Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 10.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариана Георгиева
при секретаря Анелия Груева,
разгледа търговско дело № 4581 по описа за 2015г. на СГС и взе предвид
следното:
Предмет на
делото е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците ЕТ “Т. – Н.Й.“ и
“М.И.” АД твърдят, че срещу тях като солидарни
длъжници е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по
ГПК /отм./, а именно запис на заповед, по който “Т. Х.” ООД е издател, а ищците са авалисти.
Поддържат, че не дължат вземането по изпълнителния лист. Сочат, че вземането е погасено с изтичането на тригодишна
погасителна давност, започнала да тече от датата на предявяване на менителничния
ефект – 06.06.2003г. Към датата на образуване на изпълнителното производство
срещу тях на 24.04.2015г. давностният срок бил изтекъл. Навеждат се и доводи, че
процесният запис на заповед е бил издаден
като обезпечение по договор за новация № А1-125 от 19.04.2002г., сключен между
издателя “Т. Х.” ООД и поемателя “Българо-американска кредитна банка” АД, по
силата на който са подновени съществуващи между тях правоотношения по договор
за заем № РУ-02 от 21.12.1999г. Сочат, че с договор за цесия № 2
от 22.10.2004г. “Българо-американска кредитна банка” АД е прехвърлила на “Х.”
АД вземането си към “Т. Х.” ООД по договора за новация, заедно с обезпеченията,
в т.ч. и вземането по записа на заповед. На 19.11.2004г. ответникът “П.И.”
ЕООД, ***, действайки за сметка на “Т. Х.” ООД, е погасил задължението му към “Х.”
АД, обезпечено със записа на заповед, с което на основание чл. 74 от ЗЗД се е
суброгирал в правата на кредитора по каузалното правоотношение. Ищците считат,
че с извършеното от ответника плащане в полза на “Х.” АД по каузалната сделка
вземането по записа на заповед също се явява погасено. В тази връзка твърдят
също, че сключеният между ответника и “Х.” АД договор за цесия от 06.07.2006г.
с предмет обезпеченото с менителничния ефект вземане, с който ответникът се е
легитимирал като взискател в образуваното срещу тях изпълнително производство,
е нищожен, тъй като прехвърленото вземане е било вече погасено към датата на
цесията.
Ответникът
“П.И.” ЕООД, е депозирал писмен отговор, в който на първо
място релевира доводи за недопустимост на производството по отвод за сила на
пресъдено нещо. В условията на евентуалност поддържа, че
вземането по записа на заповед не е погасено по давност,
доколкото за принудително събиране на процесното вземане
било образувано изпълнително производство още през 2007г., като по време на
висящия изпълнителен процес давност не е текла. Оспорват се и наведените доводи
за погасяване на вземането по каузалното правоотношение, както и възражението
за нищожност на сключения на 06.07.2006г. договор за цесия.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
предявения от “М.И.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК:
Не
се спори между страните, че с влязло в сила решение на 16.10.2014г. по в.т.д. №
1141/2013г. на САС, ТО, 9 състав, са отхвърлени предявените при
условията на субективно активно съединяване от „Т. Х.” ООД и „М.И.” АД срещу „П.И.” ЕООД установителни
искове за признаване за установено, че вземане по запис на заповед от
31.03.2002г. за сума в размер на 270 021 щ.долара главница, ведно с лихва
в размер на 20 % годишно, с падеж на предявяване, въз основа на който е издаден
изпълнителен лист от 05.11.2004г. по гр.д. № 07037/2004г. по описа на СРС, ГО,
70 състав, не съществува. Съществуването на
вземането по същия запис на заповед се оспорва и в настоящото съдебно
производство по възражения, идентични с тези, по които е образувано производството
по в.т.д. № 1141/2013г. на САС, ТО,
9 състав.
