Р Е Ш Е Н И Е № 260030
гр.Пловдив, 20.06.2023г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ри състав в открито заседание на
двадесети и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на
съдебния секретар Елена Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 32
по описа на съда за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени кумулативни и евентуални искове с правно
основание чл.108 ЗС във вр.§5, ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за
вероизповеданията във вр. с чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.
Ищецът М.И.със седалище гр. ****, ул. „*****“ № **, моли съда да постанови
решение, по силата да което да бъде признато за установено по отношение на
ответника Община *****, с адрес гр. *****, пл. *****“ № *, че ищецът е
собственик на следните недвижими имоти:
- ПИ с идентификатор 56784.520.44 с административен адрес: гр. *****, бул.
”****” № ***, състоящ се от 1159 кв.м., застроено и незастроено място, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
друг обществен обект, комплекс, стар № **, кв.21 /408/, парцел V, заедно с
построените в него сгради – сграда № * – стара турска баня с идентификатор
56784.520.44.1 със застроена площ 860 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
сграда за битови услуги, и сграда № 2 с идентификатор 56784.520.44.2 със
застроена площ 64 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска
сграда, при съседи на ПИ: ПИ 56784.520.1398, ПИ 56784.520.1283, ПИ
56784.520.1491, ПИ 56784.520.45 и ПИ 56784.520.1205;
- ПИ с идентификатор 56784.520.57 с административен адрес: гр. ****, бул. „****”
№ **, състоящ се от 1249 кв.м. застроено и незастроено място, трайно
предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен
обект, комплекс, стар № ***, кв.21 /413/, парцел ХІХ-110, заедно с построените
в него сгради: сграда № 1 с идентификатор 56784.520.57.1 и застроена площ 458
кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за образование, сграда № 2 с
идентификатор 56784.520.57.2 и застроена площ от 34 кв.м., брой етажи – 1 и
предназначение – селскостопанска сграда, сграда № 3 с идентификатор
56784.520.57.3 със застроена площ 13 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение –
селскостопанска сграда, сграда № 4 с идентификатор 56784.520.57.4 със застроена
площ 35 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – селскостопанска сграда и
сграда № 5 с идентификатор 56784.520.57.5 със застроена площ 29 кв.м., брой
етажи – 1 и предназначение – сграда за битови услуги при граници на ПИ: ПИ
56784.520.1489, ПИ 56784.520.1271, ПИ 56784.520.1384, ПИ 56784.520.62, ПИ
56784.520.61, ПИ 56784.520.60 и ПИ 56784.520.1211;
- ПИ с идентификатор 56784.525.1006 , находящ се в гр. ****, състоящ се от
32 703 кв.м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ***парк, заедно с
построените в него сгради: сграда № с идентификатор 56784.525.1006.1 и
застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – 1, и предназначение – култова, *****
сграда, сграда № 2 с идентификатор 56784.525.1006.2 и застроена площ от 52
кв.м. брой етажи – 1 и предназначение – култува, религиозна сграда и сграда № 4
с идентификатор 56784.525.1006.4 и застроена площ 77 кв.м. , брой етажи – 1 и
предназначение – друг вид сграда за обитаване при което сгради 1 и 2 са с
административен адрес бул.”*****”, а сграда № 4 е с административен адрес бул.
„****” при граници на ПИ: ПИ 56784.525.9513, ПИ 56784.525.3017, ПИ
56784.525.3014, ПИ 56784.525.3005, ПИ 56784.525.2174, ПИ 56784.525.1062, ПИ
56784.525.9525, ПИ 56784.525.78, ПИ 56784.525.1039;
- 1667.72/5542 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.520.28 с
административен адрес: гр. ****, бул. ”****” № ****, състоящ се целия от 5542
кв.м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс, стар № 63, кв.22 /410/, парцел
І – ОНС при съседи: ПИ 56784.520.1473, ПИ 56784.520.29, ПИ 56784.520.1398, ПИ
56784.520.1382, ПИ 56784.520.1383,
както и да бъде осъден ответникът да
предаде владението върху тези имоти.
Исковата претенция се основава на
твърденията, че до възстановяване на българската държавност по силата на
Берлинския договор ***** държава не е познавала отделянето на държавата от
господстващия верски култ – ***** общност като организационно религиозна
общност. Отделянето на вероизповеданието от държавата за българските земи
настъпило по силата на Търновската конституция.
Правопораждащият за ищеца факт било отреждането на даден имот- сграда
или терен за верски нужди. Това важало както ако конкретен имот бил отреден
пряко за ***** богослужебни цели- ****** и пр., така и за получаване на доходи,
с които да се издържат ***** духовни или благотворителни институции, така и ако
е изпълнявал други функции във връзка с управлението на имоти и други имущества
от вида на предходно описаните. Такъв имот по верска догма принадлежал на
цялата ****общност, но бил под управлението на частен управител- ****. С Устава на духовно устройство и управление на ***** в Царство България,
утвърден с Указ 12 на Цар Борис ІІІ, обнародван в ДВ 63/26.06.1919 г./, имотите от тази категория били
иззети от управителите /*****/ и предадени в собственост на местните ****
общини, чиито орган се явявал **** настоятелство. В тази връзка твърди, че с факта на отреждането на един имот като *****, същият става собственост на
***** вероизповедна община. Като придобивно основание сочи, че правопораждащият
за вещното право на собственост юридически факт е кумулативното действие на
§168, ал.1 от Устава на духовно устройство и управление на **** в Царство
България от 1919г. и Указ № 12/ 23.05.1919г. на Цар Борис ІІІ за неговото
одобряване и обнародване.
