№ 440
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900495 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от АЙ ВИ
СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, ул.Уста Кольо Фичето №25Б, против Г. Ж. Л. от
гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка
по т.8.1 от договор от 11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по
т.2.4 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на
исковата молба до оконч.изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.04.18г. между страните
е сключен договор, по силата на който собствениците на имот – ПИ с
идентификатор ************ с адрес ******* с площ от 644кв.м., сред които
и ответницата, поели задължение да учредят на ищеца в нотар.форма право на
строеж върху имота за изграждане на нова сграда, като ищецът получавал
правото на строеж за договорени индивидуални обекти в сградата, а
останалите индивидуални обекти се разпределяли между собствениците.
Последните поели задължение и да прехвърлят на ищеца идеални части от
самия ПИ. Срещу прехвърлените вещни права ищецът се задължил да
изработи проект за изменение на ПУП за имота, а след влизането му в сила –
да изработи инвестиционни проекти за изграждане на сградата, да ги
съгласува със собствениците, да изгради сградата, да въведе същата в
експлоатация и да предаде на собствениците индивидуалните обекти. Твърди,
че в изпълнение на задълженията си инициирал процедури за изработване на
проект за изменение на ПУП и за съгласуване на същия, който бил одобрен със
Заповед №Г-138/05.05.22г. на Гл.архитект на Община Варна, както и
изработил идеен инвест.проект за сграда. Излага, че на 29.08.22г. ответникът,
ведно с други собственици, заявил, че са запознати с влезлия в сила ПУП и
инвест.проект и желаят да подпишат разпределителен протокол. Твърди, че
1
поради водени съдебни дела ищцовото дружество било в невъзможност да
продължи осъществяване на следващите действия по договора. Излага, че
собствениците на процесния имот, вкл. и ответника, подписали договор с
БОРД ЕООД, с който се задължили да му учредят права на строеж срещу
задължението последният да построи сграда и да им предаде конкретни
обекти като обезщетение, с което било налице неизпълнение на поетите по
т.2.4 от договора задължения. За това неизпълнение в т.8.1. от договора била
уговорена неустойка от 50000лв, която ответникът дължал. Излага, че бил
поставен в невъзможност да изпълни задълженията си, тъй като нямал
сигурност, че ще получи правото на строеж, предвид обещаването му на
БОРД ЕООД, и вече били инициирани администр.процедури за промени в
планирането, проектирането и разрешаването на строителство в имота.
С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответника.
Твърди, че в сключения договор от 11.04.18г. не било договорено
изграждането на жилищна сграда, нито че страните ще получат индивидуални
обекти със статут на жилища. Не било договорено и строителят да завърши
процедурата по одобряване на изработения от собствениците ПУП, а в т.1.3.1
му се възлагало да изработи проект за изменение на ПУП за имота, каквито
действия били предприети и били одобрени ПУП и РУП със заповедта от
05.05.22г. Твърди, че съгласно посочените с ПУП и РУП параметри в имота
можело да се проектира и построи апартхотел, за какъвто бил изработен
инвест.проект, представен на собствениците за съгласуване по реда на т.3.3. от
договора. Счита, че не е налице правна невъзможност за изпълнение, поради
което и договорът не бил развален по право. Оспорва доводите за автоматично
прекратяване на договора поради изтичане на срока по чл.7.4. Твърди, че
поетото от строителя задължение било да изработи проект за изменение на
ПУП и да съгласува същия, но не е поемал задължение да осигури одобряване
на проекта от компетентния орган. Излага, че след получаване на пълномощно
от собствениците ищецът е започнал изпълнение на задълженията си като е
възложил изработването на проекта, внесъл го е за съгласуване в НИНКН и на
20.03.19г. е внесъл в р-н Одесос на Община Варна заявление за приемане и
одобряването му, с което процедурите по съгласуване приключили и
