Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /25.06.2018 година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик, XXVII
граждански състав
на осми юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: Иванка Панчева
прокурор:
като разгледа гражданско дело № 287 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21 ал. 3 от
ЗДФИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Община
Пазарджик претендира от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника И.С. ***
съществуват парични вземания, както следва: сумата от 2675,81 лв.,
представляваща възнаграждение по чл. 34 ал.
2, вр. ал. 1 от ЗМСМА подлежащо на връщане като
получена без правно основание от
ответника, в резултат на действията на трети лица- причинили на ищеца вреди по чл. 21 ал. 3 т. 1 от ЗДФИ, както и сумата от 604,14 лв., представляваща сбор
от мораторни лихви считано от датата на причиняване на вредите до датата на
съставяне на акт за начет № 11-04-28 от 29.06.2015 г., ведно със законната
лихва от 11.10.2016г. до окончателното им изплащане, удостоверени в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №3445/2016 г. на РС – Пазарджик. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат
твърдения, че при извършена финансова
инспекция на Община Пазарджик за периода 01.01.2012-31.03.2014 г., обективирана
в акт за начет № 11-04-28 от
29.06.2015 г., са установени умишлено причинени вреди от отчетническа дейност на лицата Т.П.-
кмет, П.П.-зам.-кмет, Г.П.-финансов контрольор, Д.Щ.-началник
отдел „БО“и Г.Г.-директор Д „БОС“, които са се
разпоредили или допуснали изплащане на възнаграждения на общинските съветници,
превишаващи нормативно определените размери, съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА в
съответните редакции на нормата за 2012-2014г. Подържа се, че тези трети лица са
се разпоредили и са допуснали възнагражденията да се изплащат в пълен размер,
въпреки наличието на основания за налагане на задължителната санкция по чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА-за удръжки при
отсъствие от заседанията на общински съвет и комисиите в размер, съгласно
ПОРОбСОА. Пояснява се, че в полза на ответника, като общински съветник, са
изплатени за периода м. 01.2012г.- м. 08.2012 г. по 272,79 лв.; м. 09.2012 г. -
351,18 лв.; периода м. 10.2012 г.- м. 01.2014 г. по 272,79 лв.; м. 02.2014г. –
537,75 лв.; м. 03.2014г. – 442,11 лв., или общо сумата от 7878,00 лв. Поддържа
се, че поради отсъствията на ответника от заседания на ОбС-Пазарджик и комисии,
както и поради противоречие с нормативната уредба за минималното дължимо
възнаграждение на общинския съветник са изплатени в повече общо 2675,81 лв. за
периода 01.01.2012 г.-31.03.2014г. Претендира се
връщане на процесната сума, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 604,14 лв., считано от причиняването на вредата до нейното
установяване с акта за начет -29.06.2015г.
Ответникът не оспорва, че за
процесния период е бил общински съветник и получил посочените възнаграждения. Твърди,
че е бил добросъвестен, поради което не дължи тяхното връщане. Поддържа, че актът
за начет е непълен, както и че не са били налице основания за санкционирането
му с удръжки по чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА, защото е отсъствал от заседания на ОбС
и комисиите на Община Пазарджик по уважителни причини. Претендират се разноски.
Третите лица помагачи на
ответника Т.Д.П., П.И.П., Г.Л.П., Д.С.Щ. и Г.К.Г. поддържат,
че ще вземат становище по основателността на исковете след събиране на
доказателства, като до края на устните състезания не сочат съображения.
Съдът, като обсъди въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ,
лица, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от
действието на причинителя на вреда, установена чрез акт за начет по ЗДФИ,
дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по
трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му,
ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ,
фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на
противното. Оборването им е в доказателствена тежест на ответника при условията
на пълно доказване /в този смисъл решение по гр. д. № 6292/2014 Г., ІІІ г. о.
на ВКС, ППВС № 5 от 15.12.1955 г. на ВС и др/.
За
уважаването на главния иск по чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ в тежест на ищеца е да
установи наличие на умишлена противоправно причинена вреда от отчетническа
дейност, както и че в резултат от действията на причинителите на вредата
ответникът е получил без правно основание сумата, чието връщане се иска.