В условията на евентуалност като придобивно основание се позовава на
давностно владение, с начална дата 26.06.1919г., произвело действие на
26.06.1929г., или най- късно към 26.06.1939г., продължило и след това до и
включително 1946г. за имота, представляващ бившата „*****“, до и включително
1982г. за имотите, находящи се на бул. „****“ № *** и бул. „****“ № *** и до
1975г. включително за имота, находящ се на бул. „*****“ – *****. Твърди, че от
обнародването на Указа от 1919г. бившата ****** ****вероизповедна община е
започнала да владее процесните имоти. Твърди се, че това владение е било
добросъвестно- почивало е на правен акт, годен да направи владеещият субект
собственик, а освен това владението е било явно, спокойно и непрекъснато в
продължение на десетилетия.
Твърди се, че процесните недвижими имоти са отнети от държавата без
основание и не по установения от закона ред, тъй като не е предоставено
обезщетение и в тази връзка се позовава на прякото реституционно действие на ЗВ
- разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗВ във връзка с чл.3, ал.2 във връзка с
чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ.
Твърди се, че имотите към момента на подаването на исковата молба се
ползват от ответника, като са съставени актове за общинска собственост.
Ищецът твърди, че е законно
регистрирано вероизповедание и е правоприемник на всички ***** вероизповедни
общини, съществували на територията на гр. **** със статут на юридическо лице. В качеството си на правоприемник на ***** вероизповедна община на
територията на гр. ***** ****е собственик на недвижимите имоти на ****
вероизповедна община.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Община ***** е постъпил писмен отговор,
с който се оспорват предявените искове със следните аргументи:
По отношение недвижим имот с идентификатор 56784.520.57 /За имота на бул. „****"
№***, гр. ****/:
С акт по
отм. НДИ №****-стар от
По
отношение недвижим имот с идентификатор
56784.520.28 / бул. „*****" №***,
гр. *****/:
Бивши имоти пл. № 59, 60, 61, 62, 63, 64 , 65 и 66, кв.410 по плана на
Централна градска част-*****, одобрен със Заповед №****** г., съставляващи имот
пл. №***, кв.22-нов, ****-стар, включен в УПИ I-OHC, кв.22-нов, ****-стар по
плана на Централна градска част- ****, одобрен със Заповед №***** г., са отчуждавани
със Заповед №***** г. на ГНС-****, за осъществяване на ОНС, Заповед №***** г.
на ПОбНС, на основание чл.95, във връзка с чл.98 от ЗТСУ за „Пристройка-ОНС-*****"
и №****** г. на ПОбНС, на основание чл.95 от ЗТСУ за обект „Разширение на
ОНС". Конкретно по отношение на имот пл. №***, кв.***-стар по плана на
Централна градска част-***** от
Относно
недвижим имот с идентификатор 56784.520.44 /бул. „*****" №***, гр. ****/:
С Акт №*****-стар от 13.05.1951 г. по
отменената НДИ, е актуван имотът на ул. „*****" №* (стар адрес), гр. ****,
представляващ: „****“, ведно с всички постройки към нея, ведно с дворно място,
съставляващи имот пл. №1, кв.408 по плана на Втора градска част-****, а именно:
117/144 ид. части на основание ЗОЕГПНС, като б.с. на А. Р. А. и 27/144 ид.
части, конфискувани от наследници на М. Х. М. Посоченият обект е включен в
уставния фонд на „****" ЕООД, правоприемник на ОФ „***". С Решение
№13 на ОбС-****, взето с Протокол №2/ 06.02.1997 г., се отписва от уставния
капитал на „***" ЕООД-**** обособената част **** „*****", включваща
сграда, земя и машини и съоръжения, обявява се за публична общинска собственост
и се предоставя безвъзмездно за ползване на **** за използването и като център
за *****. Във връзка с посоченото решение, на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС,
във връзка с §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, чл.З, ал.2, т.2 от ЗОС, е съставен Акт за
публична общинска собственост №**** г. на Район „****" за имота,
представляващ: Масивна едноетажна сграда, ведно с дворно място цялото от 1220
кв.м., представляващо УПИ V-Паметник на културата, кв.408-стар по плана на
Централна градска част-*****. В кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. ******, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г., границите на поземлен
имот с идентификатор 56784.520.44 не съответстват с тези, нанесени в действащия
регулационен план. С Решение №273 на ОбС-****, взето с Протокол №18 от
26.07.2001 г., актуваният имот се предоставя за безвъзмездно ползване на
Общински институт за ***** дейности-*****. Със Заповед №****** г. на Кмета на
Община *****, в изпълнение на Решение №14 на ОбС-*****, взето с Протокол
№1/24.01.2013 г., същият се предоставя безвъзмездно за управление на Общински
институт „**** ****".
Относно поземлен имот с
идентификатор 56784.525.1006 се твърди следното:
По най-стария кадастрален и
регулационен план на кв. „******", одобрен със Заповед № ***** г., теренът
„******" има отреден имотен № 707, записан в разписната книга като
общинска собственост. По плана на „**", одобрен със Заповед № **** г.,
теренът „*****" няма имотен номер, няма отреден парцел, и не е записан в
разписна книга. По сега действащия план на „Първа градска част", одобрен
със Заповед № ***** г., теренът „*****" попада изцяло в проектирана
комуникация-разширение на бул. „****". Същият няма имотен номер по действащия
кадастрален и регулационен план и съответно не е записан в разписната книга към
гореописания план. Предвид включването на имота в транспортна комуникация -
улица с плана от
Ответникът оспорва правоприемството на ищеца на ***** вероизповедни общини.
Развива подробни съображения, че не са налице предпоставките, необходими да
настъпи реституцията по силата на закона. Прави възражение за изтекла
придобивна давност в полза на община ***** по отношение на процесните недвижими
имоти по смисъла на § 5, ал.4 от ЗВ.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
За да бъдат уважени ревандикационните
искове с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост
върху процесните недвижими имоти, както и да докаже, че теренът се владее от
ответника и това владение е без правно основание. Кумулативно с това, тъй като
ищецът се позовава на настъпила по право реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ,
съгласно препращащата норма на §5 от ПЗР на ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже и
елементите от фактическия състав на нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ: отнемане на
имота от държавата в периода след 09.09.1944г. до 1989г.; липса на законово
основание за отнемането; имотът да съществува реално в размерите, в които е бил
отнет към момента на влизане в сила на реституционния закон; към момента на
реституцията имотът да се намира в собственост на държавата, общините,
обществените организации или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ и да
не са налице пречки за реституция, визирани в ЗОС, респ. ЗДС.
Отделно и кумулативно с горното,
доколкото ищецът се позовава на правоприемство на **** вероизповедни общини, то
в неговата доказателствена тежест е установяването и на това обстоятелство.
Така първото релевантно обстоятелството
за основателността на исковата претенция, което следва да бъде установено, е
дали ищецът е правоприемник на **** вероизповедна община гр. *****,
съществувала до 1949г. Настоящият съдебен състав намира, че на този въпрос
следва да се отговори положително и да се признае правоприемството по следните
съображения:
Страните не спорят, че към 1919г. е
съществувала ******вероизповедна община гр. *****.
Не е спорно, като това се установява от
представеното Удостоверение, издадено от СГС по ф. дело № 1659/ 2003г., че
ищецът е законно регистрирана, на основание чл.18 от Закона за
вероизповеданията, религиозна институция с наименование „******“, което има
статут на юридическо лице.
Установява се, че с Решение от
04.06.2013г., постановено по ф. дело № 1659/ 2003г. по описа на СГС, е признато
за установено, че ищецът е правоприемник на посочените в същото религиозни,
религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в
периода до 1949г., учредени и действали при режима на Временните правила за
духовно управление на ***** в Царство България, утвърдени с Указ на княз Фердинанд
от 1885г. и обнародвани в ДВ, Устава за духовно устройство и управление на ***
в Царство България, одобрен и обнародван с Указ на Цар Борис III от 1919г. и Устава за духовно устройство и управление на ***** в България, одобрен от Министерството
на външните работи и вероизповеданията от 1945г. Впоследствие цитираното
решение е обезсилено с влязло в сила решение, постановено по ф. дело № 964
/2014г. на Софийски апелативен съд. Ищецът е предявил по исков път претенцията
си за правоприемство по §4 от ПЗР на ЗВ, по което е образувано търг. дело №
1802/ 2016г. по описа на СГС, като производството по делото е приключило с
определение за неговото прекратяване, влязло в сила на 02.06.2022г.
Производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производствата
по ф. дело № 1659/ 2003г. по описа на СГС и по
търг. дело № 1802/ 2016г. по описа на СГС, явяващи се специални, с оглед
разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗВ, за установяване на посоченото правоприемство,
при спор относно него между регистрирани вероизповедания и преюдициални за
настоящия спор. Доколкото производството по тези дела не е приключило с влязло
в сила решение, подлежащо на вписване в регистъра по чл.18 от ЗВ, което е
задължително за всички, то правоприемството не е установено по специалния ред с
решение с обвързваща за всички сила, поради което то може да бъде установявано
на общо основание като пораждащ претендираното от ищеца право на собственост
факт в настоящото исково производство.
С Търновската конституция се гарантира
свобода на вероизповеданията, различни от източното православие /чл.40/. С
разпоредбата на чл. 42 е предвидено, че църковните работи на **** от *****
изповедание и на друговерците се управляват от техните духовни власти, но под
върховния надзор на надлежния министър според законите, които ще се издадат за
този предмет. Първите нормативни актове, имащи отношение към духовните въпроси
на **** в България и регламентиращи организационно- управленски правила, са Привременните
правила за духовното управление на ***, на **** и на ***, утвърдени с Указ
№321/02.07.1880г. на княз Александър I, обнародван в
ДВ, бр.56 от 09.07.1880г. /л.1043- л.1035/, и впоследствие Временни правила за духовното управление на ****,
утвърдени с Указ на княз Фердинанд от 15.09.1895г. и обнародвани в ДВ,
бр.210/26.09.1895г. /л.1036- л.1039/. С Привременните правила за духовното
управление на християните, на ***** и на евреите е прието, че всички къщи, на
които жителите ходят на *****, се считат за енория на тая ****, като за
управлението на приходите и разходите на всяка една ***, в която се
свещенодействува, има настоятелство, състоящо се от 3 до 5 члена, набрани от ***от
енорията на ***, а приходите на *** се формират от завещаните й ***** и от
приходите от извършваните свещенодействия и определените от настоятелството на ***
такси. Съгласно Временните правила за
духовното управление на ***е регламентирано, че духовното управление на ***се
осъществява от главен ****, окръжни **** и ***** наместници като централни
ръководни органи, като за управлението на *****, ***** и други ***** богоугодни
и благотворителни заведения се учредяват настоятелства във всяка община, където
има нужда, които събират приходите от тях и могат да се разпореждат с *****
имоти след предварително разрешение от Министерството на външните работи и
изповеданията.