дружеството не било в забава спрямо срока по чл.7.2.1. Позовава се на чл.7.3.4
от договора като счита, че срокът е спрял да тече при подаване на жалба от
трето лице, в случая от БЧК, за 108 дни, както и на чл.7.3.2, като счита, че
срокът е спрял да тече за 846 дни поради забавания, породени от актове,
действия или бездействия на администрацията. С оглед времето, през което е
бил спрян срокът, твърди, че строителят изпада в забава за изпълнение на
задължението си по чл.5.1 на 21.06.22г., и след като заповедта за одобряване
на ПУП е издадена на 05.05.22г., то не е налице забава и договорът не бил
прекратен, а е валиден и обвързва страните. Оспорва твърдението за
неизпълнение на договора, както и за нищожност на неустоечната клауза,
която имала за цел да гарантира строителя, че ще получи обещаните му вещни
права по договора, както и да компенсира загубата на приходи и печалби за
него. Оспорва и възражението за прекомерност на неустойката, като счита, че
стойността на договора била напълно съпоставима с претендираната
неустойка.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Ж. Л. от гр.Варна, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта
на сключен между страните договор от 11.04.18г. Твърди, че така сключеният
договор е развален по право на осн. чл.89 ЗЗД поради настъпила
2
невъзможност за изпълнение. Излага, че съгласно уговорките в договора
волята на страните била да се построи жилищна сграда като всеки от
съсобствениците получи индивидуален обект жилище. Твърди, че с
допълн.споразумение от 29.07.20г. страните се съгласили да изменят т.1.4 от
договора в смисъл, че полагащите се на собствениците квоти от РЗП се
разпределят пропорционално между всички видове обекти като са изключени
тези на етаж 6 и 7, които е предвидено да останат за строителя за допълване на
неговата квота от РЗП. Посочено било и че страните се съгласяват
предназначението на новата сграда да бъде за апарт-хотел. Излага, че по
заявление на собствениците от 2015г. било инициирано адм.производство по
изготвяне на ПУП-ПЗР и РУП за изграждане на жилищна сграда, който бил
приет с протокол от 18.08.15г. на ЕСУТ, като било предложено да се издаде
заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след съгласуване с НИНКН. Сочи, че след
сключване на договора ищецът бил снабден с необходимите пълномощия, но
не изпълнил задължението си по т.5.1 да извърши действията по издаване и
съгласуване на ПУП за жил.сграда, респ.апарт хотел, а издадената заповед от
05.05.22г. била за хотел. Счита, че изпълнението на задълженията на страните
е станало невъзможно, тъй като към момента за имота има действащ ПУП-
ПРЗ за хотел и собствениците не биха могли да получат индивидуални обекти.
Твърди, че ищецът не е предоставил на ответника и разпределителен
протокол, въпреки съгласието й да подпише такъв. Счита, че от влизане в сила
на заповедта от 05.05.22г. договорът е развален по право поради невъзможност
за изпълнение и за ответника не съществува задължението по т.2.4 от
договора. В евентуалност твърди, че договорът е прекратен на осн. т.7.4, тъй
като забавата на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. е продължила
повече от 18 месеца, а към датата на подписване на договора с трето лице-
12.10.23г. били изтекли повече от 24 месеца, поради което настъпило
автоматично прекратяване на договора на осн. чл.7.2.1., без да било
необходимо развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД. В евентуалност счита, че
ищецът не може да претендира неустойка, тъй като самият той не бил
изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения.
Прави възражение за нищожност на клаузата на т.8.1. поради противоречие с
добрите нрави, а в евентуалност моли същата да бъде намалена поради
прекомерност.
С допълн.отговор поддържа възраженията си и оспорва
твърденията, наведени с допълн.искова молба. Твърди, че с договорът
страните са постигнали съгласие в имота да бъде построена жилищна сграда, а
не хотел или апартаментен хотел, като по негово настояване било подписано
допълн.споразумение. Твърди, че ищецът не е инициирал нова процедура по
изработване на ПУП, а е продължил започнатата от съсобствениците такава.
Счита, че действителната воля на страните била да се изработи проект за
жил.сграда и да се довърши започнатата процедура по одобряване на ПУП-
ПРЗ за такава. Твърди, че ищецът е бил информиран за вече започнатата
процедура, съотв. е узнал за нея с подаване на заявлението от 2018г. Поддържа
възражението си за забава на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1.
Твърди, че ищецът е следвало да извърши всички действия по изменение на
ПУП, което включвало и одобряването му, като оспорва възражението за
липса на забава. Поддържа възраженията си за пълно неизпълнение на
договора от страна на ищеца, който подавал проекти и документи за промяна
на предвижданията за имота за хотел въпреки одобрените проекти за жилищна
сграда. Оспорва твърденията за спиране на сроковете по т.7.3. и поддържа
3
възражението си за нищожност на клаузата за неустойка.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че между страните е сключен на 11.04.18г.
договор, с който ответникът, ведно с останалите собственици на ПИ с
идентификатор ************ с адрес *****, се задължил да учреди на ищеца
право на строеж върху поземления имот за изграждане на нова сграда, като
строителят получи правото на строеж за индивидуални обекти в новата
сграда, а собствениците запазват за себе си и разпределят помежду си правото
на строеж за останалите индив.обекти /чл.1.2.1/. Ответната страна е поела
задължение да прехвърли на строителя и правото на собственост върху 58%
ид.ч. от ПИ / чл.1.2.2/. От своя страна ищецът се задължил да изработи проект
за изменение на ПУП за имота, а след влизане в сила на изменението в ПУП
да организира изработването на инвест.проекти за изграждане на нова сграда,
съотв. след одобряването им и издаване на разрешение за строеж да изгради
сградата и да предаде на собствениците индивидуалните обекти / чл.1.3/.
В чл.3 от договора са регламентирани задълженията на
собствениците, а в чл.5 – тези на строителя, сред които задължението след
подписване на договора и получаване на пълномощно от собствениците да
инициира процедура по изменение на ПУП за имота, като извърши всички
необходими действия, вкл. изработване на проект за изменение на ПУП,
съгласуване на същия / чл.5.1/, и след влизане в сила на заповедта за
одобрение на промяната в ПУП да изработи идеен инвест.проект част
„архитектура“ за новата сграда, да съгласува същия със собствениците и
подпише разпределителен протокол /чл.5.2/; след учредяване на право на
строеж да изработи и съгласува техн.проекти, да осъществи строителството и
въведе сградата в експлоатация /чл.5.3-5.11/.
Изрично в чл.7.1-7.4 са предвидени конкретни срокове за
дейностите и периода, в който същите не текат. За изпълнение на действията
по чл.5.1 е договорен 18-месечен срок, считано от датата на получаване на
пълномощно / чл.7.2.1/, като при забава поради причини, които изключват
вината на строителя, продължила повече от 24 месеца, договорът се счита
прекратен като собствениците не дължат на строителя направените от него до
момента разходи / чл.7.4/.
С клаузата на чл.2.4 собствениците се задължават до прехвърляне
в нотар.форма на правата по т.1.2.1 и 1.2.2 без съгласие на строителя да не
прехвърлят или предоставят на трети лица права на собственост, права на
строеж, други ограничени вещни права, облиг.право на ползване, както и да не
обременяват с тежести имота, и в същия срок да не водят преговори и да не
сключват договори със същия предмет с други лица. При неизпълнение на
това задължение е предвидено в чл.8.1. виновният собственик да дължи на
строителя неустойка в размер на 50000лв.
Видно от приложеното пълномощно с нот.заверка с рег.
№2734/14.05.18г., рег.№2855/17.05.2018г., рег.№2911/18.05.2018г. и рег.
№2947/21.05.18г. на Н-с П.С., ответникът и другите съсобственици са
предоставили на ищеца изискуемото по чл.3.2 от договора пълномощно.
По делото е приложено и допълн.споразумение от 29.07.20г. към
договора, съгласно което е изменена т.1.4 от договора относно начина на
4
разпределение на квотите от РЗП, както и е добавено, че страните се
съгласяват предназначението на новата сграда да бъде за апартхотел.
Съгласно Констативен протокол акт №95, том 3, рег.
№8556/29.08.22г. на Н-с П.С. собствениците на имота, сред които и ответника,
са заявили, че са запознати с влезлия в сила ПУП за процесния имот и
изготвения инвест.проект, както и че желаят да подпишат разпределителен
протокол съгласно представените проекти.
Представен е договор от 26.04.18г., сключен между ищеца и
Брънчев ЕООД, с предмет изготвяне на проект ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за ПИ
************.
От изисканата от община Варна преписка се установява, че по
заявление на ответника и др.съсобственици от 07.04.2015г. /л.472/ е допуснато
изработване на ПУП за процесния имот със заповед №295/19.06.15г. на
Община Варна /л.370/, като според заданието по чл.124а, ал.7 вр. чл.125 ЗУТ
инвестиционните намерения на възложителите са за изграждане на жилищна
сграда. С протокол №29/18.08.15г. ЕСУТ при община Варна е приел
изработения ПУП-ПЗР и РУП за имота, като е предложено издаване на
заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след съгласуване с НИНКН /л.349/. Видно от
приложеното становище от Министерство на културата от 16.12.15г. ПУП-
ПРЗ и РУП за УПИ VII-200 „за жилищно строителство“ не е съгласувано /
л.107/.
Със заявление от 20.03.19г. съсобствениците, действащи чрез
пълномощник В.Д., легитимиращ се с горепосоченото пълномощно, са
отправили искане за приемане и одобрение на ПУП за процесния имот. Видно
от обяснителната записка към проекта /л.300/ последният е изготвен на
основание заповед №295/19.06.15г., като сградата в имота е предвидена за
хотел. Приложено е и становище от Министерство на културата от 10.01.19г.
за съгласуване на проекта с посочени условия / л.292/.
С писмо от 18.04.19г. на община Варна /л.280/ преписката по
процедиране на ПУП-ПРЗ и РУП за имота е върната поради множество
забележки, сред които и несъответствие между заданието /което е за жилищна
сграда/ и изработения проект / който е за хотел/, за което ищецът е уведомен
на 09.05.19г./ л.279/. От преписката се установява, че срещу проекта за ПУП е
подадено възражение от Сдружение БЧК на 30.07.19г., оттеглено на 15.11.19г. /
л.215-216/.
С протокол №42/26.11.19г. ЕСУТ при община Варна е приел да се
произнесе по представения, обявен по реда на чл.128, ал.3 ЗУТ ПУП-ПЗР и
РУП за УПИ VII-200 „за хотел“ след разглеждането му на Консултативен съвет
при община Варна/л.188/.
Приложено е становище на Консултативен съвет по опазване на
недвижимото културно наследство в гр.Варна от 21.12.21г. за неодобряване на
предложения проект.
С протокол №12/22.03.22г. ЕСУТ при община Варна е приел
представения ПУП-ПЗР и РУП за УПИ VII-200 „за хотел“, като предлага
издаване на заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след представяне на становище от ГД
ГВА /л.172/. Такова становище е представено на 24.03.22г.
Със заповед №138/05.05.22г. на общ.Варна е одобрен ПУП-ПРЗ и
РУП за УПИ VII-200 „за хотел“, *******.
Приложена е и заповед №445/06.10.23г. на общ.Варна, с която е
5
разрешено изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива,
включващ ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за изменение на УПИ VII-200 „за хотел“,
представляващ изменение на заповед №Г-138/05.05.22г. и инвестиционен
проект за „апартаментен хотел с подземен гараж“, по заявление на
собствениците от 07.08.23г. /л.108-112/.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, проектите ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за УПИ VII-200 „за хотел“,
изготвени през 2018г., са одобрени от община Варна със заповед №Г-
138/05.05.22г. и отреждането за имота е „за хотел“. Дава заключение, че в
сграда определена за хотел, е възможно да се обособят индивидуални обекти
на собственост за собствениците и трети лица, което е въпрос на задание за
проектиране. Сочи, че това е възможно, тъй като хотелите се считат повече за
жилищни сгради, отколкото за обществени.
От заключението на допуснатата повторна съдебно-техническа
експертиза съгласно изработения ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за УПИ VII-200 „за
хотел“, за който е издадена заповед №Г-138/05.05.22г., отреждането е за
строителство на хотел и предназначението на сградата в имота е предвидено за
хотел. Дава заключение, че при одобряването на ПУП с предназначение за
хотел е възможно в тази сграда да се обособят индивидуално обекти на
собственост за собствениците и за трети лица. В с.з. пояснява, че може да бъде
разработен инвестиционен проект за апартхотел, при положение, че
отреждането на градоустройството е за хотел, тъй като апартхотелът влиза в
съответната норма за хотели.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който
следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка
за неизпълнение на договор, е наличие на валидно договорно задължение,
неизпълнение на задължението и уговорена неустойка.
В разглеждания случай исковата претенция се основава на
уговорената с клаузата на чл.2.4 от договора неустойка, дължима при
неизпълнение от страна на собствениците на задължението да не прехвърлят
или предоставят вещни права на трети лица, както и да не водят преговори и
сключват договори със същия предмет с други лица.
Възражението на ответната страна за настъпило разваляне на
договора по право не се споделя. Действително в договора страните са
постигнали съгласие в полза на собствениците да бъдат предадени
индивидуални обекти от новата сграда, без обаче тяхното предназначение да е
изрично уточнено. Доколкото страните не спорят, че с допълн.споразумение
от 29.07.20г. те са постигнали съгласие предназначението на сградата да бъде
за апартхотел, то релевантно за точното изпълнение на договора от ищеца е
именно тази уговорка. От изслушаните по делото както първоначална, така и
повторна съдебно-техн.експертиза, безспорно се установи, че макар и според
изработения от ищеца ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за УПИ VII-200 отреждането да
е за строителство на хотел, то е възможно в тази сграда да се обособят
индивидуално обекти на собственост за собствениците и за трети лица, както
6
и може да бъде разработен инвестиционен проект за апартхотел, тъй като
апартхотелът влиза в съответната норма за хотели. Вещото лице П. сочи още,
че в апартхотел може да има самостоятелни обекти – апартаменти и студиа,
които могат да се ползват самостоятелно, както и че на базата на
градоустройствената разработка, която в случая е отреждане за хотел, може
директно да се премине към инвестиционно проектиране на апартхотел и
издаване на разрешение за строеж. С оглед на така изложеното не би могло да
се формира извод за настъпила невъзможност за изпълнение на задълженията,
поети от ищеца с процесния договор, поради което и последният не се явява
развален по право на осн. чл.89 ЗЗД.
Неоснователно се явява и заявеното в евентуалност възражение за
прекратяване на договора на основание чл.7.4. Последната клауза поставя
прекратяването на правното действие на сключения договор в зависимост от
обвързано със срок бъдещо отрицателно условие, а именно липсата на
изработен, съгласуван и одобрен проект за изменение на ПУП. Несъстоятелен
е доводът на ищеца за липсата на поето от него задължение за одобряването на
ПУП, доколкото това се извежда по тълкувателен път съобразно критериите,
посочени в чл.20 от ЗЗД. Така при издирване на действителната обща воля,
отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Процесният договор
има за крайна цел изграждане,въвеждане в експлоатация на бъдещата сграда и
предаване на обекти от нея на собствениците, и именно за изпълнение на тази
цел в тежест на ищеца са договорени задълженията по чл.1.3 срещу
учреденото му право на строеж. Част от етапа на инвестиционното планиране,
регламентирано в чл.1.3.1, съставлява и одобрението на проекта за изменение
на ПУП, и макар същото да не е изрично записано, то от клаузите на договора
се извежда възлагането му в тежест на строителя.
