятелно. Допълнителен аргумент е и липсата на данни по делото ,че застрахованите
моторни превозни средства са собственост на трети лица,различни от застрахованите лица. Следва
да се има предвид и това правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, че в хипотеза на
декларираните неверни данни относно самоличността на лицето по чл.477, ал.2 от КЗ, това
,съгласно т.2в от ТР № 1 /07.03.2019год.,постановено по тълк.д.№ 1 /2018год. на ОСТК на ВКС, не
води до нищожност на застрахователния договор.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира направеното от
застрахователя възражение за прихващане за неоснователно ,поради което и предвид изложеното
по- горе във връзка с основателността на исковата претенция на Гаранционен фонд по чл. 520 от
КЗ същата следва да се уважи в пълния й предявен размер до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд .
Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на застрахователя- въззивник не се следват разноски, а на
Гаранционен фонд следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в
8
размер на 300лева.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София ,ТО,9-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260439/15.03.2021год. ,постановено по т.д.№ 2445/2019год.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1172, район Изгрев, бул.“ Г.М.Димитров
„№ 1 да заплати на Гаранционен фонд гр.София,ул. „ Граф Игнатиев“ № 2,ет.4 юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9