С Устава за духовно устройство и
управление на ***в Царство България, утвърден с Указ № 12/ 23.05.1919г. на цар
Борис III, обнародван в ДВ, бр.65/26.06.1919г. е предвидено,
че във вероизповедно-административно и съдебно отношение ***се управляват от
главно ****, ****, **** наместничества и духовни съдилища. Прието е, че във
всяко населено място, в което живеят поне 40 ***** семейства, те могат с
разрешението на Министерството на външните работи и на изповеданията да
образуват ****вероизповедна община, която е юридическа личност и като такава
има право да притежава, за **** и училищата си, движими и недвижими имоти и да
приема дарения и заведания, направени в тяхна полза. Регламентирано е, че ****
вероизповедна община се управлява от настоятелство, което ръководи и управлява делата
на вероизповедната община и я представлява във всяко отношение. Регламентирано
е, че всички ***** имоти в Царството се управляват от настоятелствата на ****
вероизповедни общини, като ***, които до този момент са се управлявали от ****,
според учредителните им актове „*****“, се отнемат от ръцете на последните и се
управляват от настоятелствата, които заплащат предвиденото във ****
възнаграждение, на ***** се предоставя само правото на обикновен надзор върху
тези ***, като решението на всички възникнали спорове по управлението на *** принадлежи
на Министерството на външните работи и изповеданията. Регламентирано е, че всяко
прехвърляне на частен или ***** върху настоятелството на **** вероизповедна
община става в присъствието на един специален делегат на Министерството на
външните работи и изповеданията. Също така в шестмесечен срок след влизане в
сила на Устава главният **** е длъжен да представи в Министерството на външните
работи и изповеданията подробен списък за всички *** имоти.
Така от изложеното може да се направи
извод, че още с първите приети нормативни устройствени актове е предвидено
духовното управление на ***по места да се осъществява чрез ***** като
самостоятелни структурни единици със собствено имущество и управителен орган –
настоятелството, след което е призната самостоятелност като местни поделения на
изповеданието, а с Устава от 1919г. на ***** вероизповедна община е признат
статут на юридическо лице, с всички произтичащи от това права, включително да
притежава недвижими имоти.
По делото са представени и приети като
писмени доказателства Уставите на **** изповедание от 1975г., от 1992г., от
1994г., от 1997г., от 2005 г. и от 2011г. От анализа на съдържанието им се
установява, че през годините – до приемане на Устава от 2005г., продължава да
съществуват местни структури на **** ***********, на които им е признато
качеството на юридическо лице и които имат самостоятелни права, включително
право на собственост върху недвижими имоти. С устава от 2005г. не се предвидено
самостоятелно съществуване на местните формирования на *** изповедание и на
същите не е придадено качеството на юридическо лице. Това положение се запазва
с Устава от 2011г., който е и действащият към момента устройствен акт. Т.е. с
Устава от 2011г. не е предвидено ръководните и контролни органи на местно ниво
да имат статут на юридически лица.
Съгласно чл.6 от Закона за изповеданията
/Обн., ДВ, бр.48 от 01.03.1949г., Отм., ДВ, бр.120 от 29.12.2002г./, от момента
на утвърждаване на устава на изповеданието то добива качеството на юридическа
личност, като от този момент местните поделения на изповеданието, предвидени в
устава, също добиват статут на юридически лица.
Съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗВ /обн.,
ДВ, бр.120 от 29.12.2002г./ регистрираните вероизповедания по чл.6 от отменения
Закон за изповеданията запазват статута си на юридически лица, но съгласно ал.
4, по отношение на заварените местни поделения на вероизповеданията, е
предвидена пререгистрация в съответния местнокомпетентен окръжен съд, въз
основа на подадено от централното ръководство на вероизповеданието заявление.
Не е спорно между страните, че местното
поделение на изповеданието в гр. ***** е изгубило своята правосубектност. От
представеното по делото съдебно удостоверение, издадено по фирмено дело № 168/
2009г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че местното поделение
с наименование „**** – М.И.гр. ****“ е заличено с Решение № 389/ 21.07.2010г.
От гореизложеното може да се заключи, че
първо ***** изповедание не е прекратявало съществуването си като правен субект,
като до 2005г. съответните негови местни поделения също са имали качество на
юридически лица. С уставите на изповеданието от 2005 г. и 2011г. не се
предвижда самостоятелен статут на юридически лица на неговите местни
формирования и органи, последните губят своята правосубектност, като техните
права и задължения преминават към самото изповедание /това, към чиято структура
са принадлежали/. От това следва изводът, че ***** изповедание понастоящем е
правоприемник на всички съществували като персонифицирани образувания негови
поделения, включително на ***** вероизповедна община гр. ****.
Ищецът претендира, че праводателят му ****вероизповедна
община гр. **** е станал собственик на процесните недвижими имоти на две
придобивни основания:
1/ от кумулативното действие на §168,
ал.1 от Устава на духовно устройство и управление на ***в Царство България от
1919г. и Указ № 12/ 23.05.1919г. на Цар Борис ІІІ за неговото одобряване и
обнародване, доколкото процесните имоти са свързани с исляма и с факта на
тяхното отреждането на като ****, същите са станали собственост на *****
вероизповедна община;
2/
давностно владение, с начална дата 26.06.1919г., произвело действие на
26.06.1929г., или най- късно към 26.06.1939г., продължило и след това до и
включително 1946г. за имота, представляващ бившата „****“, до и включително
1982г. за имотите, находящи се на бул. „*****“ № ** и бул. „****“№ **** и до
1975г. включително за имота, находящ се на бул. „****“– ****** гробище.
Към сочения от ищеца релевантен момент –
1919г. в Царство България са действали три закона, които са уреждали
отношенията по придобиване, управление и прехвърляне на правото на собственост
върху недвижимите имоти – Закон за имуществата, собствеността и сервитутите
/обн. ДВ бр. 29/ 1904г., отм. от 16.12.1951г./, Закон за давността /обн. ДВ,
бр. 23/ 1898г., отм. от 16.12.1951г./ и Закон за задълженията и договорите
/обн. ДВ, бр. 268/ 1892г., отм. от 01.01.1951г./.
Собствеността върху недвижим имот се
установява с акт за собственост, като изключения от това правило не са били
предвидени с действащите в Царство България закони. Законът за
задълженията и договорите /обн. ДВ,
бр.268/ 1892г./ е изисквал задължителен формален акт. Съгласно разпоредбата на
чл.219 от този закон договорите за прехвърляне на собственост или друго някое
вещно право върху недвижими имоти трябва да стане, под страх на
недействителност, с нотариален акт, като до изменението на нормата със Закона
за привилегиите и ипотеките от 31.08.1910г. е било предвидена възможност и с
частен писмен акт. След това изискуемата форма за действителност на
разпореждането с право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот
е била само с нотариален акт.
Със Закон за имуществата, собствеността
и сервитутите е регламентирано правото на светските и църковните учреждения и
на другите юридически лица да притежават имущества, при условието обаче, че
законите на царството им признават право да придобиват и владеят имущества,
като е предвидено изрично, че имуществата на църковните учреждения подлежат на
гражданските закони /чл.27 и чл.28/. От това следва, че дали процесните
недвижими имоти са били придобити от ************* община гр. ***** трябва да
бъде преценено съобразно правилата на действащите към този момент граждански
закони, като в тази връзка за пълнота следва да се посочи, че използваната в
закона формулировка „***** учреждения“ не следва да бъде тълкувана в тесен
смисъл – само като учреждения на ***** **********, а в смисъл на религиозни
учреждения въобще – т.е. религиозно учреждение на което и да е било
вероизповедание в Царство България. Преценката досежно наличието на валидно
придобивно основание не може бъде направена нито изхождайки от предназначението
на имота като *****, нито позовавайки се на Устава за духовното устройство и
управление на ****, утвърден с Указ на Цар Борис ІІІ, по следните съображения:
След Освобождението и възстановяване на
българската държава е променен правният режим на вакъфските имоти. По отношение
на Източна Румелия първоначално основаният закон за областта е бил
Органическият устав, изработен от Международна комисия, в която са били
включени представители на Великите сили и на ******, и приет на 14.04.1879г., а
след Съединението от 1885г. започва да действа Търновската конституция, която
отделя вероизповеданията от държавата и гарантира свобода
на вероизповеданията, различни от източното православие /чл.40/. С разпоредбата
на чл. 42 от Търновската конституция е предвидено, че ***** работи на ****** от
неправословното изповедание и на друговерците се управляват от техните духовни
власти, но под върховния надзор на надлежния министър според законите, които ще
се издадат за този предмет. Уставът за духовното управление и устройство на ***в
Царство България от 1919г. е вътрешен за **** общност устройствен и
организационен акт, който урежда нейното устройство, органи на управление с
техните права и задължения, правосубектността на местните вероизповедни общини,
от което произтича и правото им да притежават имущество – движимо и недвижимо,
включително за **** си. С този устав обаче не се уреждат начини за придобиване
на недвижими имоти от ***** вероизповедни общини, различни от действащите в
Царство България граждански закони. С разпоредбата на § 168 се урежда
нормативно реда за изземването на ****** имоти от досегашните им управители и
предаването им за управление на местните ****** вероизповедни общини, които
чрез своите настоятелства са притежавали и стопанисвали ***** имоти в България.
Цитираната разпоредба не касае промяна на собствеността върху вакъфските имоти,
а единствено и само предаването на управлението върху тях от мютевалиите, в
качеството им на управители, на настоятелствата, които ще управляват оттам
насетне тези имоти, но съгласно условията на ******. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на §168 споменава „*****“ – учредителния акт, от което може да се
заключи, че по отношение на ***** имоти е било предвидено наличието на писмен
акт, с който се е удостоверявало, че един недвижим имот се предоставя на
някаква богоугодна, благотворителна или общополезна цел. Също така съгласно
разпоредбата на §175 от Устава от 1919г. Главният ***** е бил задължен в
шестмесечен срок от влизането в сила на Устава да представи в Министерството на
външните работи и на изповеданията подробен списък за всички **** имоти в
Царството. Отделно от това самото предаване на ***** имоти на съответното
настоятелство е следвало да стане в присъствието на представител на
Министерството на външните работи и на изповеданията /§169 от Устава/.
Няма международен договор, сключен след
Руско- турската война от 1877г. – 1878г., с който да се урежда по специален ред
статута на **** имоти, които са съществували на територията на Княжество
България и Източна Румелия към Освобождението. Противно на твърденията на ищеца
Съглашението от 06/ 19.04.1909г., сключено между ***** правителство и *****
правителство в изпълнение на **** протокол, подписан на 03.04.1909г., утвърдено
на 13.01.1910 г., не е третирало режима
на собствеността върху останалите в България ***** имоти, поради което
придобиване на собствеността на същите въз основа на този договор не се установява.
Със Съглашението от 1909г. е постигнато съгласие от българска страна да бъде
направено необходимото за доброто съхранение и опазване на **** имоти. С
клаузата на § VІІ не е предвиден различен от установения от
законите на Царство България ред за придобиване на ***** имоти, с нея се
гарантира единствено защита на вече притежавани такива, което от друга страна е
в унисон с възприетия в ЗИСС принцип за защита правото на собственост на всички
физически и юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗИСС никой не
може да бъде принуден да отстъпи своята собственост, освен за припозната и
обявена по законен ред обществена полза и срещу предварително заплащане на
справедливо обезщетение, като правилата относно отчуждаването за обществена
полза се определят със специален закон.
Ищецът не твърди неговият праводател да
е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти посредством
деривативен правен способ- на основание сключена разпоредителна сделка или
завещание. Доказателства за придобиване на правото на собственост на основание
този правен способ не са и ангажирани.
Както беше посочено по- горе в мотивите
не е самостоятелно придобивно основание предназначението на имота като *****,
нито се установява процесните недвижими имоти да са придобити на основание по
специален ред, определен със закон или сключен международен договор, по
изложените по- горе аргументи. В допълнение следва да се посочи, че не се
установява самите процесните имоти да са имали качеството на **** преди Освобождението
/между другото ищецът не сочи дали процесните имоти са били такива преди
Освобождението и кога са построени процесните сгради, въобще няма твърдение
кога имотите са станали ******/, доколкото по делото не са представени писмени
актове като например ******, както и доказателства, че имотите са били включени
в списъка на всички **** имоти, който е следвало да бъде изготвен от Главния ****, съгласно разпоредбата на §175
от Устава от 1919г., и представен в Министерството на външните работи и
изповеданията.
