РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.Ж.
при участието на секретаря Х. И. Х.
като разгледа докладваното от М.Ж. Гражданско дело № 20213110111493 по
описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Районен съд Варна е сезиран с предявени с искова молба с рег.вх.№
24011/06.08.2021г. осъдителни искове с правно основание чл.16 от ЗПФКПЦ и чл. 86 от
ЗЗД от ищеца М. на П. на **, чрез М. на п., със адрес за призоваване: гр. С., ****, ул. „С.“
№ * против ответника В. ЦВ. П. , ЕГН ********** - с адрес за призоваване: З.-В..
Отправеното с предявената искова молба искане по смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5
ГПК е : ответника да бъде осъден да заплати на М. на П. на ** сумата от 10 000,00 лева
(десет хиляди лева) - представляваща заплатената на 23.12.2020 г. финансова компенсация
по ЗПФКПП от М.на п. на Д. Г. В. в качеството й на майка и законен представител на М.М.
К., наследник на починалия вследствие престъпление М. Т.К. (престъпление от общ
характер по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от Наказателния кодекс, извършено на 28.11.2015
г. в гр.Д., за което престъпление извършителят е осъден с Присъда № 10/19.07.2018 г.
постановена по ВНОХД № ***/*** г. по описа на А. с. В., изменена с Решение №
***/**.**.**** г. по наказателно дело № ***/**** г. по описа на ВКС I н.о.,) ведно със
законната лихва, считано от деня на изплащане на обезщетението - 23.12.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 16 от Закона за подпомагане и
финансова.компенсация на пострадали от престъпления и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите.
В изпълнение на разпоредбата на чл.127, ал. 4 ГПК ищцовата страна е посочила
банкова сметка по която ответника може да извърши плащане.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:
С Решение № ***/**.**.**** г. по наказателно дело № ***/**** г. по описа на ВКС I
н.о., била изменена въззивна Присъда № **/**.**.****г. постановена по ВНОХД № ***/
****г. по описа на А. с. В. С посоченото Решение ответникът В. ЦВ. П. бил оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.116, ал. 1, т. 11 от НК и наказанието му било
намалено, а в останалата част- с която ответникът бил признат за виновен в извършването
на 28.11.2015 г. на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК - въззивната присъда
1
била оставена в сила. С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността за подпомагане
и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани
или граждани на държави - членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП
при условията и по реда на този закон подпомагане можело да получат пострадали,
претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а
финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия
текст било посочено, че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението,
правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници
или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация, сочи ищецът в исковата си молба (чл. 3, ал. 3
от ЗПФКПП) можело да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията:
тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда;
блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени
престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна
повреда. На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към М. на п. бил създаден Национален съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП).
По същество се твърди в исковата молба, че през 2020 г. в НСПКПП били постъпили
Молби с вх. № 98-00-14/30.03.2020 от М.М. К. чрез нейната майка Д. Г. В., вх. № 98-00-15
/30.03.2020 г. и вх. № 98-00-16/30.03.2020 г. от Т. Р. К. и З. А. К. като пострадали от
престъпление, с искането да йм бъде предоставена финансова компенсация на основание
ЗПФКПП.
Твърди се, че с Решение № 6/2020 год., НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл.
12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 14, ал.1, т. 4. от ЗПФКПП, разрешил предоставянето
на финансова компенсация в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва лева на М. М.
К. за пропуснати средства за издръжка, на другите двама заявители отказал, т.к. не били
наследници на починалия вследствие на престъплението М. Т. К.
Сочи се още, че на дата 23.12.2020 г. от страна на МП на молителката М. К., чрез
нейната майка и законен представител - Д. Г. В. била изплатена сумата в общ размер от 10
000 лв., предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от
приложеното към исковата молба платежно нареждане № Е 00308/23.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПФКПП М. на п. незабавно след изплащане на
финансовата компенсация предявявал регресен иск срещу извършителя на престъплението
или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума.
В цитираната правна норма била уредена суброгацията на Държавата в правата на
удовлетворения пострадал от престъпление.Пораждането на право на финансова
компенсация от Държавата на пострадали от престъпления се сочи още в исковата молба, че
е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП. Компетентността
относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления
било изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления, чийто правомощия били уредени в Глава V от закона и който
се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да предостави
финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби за това. В негова
компетентност било да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице
ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата йм за предоставяне на
финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен
контрол.Твърди се още в исковата молба, че за да се породи правото на МП на този регресен
иск следвало да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен акт, с който
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т.1 -
4 от ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация,
произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от ЗПФКПП), както и
доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.