С клаузата на чл.7.4. страните са договорили автоматичното
прекратяване на договора при забава на задължението по чл.5.1, продължила
повече от 24 месеца и то по причини, изключващи вината на строителя. В
договора е предвиден срок за изпълнение на това задължение 18 месеца от
датата на получаване на пълномощно от собствениците за осъществяване на
действия по промяна на ПУП. Същевременно страните в чл.7.3 са договорили
и случаите, при които сроковете, свързани със задължения на строителя,
спират да текат, в т.ч. такива, дължащи се на действия на трети лица, на
администрацията и др. Тълкувайки тези уговорки във връзка една с друга и в
насока, която произтича от целия договор и неговата цел, приета от страните,
съдът намира, че договарящите се са отчели значение на действията на трети
лица за общата продължителност на процеса по изменение на ПУП, поради
което и изтичането на срока от 24 месеца следва да бъде съобразен и с
времето, през което са били налице основанията за спиране по чл.7.3.
От гореописаните действия по развитието на административната
процедура става ясно, че след връщане на преписката по процедиране на
ПУП-ПРЗ и РУП за имота с писмо от 18.04.19г. на община Варна /л.280/ от
ищеца са предприети действия по отстраняване на забележките със заявление
от 12.07.19г. Срещу така постъпилия проект обаче е постъпило на 30.07.19г.
възражение от Сдружение БЧК, оттеглено на 15.11.19г. Т.е. за периода 30.07.-
15.11.19г. / или 108 дни/ срокът е спрял на осн. чл.7.3.4. Впоследствие,
предвид действията, предприети съгласно протокол №42/26.11.19г. на ЕСУТ
7
при община Варна, срокът е спрял да тече за периода от 26.11.19г. до 21.12.21г.
на осн. чл.7.3.2. / т.е. за 755 дни/. Налице е и забавяне в административната
процедура по приемане на представения ПУП-ПЗР и РУП за УПИ VII-200 от
общинския експертен съвет спрямо срока, разписан в чл.128, ал.8 ЗУТ, с 60
дни, както и в издаване на заповедта за одобряването му съгласно чл.129, ал.2
ЗУТ с 30 дни. Съобразявайки така установените забавяния в действията на
администрацията спрямо обявения срок за изпълнение на административни
процедури, съдът намира, че към датата на издаване на заповед
№138/05.05.22г. на общ.Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ
VII-200 „за хотел“, не е изтекъл предвидения в чл.7.4. срок на забава, поради
което и договорът не е автоматично прекратен на това основание.
Независимо от така изложеното съдът намира, че ищцовата
претенция е останала недоказана по отношение на твърдяното неизпълнение
от страна на ответника. Твърденията на ищеца, че собствениците на
процесния имот, вкл. и ответника, са подписали договор с БОРД ЕООД, с
който се задължили да му учредят права на строеж срещу задължението
последният да построи сграда и да им предаде конкретни обекти като
обезщетение, изрично оспорени от ответната страна в първото с.з., не се
установяват от събраните по делото доказателства. Представената заповед
№445/06.10.23г. на общ.Варна, ведно със заявление и техн.задание, не е
достатъчна да обоснове извод за водени преговори, респ. за сключен договор и
то с предмет, идентичен на процесния договор. От третото лице П.М.,
задължено по реда на чл.192 ГПК, е постъпил отговор, с който сочи, че не
разполага с документа- договор, сключен между БОРД ЕООД и собствениците
на имота. От показанията на разпитаната св.Л. М., които съдът преценява по
реда на чл.172 ГПК, също не се установят релевантни факти за това
обстоятелство. Други доказателства в тази насока не са ангажирани.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.92
ЗЗД се явява недоказан по основание, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Обсъждането на останалите възражения на
ответника е безпредметно, доколкото това не би довело до различен краен
извод.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени по реда на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в
производството разноски, възлизащи на 5087,70лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ул.Уста Кольо Фичето №25Б, срещу Г. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес *****,
иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка по т.8.1 от договор от
11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по т.2.4 от същия
договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба-
17.09.24г. до оконч.изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Уста Кольо Фичето
8
№25Б, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес *****, СУМАТА
от 5087,70лв. /пет хиляди осемдесет и седем лева и 70ст./, представляваща
направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9