Отговорността на третото лице е за неоснователно обогатяване, но е производна
от деликтната отговорност на отчетниците.
Основните законови
разпоредби, определящи размера на възнаграждението на общинските съветници са
чл. 34, ал. 1 и, ал. 2 ЗМСМА. Разпоредбата е изменяна многократно като за
исковия период са относими следните редакции на закона:
През 2009 г. с § 2
ЗИДЗМСМА (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) чл. 34, ал. 1 и, ал. 2 се изменят
така: „ (1) За изпълнение на задълженията си общинският съветник получава
възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с
мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, и (2) Общият
размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да
надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с градове с районно
деление - 70 на сто от средната брутна работна заплата в съответната общинска
администрация за последния месец от предходното тримесечие.“
От 01.07.2012г. е
влязло в сила изменение на посочената норма, с което максималният размер на
месечното възнаграждението на общинските съветници е намалено от 60 % на 30% от
СБРЗОА за последния месец от предходното тримесечие. В тази връзка, нормата е
действала от юли 2012 г. до месец декември 2013 г. включително, тъй като с ДВ
бр. 1 и в сила от 01.01.2014 г. според чл. 34 от ЗМСМА общият размер на
възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от
70 на сто от СБРЗОА.
От представения Правилник за организацията и работата на Общински съвет и общинската
администрация на гр. Пазарджик /ПОРОбСОА/, приет с Решение № 4 от 24.11.2011 г. се установява, че съгласно чл.
22, ал. 2 от ПОРОбСОА възнаграждението на общиснкия съветник е 60% от
СБРЗОА, а след изменение на Правилника от 30.04.2014г. и считано от 01.01.2014
г. местната власт е приела допустимо възнаграждение от 40 % от брутната работна заплата на председателя
на общинския съвет за съответния месец. Съобразно чл. 22, ал. 3 от ПОРОбСОА, от възнаграждението на общинския съветник
се удържат 10 % за отсъствие от заседание от комисия и 15% за отсъствие
от заседание на общинския съвет при неизвинителни причини. Санкцията се налага
от председателя на ОбС.
По реда на чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК е обявено за безспорно между страните, че за периода от 03.11.2011 г. до м. 10.2015 г.
ответникът е имал качеството на общински съветник в Община Пазарджик,
включително член на комисиите по „Здравеопазване и социална политика“ и
„Опазване на околната среда, селско, горско
и водно стопанство“, както и
участие в една временна комисия. Не се спори, че солидарно отговорните лица по
чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ и според акт за начет №11-04-28/29.06.2015г. са заемали
съответните длъжности в Община Пазарджик, а именно: Т.П.- кмет, П.П.-заместник кмет, Г.П.-финансов контрольор, Д.Щ.-началник
отдел „БО“и Г.Г.-директор Д„БОС“. Отделено за
безпорно е, че за поцесния период ответникът е получил определеното с решение на
ОбС-Пазарджик възнаграждение, включено в бюджета на Общината и полагащо се по чл.
34, ал.1 от ЗМСМА във вр. с чл. 22 ал. 2 от ПОРОбСОА.
Страните не спорят,
а и от събраните писмени и гласни доказателства не се установи да е взето решение на
Общински съвет -Пазарджик за изменение на чл. 22, ал. 2 от ПОРОбСОА, приет с Решение № 4 от
24.11.2011 г., с оглед измененията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА през 2012-2014г.
От Акт за начет
11-04-28 от 29.06.2015г. се установява, че АДФИ е съставила същия против
третите лица помагачи и ответника за претендираните парични вземания. Въз
основа документа е издадена Заповед №2025/18.10.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 3445/2016 г. на РС – Пазарджик
срещу И.С.С.. От външна страна актът за начет е
редовен и съдържа минимума информация, съгласно чл. 43 от ППЗДФИ. От
представените писмени доказателства /заповеди по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДФИ/ се
изяснява, че актът за начет е съставен от компетентни длъжностни лица. От
представените длъжностни характеристики на третите лица помагачи се установява,
че финансовата инспекция е извършена срещу лица по чл. 23 ЗДФИ, които притежават
отчетнически функции.