Както е прието в решение от 26.09.2014г., постановено по
в.гр.д. № 16134/2013г. по описа на СГС, ВО, ІV В въззивен състав /постановено
по аналогичен правен спор/, направените в което правни изводи се споделят
напълно от настоящия съдебен състав, правна последица на посоченото влязло в
сила решение по в.т.д. № 1141/2013г. на САС,
с което са отхвърлени отрицателни установителни искове с наведено от ищеца
правопогасяващо възражение за давност, е
силата на пресъдено нещо, която има за предмет правата, предмет на решението,
които ответникът е успял да установи съдебно. Силата на пресъдено нещо по
уважения отрицателен установителен иск съвпада по предмет със силата на
пресъдено нещо по положителен установителен иск. Това означава, че в
производството, приключило с влязлото в сила съдебно решение, оспорващият
правото длъжник (ищецът) е трябвало да изчерпи всичките си възражения срещу
изпълняемото право независимо от процесуалното си качество на ищец, а
кредиторът, макар и ответник, е следвало да изчерпи всички основания за
възникване и съществуване на претендираното право (чл. 154, ал. 1 ГПК). В
противен случай възраженията срещу правото се преклудират - преклудира
се всеки факт, на който се основава искане да се установи, че към деня на
приключване на устните състезания пред инстанцията по същество (датата на
откритото съдебно заседание пред САС, в което е приключено съдебното дирене –
05.06.2013г.) съдебно признатото право не съществува с белезите, които съдът е
установил (чл. 299, ал. 1 ГПК), съотв. при неизчерпване на всички основания съществуването на правото ще бъде отречено с
отрицателния установителен иск на всички възможни основания. Възприемането на обратното
/че във всеки един момент длъжникът може да оспорва съществуването на правото,
установено със сила на пресъдено нещо, въз основа на съществували факти, с
които обосновава възражения, непредявени в приключилото съдебно производство/,
ще доведе до резултат пререшаване на спора, което е недопустимо съгласно
изрично регламентираната забрана в процесуалния закон (чл. 299, ал. 1 ГПК), предвидена с оглед
целта на исковия процес да разреши правния спор между страните и да потвърди
със сила на пресъдено нещо действителното правно положение. Макар
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо да се отнася поначало за
ответника по уважен установителен, осъдителен или конститутивен иск, по
отрицателния установителен иск преклудиращото действие, с оглед изяснената му
същност, касае на общо основание ищеца по този иск.
В случая в исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, ищецът „М.И.” АД не е релевирал възражения, основани на
факти, които са настъпили след м.06.2013г. Напротив, правоизключващите
възражения са идентични с тези, по които е постановено влязлото в законна сила
съдебно решение по в.т.д. № 1141/2013г. на САС, в това число и възражението за погасяване по давност на вземането с
изтичане на тригодишен срок от датата на предявяване за плащане на
менителничния ефект, т.е. твърди се погасяване по давност към 06.06.2006г. Неоснователността
на тези възражения е установена с влязлото в сила съдебно решение и не може да
бъде пререшавана в настоящото производство. По тези съображения съдът счита, че предявеният иск от
„М.И.” АД е недопустим, тъй като има за предмет права, съдебно признати със сила
на пресъдено нещо, поради което исковата молба в тази част подлежи на връщане
на основание чл. 130 от ГПК.
По
предявения от ЕТ “Т. – Н.Й.” отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът
/взискател/ следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ищецът
/длъжник/ - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването
на спорното право.
На
доказване от ищеца подлежат фактите, които изключват, унищожават или погасяват
спорното право.
Страните
не спорят, че “Т. Х.” ООД е издал на 31.03.2002г. в
полза на “Българо-американска кредитна банка” АД, гр. София, запис на заповед
за сума в размер на 270 021 щатски долара
главница, ведно с лихва в размер на 20% годишно, с падеж на предявяване, за
което е определен срок до пет години от датата на издаване. Плащането по записа
на заповед е обезпечено чрез менителнично поръчителство от няколко лица, сред
които са ищците ЕТ “Т. – Н.Й. и
“М.И.” АД. Записът на заповед е предявен за плащане на длъжника на
06.06.2003г. С
джиро от 27.10.2004г. “Българо-американска кредитна банка” АД е прехвърлила в
полза на “Х.” АД вземането си по
процесния запис на заповед, издаден от “Т. Х.” ООД.
С
определение от 05.11.2004г. по гр.д.№ 07037/2004г. СРС, 70 с-в, е уважил
подадена от “Х.” АД молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 и
сл. от ГПК (отм.) като е осъдил ищците да
заплатят на молителя солидарно сумата от 270 021
щ. д., ведно със законната лихва от 01.11.2004г. до окончателното й изплащане,
въз основа на процесния запис на заповед. Въз основа на определението на
05.11.2004г. в полза на “Х.” АД е бил издаден изпълнителен лист.
На 14.02.2007г.
ответникът е подал молба до ЧСИ Я.Д., рег.№ 774 при КЧСИ, за образуване на
изпълнително дело срещу ищците въз
основа на издадения в полза на “Х.” АД изпълнителен лист, легитимирайки се като
взискател с договор за цесия от 18.11.2004г., сключен с “Х.” АД. Въз основа на
молбата е образувано изп.д. № 20077740400103.
Съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се
погасяват с тригодишна давност от падежа. Поръчителят по
записа на заповед отговаря както лицето, за което е поръчителствал, според
разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, поради което искът срещу авалиста се
погасява също с кратката тригодишна погасителна давност. В решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 943/2009 г., I ТО, постановено по реда на чл.
290 от ГПК е прието, че вземането срещу
издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и
когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл.
237, б. "е" ГПК (отм.), ако длъжникът не е
възразил по чл. 250 от ГПК /отм./. Когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет година – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Данни за развило се исково производство по оспорване на процесното вземане на
взискателя по издадения изпълнителен лист няма. Определението на съда по чл.
242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на
изпълнителен лист по чл. 242 от ГПК /отм./ не се прекъсва давността в
хипотезата на чл. 116, б. „б” от ЗЗД. Според задължителните разяснения по т. 14
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013г., ОСГТК, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 от ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в” от ЗЗД и в този смисъл не води до прекъсване на давността. В приложение на
разясненията по т. 10 от същото тълкувателно решение следва да се приеме, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др.
По делото се установи, че процесният запис на заповед е бил предявен за плащане на
06.06.2003г., в рамките на предвидения в него за
това срок, от който момент вземането по него е станало изискуемо. С настъпване
на изискуемостта, т. е. считано от 06.06.2003г.,
съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнало течението на погасителната давност и същата е изтекла на 06.06.2006г. Данни за спиране или прекъсване на
давността по отношение на ищеца преди този момент не са установени, доколкото,
както бе посочено по-горе, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 от ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в” от ЗЗД и в този смисъл не води до прекъсване на давността. Следователно,
към датата на образуване на първото изпълнително производство – 14.02.2007г.,
вземането на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника ЕТ “Т. – Н.Й.” е погасено по давност, поради изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. Последица от погасяване на вземането по давност е, че
спрямо ищеца не могат да бъдат предприети принудителни изпълнителни действия.
Предявеният от ищеца ЕТ “Т. – Н.Й.”
отрицателен установителен иск е основателен. Ищецът доказа настъпил след
приключването на производството по издаването на изпълнителен лист факт от
значение за изпълнителното производство, а именно погасяване на вземането по
давност.
По отношение на разноските:
Ищците претендират разноски и такива се дължат единствено на ищеца ЕТ “Т. – Н.Й.”, чийто иск е уважен. По делото обаче не са представени
доказателства същият да е направил съдебни разноски, в това число и за държавна
такса, тъй като видно от преводно нареждане от 29.06.2015г.
държавната такса по
предявения иск в условията на активна солидарност е заплатена от и
за сметка на “М.И.” АД, т.е. от ищцовото дружество, чиято претенция съдът прие
за процесуално недопустима.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на “П.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***6,
че в негова полза не съществува вземане срещу ЕТ “Т. – Н.Й.”,
с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, по запис на заповед от 31.03.2002г.
за сума в размер на 270 021 щатски долара главница,
ведно с лихва в размер на 20% годишно, с падеж на предявяване, въз основа на
който е издаден изпълнителен лист от 05.11.2004г. по гр.д. № 07037/2004г. СРС, ГО, 70
с-в, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20157740400236 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие
на Окръжен съд Шумен.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК исковата молба в частта по
предявения от „М.-И.“ АД, с ЕИК ******* срещу “П.И.” ЕООД, ЕИК *******, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .
Решението,
в частта, в която е върната исковата молба, има характер
на определение и може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Решението в останалата част може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: