М  О  Т  И  В  И

по  НОХД  8085/2011 г по описа на 24- ти наказателен състав на ПРС .

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Р.С.Ж. за това ,че  за периода - месец януари 2009г. до втората половина на месец декември 2009г., в градове А., П. и С., при условията на продължавано престъпление, с цел  да набави за  себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение, както следва:

- През месец януари 2009г., в гр.П., е възбудила и до края на месец декември 2009г. е поддържала заблуждение у Н.Т.К., ЕГН **********,*** и с това  му е причинила имотна вреда в размер на 9800.00 лева

- През месец септември 2009г., в гр.А. е възбудила и до втората половина на месец декември 2009г., в градове А., П. и С. е поддържала заблуждение у П.Б.С., ЕГН **********,*** - и с това е причинила на П.Б.С., ЕГН **********,*** имотна вреда в размер на 800.00лева

         - През септември 2009г. , в гр.А. е възбудила и до втората половина на декември 2009г. в градове А., П. е поддържала заблуждение у В.И.С., ЕГН **********,***- и с това й е причинила имотна вреда в размер на 3080.00 лева

- На 04.12.2009г. в гр.. е възбудила  и до 13.12.2009г. в градове А.град и П. е поддържала заблуждение у И.В.Й., ЕГН **********,*** - и с това й е причинила  имотна вреда в размер на 798.00 лева, или всичко на обща стойност – 14 478.00 лева. – престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК .

 В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа  обвинение по чл.209ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК,  като счита, че събраните в рамките на наказателното производство доказателства обосновават по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза. Относно реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да му  бъде наложено  наказание при условията на чл.55ал.1т.2 б."б" от НК, тъй като се касае за извършени деяния през 2009г и следва да се приложи по-благоприятния закон по отношение на Ж. ,като наказанието "лишаване от свобода" се замени  с наказание "пробация" за срок от  три години. С оглед факта ,че производството протича по глава 27 от НПК .

Подсъдимата Р.Ж. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения лично и чрез служебния  си защитник -адв. Л.  моли съда да  й  наложи минимално наказание.

            

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

           ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

ПОДСЪДИМАТА Р.С.  Ж. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, средно образование, разведена, неосъждана, живущ ***, ЕГН: **********

 

