Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 446 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 250 ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
02.12.2013 г. между страните е сключен договор за заготовка и доставка на
арматура за нуждите на обект: „Път І-І /Е 79/ обходен път на гр. Монтана от км
102+060 до км 114+512,20“, съгласно който „Ф.“ ЕООД е следвало да извърши
доставка и заготовка на арматура. Към 17.12.2013 г. в склад на „Ф.“ ЕООД е
оставена 233,994 т. арматура, собственост на „Т.“ ЕАД за извършване на
арматурна заготовка по договора, като страните са подписали двустранни
протоколи за отговорно пазене съответно от 12.12.2013
г., 17.12.2013 г. и 04.03.2014 г. Преди да бъде оставена на отговорно пазене,
арматурата е продадена от ответника на ищеца, по силата на договора от
02.12.2013 г. по единична цена в размер на 930 лева за тон без ДДС и същата е
предаване съгласно условията на договора. Посочва, че към 07.10.2014 г. „Ф.“
ЕООД е преустановило извършването на заготовки от предадената му на отговорно
пазене арматура и съответно доставянето им на обекта на „Т.“ ЕАД. С писмо от
07.10.2014 г. уведомил ответника за констатираното неизпълнение на договора и
поискал да му бъде осигурен достъп до склада, в който е налична арматурата,
собственост на „Т.“ ЕАД. От страна на ответника не е осигурен какъвто и да било
достъп на посочената от ищеца дата и час. Уведомил с писмо от 08.02.2018 г.
ответника, че съществуващите му към 25.01.2018 г. задължения на „Т.“ ЕАД към „Ф.“
ЕООД по сключения между страните договор от 02.12.2013 г. са в размер на
170 797,27 лева по фактури, издадени в периода от 04.03.2014 г. до
30.11.2014 г.; към 08.02.2018 г. в склад на „Ф.“ ЕООД има оставена на отговорно
пазене 233,994 т. арматура, собственост на „Т.“ ЕАД, на стойност
261 137,30 лева с ДДС, която е закупена по договора от 02.12.2013 г.;
издадените от ответника две кредитни известия от 31.10.2014 г. и 01.02.2015 г.
не са приети и не са осчетоводени от „Т.“ ЕАД и следва да бъдат анулирани, като
„Т.“ ЕАД е върнало оригинал на кредитно известие от 01.02.2015 г. на ответника,
а това от 31.10.2014 г. изобщо не е достигнало до ищеца по какъвто и да било
начин. Поискал от ответника да издаде кредитно известие, което да отговоря на
действителното състояние на извършените между страните сделки, и след което да
остане ответникът да дължи на ищеца сума 90 340,03 лева. Със същото писмо
поканил ответника да заплати сумата, но отговор не последвал. С писмо от
08.03.2019 г. ответникът извършил признание на задължението към ищеца в размер
на 90 340,03 лева. Твърди, че на 30.07.2019 г. с изявление за прихващане
извършил едностранно прихващане между задължението му към ответника в размер на
170 797,27 лева с ДДС и вземането му от ответника в размер на 261 137,30
лева с ДДС. Посочва, че в резултат на извършеното прихващане, задължението на „Ф.“
ЕООД *** ЕАД по фактурата № **********/21.03.2019 г. остава в размер на
90 340,03 лева с ДДС, какъвто е и размерът на признатото от ответника
задължение с писмо от 08.03.2019 г. Поканил ответникът да заплати сумата, но
плащане не било извършено. Счита, че по отношение на дадената арматура за
отговорно пазене между страните е възникнало правоотношение по договор за влог.
Ответникът, като влогоприемател е нарушил
задължението му по чл. 250, ал. 1 ЗЗД и чл. 253, ал. 1 ЗЗД да съхранява и пази
предадената му на отговорно пазене арматура и да я върне на ищеца. Поради това
и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за „Т.“
ЕАД е възникнало правото да иска паричната равностойност на предадената на
отговорно пазене арматура, която ответникът не е възстановил в дадените му
срокове. Ето защо претендира обезщетение в размер на паричната равностойност на
вещта, след извършено прихващане. В случай, че иска по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 250 ЗЗД не бъде признат за основателен, счита, че
ответникът дължи сумата на основание чл. 57, ал. 2 във вр.
с чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради неоснователно обогатяване. Предвид изложеното иска
да се осъди ответника да заплати сума в размер на 90 340,03 лева,
представляваща обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД и дължим остатък по фактура № **********/21.03.2019 г. ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а при условията
на евентуалност да заплати обезщетението поради неоснователно обогатяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „Ф.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба. В първото по делото
редовно съдебно заседание представителят на ответника оспорва иска. В последното
съдебно заседание в хода по същество управителят на дружеството заявява, че
признава дължимата сума с оглед установеното от вещото лице.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят, а същото се доказа и от приетите доказателства, че на 02.12.2013 г.
са сключили договор за заготовка и доставка на арматура за нуждите на обект:
„Път І-1 /Е 79/ обходен път на гр. Монтана от км 102+060 до км. 114+512,20“, с
който „Ф.“ ЕООД е следвало да извършва доставка и заготовка на арматура.
От
представените двустранно подписани протоколи за отговорно пазене от 12.12.2013 г., 17.12.2013 г. и 04.03.2014 г. и изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в склад на ответника е оставена 233,994 т. арматура,
собственост на ищеца за извършване на арматурна заготовка по договора. Не се
спори, че преди да бъде оставена за отговорно пазене, арматурата е продадена от
„Ф.“ ЕООД *** ЕАД по договора от 02.12.2013 г. по единична цена в размер
на 930 лева за тон без ДДС и същата е
предадена съгласно условията на договора.
Видно
е, че с писмо изх. № 806/07.10.2014 г. ищецът е уведомил ответника за констатирано
неизпълнение на договора и е поискал осигуряване на достъп до склада на „Ф.“
ЕООД.
С
писмо с изх. № 062/08.02.2018 г. до ответника „Т.“ ЕАД е заявило, че
съществуващите към 25.01.2018 г. задължения на ищеца към „Ф.“ ЕООД по договора
от 02.12.2013 г. са в размер на 170 797,27 лева с ДДС по конкретно
издадени фактури; че към същата дата в склада на ответника има оставена на
отговорно пазене 233,994 т. арматура, собственост на „Т.“ ЕАД на стойност
261 137,30 лева с ДДС, която арматура е закупена по силата на договора от
02.12.2013 г.; че желае ответникът да му издаде кредитно известие и счетоводни
операции и да остане ответникът да дължи сумата 90 340,03 лева.
Установява
се, че с писмо изх. № 184/21.02.2019 г. „Т.“ ЕАД е поканило „Ф.“ ЕООД да
възстанови изцяло предаденото му за отговорно пазене имущество в срок от 5 дни
от датата на получаване на поканата, като в противен случай ответникът следва
да възстанови паричната му равностойност в размер на 261 137,70 лева с
ДДС.
Видно
е, че в отговор с писмо с изх. № 3188/08.03.2019 г. ответникът е признал
задължението си към ищеца в размер на 90 340,03 лева с ДДС, представляващо
разликата между насрещните права и задължения на страните във връзка със
съществуващите между тях правоотношения.
Приета
е като доказателство по делото издадена от ищеца фактура №
**********/21.03.2019 г. на стойност 261 137,30 лева с ДДС, която е
изпратена на ответника, заедно със споразумение за прихващане на насрещни
вземания и доброволно уреждане на отношенията.
Установява
се, че на 30.07.2019 г. с изявление за прихващане с изх. № 344/30.07.2019 г.
