Определение по дело №25312/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31947
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110125312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31947
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110125312 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. №96419/16.005.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 132981/27.06.2022г. на СРС, подадена от В. М. С. срещу
Столичната община.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че такъв иск не е предявен: с Молба, вх. №
132981/27.06.2022г. на СРС, ищцата изрично е потвърдила, че насочва претенцията си към
Столичната община - Район "Надежда", който според нея е правосубектен и представлява
общинско предприятие. С Определение № 9538/30.09.2022г. по в.ч.гр.д. № 9794/2022г. на
СГС е приел, че ответник по делото е Столичната община, като прекратителното
определение на настоящия съдебен състав е отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Доколкото това определение има обвързващ и
задължителен характер, съдът следва да продължи с разглеждането на делото, като състави
проект за доклад и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 129, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:
Дата: 31 януари 2023г.
Час: 13:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата В. М. С. е предявила срещу ответника Столичната община иск с правно основание
1
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата от 12595,00 лева, представляващи
стойността на извършени от ищцата подобрения в обитаван от нея общински имот -
апартамент в град София, ж.к. "Надежда", бл. 140, вх. Г, ет. 8, ап. 90, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (16.05.2022г.) до окончателното изплащане
на сумата. Ищцата твърди, че е обитавала посоченото общинско жилище откакто се помни
заедно с майка си Снежана Боянова Николова. Последната била женена за Емил Асенов
Николов (починал на 11.07.2020г.). Именно той бил настанен от Столичната община като
наемател в общинското жилище още от 1974г. След като Емил Николов починал, Снежана
Николова получила от общината писмо от 27.07.2020г., с което била поканена да напусне
апартамента, тъй като го обитавала без правно основание. В тази връзка се водели съдебни
спорове. Още докато бил жив Николов, ищцата, за да е годно жилището за обитаване,
извършила ремонтни дейности в него - външна и вътрешна изолация, подмяна на дограмата,
поставяне на теракотни плочки на балконите, в банята и кухнята, направа на конзоли на
балконите, като стойността им била 12595,00 лева. Ищцата заплатила за тях с ясното
съзнание, че обитава имота на годно правно основание приживе на титуляря на
настанителната заповед, както и че занапред имотът ще се обитава от него, от майка й, от
ищцата и от децата на ищцата. Предвид това обаче, че Район "Надежда" се опитвал всячески
да отстрани семейството й от имота, тя нямало да може да ползва направените подобрения,
откъдето се пораждал и интересът й да получи стойността им от общината.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столичната община чрез юрк. Нина Тодорова е
депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 245450/11.11.2022г. на СРС /идентичен като
съдържание с подадения чрез ССЕВ такъв с вх. № 242358/09.11.2022г. на СРС/, с който
оспорва предявения иск като недопустим, съответно неоснователен. Твърди, че за ищцата
липсва правен интерес от делото и активна процесуална легитимация, тъй като между нея и
общината няма облигационно правоотношение. След смъртта на Емил Николов наемното
правоотношение с него било прекратено, като основание да остане в жилището имало само
за сина му Асен Николов, за който обаче се констатирало, че не живее там. Ищцата и
семейството й нямали основание да обитават имота. Административните актове за
прекратяване на наемното правоотношение и изземване на имота били оспорени пред съда и
потвърдени. Столичната община не била уведомявана и не била давала съгласие за
извършване на подобрения. За извършени такива в чужд имот без наличие на договорно
основание за това липсвало право на иск за реално изпълнение. При условията на
евентуалност сочи, че право на подобрения ищцата има само за такива ремонтни действия,
които са били необходими и нужни за имота, а процесните такива нямали подобен характер,
а и нямало доказателства те да увеличават стойността на имота. Освен това съобразно
уговорките в наемното правоотношение всички подобрения трябвало да останат за сметка на
наемателя. Дори и ищцата да имала качеството на наемател, то тези разноски тя следвало да
поеме сама. Липсвали въобще и доказателства за направени подобрения в общинския имот.
Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че е извършил описаните от него подобрения /ремонтни дейности/ в имот, който е
2
собственост на ответника, тяхната стойност и заплащането им от ищеца, че тази сума е
обогатила ответника и връзката между обогатяването и обедняването.В тежест на ответника
е да установи наличие на основание да получи подобрението, съответно да не заплаща
стойността му. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
УКАЗВА на ищцата в срок най-късно до първото по делото заседаниеда уточни периода, в
който са извършени процесните подобрения.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, с изключение на приложената към исковата молба експертна оценка, която
съставлява по естеството си частна експертиза и не може да бъде ползвана като
доказателство в гражданския процес.
ДОПУСКА по инициатива на ищцата разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване факта на обитаването на имота от ищцата, извършването на
подобренията и заплащането им.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Административния съд - София-град във връзка с преценката по
чл. 302 ГПК заверени преписи от Решение № 4612/06.07.2022г. по адм.д. № 3546/2022г. на
АССГ, ІІ-31 състав, и Решение № 6246/27.10.2022г. по адм.д. № 5687/2022г. на АССГ, ІІ-50
състав, с отбелязване за евентуалното им влизане в сила, като в случай, че върху актовете е
упражнен инстанционен контрол, да се предоставят и преписи от съответните актове.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
3
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им
указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му
разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните по делото да се връчат заявления за започване на
процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се
връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за
нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4