През лятото на 2008 г. свидетелят  Р. се запознал с Р. . Ж., като в последствие отношенията им прераснали в интимни. През месец  декември 2008 г. двамата заживели на съпружески начала, като обитавали квартирата на Р.,***.  Р. запознал Ж. и със своя близък приятел св. К.. През време на съвместното им съжителство  Р.Ж. периодично споделяла със св. Р., че има финансови затруднения – дългове и в тази връзка имала наложена възбрана върху неин апартамент, находящ се в гр. П. ул.”С.” № **, обстоятелство което не отговаряло на обективната истина. В посоченият апартамент Ж. живяла дълго време на квартира със семейството си. Апартаментът бил собственост на сина на св. П., която била упълномощена да се грижи за имота. С цел да набави имотна облага за себе си и възползвайки се от емоционалната обвързаност на св. Р., подсъдимата  Ж. успяла да го склони да разговарят със св. К. за заем и да я подкрепи в молбата й за това. Свидетелят Р. вярвал на думите и не допускал, че тя го лъже. През м. януари 2009 г. св. Р. и Ж. гостували няколко пъти на св. К.. В хода на разговорите между тримата, в изпълнение на своя замисъл,  Ж. на няколко пъти излъгала св. К., че притежава апартамент, находящ се в гр. Пловдив, който бил с наложена възбрана, във връзка с парични дългове, като през м. февруари 2009 г. при поредната приятелска среща между тях, обвиняемата умело въвела К. в заблуждение, че спешно се нуждае от финансови средства – 10000 лв., за да „откупи” апартамента си на ул.”С.” № **, върху който имало наложена възбрана и да го спаси от обявяване за публична продан.  Ж. умолявала св. К. да й помогне, като изтегли заем в размер на 10 000 лв., които пари да й ги даде, а тя от своя страна, ще погасява дължимите месечни вноски.  В подкрепа на „обещанията” се  Ж. излъгала, че семейството й притежава вила в района на гр. Х., която била в процес на продажба и оттам ще постъпят финансови средства, с които напълно ще покрие изтегления от К. заем в рамките на три месеца. Св. К. се съгласил, убеден ,че  Ж. ще спази обещанието си. В тази насока още същия месец св. К. кандидатствал за потребителски заем пред Първа инвестиционна банка, откъдето след около десет дни, получил заем в размер на 4800 лв. Същия ден на усвояване на заема св. К. дал парите на своя приятел – св. Р. да ги даде на Ж.. В следобедните часове св. К. разговарял по телефона с подсъдимата , която го уведомила, че Р. й е дал парите и че отива да ги внесе. В хода на разговора тя помолила св. К. да кандидатства за кредит от „Джет кредит”, за остатъка от необходимата й сума. В средата на м. февруари 2009 г. св. К. подал документи за отпускане на заем в „Джет кредит”, като посетил клона намиращ се в близост до аптека „М.” в гр. П.. След двадесет и четири часа св. К. получил заем от 3000 лв., които били приведени в сметката му в ПИБ. Св. К. се срещнал със св. Р. и Ж. пред клона на ПИБ, находящ се в гр. Пловдив бул.”Ш.с. **”и изтеглил получената сума от 3000 лв., които пари веднага предоставил на подсъдимата. За пореден път Ж. излъгала двамата свидетели, че отива да внесе сумата по сметка на взискателя и тръгнала , а св. К. и св. Р. останали в заведението, където се срещнали. След малко  Ж. се обадила и съобщила, че е „внесла парите и всичко е наред”. В началото на м. март 2009 г. св. К. посетил офис на „П. к.” находящ се в гр. П. и от там изтеглил сумата от 2000 лв. Той бил придружен от св. Р., на когото К. предоставил парите, за да ги даде на Р.Ж.. Още същия ден тя  се обадила на св. К. и му казала, че е получила парите и че веднага ще ги внесе по сметка на взискателя. След като св. К. предоставил сумата от 9800 лв. на подсъдимата, тримата продължили да се срещат и да си гостуват. В края на м. април 2009 г. настъпил срив между отношенията на Ж. и Р., който довел до тяхната раздяла. С цел поддържане на заблуждение у св. К. ,Ж. поддържала телефонна връзка с него и погасила първите три вноски по кредитите. В хода на разговорите им  подсъдимата за пореден път уверявала св. К., че продажбата на вилата ще се осъществи и до края на м. септември 2009 г. заема ще бъде погасен, след което през м. юли 2009 г. преустановила плащане на вноските. През м. август 2009 г. св. К. бил уведомен от кредитните институции, от които изтеглил заемите, че същите не се обслужват. Той провел разговор по телефона с  Р.Ж., като последната продължила да го убеждава, че имало малко забавяне с продажбата на вилата, но нещата ще се оправят. Това продължило до м. декември 2009 г. когато в края на месеца  подсъдимата спряла да  отговаря на обажданията на св. К. и сменила номера на телефона си. При разговор със св. Р., последният уведомил К., че той също е тегли заем за Ж. и той е пострадал от нейните лъжи.

         През месец септември 2009 г. св. С. се запознала с  Р.Ж.. При  тази среща  Ж. разбрала, че св. С. спешно се нуждае от отпускане на кредит на сина й за закупуване на жилище, което вече било капарирано. Подсъдимата  Ж. преценила, че може да извлече облага от тази ситуация и затова успяла да убеди св. С., че има връзки и ще й съдейства сина й да изтегли ипотечен кредит. Р.  Ж. казала на св. С., че „хората искат 2000 лв.”, имайки предвид лицата, от които зависи отпускането на кредита. Св. С. се съгласила, след което предприела действия по подготвяне на документи. След около седмица св. С. се срещнала с Ж. ***, където й дала 800 лв. След известно време и след всекидневно настоятелно обаждане от страна на Ж.,*** 2009 г., св. С. й дала и останалата сума до 2000 лв., като срещата между двете се провела в друго заведение в града. След няколко дни  подсъдимата се обадила на св. С. ***. Подсъдимата  казала на пострадалата, че трябват още 4000 лв., тъй като сумата по искания кредит била голяма. Тъй като св. С. не разполагала с исканата сума, помолила Ж. да я изчака ,докато продаде автомобила. За по-голяма бързина св. С. *** за сумата от 1000 лв., която сума предала на  подсъдимата Ж. *** до магазин „Г.” на ул. „К. Р.”, в края на месец октомври.

През месец септември 2009 г. св. С., син на св. С.,***, чрез майка си. На въпросната среща Ж. умело убедила св. С., че има необходимите „връзки”, за да се осигури отпускането на ипотечния заем, като не конкретизирала за коя банкова институция става въпрос. Във връзка с „отпускането” на кредите св. С. и Р.Ж. се срещнали няколко пъти. На една от тези срещи през м. октомври 2009 г., осъществена в гр. С. пред С. п., там Ж. обяснила на св. С., че във връзка с кредита трябва да внесе сумата от 800 лв., по сметка, като гаранция. Поисканите от  подсъдимата  пари й били предоставени от св. С. по време на тази среща. След като взела парите двамата отишли до клон на „П.к. б.” в гр. С., където  подсъдимата влязла сама. Св. С. останал отвън, за да я изчака. След малко  Ж. се върнала при С., като го накарала да подпише два документа, за които обяснила че са необходими във връзка с кредита. Св. С. го подписал, след което върнал документите на подсъдимата. Двамата се разделили. В края на месец октомври 2009 г.  подсъдимата отишла до дома на св. С. *** и й съобщила, че трябва да даде 80 лв. за такса, която сума С. отново дала.

         В началото на м. декември - 04.12.2009 г. Р.  Ж. организирала среща между нея и св. С.,***. Тогава подсъдимата  осведомила св. С., че от банката искат залог, че след като се отпусне кредита сина й ще даде „дължимото на нейните хора”, като уверявала С., че кредита е уреден. В тази насока  Ж. поискала да се даде в залог преносим компютър. За пореден път св. С. повярвала да  подсъдимата, за това се обадила по телефона на своята племенница – св. И.Й., за която знаела, че има лаптоп и я поканила на кафенето, където били двете с подсъдимата. Св. С. разказала на св. Й. в каква връзка иска от нея лаптопа й, но последната не се съгласила да го даде. Трите напуснали кафенето като по пътя, Р.Ж. казала, че не е задължително да е преносим компютър, посочила златната гривна на св. Й. и предложила да е гривна. Св. Й. се съгласила, за да помогне на леля си, но поискала и тя да дойде до клона на ДСК в гр. Пловдив. Така трите заминали за гр. П. с автомобила на св. Й.. Св. Й. дала златната си гривна на  Ж., а тя от своя страна й дала разписка в която посочила срок, че до 11.12.2009 г. вещта ще бъде върната. В клона на ДСК , находящ се в магазин „Г.” в гр. П., по настояване на  подсъдимата влезли само тя и св. С.. Последната седнала на стол да изчака, а подс. Ж. отишла до едно от гишетата, където провела разговор със служителката. На излизане подсъдимата попитала св. С. дали е видяла как е предала гривната. Тогава за първи път св. С. се усъмнила в действията на  Ж., тъй като докато последната била на гишето пострадалата видяла, че  тя не е изваждала гривната от чантата си, но не изказала на глас съмненията си. След това св. С. и св. Й. си тръгнали заедно.

         След няколко дни  подсъдимата се обадила на св. С. и й казала, че заема е уреден. Тъй като никой не се обадил на св. С. за заема, той посетил клон на банка ДСК в гр. С. от където разбрал, че такъв заем не съществува. Св. С. започнала всеки ден да звъни на  Р.Ж. и да я пита какво става. До края на месец декември 2009 г.  Ж. уверявала св. С., че заема ще бъде отпуснат, но преводите се бавели. При провежданите разговори св. С. молела  подсъдимата да върне гривната на св. Й., но не получила отговор.

След като  Ж. не върнала златната гривна на св. Й. в посочения срок, последната успяла да се свърже с  подсъдимата  по телефона й съобщила ,че ще подаде жалба в полицията. На 13.12.2009 г. св. Й. депозирала жалба в Районна прокуратура – Пловдив за случая. От втората половина на м. декември 2009 г. Ж. спряла да отговоря на обажданията на св. С. и се укрила.

         Видно от заключението на назначената в хода на проведеното досъдебно производство стоково- оценъчна експертиза общата стойност на причинената на пострадалите лица имотна вреда възлиза на 14 478 лв.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимата , от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели –С., Й., Р., К., С., Д., Т.  и П., преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, от заключението  на назначената в хода на проведеното досъдебно производство  стоково- оценъчна  експертиза .

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание  на подсъдимата ,като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът възприема заключението  на вещото  лице, като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

         Съдът ,счита че приетия по делото в заверено копие документ -запис на заповед за сумата от 10 000 лева ,с който Р.Т. се е задължила да заплати сумата на Р.Ж. се явява несъотносим към материалите по делото и към предмета на доказване, поради което и съдът не кредитира същия ,нито пък го ползва  при крайното си произнасяне.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209ал.1врчл.26 ал.1от НК .

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

Подсъдимата Ж.  за периода месец януари 2009г. до втората половина на месец декември 2009г., в градове А., П. и С., при условията на продължавано престъпление, с цел  да набави за  себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение, както следва-

- През месец януари 2009г., в гр.П., е възбудила и до края на месец декември 2009г. е поддържала заблуждение у Н.Т.К., ЕГН **********,*** и с това  му е причинила имотна вреда в размер на 9800.00 лева

- През месец септември 2009г., в гр.А. е възбудила и до втората половина на месец декември 2009г., в градове А., П. и С. е поддържала заблуждение у П.Б.С., ЕГН **********,*** - и с това е причинила на П.Б.С., ЕГН **********,*** имотна вреда в размер на 800.00лева

         - През септември 2009г. , в гр.А. е възбудила и до втората половина на декември 2009г. в градове А., П. е поддържала заблуждение у В.И.С., ЕГН **********,***-и с това й е причинила имотна вреда в размер на 3080.00 лева

- На 04.12.2009г. в гр.А. е възбудила  и до 13.12.2009г. в градове А. и П. е поддържала заблуждение у И.В.Й., ЕГН **********,*** - и с това й е причинила  имотна вреда в размер на 798.00 лева, или всичко на обща стойност – 14 478.00 лева.

От обективна страна - с действията си убедителни думи, познанство с Р. ,който е приятел на К. и му е имал доверие , а в  последствие и на нея  ,като жена с която живее на семейни начала , възползвайки се от необходимостта спешно от средства под формата на кредит за С., подсъдимата  Ж. е  реализирал от обективна страна престъплението измама по смисъла на чл. 209 ал. 1 от НК .Като е въздействала върху съзнанието на К. ,С. ,С. и Й.   и  с това е формирала у тях неверните представи за  основание и условията, при които те  извършили  акта на имуществено разпореждане .А, именно всеки от тях извършил разпореждане със средства-К.-9800 лева, С. 3080 лева ,С. -800 лева, а Й. – предала златната си гривна ,на стойност-798 лева ,единствено мотивирани от създадените им неверни представи от Р.Ж. , а именно К., че тя ще погасява кредита ,а С. ,че може да им осигури кредит, като в допълнение и за да поддържа заблуждението си ,тя е продължила да поддържа връзка с тях ,като ги е уверявала- К. ,че внася вноските по кредита, а пък С. ,че кредита за сина й е уреден .Като всички действия и думи били единствено с цел да ги увери и мотивира да се разпоредят с въпросните средства, а впоследствие и да и продължила да поддържа това тяхно убеждение . Налице е и настъпилия противоправен резултат от престъплението - за пострадалите -К., С. и Й. , в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по горе имотна вреда за всеки един от тях. Като безспорно е доказано, че тези средства са постъпили в патримониума на Ж..

Квалифициращо деянието обстоятелство е това, че  се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като тъй като подсъдимата   е извършила няколко деяния през непродължителен период от време, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, реализирани са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко  от тях се е явило от обективна и субективна страна продължение на предходното.

От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата Ж.  е съзнавала общественоопасния характер на деянията , предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните им последици. Налице е и користната цел - подсъдимата Ж.  е целяла имотната облага за себе си, и е съзнавала неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалите. Като още изначално не е имала намерение нито да плаща вноските по кредита ,нито пък да уреди кредит в банка. Изначалният й предварителен умисъл ,обсъден още при вземане на мярката й за неотклонение от Районен съд-Пловдив се корени именно в това, че тя лъгала за различните си занимания, укривала се от хората на които дължи пари , съобщавала е ,че има апартамент ,като е посочвала като адрес- гр.П. ,ул.” С. “**,като безспорно от доказателствата по делото е видно, че тя е била под наем на този адрес и апартамента не е нейна собственост.

 

Относно авторството на деянието, същото е доказано посредством множеството преки доказателства за това и то категорично, обсъдени по-нагоре в мотивите.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата  Р.Ж. съдът взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК и нейните самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства поради което на основание чл.373, ал.2 НПК наказанието следва да се определи при приложението на чл.58а от НК. От момента на извършване на престъплението, за което е дадена под съд Р.Ж. , редакцията на чл.58а от НК е претърпяла две промени. В по-старата си редакция нормата предвиждаше когато съдът постанови осъдителна присъда по реда на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия случай, при алтернативно предвидени наказания се налага по-лекото, а в останалите случаи да прилага чл.55 от НК. Към момента на постановяване на присъдата е в сила нова редакция на нормата чл.58а НК, съгласно която в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Нормата на чл.58а НК се намира в общата на НК в глава пета «Определяне на наказанието»,където са и чл.54 и чл.55 от НК следователно има материалноправен характер. Съдът счита ,че този ред за определяне на наказанието в случаите на чл.373,ал.2 от НПК е по-неблагоприятен за подсъдимата, тъй като не предвижда задължителното приложение на чл.55 от НК. След съобразяване на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК съдът счита, че наказанието следва да се определи при редакцията на чл.58а от ДВ бр.27 от 2009г. и да се приложи чл.55 от НК. Разпоредбата на чл.  209 ал.1 от НК /към датата на деянието / предвижда наказание лишаване от свобода до шест години ,тоест без минимум .Като при приложението на чл.55ал.1т.2б.”б”  НК.А именно предвиденото в закона наказание за съответното престъпление -"лишаване от свобода" следва да се замени с наказанието "ПРОБАЦИЯ” за СРОК ОТ  ТРИ ГОДИНИ : при следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ  АДРЕС”  гр. П., ,ул.”С.”** ет.* ап.* , което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява с периодичност три пъти седмично за срок ОТ три ГОДИНИ, по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и по чл. 42а ал. 2 т.6   от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в размер на  по 300  часа годишно за срок  от три  години или общо 900 часа. Съдът счита ,че това е единствения възможен адрес ,на който може да се изпълняват посочените пробационни мерки ,тъй като на адреса ,на който е била регистрирана Р.Ж.,***** е била под наем и реално не живее там, а посочения адрес гр.П. ,ул.С.”** е адреса на нейната сестра и предвид липсата на друг адрес, все пак това е възможност тя да бъде регистрирана на него и да изпълнява пробационните мерки там. Съдът постанови в максимален срок наказанието “пробация”,тъй като счита, че макар да се прилагат смекчаващи вината обстоятелства те следва да имат отражения само върху вида на наказанието ,но не и на неговия размер .Съдът постанови този вид срок и вид “пробационни мерки” ,за да може  в пълен обем същите да повлияят на превъзпитанието на подсъдимата и възпирането й от извършване на други престъпления.

Като при индивидуализирането на наказанието на подсъдимата Ж. ,съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства  признанието на вината, макар и формално такова ,така също и  липсата на предходни осъждания .А, като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени –общата висока стойност на измамата -14 478 .00 лева ,както и не малкия период –близо една година ,в който същата е възбудила и поддържала заблуждение у посочените пострадали, както и невъзстановяване на сумите, с които се е облагодетелствала.

Причини за извършване на деянието за подсъдимата - ниска правна и социална култура, незачитане на установения в страната ред. Подбуди – користни.

С оглед изхода на делото, съдът възложи на подсъдимата  разноските по водене на делото в размер на 40 лева , по сметка на ВСС  на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ЙТ