По отношение на недвижим имот с
идентификатор 56784.520.28 , находящ се бул. „*****" №***, гр. **** /от
който се претендират 1667.72/ 5542 идеални части/ е представен нотариален акт
от 1957г. за собственост въз основа на извършена обстоятелствена проверка.
Доколкото обаче правото на собственост, придобито на основание давностно
владение, е оспорено от ответника, то констативният нотариален акт не може да
легитимира ищеца като собственик и правото на собственост, на основание
давностно владение, подлежи на установяване при условията на пълно и главно
доказване на ищеца. Констативният нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелна проверка, няма материална доказателствена сила.
Другото
придобивно основание, на което се позовава ищецът, е осъществено от ****** ****вероизповедна
община давностно владение, с начална дата 26.06.1919г., произвело
действие на 26.06.1929г., или най- късно към 26.06.1939г., продължило и след
това до и включително 1946г. за имота, представляващ бившата „***“, до и
включително 1982г. за имотите, находящи се на бул. „*****“ № ** и бул. „****“№ ***
и до 1975г. включително за имота, находящ се на бул. „****“– ******.
В случая ищецът трябва, при условията
пълно и главно доказване, да установи факта на явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение с намерение за
своене в продължение на необходимия срок в рамките на твърдения период.
За установяване на този придобивен
способ са ангажирани гласни доказателства– изслушани са свидетелите Ш. С. и Р. А..
В показанията си св. Ш. С. сочи, че е
роден в гр. *** през ****., **** по рождение. Знае къде е било **** гробище,
намирало се е на бул. „****“срещу ****, покрай р. **** е имало калдъръмен път,
който стигал до вратата на кланицата и вдясно от нея започвало гробището. В
това гробище били погребани близки роднини на свидетеля: през ****. баща му,
през ***. майка му, през ***. баба му, през *** г. дядо му, през **** г. брат
му. Погребения в това гробище се извършвали приблизително до 1981г. – 1982г. на
лица, изповядващи ***** изповедание. На територията на гробището имало къщичка,
където живеели гробарите, които били ***** семейство, както и имало постройка
за измиване на покойника. Заплатите на гробарите се плащали от *****, това
свидетелят го знаел от неговия брат, починал през ****., който приживе работил
като **** в ******, така и от човека, който обслужвал траурните зали. Гробището
било много старо, може би на двеста години. Според свидетеля **** гробища не са
част от общ гробищен парк, те винаги са съществували само като ****, граничили
с **** гробища, а след **** били ***** гробища. Доколкото в гробищата са
погребвани само **** свидетелят мисли, че гробищата са ****. Свидетелят бил
започнал да ходи на училище от ****., като **** години – до *****., посещавал
училището на ул. „****“, което се казвало „***“. Това училище било ****. Имало
двуетажна сграда и голям двор. Сега, където било училището било празно място.
Свидетелят си спомня, че училището се преместило от ул. „****“ на бул. „****“ в
сграда срещу *****. Сградата била етноетажна. След преместването си училището
запазило името си, както и продължило да бъде **** училище. До 1958г. – 1959г.
училището било *****.
От показанията на св. Р. А. се
установява, че свидетелят е роден през ***г., до 4 клас учил в **** основно
училище в кв. ****“, след като завършил четвърти клас, когато бил на 8 години,
се преместил в училище „***“ срещу „****“, където имали едно училище на два
етажа, и там учил 2 години. След това ги разбутали, взели им го и ги преместили
на „****“ срещу ****, където учил една година. Училището било ***.
Така от показанията на разпитаните
свидетели не се установява **** ****община да е придобила по давност процесните
недвижими имоти, на основание продължило необезпокоявано и непрекъснато
владение с намерение за своене в рамките
на твърдения от ищеца период. На първо място показанията на свидетелите не
съдържат каквито и да е било данни за имота на бул. ”***” № *** – „***“. На
следващо място по отношение на останалите три недвижими имоти в показанията на
свидетелите не се съдържат конкретни факти за установяване на фактическа власт
с намерение за своене от **** вероизповедна община, а само, че **** общност е
погребвала своите членове в мястото, отредено за *** гробища, както и че е
организирала обучение деца от общността, което се е провеждало на *** език.
Нищо от казаното от свидетелите не води до заключение, че **** вероизповедна
община е придобила собствеността върху сградите, където се е провеждало
обучението на деца от **** общност на **** език, още повече върху терените, в
който са били разположени сградите, както и че е придобила собствеността върху
парцела, отреден за ***** гробища и намиращата се на територията на гробищата
сграда, ползвана за ритуални цели при ****** погребение.
Нищо от ангажираните от ищеца
доказателства не оборва твърдението на ответната община, че **** гробища не са
съществували самостоятелно, а са част от общия гробищен парк, който е
собственост на общината. В подкрепа на това е и заключението по СТЕ, съгласно
което видно от представените по делото извадки от КРП „****“ – гр. ****, одобрен
със Заповед № ****. и разписната книга към плана имот № 707 е с надпис върху
плана *** ***, а в разписната книга е записан като собственост на ****,
стопанисвано за **** гробища. С КРП „*****“ *****, одобрен със заповед № 675/
14.07.1982г., върху част от имот № 707 са обособени ***** гробища, останалата
част от стария имот № *** не е заснета с отделен пл. номер и е с надпис „*****
гробища“, като в заключението е пояснено, че съгласно приетата практика за
изработване на кадастрални планове към момента на одобряването на плана от
1982г. по подразбиране имотите без планоснимачни номера са се считали за
собственост на държавата. В подкрепа на твърдението, че ***** гробища са част
от общия гробищен парк на гр. ****, чийто собственик е община ****, са
представените писмени доказателства – извлечения от протоколи на общинското
управление на гр. ***** от 1901г. и 1903г. /л.1116 и л.1121-л.1122/, от които
се установява, че общинската администрация е определила районите на ****, *****,
****, **** и **** гробища, находящи се между **** и **** шосе. Така за ****
гробища е било предвидена площ от 61 700 кв.м. през 1901г., а през 1903г.
