Р Е Ш Е
Н И Е
№ 17 22.04.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Д. Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 10
по описа
на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба на И.В.В. срещу Присъда №
141/11.12.2019 г. постановена по НОХД № 805/2019 г. описа на Районен съд –
Ямбол, с която подсъдимият за виновен в това, че за времето от
18:40 часа на **.**.**** г. до 10:30 на **.**.****г., в гр. ***, обл. ***, на
ул. *** до бл. № ** и в жилището си находящ се в гр. *** обл. *** на ул. *** № ** вх. *,
ет. *, ап. *, действайки в условията на продължавано престъпление, държал
високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) с общо нето тегло 20,924
гр., с различна концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол от 6% до 12% на обща стойност 125.54 лв. без надлежно
разрешително за това, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода и на основание чл.
66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 354а,
ал. 6 от НК, ЯРС е отнел в полза на държавата вещественото
доказателство коноп бруто 35.80 гр., предадено на съхранение на ЦМУ отдел НОП
гр. София с приемо-предавателен протокол № *****/**.**.**** г. и осъдил подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер
на 192.84 лв. приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР – Ямбол.
Във въззивната жалба
се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Спрямо подсъдимият
производството се води по реда на задочното производство при условията на чл. 269,
ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание защитник пледира за маловажност на
случая и за налагане на наказание глоба. Релевира доводи, че в случая няма две
отделни престъпни деяние, извършени от обективна и субективна страна, за да
бъде прието, че се касае за продължавано престъпление.
Прокурорът намира атакувания
съдебен акт за законосъобразен и обоснован, поради което настоява за неговото потвърждаване.
Счита, че престъплението е осъществено при условията на чл. 26 ал. 1 НК.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е частично основателна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав намира,
че фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и счита за
ненужна да я преповтаря детайлно. Основното е нея е това, че на **.**.**** г., в
град *** около 18:40 подс. И.В. *** за полицейска проверка, поканен в полицейското
управление, където доброволно предал държания в себе си коноп (марихуана) с
нето тегло 2,386 гр. с концентрация на тетрахидроканабинол 12%. На **.**.****г.,
при беседа, подс. В. съобщил, че в дома си в гр. *** ул. *** № ** вх. * ет. *
ап. * държи още наркотични вещества. Около 10:30 часа на тази дата, подс. В. бил
заведен в жилището си, където доброволно предал още марихуана с нето тегло
18.538 гр. и с 6% концентрация на тетрахидроканабинол.
Видно от Протокол № **/**.**.****
г. на НТЛ в ОДМВР – Ямбол, сухата зелена растителна маса с нето тегло 2,386 гр.
е коноп (марихуана) и е с концентрация на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 12%. Видно от Протокол № **/**.**.**** г. на НТЛ
в ОДМВР – Ямбол, сухата зелена растителна маса с нето тегло 18,538 гр. е коноп
(марихуана) с концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 6%. Общата стойност на наркотичните вещества е 125,54 лв. (видно от протокола за
оценка).
Подсъдимият В. не
притежавал надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) за притежание на наркотични вещества.
Към момента на
деянието подс. В. не е осъждан и не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл. 78а от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯРС обстойно е
изследвал относими към казуса обстоятелства, анализирал е събраните по делото доказателства
и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, която въззивният
съд споделя изцяло, обосновано е приел за установени фактическите положения. В
този аспект законосъобразно първоинстанционният съд се е базирал на: показанията
на свидетелите Г., А. и И.; 2 бр. протоколи за доброволно предаване от **.**. и
**.**.****г.; 2 бр. протоколи за приемо-предавателни протоколи; заключенията на
двете физико-химически експертизи; справката за съдимост; приемо-предавателен
протокол № *****/**.**.**** г. и протокола за оценка.
Въззивният съд намира, че по отношение на главния факт всички ценени и
от двете инстанции доказателства
са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на двете
деяния, включени в продължаваното престъпление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подс. И.В.
е осъществил престъпно държане на наркотични вещества,
като за времето от 18:40 часа на **.**.**** г. до 10:30 на **.**.****г., в гр. ***,
обл. ***, на ул. *** до бл. № ** и в жилището си находящ се в гр. *** на ул. ***
№ **, вх. * ет. * ап. *, действайки в условията на продължавано престъпление,
държал високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) с общо нето тегло
20,924 гр., с различна концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол от 6% до 12% на обща стойност 125.54 лева. без надлежно
разрешително за това.
Неправилно обаче
решаващият състав е приел, че деянието не съставлява маловажен
случай.
От обективна страна
безспорно подсъдимият И.В. е осъществил общоопасното престъпление, предмет на което
е държане на процесната марихуана с различна
концентрация на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол (6% и
12%) на обща стойност 125.54 лева, което вещество има забранителен режим на
притежание, съхранение и употреба. Конопът (марихуаната) е наркотично вещество
и подлежи на контрол на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от
1961 г. и съгласно ЗКНВП и заедно с активния му компонент – тетрахидроканабинол
се намират в Списък I към чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включващо растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. С упражняваната фактическа власт
върху инкриминираното вещество – марихуана, подсъдимият безспорно е
осъществил изпълнителното деяние на това престъпление под формата „държане“ на
наркотика – и в себе си, и в дома си. По
делото липсват доказателства, а не са и изложени твърдения, подсъдимият да е
имал надлежно разрешително за държането на наркотичното вещество.
Законосъобразно ЯРС е
преценил, че престъплението се състои от две деяния, които представляват едно
продължаваното престъпление по смисъла чл. 26 от НК, тъй като подсъдимият В. е
държал наркотични вещества както и в себе си на ул. *** в гр. ***, и в дома си.
