РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110118249 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от А.И. срещу ЗАД “А.” АД,
ЕИК ***, гр. С., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от 175, 06 лв.,
след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък
от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективирана в застрахователна полица № *****/05.09.2019г., със срок на действие от
09.09.2019г. до 08.09.2020г., в резултат на реализирано на 26.08.2020г. застрахователно
събитие, изразяващо се в увреждане целостта на боята на преден капак на лек автомобил
марка “Ауди А 3”, рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът А.И. твърди, че на 05.09.2018г. е сключил със ЗАД “А.” АД
застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № ****/05.09.2019г., със срок
на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г. на лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № ***
при уговорена застрахователна сума от 21 000 лв. и разсрочена застрахователна премия от
1 501, 50 лв., платена в пълен размер.
В срока на действие на застрахователния договор е настъпило на 26.08.2020г.
застрахователно събитие, съставляващо увреждане на предния капак на застрахования
автомобил, който е бил паркиран пред дома на застрахования.
За настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, а представители на
ответника са извършили оглед на вещта и определили за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 174, 98 лв., което не е достатъчно за възстановяване на вещта в
същото състояние от преди увреждането, което обуславя и правният интерес от заявяване на
осъдителна претенция.
В срока за отговор, ответникът ЗАД “А.” АД признава валидното сключване на
договор за имуществена застраховка “Каско”, настъпване на застрахователно събитие в
1
срока на действие на договора, уведомяването на застрахователя, образуването на преписка
по щета и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 174, 98 лв.
Твърди се, че така определеното и изплатено обезщетение е съответно на методиката,
приложена от застрахователя, а претендираният размер крайно завишен и несъобразен с
действително претърпените вреди.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед изложените от тях твърдения следните
релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 05.09.2019г. между А.И. и ЗАД “А.” АД, е сключен договор за застраховка
„КАСКО и злополука”, обективиран в застрахователна полица № **** относно лек
автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *** /л. 6/, със срок на действие от 00:00 ч. на
09.09.2019г. до 23:50 ч. на 08.09.2020г. при определена застрахователна сума в размер на 21
000 лв. и уговорена премия от 1 501, 50 лв., за която няма спор, че е заплатена;
2./ За времето от 20.08.2020г. до 26.08.2020г. застрахованият автомобил е бил
паркиран на паркинг пред бл. 142 в гр. В****.“
3./ На 26.08.2020г. застрахованият е установил, че целостта на боята на преден капак
на лек автомобил марка “Ауди А 3”, е била нарушена;
4./ Представител на застрахователя е уведомен. При извършения оглед, за който е
съставен опис на щета № ****/л. 7/, е удостоверена щета по преден капак с отбелязване вида
на необходимата операция „боядисване.“
5./ Определено е и е изплатено на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 174, 98 лв.;
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение за настъпилото в
срока на застрахователно покритие застрахователно събитие по сключената имуществена
застраховка.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
За установяване на размера на дължимото обезщетение е изслушано заключение на
допусната САТЕ, което е оспорено от ответната страна. Според експерта, стойността за
труда и материали, която е необходима за възстановяване на увредения детайл възлиза на
сумата от 356, 72 лв.
2
Експертът по повторната САТЕ, която не се оспорва от страните, посочва, че общата
стойност по средни пазарни цени за труд и материали, необходима за възстановяване на
предния капак към 26.08.2020г., възлиза на 350, 04 лв.
Съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, тъй като при изготвянето й
експертът е използвал ценовите листи на 7 броя автосервизи за разлика от вещото лице по
първоначалната експертиза, в което същият е ползвал цените за труд на 6 броя автосервизи.
Предвид изложеното, размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза
на сумата от 350, 04 лв., която е равна на размера на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да
бъде уважен до претендирания размер от 175, 06 лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение, цялото в размер на 350, 04 лв. и платеното от 174, 98 лв.,
ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца А.И. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 530 лв., вкл. адвокатско възнаграждение
от 360 лв. с ДДС, 50 лв. държавна такса и 120 лв. депозит за изготвяне на САТЕ, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, гр. ****** сумата от 175, 06 лв. /сто седемдесет и пет лева и шест ст./,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № *****/05.09.2019г., със срок
на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г., в резултат на реализирано на 26.08.2020г.
застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане целостта на боята на преден капак на
лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН
**********, гр. *****сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3