площта е редуцирана на 58 370 кв.м. От представените Бюджети на ***** община за
1897г., 1899г., 1900г., 1901г., 1904г., 1905г., 1906г. и 1907г. /л.1133-
л.1182/ е видно, че общинската администрация ежегодно е планирала средства за
поддържане и благоустрояване на гробищния парк.
За имота на бул. „*****“ са представени
по делото писмени доказателства – копия от документи, съхранявани в
Териториалния държавен архив- **** и Държавен архив – ****, от които се
установява, че сградата на училище „*****“ е била построена и поддържана с
общински средства, същата е сред сградите на училищата, по отношение на които
са извършвани ремонтно- възстановителни работи след Чирпанското земетресение от
1928г. със средства, отпуснати от държавата /л.1064 – 1111/.
По отношение на имота на бул. ”*****” № ****
– „*****“ от събраните по делото писмени доказателства- решения на Комисията по
чл.11 от ЗОЕГПС в гр. **** /л.303- л.310/ и от заключението по СТЕ се установява, че същият е бил отчужден по
реда на ЗОЕГПНС от физически лица –
наследници на М. М. и от А. Р. И. А.
Установява се също така от заключението по СТЕ, че за имота, в който попада
сграда „*****“ по плана от 1908г. /копие
1935г./ има записване в разписния лист на името на Х. Х. М. – 1426.60 кв. м., а
в разписната книга към плана от 1954г. е записан собственост на държавата.
В обобщение по делото липсват
доказателства праводателят на ищеца – **** ****вероизповедна община да е
придобила собствеността върху процесните недвижими имоти по силата и на
основание българските нормативни актове. Предвид установената фактическа
обстановка и изведените правни изводи съдът приема, че не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че
**** ****вероизповедна община е придобила собствеността върху процесните
недвижими имоти, поради което ищецът – *****, също не би могло да придобие
правото на собственост върху тях по силата на настъпило правоприемство.
Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове за
ревандикация на процесните недвижими имоти, на основание настъпила по право
реституция по реда на ЗВСОНИ, тъй като ищецът не доказва собствеността си върху
имотите към момента на отнемането им.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че процесните недвижими имоти не съществуват във вида, в който се
твърди да се иззети от държавата, което е самостоятелно основание за отхвърляне
на исковата претенция, тъй като не може да бъде възстановен по силата на
реституционните закони имот, който не съществува реално до размерите, в които е
отчужден. Не може да бъде възстановен имот, който реално не съществува по
градоустройствен план и не би могъл да бъде обособен. Правото на собственост не
се възстановява и тогава, когато отчужденият незастроен имот е застроен след
отчуждаването. Теренът не може да отдели от сградите, същият е видоизменен до
степен, че не съществува реално в размерите, в които е отнет.
От заключението по СТЕ /основно и
допълнително и изслушване на вещото лице в о.с.з. от 07.02.2014г./ се
установява следното:
По отношение на имота, находящ се на
бул. ”****” № *** – „*****“, се установява, че има разлика от плановете от
1935г. и 1954г. и последващите планове, в които имотът е отразен с известни
разлики. Според вещото лице има съответствие, но няма пълна идентичност, тъй
като границите не съвпадат – и като терен, и като сграда.
По отношение на имота на бул. „****“ № ***
се установява, че има съществени разлики. Първоначално, в първия план от 1935г.
имотът е затворен. В следващите планове е заснет по един и същи начин, а по
отношение на сградите единствено е запазена в същия вид най- голямата сграда,
която е била училище, като има много малка разлика по отношение на нея – става
дума за едно крило, фигуриращо в плана от 1935г., което е премахнато в
следващия план от 1954г. и не фигурира като част от сградата на училището,
оттам насетне няма разлики в отразяването на тази сграда. Към настоящия момент
сградите в този имот са 5, като единствено тази, която е най- голяма, № 1 е
запазена във вида от 1954г. Останалите четири сгради №№ 2, 3, 4, и 5 по КК са строени
по- късно, т.е. след 1954г.
По отношение на имота на бул. „****“№ ****,
представляващ ПИ с идентификатор 56784.520.28, се установява, че същият е със
заснета площ 5542 кв.м., съгласно КК на гр. ***, одобрена със Заповед № РД- ******.,
като в имота са заснети три сгради: шестетажна административна сграда с площ
2497 кв.м., едноетажна сграда за електропроизводство с площ 88 кв.м. и
едноетажна сграда с предназначение жилищна с площ 133 кв.м. Установява се, че
имотът е идентичен с имот пл. № 63 по плана на Централна градска част – **** от
1982г., с площ от 5760 кв.м., като сградите са същите по площ и граници с изключение
на трафопоста и пристройка към съдебната зала от изток към сграда
56784.520.28.1. В този имот е включен имот № 66, кв.**** – стар, по плана от
1982г., находящ се на ул. „****“ № *** и по отношение на който имот ищецът
претендира да е собственик. Имот № 66 по плана от 1982г. е идентичен с имот,
заснет с планоснимачни номера 3 и 7 по плана от 1954г. с общо застроена и
незастроена площ 1667.72 кв. м. Установява, че имот № 66 по плана от 1982г.,
ведно с построените в него сгради – двуетажна масивна сграда и стопански
сгради, навес и гаражи, е отчужден на три етапа, на основание чл.95 вр.чл.98 от
ЗТСУ, през 1977 г., 1981г. и 1988 г. и включен в нов имот № 63. Установява се,
че е налице отчуждаване на целия имот № 66, кв.410, след което е извършено
попълване на кадастралния план с нов имот с граници, много различни от
отчуждения, а сградите, които са съществували в отчуждения имот вече не
съществуват, същите са премахнати.