Видно от приложените
протоколи по чл. 46 от ППЗДФИ, актът за начет е връчен на всички начетени лица,
а в предоставения им срок по чл. 47, ал. 1 от ППЗДФИ са подали възражения. На
17.09.2015 г. финансовият инспектор е изготвил мотивирано заключение, с което
са приети за неоснователни възраженията на ответника и третите лица помагачи.
По реда на чл. 47, ал. 4 от ППЗДФИ заключението им е връчено лично, освен на Т.
П., на когото е изпратен пощенски запис, получен на на 06.10.2015 г. от лицето
Лазарова. В тази връзка третото лице помагач П. дава обяснения, че не е
получавал заключението, а лицето приело пратката не е от домашните на адреса за
връчване.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е разпитан свидетелят Х.Х.,
от показанията, на който се установява, че за периода 2011-2015 г. е изпълнявал
функциите на председател на ОбС на Община Пазарджик. Свидетелят съобщава, че през процесния период никога не е налагал имуществени санкции за отсъствия
на ответника от заседание на съвета или комисия. Пояснява, че молбата за
отсъствие съветниците подавали в писмена и/или устна форма, и по негова
преценка в случай на неотложни причини е извинявал отсъстващия. По делото е
разпитан и свидетелят Й.Д., който също изяснява редът, по който са се
извинявали отсъствията на общинските съветници от заседанията. Ценени съобразно
правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетелите,
доколкото същите са последователни, логични и се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал, включително
представените писмени молби по чл. 22, ал. 3 от Правилника, подадени от
ответника С. ***.
От СИЕ /основна и
допълнителна/ се изяснява, че ответникът е остсъствал от заседания на ОбС и
комисии на 22.03., 19.05, 20.06, 20.09, 25.09, 22.11. и 13.12.2012г., и на
25.02.2014 г. Вещото лице е изчислило средната брутна работна заплата в
общинската администрация гр. Пазарджик
за процесния период 01.01.2012-м.03.2014 г. На поставените задачи в какъв
размер следва да са удръжките от възнаграждението на ответника предвид СБРЗОА и
действащата за съответния месец нормативна уредба, съгласно чл. 34 от ЗМСМА и
ПОРОбСОА, експертът е дал отговор в два варианта: I/ при съобразяване
отразените отсъствия на ответника, които според АДФИ е следва да се
санкционират – отчислението от възнаграждението на съветника следва да е общо
2403,11лв. Според вариант II, ако не се вземат предвид санкциите по чл. 22, ал.3
от ПОРОбСОА, ответникът би получил в повече 2154,75
лв. СИЕ установява, че за периода м.01.-м.06.2012 г., както и за м. 01.2014г. и
м.03.2014 г. ответникът е получил по-малко от дължимото възнаграждение,
изчислено и по двата начина.
Предвид
установените правнорелевантни факти се налагат следните съображения по
съществото на правния спор:
ПОРОбСОА, въз
основа на който са изплатени от ощетената организация възнаграждения на
ответника за проверявания от АДФИ период противоречи на ЗМСМА. Това е така, тъй
като предвиденото възнаграждение за общински съветник в чл. 22 от Правилника не
е съобразено със законовия минимум по чл. 34, ал. 2 ЗМСМА за периода
01.07.2012-31.12.2013г. /30% от СБРЗОА/. За периода 01.01.2014 г. до 31.03.2014
г. определеното с ПОРОбСОА възнаграждение също не
съответства на приетите от законодателя критерии за образуването му, тъй като е
40 % от брутното възнаграждение на председателя на ОбС,
вместо 40% от СБРЗО. С оглед противоречието на правилника със закона, който е
нормативен акт от по-висока степн, на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, за
спорните правоотношение следва да се приложи предвиденото в чл. 34 от ЗМСМА.
Вредите за ищеца се
поддържа да прозтичат от действията, респ. бездействията, на начетените лица -третите
лица помагачи. Поначало длъжностите на тези петима отчетници не са в
структурата на общинския съвет, но тяхната отговорност за отчетнически риск
произтича от ангажираността им в процеса по разходването на средства от
общинския бюджет. Същевременно средствата за издръжка на дейността на общинския
съвет, вкл. за възнагражденията на общинските съветници, са част от общинския
бюджет - чл. 29а ЗМСМА. Изпълнението на общинския бюджет се организира и контролира
от кмета на общината и другите длъжностни лица от общинската администрация, на
които е възложено да разходват бюджетни средства или да контролират дейността
по тяхното разходване. В случая отчетниците, с оглед на различните си
длъжностни качества спрямо разпореждането с общински бюджетни средства, са
начислили, допуснали до плащане и изплатили на ответника при неспазване на
нормативното ограничение за максимален праг на възнаграждението, въведено с чл.
34, ал. 2 ЗМСМА (в редакциите на нормата от 2012-2014г.). Поведението им е противоправно понеже е в разрез с императивна разпоредба на
законa, тъй като са допуснали незаконните плащания и не са предприели действия
по възстановяването им. Отчетниците са приложили правилника, а не закона. Те
мога да бъдат освободени от имуществена отговорност за вреди от изпълнението на
незаконното разпореждане, ако са възразили писмено срещу него преди да го
изпълнят - чл. 28 ЗДФИ. По делото не е установено такова възражение да е
направено, от който е да е от петимата отчетници. Затова предпоставките за
отпадане на тяхната имуществена отговорност не са налице. Вината им се
предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо са налице предпоставките да
отговарят имуществено по реда на ЗДФИ.
Доводите за наличие
на добросъвестност на ответника при получаване на възнаграждението са
ирелевантни в настоящия случай, защото качеството му на общински съветник не го
обвързва нито в трудово, нито в служебно правоотношение с ищеца, както изисква
чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ
/вж. решение по в. гр. д. № 873/2017г. на ОС-Пазарджик,
постановено по аналогичен спор/. Правоотношението помежду им е изборно. Осъществяваната от общинския съветник
дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии е приравнена на
трудова дейност, но единствено за целите на социално-осигурителния статус по
чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО на ответника през време на мандата му. Аргумен за това е
и възприетото в съдебната практика по приложението на чл. 54а от КСО, че
обезщетение за безработица не се полага на лице, което заема изборна длъжност /решение
по адм. д. № 14483/2012 г., VІ отд. на ВАС и др./. Следва да се отбележи, че
изборното правоотношение не се характеризира с онази икономическа зависимост,
която съществува с работодателя по трудов договор. Нещо повече, в допустимите
от закона прагове общинският съветник, като част от колегиален орган, изразява
воля и определя възнаграждението, което би получил, право, с което работникът не
разполага.
Досежно процедурата
по чл. 37 и сл. от ППЗДФИ съдът намира, че тя е изпълнена в цялост и надлежно.
Действително липсват безспорни доказателства, че заключението по чл. 47, ал. 4
от ППЗДФИ е връчено на третото лице помагач П.. Това обаче не опорочава
процедурата. При систематичното тълкуване на ППЗДФИ, съдът приема, че с
изготвяне на заключението на финансовия инспектор се слага край на проверката. Аргумент за това е чл. 49, ал. 1 ППЗДФИ,
според който за нова допълнителна проверка по чл.22, ал. 6 ЗДФИ се изисква само
акт за начет, доказателствата и възражения към него и заключението на
финансовия инспектор. Следователно връчването на заключението на П. не е необходимо
условие за последващи действия на АДФИ. Освен това, заключението не е
предвидено да подлежи на оспорване от начетеното лице, която възможност може да
упражни само, ако узнае за него. Наред с това, съдът намира, че дори заключението
да не е връчено на П. останалите отчетниците, с които ответникът отговаря
солидарно, не се освобождават от имуществена отговорност.
Редът и размерът, определен от Общински съвет-Пазарджик с
ПОРОбСОА, за удържане на средства от възнаграждението на общинския съветник при
отсъствие от заседание на общински съвет или комисии не противоречи на ЗМСМА,
доколкото в закона не са предвидени ограничения в тази насока. Налагане на
парична санкция на общински съветник- удръжка от възнаграждението му, се
извършва обаче само от председателя на общинския съвет, с акт, даващ основание
за неизплащане на част от дължимото на общинския съветник възнаграждение. Следователно
основанието за удръжки от възнаграждението не е самото отсъствие, а акт на
председателя на ОбС, че съветникът не участва в заседания по неуважителни
причини. Поради това удостовереното в акта за начет не намира опора в
доказателства по делото, от които не може да се направи извод за наличие на отсъствия
на ответника заседания на ОбС и комисии по неуважителни причини.
Изложеното налага да се приеме, че искът по чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 3 ЗДФИ следва да се уважи по основание, а по
отношение предявения размер – доказателствената сила на акта за начет е оборена
от събраните по делото доказателства, защото изчисленията на АДФИ не са
съобразени със СБРЗОА за процесния период и обстоятелството,
че ответникът няма отсъствия по неуважителни причини от заседания на ОбС и
комииси на Общината. При това положение следва да се вземат предвид изчисленията
на СИЕ, вариант II, според който вредите за ищеца възлизат на сумата общо от 2154,75
лв. лева, представляваща сбор от получени в повече и без правно основание суми за възнаграждения на
ответника по чл. 34, ал. 2, вр. ал.1 от ЗМСМА за периода м.07.2012 г. до м.12.2013г.
и м.02.2014г., като за разликата над уважения размер от 2154,75лв. лева до
пълния предявен размер от 2675,81 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26 от ЗДФИ за
мораторна лихва за сумата от 604,14 лв. е неоснователен. Съобразно тежестта на доказване по този
иск, кредиторът следва да установи главното парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото от ответника в даден от ищеца срок.
Претенцията по чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ е специален иск за неоснователно
обогатяване, а не за непозволено увреджане. Правилото на чл. 26 от ЗДФИ е
неприложимо при задължения от неоснователно обогатяване, за които няма
определен падеж за изпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да изпадне
длъжника в забава следва да бъде поканен. Доказателства за това ищецът не е
ангажирал, поради което искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира съдебни разноски общо 658, 42 лв.
/платено възнаграждение за особен представител и платени държавни такси по
настоящото дело и през заповедния съд/, а ответникът общо 1112, 98 лв. /платено
възнаграждение за правна помощ и вещо лице/. С оглед изхода на спора и по
правилата на чл. 78 от ГПК, страните си дължат разноски, както следва:
съразмерно на уважената част от претенциите на ищеца се полагат за заповедното
производство 44,01 лв. /в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство,
съобразно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК- 388,54 лв.; а на
ответната страна съразмерно на отхвърлената част – 381,81 лв. Пред исковия съд в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени по компенсация съдебни разноски за 6,73
лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21 ал. 3 от ЗДФИ, че
за Община Пазарджик, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, съществува парично вземане по отношение на И.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата от 2154,75 лева,
представляваща получени без правно основание възнаграждения по чл. 34, ал. 2,
вр. ал.1 от ЗМСМА за периода м.07.2012г. до м.12.2013г. и за м.02.2014г., ведно
със законната лихва от 11.06.2016 г.
до окончателното й изплащане, удостоверено в Заповед № 2025/18.10.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
3445/2016 г. на РС – Пазарджик, като иска над уважения размер от 2154,75 лева
до пълния предявен размер от 2675,81 лева - ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 2, против И.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземането за сумата от 604,14 лева, удостоверено в Заповед № 2025/18.10.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3445/2016 г. на РС –
Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, И.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплати на Община Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „България“ № 2,
сумата от 50,74 лева, представляваща сбор от
съдебни разноски от 44,01 лв. по ч. гр. дело № 3445/2016
г. на РС –Пазарджик, и по компенсация 6,73 лв. по гр. дело № 287/2017 г. на РС
– Пазарджик.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС –
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните.
СЪДИЯ:
Д.
Тодорова