№ 83
гр. Пазарджик, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели И.. Въгларова
в присъствието на прокурора А.. Д. П.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева ВъззИ.но наказателно
дело от общ характер № 20225200600264 по описа за 2022 година
С Присъда №37 от 06.04.2022 година по НОХД № 852/2021 година по
описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия АС. А.. АП. за
виновен в това,че на 08.01.2018 година в град Пазарджик, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил у К.Г. К.а заблуждение, че взима под наем
за срок от един месец за строителен обект в град ПловдИ. 185 бр. железни
подпори /хюнебеци/, които след изтичане срока на наема ще върне, като с
това е причинил на ЕТ „***********“ гр.Б., обл.Пазарджик, с управител И..
А.. К., имотна вреда в размер на 5550 лева,като основание чл.209, ал.1 от НК е
осъден на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъден е подс.А. да заплати сторените по делото разноски в размер на
57,96 лева, платими по сметка на ОД на МВР - Пазарджик, както и сумата в
размер на 20 лева, платима по сметка на Районен съд - Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззИ.на жалба от
служебния защитник на подс.А. – адв.А.Г. от АК-Пазарджик.Твърди се,че
1
присъдата е неправилна и необоснована,като не е доказано по делото,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.209,ал.1 от
НК.Твърди се,че липсва важен елемент от състава на престъплението измама
- имотна облага за подс.А.,който не бил продал процесните подпори и не бил
получил никакви пари,а това било сторено от П.П..Сочи се,че по делото не
става ясно,дали е имало договорености между подсъдимия и П. относно
процесните подпори и ако е имало - какви са били те.Сочи се,че присъдата не
може да почИ.а на предположения.Твърди се,че наложеното наказание на
подсъдимия е явно несправедлИ.о,като не са били взети предвид
смекчаващите отговорността му обстоятелства.Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна присъда.АлтернатИ.но се иска
изменение на присъдата,като се наложи наказание на подсъдимия под
законоустановения минимум.Не се сочат нови доказателства.Жалбата се
поддържа в съдебно заседание.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа
становище,че следва да се потвърди първоинстанционната присъда. Не се
сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по
делото доказателства,в това число и от въззИ.ната инстанция, доводите на
страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата
на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
ВъззИ.ната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият АС. А.. АП. на 08.01.2018 година в град Пазарджик, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил у К.Г. К.а заблуждение, че взима
под наем за срок от един месец за строителен обект в град ПловдИ. 185 бр.
железни подпори /хюнебеци/, които след изтичане срока на наема ще върне,
като с това е причинил на ЕТ „***********“ гр.Б., обл.Пазарджик, с
управител И.. А.. К., имотна вреда в размер на 5550 лева.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал показанията на свидетелите К.а,К.,Д. и К./показанията на
последния свидетел,дадени както в хода на съдебното следствие,така и в хода
на досъдебното производство/,както и приетите по делото писмени
2
доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалият св. И.К. е управител и представлява ЕТ „***********“ гр.
Б., в която фирма работи и неговата съпруга - св. К. К.а. Фирмата се
занимавала включително с отдаване на строителни подпори / хюнебеци/ под
наем, като държала такИ.а в два склада - един в близост до полицейското
училище в град Пазарджик и друг в с.Г., обл. Пазарджик.
Към началото на 2018 година св.К. К.а познавала подсъдимия А. бегло
като клиент, като преди инкриминираната дата подсъдимият А. вече бил
взимал / наемал/ веднъж от св.К.а част от скеле, което впоследствие върнал
без проблеми.Няколко дни преди датата 08.01.2018 година подсъдимият А. се
свързал по телефона със св.К.а и разговарял с нея за наем на строителни
подпори/хюнебеци/, с което св.К.а се съгласила, тъй като фирмата на съпруга
й се занимавала с това, като към този момент разполагали със свободни около
185 броя подпори.