ищецът е извършил едностранно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД на съществуващи
между страните насрещни ликвидни и изискуеми вземания, до размера на
по-малкото, в резултат на което „Т.“ ЕАД претендира от „Ф.“ ЕООД остатъка по
фактурата № **********/21.03.2019 г. на стойност 261 137,30 лева с ДДС, в
размер на 90 340,03 лева с ДДС.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че ищецът е включил процесната фактура
с № **********/21.03.2019 г. в дневника за продажби по ЗДДС подаден в НАП за
м.03.2019 г., а ответникът я е осчетоводил по сметка 401 – Доставчици, по
партидата на ищеца. От представените документи от ответника се констатира, че
фактурата е включена на ред 94 в дневника за покупки и справката-декларация по
ЗДДС, подадени в НАП за м. 03.2019 г. По горепосочената фактура ответникът е
ползвал право на данъчен кредит в размер на 43 522,88 лева. Експертът
установява, че по процесната фактура на стойност
261 137,30 лева няма извършени ефективни плащания от ответника. Вземането
на ищеца от ответника по фактурата е намаляло с прихващания за погасяване на
задължение към ответника по фактури за доставена арматура на ответника водени
по сметка 401 – Доставчици при ищеца. По счетоводни данни на ищеца от сметка
411, към 31.12.2020 г. фигурира непогасено вземане по фактурата в размер на
90 340,03 лева от ответника, а при ответника фигурира задължение към ищеца
в размер на 261 137,30 лева. Установява се, че общият размер на
фактурираното количество стомана е 999,955 тона, като ищецът не е изтеглил
233,942 тона стомана по фактура № **********/03.04.2014 г.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при неизпълнение на договора изправната страна има
право да иска обезщетение вместо изпълнение. Самото обезщетение според чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, но само доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, освен ако длъжникът е бил
недобросъвестен. Така очертаните граници на договорната отговорност изискват
установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението и претърпяна вреда, като реална последица от конкретно
квалифицирано поведение на длъжника.
В
разглеждания случай безспорно се доказа по делото, че между страните са
съществували валидни договорни отношения по сключен на 02.12.2013 г. договор за
заготовка и доставка на арматура. Във връзка с този договор при ответника е
оставено за отговорно пазене количество арматура, собственост на ищеца, което
не е било върнато. Ответникът признава задължението си по фактура №
**********/21.03.2019 г. на стойност 261 137,30 лева с ДДС, която е
издадена във връзка с неизтегленото количество арматура от 233,942 тона от
склада на „Ф.“ ЕООД. След съобразяване извършеното прихващане от ищеца,
достигнало до ответника, дължимият остатък на „Т.“ ЕАД, който е признат и от
ответника с писмо от 08.03.2019 г. преди завеждане на делото, а в последствие и
в последното по делото съдебно заседание, е в размер на 90 340,03 лева.
От
ангажираните по делото доказателства се доказа, че за „Ф.“ ЕООД е възникнало
задължение да върне оставеното количество стока и като не е направило това, дружеството
дължи паричната равностойност на предадената за отговорно пазене арматура.
При
съобразяване приетото по делото заключение, от което се доказа, че сумата по
горепосочената фактура е изцяло дължима от ответника, а в настоящия процес се
претендира по-малката сума след извършено прихващане на насрещни задължения между
страните, съдът намира, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се явява
основателен за пълния предявен размер от 90 340,03 лева, като дължим
остатък по фактура № **********/21.03.2019 г. Основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението.
Относно
въведеното в процеса от ответника с молба от 14.12.2020 г. възражение за
давност, настоящият съдебен състав счита същото за преклудирано,
тъй като не е заявено в срока за отговор по чл. 367 ГПК. Ответникът е надлежно
уведомен за исковата молба, като не е подал в срок отговор. Молбата от
14.12.2020 г. е подадената по делото чак след изготвяне на проекто-доклада
и насрочване на делото в открито съдебно заседание. За пълнота следва да се
посочи, че възражението не се поддържа от управителя на дружеството-отвтетник,
който в хода на устните състезания изрично заяви, че признава дължимата сума, с
оглед установеното от вещото лице.
Поради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие, предявеният евентуален иск по чл.
55, ал. 1, т. 3 ЗЗД следва да се остави без разглеждане.
При
този изход на спора право на разноски има ищецът, който своевременно заявява
искане за тяхното присъждане и на който следва да се присъдят разноски в общ
размер на 4 413,60 лева, от които 3 613,60 лева за държавна такса,
500 лева за депозит за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: Банка
„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, п.к. 1289, Индустриална зона, да заплати на „Т.“ ЕАД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, сума в размер на 90 340,03 лева /деветдесет
хиляди триста и четиридесет лева и три стотинки/, представляваща обезщетение
за неизпълнен договор и дължим остатък по фактура № **********/21.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.02.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, п.к. 1289, Индустриална зона срещу „Т.“ ЕАД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на
сумата в размер на 90 340,03 лева, като дадена при отпаднало основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, п.к. 1289, Индустриална зона, да заплати на „Т.“ ЕАД, с ЕИК:
********, с адрес: ***, сума в размер на 4 413,60 лева /четири хиляди четиристотни и
тринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: