Р Е Ш Е Н И Е
№
260073/25.2.2022г..
гр.
П., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на 26 януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 6155 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на Т.В.П. срещу И.Д.С., с която се претендира заплащането на
суми, платени от ищцата във връзка с предварителен договор за замяна на недвижими
имоти, като окончателен такъв не бил сключен – 10 000 лв., представляваща изравняване
на стойността на имотите, предмет на замяната, сумата от 500 лева – дадена като
изравняване на стойността на имотите, предмет на замяната и платена като
хонорар на упълномощения от И.С. адв. Б.Б., сумата 1520,84 лв. – заплатена от
ищцата ел.енергия за имота, както и сумата от 20 000 лв. – неустойка, уговорена
в сключения предварителен договор.
Ищецът твърди,
че на 19.03.2020 г. между страните бил сключен предварителен договор за замяна
на недвижими имоти, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли на
ищцата *** * ***, находящ се в землището на с. К., обл. П. с площ 128 кв.м. , и
***с площ 435 кв.м., ведно с построената в него сграда, срещу задължението на
ищцата да прехвърли на ответника притежаваните от нея идеални части върху
апартамент № 26, находящ се в гр. С.. По силата на чл. 2 от предварителния
договор владението на недвижимите имоти, собственост на ответника, се предало
на ищцата в деня на сключване на същия.
Страните
уговорили също така, че ищцата дължи на ответника сумата от общо 15 000
лв. за изравняване стойността на имотите, предмет на замяната – 10 000 лв.
от които били платени авансово при сключване на предварителния договор. Като
част от остатъка от 5000 лв., които също следвало да бъдат платени за
уравняване на стойностите в деня на изповядване на окончателна сделка, ищцата
предварително заплатила и 500 лв., които били отнесени към представляващия
ответника адв. Б.Б., за осъществените от него правни услуги.
Същевременно
поддържа, че след предаване на владението електрическото захранване към имота
било прекратено поради старите неплатени задължения на ответника, поради което
страните постигнали устна договорка ищцата да заплати старите задължения на
ответника към ЧЕЗ – в размер на 1520,84 лв., които ищцата твърди, че е платила.
Окончателен договор не бил сключен, като ищцата научила, че притежаваните от
ответника имоти, предмет на предварителния договор за замяна, междувременно се
предлагали на трети лица.
С
исковата молба и с уточняваща молба от 12.11.2021 г. ищцата посочва, че предварителният
договор е развален чрез съдебното изявление в исковата молба, поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника – невярното поддържане, че същият е
единствен собственик на имота и че имотът не е обременен с вещни тежести,
съответно е невъзможно и безпредметно сключването на окончателен договор. Поддържа също, че поради виновно неизпълнение
ответникът дължи и неустойка в размер на 20 000 лв., уговорена в чл. 10 от
Предварителния договор, доколкото не е изпълнил задължението по чл. 6, ал. 1 от
Договора и върху имота е имало вещни права и облигационни тежести в полза на
трети лица.
При
изложените твърдения се иска осъждане на ответника за заплащане на посочените в
исковата молба суми. Оттеглени са претенциите по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
както и за заплащане на разходи за охрана на имота, като производството в тази
част е прекратено. Претендират се разноски.
Ответната страна
в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява
становище за допустимост и частична неоснователност на претенциите. Твърди, че
ищцата се е самонастанила в имота и е платила задълженията за електрическа
енергия, за да може да живее в същия. Счита, че неустойката е недължима, тъй
като срокът на действие на договора е изтекъл и същият бил прекратен. Поддържа,
че неговият адвокат – Б.Б., го е запознал с ищцата и дъщеря й, като постигнали
устна уговорка да сключат предварителен договор за замяна на имотите. Отишъл да
види апартамента в гр. С., но не бил допуснат до същия, тъй като по думи на
дъщерята на ищцата в имота имало наематели. През това време дъщерята на
ответницата се настанила в собствения на ответника имот, сключила договор за
охранителна фирма, платила тока му и му изхвърлила багажа, което принудило
ответника да влезе в дома си чрез полиция. Адвокат Б. го уведомил, че след като
са минали два месеца от подписването на договора, същият е „невалиден“ и ищецът
заминал за чужбина, като през това време адвокатът се снабдявал с документи по
повод изповядване на сделката.
С
писмения отговор, депозиран от назначения на ответника процесуален представител,
твърденията в исковата молба са оспорени като недоказани. Изразява се
становище, че не е установено ответникът да е неизправна страна по договора.
При липсата на виновно неизпълнение се оспорва и дължимостта на сумата за
неустойка. Твърди се, че след като владението на имота е било предадено, разходите
за консумативи били за сметка на ищцата, която фактически обитавала имота.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд П. е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10000 лева, дадена от Т.П. за изравняване стойността на имотите,
които ще бъдат прехвърлени с окончателния договор за замяна, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 500 лв., дадена за изравняване на стойността на имотите, предмет на
замяната, и платена като хонорар на адв. Б.Б., по чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1520,84
лева – заплатена от ищцата ел. енергия, като стари задължения, начислени по
партида на ответника, както и по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 10 от
Предварителния договор.
По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
Институтът
на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за връщане
на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание,
което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В
чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава, според които на връщане
подлежи полученото при начална липса на основание, полученото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено, както и даденото с основание, което е отпаднало с
обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически
състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено
без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай възникването
на спорното се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;
2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване
на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е станало с
оглед бъдещо основание, което не е било осъществено.
Видно
от представения предварителен договор за замяна на недвижими имоти от
19.03.2020 г., сключен между И.Д.С. и Т.В.П., страните са се задължили да
сключат окончателен договор, по силата на който И.С. да прехвърли на Т.П.
собствеността върху *** * ***, находящ се в землището на с. К. с площ 128 кв.м.
и парцел № 634 с площ 735 кв.м., ведно с построената в него сграда, срещу задължението на Т.П. да прехвърли
на И.С. притежаваните от нея идеални части на съсобствен недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. С., подробно описан в предварителния договор. По
силата на предварителния договор владението върху имотите, собственост на И.С.,
е било предадено на Т.П. на същата дата.
За
изравняване стойността на имуществата, предмет на замяната, в чл. 3, вр. чл. 7
от Договора е предвидено задължение за Т.П. да доплати сумата от 10 000
лв. в деня на подписване на предварителния договор, като същият служи и като
разписка за предаването на сумата, както и още 5000 лв., платими при нотариалното
изповядване на окончателната сделка. Извънсъдебното признание на факти е едно
от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото - арг. 175 ГПК. Соченото съдържание
на клаузата на чл. 3 и чл. 7 от договора, както и предаването на паричната сума
се подкрепя еднопосочно и от показанията на свид. В.П.Н., кредитирани от
настоящия състав по реда на чл. 172 ГПК като последователни, логични и
съответстващи на останалите писмени материали по делото. Същевременно
обстоятелството, че сумата от 10 000 лв. реално е предадена на И.С. се
признава изрично и от последния лично в о.с.з. на 17.11.2021 г. – л. 108.
В
процесния случай от писмените доказателства – предварителен договор, имащ характера
на разписка и съдържащ извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,
както и от съдебното признание от страна на ответника, че реално е получил
сумата от 10000 лв., представляваща изравняване на стойността на имотите,
предмет на замяната, еднопосочно бе установено, че същата е излязла от имуществения
комплекс на ищцата и е постъпила в имуществената сфера на ответника. Съгласно
разпределената на страните доказателствена тежест, ответникът следва да
установи в процеса основанието, на което е станало разместването на имуществени
блага (сключването на окончателен договор). В процесния случай се установи, че
основанието, във връзка с което е платена сумата от 10 000 лв. за
изравняване на имотите – сключване на окончателен договор, не се е осъществило
в обективната действителност.
Доколкото
не се е осъществило основанието, на което сумата от 10000 лв. е постъпила в
патримониума на ответника, същият дължи нейното връщане, поради което искът по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е.
държи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването .
Законът не изисква наличието на причинна връзка между обогатяването и
обедняването, а наличието на общност на факти. В този смисъл се тълкува разпоредбата
на чл. 59 от ЗЗД и в ППВС№ 1/1979 г. като част от фактическия състав съдържащ
се в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, т.е. касаещ основателността на иска, съществува
изискването обеднилото се лице да няма друг иск за защита на своето имуществено
право.
Видно от представената разписка от 19.03.2020 г., трето за
спора лице - Б.Е.Б., е удостоверил, че на посочената дата е получил сумата от
500 лв. от Т.В.П. в качеството му на адвокат на И.Д.С. за проверка на документи
по предварителния договор. В разписката е отразено, че сумата ще бъде
приспадната от доплащането по предварителния договор. Същевременно, от
съдържанието на предварителния договор – чл. 3, както и от показанията на свид.
Николова, изяснено бе, страните по предварителния договор за замяна са
уговорили доплащане от страна на Т.П. на суми в общ размер 15 000 лв. –
10 000 лв. от които платими в деня на сключване на предварителния договор,
а 5000 лв. – при сключване на окончателен договор за замяна.
Разпитана в с.з., свид. В.Н.– дъщеря на ищцата, изяснява, че
при подписване на предварителния договор освен предадената сума за изравняване
стойността на имотите в размер на 10 000 лв., по молба на ответника С.
ищцата П. дала на неговия адвокат – Б.Б., и сумата от 500 лв. – възнаграждение
от името на доверителя му С., за което адвокатът издал разписка, която следвало
да бъде приспадната от остатъчната сума за изравняване на имотите.
При съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства
– разписката от 19.03.2020 г. във връзка с чл. 3 от предварителния договор и
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свид. Николова,
следва извод, че сумата от 500 лв. е била дадена от Т.П. на адв. Б. (възнаграждение
за адвокатските услуги, осъществени по отношение на И.С.), с оглед частично погасяване
на задължението за заплащане на 5000 лв., платимо при изповядване на
окончателната сделка. В този смисъл, налице е разместването
на имуществени блага – наличие на обогатяване за ответника и обедняване за
ищеца, като същите произтичат от обща група факти. Следователно осъдителният
иск следва да бъде уважен в цялост, така, както е предявен.
По иска
с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Суброгацията
е институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на
кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху
него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията се определя като
преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило.
Съгласно разпоредбите на чл.74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. Уредената
в чл. 74 ЗЗД законна суброгация, освен изпълнение на задължение, включва като
елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният
интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени
последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение. Наличието на правен
интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на
ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга
конкретни имуществени права на третото лице.
Третото
лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение има и регресно
право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на
кредитора. Регресното право може да произтича от различни вътрешни
правоотношения между длъжника и третото лице. Във всички случаи третото лице
трябва да има правен интерес да изпълни чуждото задължение.
Предпоставките
за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЗД в настоящият
случай са – наличие на облигационни отношения с предмет доставка на
електрическа енергия между И.Д.С. и „ЧЕЗ Електро България“ АД, неизпълнено
парично задължение по този договор от страна на ответника като потребител на
ел.енергия на сочената стойност – 1520,84 лв., изпълнение на задължението от
страна на ищцата – т.е. заплащане на правоимащото лице от страна на ищцата на
сумата от 1520,84 лв. и наличието на правен интерес у ищцата да изпълни чуждото
задължение.
В конкретния
случай не се спори относно наличие на облигационни отношения с предмет доставка
на електрическа енергия между И.Д.С. и „ЧЕЗ Електро България“ АД, по силата на
които като собственик на електроснабден имот ответникът дължи заплащането на
потребената ел.енергия. Видно от представения по делото констативен протокол № *******
от 20.04.2020 г. – неоспорен от
страните, и справка за преизчислени количества ел.енергия, при проверката в процесния
имот, находящ се в с. К., ул. „М.“ № 2, е установено неправомерно присъединение
към електропреносната мрежа – същото е премахнато, като на ответника е извършена
корекция на сметка, като сумата възлиза на 1536,84 лв., съгласно приложената фактура
№ ******* от 30.04.2020 г. От приложената разписка от Изипей се установява, че
сумата съгласно цитираната фактура е била реално заплатена то сметка на „ЧЕЗ
Разпределение“ от страна на Т.П. на 05.06.2020 г.
Видно от
уговорката в чл. 2 от Предварителния договор, към датата на неговото подписване
– 19.03.2020 г. и по силата на съглашението, на Т.П. е било предадено
владението върху собствените на ищеца недвижим имот и сграда. От показанията на
свид. В.Н.се изяснява, че когато двете отишли на място в имота, установили, че
е свален целият кабел, захранващ къщата с електричество, и в къщата няма ток, понеже
И.С. дължал сумата около 1500 лв., тъй като продължително време не е плащал
сметките си и е крадял ток. Свидетелката се свързала с ответника С. и с
адвоката му, които дълго време отлагали уреждането на сметките, като в крайна
сметка ищцата П. заплатила сметката за ток. Изяснява, че при подписване на
предварителния договор ищцата изискала представянето на бележки за платени
консумативи, но такива не й били представени, но тя се доверила на ответника,
поради дългогодишното им познанство.
В конкретния
случай съдът намира, че за ищцата е бил налице интерес от заплащането на чуждото
задължение за заплащане на цената на потребена ел.енергия за предходен период в
размер на процесната сума, доколкото ищцата е упражнявала владение върху имота
(предадено й на облигационно договорно основание), чието електрозахранване е
било прекъснато, като без електричество същият не би могъл да бъде ползван
пълноценно – обстоятелства, които се подкрепят и от събраните гласни
доказателства. Доколкото съгласно направеното частично оттегляне /л.37/
претенцията се поддържа за сумата от 1520,84 лв., за посочената сума същата
следва да бъде уважена като доказана в цялост.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Чрез клаузата за неустойка страните отнапред могат да
обезпечат евентуални вреди от неизпълнението на конкретно задължение от
гаранционен характер, за представяне на документ или друго уверение за права –
положително или отрицателно, поето с предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД и което задължение, ако не бъде изпълнено, ще даде право и основание на
другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Страните са
свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на
всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по
него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните
норми на закона и добрите нрави.
В хода на производството пред настоящата инстанция ищцовата
страна е навела твърдения и уточнения, че ищецът виновно не е изпълнил
задълженията си по предварителния договор – чл. 6, ал. 1 от същия, да е
единствен собственик на имота и върху същия да няма вещни права на трети лица и
облигационни тежести.
Правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 ЗЗД принадлежи
само на изправната страна по договора. И двата института имат обезщетителни
функции, поради което развалящият договора, ако бъде възприето наличие на т.
нар. „двустранна вина”, няма право да се ползва от тях, респективно в този
случай нормата на чл.92 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл е и даденият
отговор на правния въпрос в мотивите към Решение №134/20.12.2017 по дело
№405/2016 на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В практиката на ВКС
трайно е отчитано обстоятелството изправна ли е страната, търсеща неустойка. В
съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира
неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил
насрещните си задължения точно и добросъвестно.
В процесния случай с клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора,
на която ищцата се позовава с оглед претенцията за неустойка, всяка от страните
е декларирала, че няма съдебно предявени претенции или съдебен спор относно
имота по договора. Същевременно от показанията на свид. Николова /л.109-110/ се
изяснява, че ищцата е знаела, че към момента на подписване на предварителния
договор по отношение на процесния апартамент е имало вписана искова молба за
делба, въз основа на която е било образувано и висящо дело пред Софийски Районен
съд.