На 08.01.2018 година подсъдимият А. дошъл в склада,намиращ се в
близост до полицейското училище в град Пазарджик, стопанисван от
пострадалия К., с лице на име П.П. ,с още едно лице и със св. Т.Д.,който бил
познат на св.К. и който имал бус и извършвал превози срещу заплащане.В
склада били и свидетелите И.К. и К. К.а.Подсъдимият А. заявил, че иска да
вземе и наеме строителни подпори за срок от един месец.Подс.А. обяснил
също на св.К.,че той е шеф на фирма,която имала голям строителен обект в
ПловдИ. и че щели да му трябват и още много други материали,които щял да
взема само от св.К.,както процесните хюнебеци.Пострадалият К. и съпругата
му св.К.а се съгласили, като постигнали договорка за цената за наем на общо
185 броя подпори за един месец, по 10 стотинки на ден за една подпора, или
всичко 555 лева наем за един месец / 30 дни/ на всички 185 броя подпори.
В резултат на така постигнатата договорка бил подписан и Договор за
наем от 08.01.2018 година/л.29-31 от ДП/ между ЕТ „***********“ и
подсъдимия А.А., с уговорените параметри.В чл.3,ал.2 от договора
фигурирала клауза, според която договорът може да бъде удължен със
знанието и съгласието на наемодателя. Освен това съобразно договореното по
чл.5 от договора за наем подсъдимият А. подписал и Запис на заповед от
3
същата дата за стойността на наетите вещи, а именно за сумата от 5550 лева ,
като наемодателят поел задължението да върне оригинала на Записа на
заповед при връщане на вещите - предмет на договора за наем, с приемо -
предавателен протокол.
При подписването на договора и предаването на строителните подпори
на подс.А.,същият заплатил част от дължимата наемна цена на св.К.а.След
това подпорите били натоварени в буса на св. Т.Д..
Към инкриминираната дата 08.01.2018 година св.К.К. работел като
технически ръководител във фирма „ *******************“ ЕООД, която по
това време фирмата строяла еднофамилна къща в град ПловдИ., в близост до
паметника „Альоша“.От поне 20 години св.К. познавал лицето П.П. - същият,
който бил с заедно подсъдимия А. при вземането на 185-те броя подпори от
склада на свидетелите К.и на 08.01.2018 година. Няколко дни преди
процесната дата 08.01.2018 година лицето П.П. се свързал по телефона със
св.К. и му казал , че има за продаване 185 броя хюнебеци.Тези подпори
принципно били необходими на фирма „ *******************“ ЕООД, тъй
като тя се занимавала със строителна дейност. Поради това св.К. се свързал
със собственика на фирма „ *******************“ ЕООД,който дал
съгласието си да бъдат закупени от фирмата предложените от П. 185 бр.
хюнебецина цена по 10 лева за брой, или общо 1850 лева.
Така на 08.01.2018 година св. Т.Д. заедно с подсъдимия А., лицето П. и
още едно лице докарали на строителния обект на фирма „
*******************“ ЕООД в град ПловдИ. наетите от подсъдимия А. 185
броя хюнебеци,за които преди това лицето П. се било договорило да ги
продаде на фирмата „ *******************“ ЕООД за сумата от 1850
лева.Докато се разтоварвали хюнебеците, св.К. и лицето П. отишли до офиса
на „ *******************“ ЕООД в град ПловдИ., ул.“**************“
№63, където св.К. броил на лицето П. сумата от 1850 лева от името на
фирмата, като за извършеното плащане бил издаден и РКО / разходен касов
ордер/ от дата 08.01.2018 година/л.47 от ДП/, в който лицето П. се подписал ,
като получил сумата.След това св.К. и лицето П. се върнали на строителния
обект, като подсъдимият А., св.Д. и останалите две лица си
тръгнали.Парите,получени от продажбата на хюнебеците – 1850 лева,били
взети от подс.А. и от лицето П.П..Подсъдимият А. платил на св.Д. за
4
извършения превоз сумата от 60 лева.
След датата 08.01.2018 година и в рамките на месечния срок на
договора за наем на процесните 185 броя подпори подсъдимият А. изплатил
цялата сума на наема.Междувременно след около два дни след процесната
дата 08.01.2018 година подс.А. отново дошъл при К.и,за да наеме още 300
броя подпори/хюнебеци/ - от склада на фирмата в с.Г., където дошъл с друг
шофьор,различен от св.Д., и още едно лице.За тези подпори подс.А. обяснил
отново на св.К.,че ще ги закара в град ПловдИ..След като тези 300 броя
подпори били натоварени,подс.А. тръгнял,без да подпише договор и без да
заплати наемна цена за тях,като не се и обадил на св.К..Тези подпори
подсъдимият А. откарал в склад на същата фирма „*******************“
ЕООД в град ПловдИ..Тогава св.К. накарал шофьора,който ги бил закарал
там,да го заведе на мястото,където ги е разтоварил.С тях бил и подс.А.,който
казал на склададжията да върне подпорите на св.К..Така св.К. успял да си
вземе обратно тези 300 броя подпори.
След като изтекъл месечния срок на Договора за наем от 08.01.2018
година, сключен между ЕТ „***********“ и подсъдимия А.А., последният не
върнал наетите 185 броя подпори и св.К.а започнала да го търси по телефона
,за да го пита какво става, дори веднъж го срещнала, в опитите си да го
намери. Подсъдимият А. шикалкавел, включително обещавал, че ще удължат
срока на договора и ще заплати дължимия наем, но от един момент нататък
престанал и да вдига телефона.Преди това и св.К. се срещал и разговарял на
няколко пъти с подс.А.,за да го попита,кога ще му върне подпорите.Тогава
подс.А. заявил на св.К.,че *****************.След това св.К. извикал
полиция,като пред полицаите подс.А. заявил,че ще ги върне,без да посочи
кога.Тъй като подс.А. и след този разговор не върнал подпорите на св.К.,св.К.
отново отишъл до дома на подсъдимия,за да разговаря с него,като подс.А.
отново му казал,че „*****************“.При това положение на 22.02.2018
година св.К. К.а депозирала жалба в полицията.
Поведението на подсъдимия А. принудило свидетелите К.и да се
свържат и със св.Д., когото познавали, като го помолили да ги закара до
обекта, на който били разтоварени процесните 185 бр. хюнебеци, като св.Д. се
съгласил. Така свидетелите К.и влезли в контакт със служители на фирмата
„*******************“ ЕООД и разговаряли с тях .За процесните 185 бр.
5
подпори складовите работници на фирмата обяснили на свидетелите К.и, че
тези подпори са вече закупени от фирмата,като парите за тях били платени на
подс.А.А. и на другия човек,с когото той ги бил докарал/лицето П./,а и освен
това тези хюнебеци се използвали в момента на строителния обект на
фирмата в ПловдИ. и нямало как физически да бъдат взети.
Св.К.а разговаряла по телефона и със св.К., който също обяснил, че 185
броя хюнебеци са вече закупени от фирмата, но св.К.а настоявала да си ги
получат обратно, тъй като са техни.Горе - долу по същото време лицето П.П.
се свързал по телефона със св.К. и поискал да вземе обратно
хюнебеците.Същите били използвани в грубия строеж на строящата се къща в
ПловдИ. до към края на м.април 2018 година. Така на 03.05.2018 година
лицето П. дошъл с едно камионче и още двама души в град ПловдИ. при
св.К., който предал от името на „*******************“ ЕООД 185-те бр.
хюнебеци на лицето П., а последният пък дал обратно на св.К. сумата от 1850
лева. За тези действия бил оформен приемо - предавателен протокол от
03.05.2018 година/л.46 от ДП/.Въпреки че процесните 185 броя хюнебеци
били предадени от св.К. на лицето П.,същети не са върнати на св.К. и до
момента.
От приетата по делото Съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
стойността на инкриминираните вещи - 185 броя железни подпори /хюнебеци/
е 5 550 лева.