По отношение на имота на бул. „****“– *****
гробище, се установява, че има разлика в плана от 1935г. и последващите планове
и са налице значителни промени.
По всички изложени съображения съдът
приема, че предявените от ищеца осъдителни искове за собственост върху
процесните недвижими имоти са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ищецът
не установи настъпването на реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ – няма
доказателства имотите да са били собствени на неговия праводател ***** ****вероизповедна
община, няма доказателства **** ****вероизповедна община да е придобила
собствеността на нито едно от сочените от ищеца основания, няма доказателства
държавата да е отнела без основание тези имоти от праводателя на ищеца, както и
процесните недвижими имоти не съществуват реално във вида и размерите, в които
се твърди да са отнети.
С оглед изхода от спора – неоснователност
на предявените искове, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 43 450 лв.,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е повдигнато от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение, с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Ирелевантно е изтъкнатият от ищеца довод, че през по- голямата част от
процесуалните действия в настоящото производство ответникът е бил представляван
от негови юрисконсулти. По делото са представени доказателства за ангажирана
правна помощ от адвокатско дружество – представен е договор за правна помощ и
съдействие и доказателства за заплащане на договореното възнаграждение по
банков път.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от М.И.със седалище гр. ****, ул. „****“ № ***, против
Община ****, с адрес гр. ****, пл. ****“ № 1, искове с правно основание чл.108
ЗС във вр.§5, ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във вр. с чл.2,
ал.2 от ЗВСОНИ за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане
на ответника да предаде владението върху следните недвижими имоти:
- ПИ с идентификатор 56784.520.44 с административен адрес: гр. ***, бул. ”***”
№ ***, състоящ се от 1159 кв.м., застроено и незастроено място, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
друг обществен обект, комплекс, стар № ****, кв.21 /408/, парцел V, заедно с
построените в него сгради – сграда № 1 – стара **** баня с идентификатор
56784.520.44.1 със застроена площ 860 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
сграда за битови услуги, и сграда № 2 с идентификатор 56784.520.44.2 със
застроена площ 64 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска
сграда, при съседи на ПИ: ПИ 56784.520.1398, ПИ 56784.520.1283, ПИ
56784.520.1491, ПИ 56784.520.45 и ПИ 56784.520.1205;
- ПИ с идентификатор 56784.520.57 с административен адрес: гр. ***, бул. „****”
№ ***, състоящ се от 1249 кв.м. застроено и незастроено място, трайно
предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен
обект, комплекс, стар № ****, кв.21 /413/, парцел ХІХ-110, заедно с построените
в него сгради: сграда № 1 с идентификатор 56784.520.57.1 и застроена площ 458
кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за образование, сграда № 2 с
идентификатор 56784.520.57.2 и застроена площ от 34 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение
– селскостопанска сграда, сграда № 3 с идентификатор 56784.520.57.3 със
застроена площ 13 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – селскостопанска
сграда, сграда № 4 с идентификатор 56784.520.57.4 със застроена площ 35 кв.м.,
брой етажи – 1 и предназначение – селскостопанска сграда и сграда № 5 с
идентификатор 56784.520.57.5 със застроена площ 29 кв.м., брой етажи – 1 и
предназначение – сграда за битови услуги при граници на ПИ: ПИ 56784.520.1489,
ПИ 56784.520.1271, ПИ 56784.520.1384, ПИ 56784.520.62, ПИ 56784.520.61, ПИ
56784.520.60 и ПИ 56784.520.1211;
- ПИ с идентификатор 56784.525.1006 , находящ се в гр. ****, състоящ се от
32 703 кв.м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – **** парк, заедно с
построените в него сгради: сграда № с идентификатор 56784.525.1006.1 и
застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – 1, и предназначение – култова, ****
сграда, сграда № 2 с идентификатор 56784.525.1006.2 и застроена площ от 52
кв.м. брой етажи – 1 и предназначение – култува, религиозна сграда и сграда № 4
с идентификатор 56784.525.1006.4 и застроена площ 77 кв.м. , брой етажи – 1 и
предназначение – друг вид сграда за обитаване при което сгради 1 и 2 са с
административен адрес бул.”****”, а сграда № * е с административен адрес бул. „*****”
при граници на ПИ: ПИ 56784.525.9513, ПИ 56784.525.3017, ПИ 56784.525.3014, ПИ
56784.525.3005, ПИ 56784.525.2174, ПИ 56784.525.1062, ПИ 56784.525.9525, ПИ
56784.525.78, ПИ 56784.525.1039;
- 1667.72/5542
идеални части от ПИ с идентификатор 56784.520.28 с административен адрес: гр. ****,
бул. ”****” № ***, състоящ се целия от 5542 кв.м. застроено и незастроено
място, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, комплекс,
стар № ***, кв.22 /410/, парцел І – ОНС при съседи: ПИ 56784.520.1473,
ПИ 56784.520.29, ПИ 56784.520.1398, ПИ 56784.520.1382, ПИ 56784.520.1383.
ОСЪЖДА М.И.със седалище гр. ****, ул. „****“ № ***, да заплати на Община ****, с
адрес гр. ***, пл. ****“ № *, сумата от 43 450 лв. /четиридесет
и три хиляди четиристотин и петдесет лева/, разноски за производството по гр.
дело № 32/ 2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