Наред с изложеното, за пълнота е необходимо да се посочи, че
при иск за неустойка е необходимо да се изясни и естеството на вредата като
последица от конкретното неизпълнение, като това е различно от доказването, от
което ищецът по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е освободен (в
този смисъл Решение № 224/25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2013 г., Решение
№ 137/20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г., Решение № 110/29.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3868/2016 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния
случай клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора, във връзка с която се претендира
неустойката, обезпечава възможността за сключването на окончателен договор
между страните, при тълкуването й съобразно чл. 20а ЗЗД.
Същевременно в чл. 4, ал. 1 от Договора страните са
уговорили условие, сбъдването на което зависи от поведението на ищцата и
поставя началото на 60-дневния срок за сключване на окончателен договор –
вписването в СВ на прехвърлянето на съсобствеността на недвижимия имот в гр. С.
от В.С.Г.на Т.В. П.. В конкретния случай липсват данни условието да се е
сбъднало. Кредиторът няма право на неустойка, уговорена за пълно неизпълнение,
когато собственото му задължение не е изпълнено. Тъй като в случая договорното
задължение – сключване на окончателен договор, чието изпълнение обезпечава и
обезщетява неустойката, е обвързано от условие, което няма доказателства да е
настъпило, то кредиторът не може да иска заплащане на същата.
Клаузата за неустойка съставлява договорна форма на
отговорност за неизпълнение с обезщетителна функция, която не може да породи
действие в случаите на двустранна вина. При приетата неизправност и на ищеца,
който претендира неустойката, не би могла да се приложи нормата на чл. 92 ЗЗД,
която санкционира неизправната страна в полза на изправната. Наличността на
двустранна вина обуславя извода, че никоя от страните не може да иска
обезщетение от другата поради неизпълнението й, поради което и предявеният иск
по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка е неоснователен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи сторените от ищцата
разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищцата е била представлявана от
адвокат, оказал й защита и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Съдът
следва да определи такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на
критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв – да е „справедлив и обоснован“, т.е.
съразмерен на действително осъществената защита и съдействие, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на който и да е от участниците в
производството. В настоящия случай съдът съобрази предмета на делото, обема от
извършваните съдопроизводствени действия по уважените три обективно съединени
иска, обстоятелството, че процесуалният представител на страната ефективно се е
явявал в провежданите съдебни заседания и е проявил процесуална активност,
поради което ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
1466,46 лева, платими в полза на адв. Л., осъществявала безплатно процесуално
представителство в производството при условията на чл. 38 ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 1 ГПК на ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавните такси в производството в размер на 480,83
лв., пропорционално на частта, в която исковете са уважени.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част на исковете, но такива не са сторени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Д.С.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Централен затвор С.
да заплати на Т.В.П., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД сумата от 10 000
лева, дадена от Т.П. на И.Д.С. за изравняване стойността на недвижими имоти,
които да бъдат прехвърлени с окончателен договор на замяна, съгласно на Предварителен
договор за замяна от 19.03.2020 г.
ОСЪЖДА И.Д.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.В.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД сумата от 500,00 лева,
дадена от Т.В.П. за изравняване на стойността на имотите, предмет на Предварителен
договор за замяна от 19.03.2020 г., и платена като хонорар на адв. Б.Б. на
19.03.2020 г.
ОСЪЖДА И.Д.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.В.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 74, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1520,84
лева – заплатена от Т.В.П. цена на доставена ел. енергия, като стари
задължения, начислени по партида на ответника, съгласно фактура № ******* от
30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за осъждане И.Д.С., ЕГН ********** да заплати на Т.В.П., ЕГН **********
сумата от 20 000 лева – неустойка,
за неизпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 1 от Предварителен договор за
замяна от 19.03.2020 г.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, , вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв И.Д.С., ЕГН ********** да заплати на адв. Н.Г.Л.-Г., с личен №
******** в Регистъра на българската адвокатура, със съдебен адрес ***, сумата
от 1466,46 лева – възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на Т.В.П. пред РС-П..
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 6, вр. ал. 1 ГПК И.Д.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд П. сумата в размер на 480,83 лева
– държавна такса в производството пред РС-П., както и 5,00 лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Р.А.