И въззивният съд също счита, че двете деяния са еднородни, насочени към една и
съща цел, извършени са през непродължителен период от време, отразяват един и
същи основен престъпен състав, между тях съществува обективна връзка,
изключваща възможността едно от тях да се вземе като самостоятелно изолирано от
другото, и всяко следващо се явява като продължение на предхождащото го деяние.
Също така
правилно решаващия съд е приел, че от субективна страна
престъплението е
извършено с пряк умисъл, тъй като въззивникът има достатъчен житейски опит за
да съзнава, че върши обществено опасно деяние с неизбежни престъпни последици,
ерго – целял е тяхното настъпване. Той несъмнено е съзнавал всички елементи от
основния престъпен състав – знаел е и е разбирал, че незаконно държи в себе си
и в дома си наркотично вещество (марихуана), за което няма съответното
разрешително.
Правилно ЯРС е приел,
че причина за извършване на престъплението е несъобразяване от страна на подсъдимият
с установения правов ред в страната и конкретно с разпоредбите на ЗКНВП.
Настоящият състав обаче
намира, че неправилно ЯРС е приел, че не са налице законовите основания за квалифициране на деянието като „маловажен случай” и счита,
че извършеното престъпление е такова
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК. Съгласно трайната практика на ВКС преценката за „маловажност“ на случая винаги е конкретна и
комплексна, изводима от установените по делото факти и тяхната относимост към
общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са:
конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на
предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за
престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при
извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай се касае за държане на коноп (марихуана) с
нето тегло нето тегло 20,924 гр., с различна концентрация на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол (6% и 12%), на обща невисока стойност
от 125.54 лв., осъществено от подсъдим на относително
младата възраст, с чистото съдебно минало, доброволно предал наркотика и оказал
съдействие за разкриване на обективната истина в ДП. Като занижаващо степента на обществена опасност следва да се
отчете и вида на държаното наркотично вещество – марихуана, която макар и
високорисков наркотик, спада към групата на т. нар. „мека дрога“ (виж Решение №
19/30.01.2008 г. на ВКС по н. д. № 616/2007 г., II н. о.), неговото неголямо
количество (в тази насока са редица
решения на върховната инстанция – пр. Решение № 34/08.04.2015 г. по н. д. №
1914/2014 г. на ВКС III н. о., Решение № 242/25.04.2012 г. по н. д. № 669/2012
г. на ВКСI н. о и др.) както и това, че е лична употреба (пр. Решение № 362/15.07.2011
г. по н. д. № 1776/2011 г. на ВКС III н. о). Всичко
гореизложено обуславя извод, че извършеното от подсъдимия В. е с по-ниска степен на обществена опасност от типичния
случай на престъпление от този вид. Ето защо ЯОС намира, че случаят се явява
маловажен, поради което и следва да се преквалифицира в по-леко
наказуемото престъпление – това по чл. 354а, ал. 5 НК.
При това положение въззивният
съд намира, че подс. И.В., от обективна и субективна страна е осъществил престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК, като на
посочените от обвинението време и места, действайки в условията на продължавано
престъпление е държал високорисковите наркотични вещества – коноп (марихуана) с
общо нето тегло 20,924 гр., с различна концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол от 6% и 12% на обща стойност 125.54 лв.,
без надлежно разрешително за това и деянието съставлява маловажен случай.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Въззивният състав счита, че в случая са налице всички законови предпоставки
за освобождаване на подс. И.В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за
извършеното от него престъпление законодателят е предвидил наказание глоба,
подсъдимият не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 от НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди. Предвид
изложеното ЯОС счита, че на подсъдимия следва да се наложи административно
наказание Глоба в размер на 1000
(хиляда) лева. За да определи този размер на наказанието, ЯОС съобрази разпоредбата
на чл. 78а, ал. 5 от НК – „Когато за извършеното престъпление е
предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба” и това, че за
престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК, е предвидено наказание „Глоба до
хиляда лева”. При определяне на размера на
наказанието, освен това следва да се отчете и
високата динамика на това престъпление в страната. Настоящият
състав счита, че за постигане целите на индивидуалната и най-вече на генералната
превенция е наложително наложена глоба да е в определения размер – наказание
необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Правилно първоинстанционният съд
е достигнал до извод, че описаното поведение подсъдимия съставлява продължавано
престъпление по чл. 26 НК, тъй като той е извършил през непродължителен период
от време две деяния, осъществяващи поотделно съставите на едно и също
престъпление. Деянията са обективно и субективно свързани по между си чрез
механизма на извършване и еднаквото психическо отношение на извършителя, макар
и предмет на упражняваната
фактическа власт върху инкриминираното вещество на улицата в гр. *** (в
себе си), и в дома си, да е марихуана
с различна концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол (6% и 12%). Ето защо това възражение
на защита се явява несъстоятелно.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Правилно, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, ЯРС е отнел в полза
на държавата предмета на престъплението – наркотичните вещества предадени на
съхранение в ЦМУ с приемо-предавателен протокол № *****/**.**.**** г., тъй като притежанието му е забранено.
Законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК, решаващият съд е осъдил подс. И.В. да заплати направените по делото разноски за
проведените експертизи в размер на 192,84 лв. в приход на републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 и чл.
338 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 141/11.12.2019
г. постановена по НОХД № 805/2019 г. описа на Районен съд – Ямбол, както
следва:
– ОТМЕНЯ присъдата в частта с която подс. И.В.В. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
Лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от
изтърпяването за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
– вместо това ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК като приема, че същото съставлява
маловажен случай и на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. И.В.В. от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________
ЧЛЕНОВЕ: ______________________
______________________