№ 20107
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201110144579 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „**“ АД твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги и приети общи условия на ищцовото дружество, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., се намирал в облигационни отношения с
ответницата Т. И. Ц. за обект с адрес: гр. София, **, клиентски № **. За периода 03.08.2017
г.-04.04.2020 г. бил извършван редовен отчет на показанията на водомерите в процесния
имот и ищецът редовно издавал фактури, на обща стойност 1977,84 лв. Сумата не била
платена от ответницата, като за забавата се натрупала мораторна лихва от 120,47 лв. за
периода 03.09.2017 г.-04.04.2020 г. На 09.07.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените по-горе суми. По това заявление било
образувано гр.д. № 29713/2020 г., СРС, 161-ви с-в, по което била издадена исканата заповед,
срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответницата възразила. Това обосновава правния
интерес от предявяване на установителни искове. Ето защо ищецът моли съда да признае за
установено, ответникът му дължи посочените по-горе суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението 09.07.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Т. И. Ц. признава, че е в облигационни отношения с ищеца и че в
исковите периоди са възникнали вземания в претендираните размери, но твърди, че е
сключено споразумение, по което плаща. Моли извършените плащания да бъдат
съобразени.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на доказване по главния иск, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, са
правопораждащите исковата претенция факти: че между страните валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение; че се е породило процесното вземане и че
вземането за процесната сума е изискуемо. В тежест на доказване по акцесорната претенция
са обстоятелствата, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
По делото е безспорно, че ответницата е собственица на обекта, че са потребени ВиК
услуги и че в исковите периоди са възникнали вземания в претендираните размери в полза
на ищеца. Оспорването на ответницата е, че част от задълженията тя е платила. Това
възражение е неоснователно. Действително, представени са писмени доказателства за
сключено споразумение от 27.02.2023 г., по което са извършвани плащания.
Споразумението обаче касае задължения за период 13.05.2020 г.-27.02.2023 г., т.е. за
последващ период, като доказателства за плащане на задълженията за процесния период по
настоящото дело 03.08.2017 г.-04.04.2020 г. няма.
Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски от 87,14 лв. за държавна такса, а по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя разноски за юрисконсулт от 100 лв. Общо
разноските в исковото производство на ищеца са в размер на 187,14 лв. В заповедното дело
ищецът е сторил разноски от 91,97 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**“ АД, ЕИК *********,
против Т. И. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1977,84 лв., главница за ВиК услуги през
периода 03.08.2017 г.-04.04.2020 г. за обект с адрес: обект с адрес: гр. София, **, клиентски
№ **, ведно със законна лихва за периода от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата от 120,47 лв., мораторна лихва върху посочената главница, натрупана за периода за
периода 03.09.2017 г.-04.04.2020 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена на 19.07.2020 г. по гр.д. № 29713/2020 г., СРС, 161-ви с-в.
2
ОСЪЖДА Т. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на „**“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 187,14 лв., разноски, сторени в производството, и
сумата от 91,97 лв., разноски, сторени по гр.д. № 29713/2020 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3