Горната фактическа обстановка настоящата въззИ.на инстанция възприе
от показанията на свидетелите К.а,К./както от показанията му,дадени в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и въззИ.ната
инстанция,така и от показанията му,дадени в хода на ДП,прочетени и
приобщени по съответния процесуален ред,които свидетелят заяви,че
поддържа изцяло/,Д. и К./показанията на последния свидетел,дадени както в
хода на съдебното следствие,така и в хода на досъдебното
производство/,както и от приетите по делото писмени доказателства и
заключението по назначената в хода на ДП съдебно-оценъчна експертиза.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите К.и досежно обстоятелствата по наемането на
6
процесните 185 бр. хюнебеци от подсъдимия А..В тази част показанията им
напълно си кореспондират,като кореспондират и на писмените доказателства
по делото - Договор за наем от 08.01.2018 година , сключен между ЕТ
„***********“ и подсъдимия А.А., и Запис на заповед от 08.01.2018
година.Че на процесната дата подс.А. е получил от ЕТ,посочен по-горе,185-те
броя хюнебеци,които е откарал на строителния обект в ПловдИ.,посочен по-
горе,се установява по категоричен начин и от показанията на свидетелите Д. и
К..От показанията на свидетеля К.,който е незаинтересован от изхода на
делото,се установява,че веднага на процесната дата-08.01.2018 година
процесните хюнебеци са били продадени на фирмата,в която работи този
свидетел.Тази продажба е била предварително уговорена от лицето П. със
св.К.,като от показанията на свидетелите К.а и Д. се установява по делото,че
парите от продажбата на хюнебеците на процесната дата са били получени от
лицето П. и от подсъдимия А.,който е и платил превоза на хюнебеците до
ПловдИ. на св.Д..Вярно е,че на РКО от 08.01.2018 година/л.47 от ДП/ е
посочено,че продажната цена в размер на 1850 лева е била броена от св.К. от
името на фирмата,в която работи,на лицето П.П.,но от показанията на
кредитираните по-горе свидетели К.а и Д. става ясно,че тази сума е била
получена не само от лицето П.,но и от подс.А.,в какъвто смисъл са били
сведенията,които са дали работниците на фирмата-купувач пред тези двама
свидетели-тогава,когато К.и са били заведени от св.Д. в ПловдИ. на
строителния обект,за да потърсят невърнатите им от подсъдимия хюнебеци
след изтичане срока на подписания наемен договор.
Отново същите строителни подпори фигурират в документ - приемо -
предавателен протокол от 03.05.2018 година / л.46 от ДП/ , с който лицето П.
е взело обратно процесните 185 бр. хюнебеци , давайки на св.К. сумата от
1850 лева.
Безспорно е установено по делото от показанията на свидетелите К.и,че
и до настоящия момент процесните хюнебеци не са им върнати от подс.А..
От показанията на св.К.,дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени и приобщени по съответния процесуален ред към доказателствата
по делото от въззИ.ната инстанция,които св.К. заяви в съдебно заседание,че
изцяло поддържа,се установява също,че свидетелят нееднократно е
разговарял с подсъдимия,включително и в присъствието на полиция,за да
7
поиска да му върне процесните хюнебеци.В тези си показания св.К.
установява,че подс.А. му е заявил,че „*****************“ - протИ.но на
установеното от свидетелите К.и и св.Д.,които са видели лично подпорите на
строителния обект на горепосочената фирма в ПловдИ.,където са им
обяснили,че те са си ги закупили при докарването им от подсъдимия и лицето
П.,на които е била платена и продажната цена.
С оглед и тези показания на св.К. настоящата инстанция счита,че
първоинстанционният напълно обосновано и законосъобразно е приложил
материалния закон,като е приел,че подс.А. е осъществил от обектИ.на и
субектИ.на страна признаците на състава на престъплението по чл.209,ал.1 от
НК,като на 08.01.2018 година в град Пазарджик, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил у К.Г. К.а заблуждение, че взима под наем за срок
от един месец за строителен обект в град ПловдИ. 185 бр. железни подпори
/хюнебеци/, които след изтичане срока на наема ще върне, като с това е
причинил на ЕТ „***********“ гр.Б., обл.Пазарджик, с управител И.. А.. К.,
имотна вреда в размер на 5550 лева.
Безспорно е установено по делото,че на процесната дата подсъдимият
А. е създал у св.К.а неверни представи, т.е. възбудил е заблуждение за това,
че взима под наем 185 бр. подпори, които смята да върне след един месец, в
резултат на което е нанесъл имотна вреда - намаляване имуществото на
пострадалия св.И.К. като ЕТ със сумата от 5550 лева - в резултат на
разпореждането, извършено от св.К. като ЕТ след създадените от подсъдимия
А. неверни представи у съпругата му св.К.а.Очевидно е,че подс.А. поначало
към процесната дата 08.01.2018 година при получаването на процесните 185
броя хюнебеци не е имал никакво намерение да ги върне обратно на св.И.К. в
качеството му на ЕТ.За това говори поведението му веднага след закарването
на хюнебеците в ПловдИ. – те са продадени веднага на посочената по-горе
строителна фирма,като парите от продажбата им са получени от подсъдимия
и от лицето П..Че подс.А. не е имал никакво намерение да върне на
пострадалия процесните хюнебеци, става ясно и от реакцията на
подсъдимия,когато е бил запитан от св.К.,къде са хюнебеците - тогава
подсъдимият му е отговорил,че ги няма/“*****************“/ - при
положение,че те са били налични и към този момент и подсъдимият е знаел
местоположението им,което лично са установили и свидетелите К.и с
помощта на св.Д..
8
Обосновано и законосъобразно с оглед и гореизложеното
първоинстанционният съд е приел,че деянието е извършено от подс.А. с пряк
умисъл и користна цел - подсъдимият А. е съзнавал, че създава у св.К.а
неправилни представи, в резултат на които св.К. като ЕТ ще извърши акт на
разпореждане,с който акт ще се увреди имуществото му.Обстоятелството,че
подпорите са били продадени още същия ден говори за наличието на прекия
умисъл и наличието на користна цел у подсъдимия,като същият безспорно е
бил наясно с направената още преди процесната дата уговорка от лицето П.
със св.К. за продажбата им.За това говори и установеното по делото
обстоятелство от свидетелите К.а и Д.,че продажната цена е била получена и
от лицето П., и от подсъдимия.
Предвид гореизложеното обосновано първоинстанционният съд е
приел,че са неоснователни възраженията на защитата,които се правят и пред
настоящата инстанция,за недоказаност на обвинението и авторството на
подс.А. в извършване на престъплението по чл.209,ал.1 от НК.Неоснователни
са и възраженията на защитата,предвид изложеното вече по-горе от
въззИ.ната инстанция,че липсвала имотна облага за подсъдимия А.
вследствие извършеното престъпление,както и че той не бил получил никакви
пари от продажбата на процесните хюнебеци,а такИ.а бил получил само П..
Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че е без
значение за делото,какви са били отношенията между подсъдимия и лицето
П..Релевантните обаче за обвинението факти - че подсъдимият е получил
хюнебеците;че е знаел,че ще бъдат продадени веднага;че те са били
продадени веднага и че той е получил заедно с лицето П. продажната цена;че
не ги е върнал на К.и;че е казал на св.К.,че ги няма - при положение,че
подпорите са били налични,говорят изцяло в полза на извода,направен от
първоинстанционния съд,а именно - че подс.А. е извършил престъплението,за
което е обвинен.
Предвид горното настоящата инстанция приема,че доводите на
защитата за признаване на подс.А. за невиновен по повдигнатото му
обвинение и оправдаването му, са неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
Относно наказанието,наложено на подсъдимия:
9
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е взел предвид
разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК,като е отчел и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Обосновано съдът е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства това,че подс.А. към настоящия мовент е
неосъждан/реабилитиран по право/,както и позитИ.ните характеристични
данни за него по местожИ.еене.
Обосновано като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство е преценен значителният размер на причинените от него
имуществени вреди – 5550 лева.
Въпреки реабилитирането на подс.А. съдът счита обаче,че следва да се
преценят като негатИ.но охарактеризиращи подс.А. обстоятелства
предишното му осъждане,както и обстоятелството,че по отношение на него
има образувано и ЗМ за престъпление по чл.293а от НК.
При така преценените и от въззИ.ната инстанция смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства съдът счита,че
обосновано първоинстанционният съд е наложил на подс.А. наказание 1
година и 6 месеца лишаване от свобода при явен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства,което наказание е близко като размер до
предвидения законов минимум за извършеното от него престъпление по
чл.209,ал.1 от НК.
В този смисъл това наказание не се явява в никакъв случай завишено и
несправедлИ.о.Настоящата инстанция счита,че не са налице условията за
приложението на чл.55 от НК в конкретния случай,тъй като не са налице нито
многобройни,нито изключителни смекчаващи отговорността на подс.А.
обстоятелства.
Обосновано и законосъобразно съдът е приложил и нормата на
чл.66,ал.1 от НК,като е определил на подс.А. изпитателен срок в минимален
размер – за 3 години.
Първоинстанционната присъда е законосъобразна и в частта,с която
подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.
10
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди -
като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлИ.а,като се остави без
уважение въззИ.нана жалба на служебния защитник на подс.А..
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния
съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на
присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 37 от 06.04.2022 година по НОХД №
852/2021 година по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11