В процесната хипотеза бил изпълнен горепосочения фактическия състав, предвид
което ищецът моли ВРС да приеме, че М. на п. е активно легитимиран да предяви настоящия
2
иск.Във връзка с доказване на гореизложената фактическа обстановка, са приложени още с
исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на описаните пет документа,
допълнително представени и с уточнителната молба също писмени доказателства под
формата на заверени за вярност с оригинала копия. В подкрепа на твърденията и исканията
си ищцовата страна е направила доказателствените искания по делото да бъдат приети като
писмени доказателства представените с исковата молба и уточнителната заверени за вярност
с оригинала копия на документи.Искането на ищцовата страна е съдът да уважи така
предявения иск,както и да присъди в полза на ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски за процесуално представителство съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С писмена молба с вх.рег.№ 4093/21.01.2022 г. ,депозирана от главен юрисконсулт в
Дирекция „Правни дейности“ при М.на п. И. Т., се желае постановяване на решение при
признание на иска, ведно с присъждане на сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В откритото по делото съдебно заседание, проведено на дата 04.02.2022 г. страните
не се явяват, не се представляват, но в писмени молби желаят постановяване на Решение
при условията на чл.237 ГПК.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 04.02.2022 г. съдът е
намерил , че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът е признал иска.От своя страна, ищеца чрез процесуалният си представител е
отправил искане да бъде постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска, а съгласно алинея 3 –та съдът не
може да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а
именно – тогава, когато :1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и
2. Е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са
положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се
произнася с Решение съобразно пълното признание на основанието и на размера на иска.
Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да конкретизира, че
не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне
с Решение при условията на чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска, съдът уважава иска, така
както е предявен.
При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство съдът уважава и искането на ищеца за
присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно нормата на
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК . Исковото производство е заведено на дата 6.8.2021г.(л.3 от делото),
в срока по чл.131 ГПК ответникът не признал иска, а едва дни преди откритото съдебно
заседание – на 13.1.2022 г. е завил в декларация,че желае уважаване на иска, след което и в
3
изпълнение на указанията на съда, на 24.1.2022 г. в писмено заявление е потвърдил
декларацията си, с молба съдът да постанови съдебен акт по горепосоченото дело по реда на
чл. 237 ГПК, признавайки иска и по основани и по размер . Ето защо, при тези обективни
данни по делото, ВРС приема, че ответникът е станал причина за водене на исковото
производство, поради което прилага нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК , като присъжда в
полза на ищцовата страна съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Разноските сторени от ищеца МП се свеждат до дължимо юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер е възложено на съда съгласно чл. 78,ал. 8 ГПК да определи . Съдът в
настоящия му състав , отчитайки факта че производството по делото е проведено и
приключено в едно единствено заседание, фактическата и правна сложност на делото,
намира че следва да определи сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение като
адекватен размер на осъщественото процесуално представителство от юрисконуслт И. Т. по
настоящото производство . Размерът на дължимото се в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство съдът определя съгласно императивната
норма на чл. 78, ал. 8 ГПК и относимата материална норма на чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ (НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, приета с
ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп.,
бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от
15.04.2011 г., изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 98 от
15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г., изм. и
доп., бр. 74 от 7.09.2021 г., в сила от 1.10.2021 г. : чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ,
бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) За
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.).
И на последно място съдът следва да приложи и нормата на чл. 78, ал.6 ГПК като
определи размера на дължимата се държавна такса за водене на исковото производство и
възложи плащането й в тежест на ответника. При цена на иска от 10 000 лв. дължимата се
държавна такса от 4 % върху цената на иска възлиза на 400,00 лв.,поради което и съдът
осъжда ответника да я заплати в полза на РС Варна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника В. ЦВ. П. , ЕГН ********** - с адрес за призоваване: З. –В. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца М. на П. на **, чрез М. на п., със адрес за призоваване: гр. С., ****,
ул. „С.“ № * СУМАТА от 10 000,00 лева (десет хиляди лева) - представляваща заплатената
на 23.12.2020 г. финансова компенсация по ЗПФКПП от М.на п. на Д. Г. В. в качеството й
на майка и законен представител на М.М. К., наследник на починалия вследствие
престъпление М. Т.К. (престъпление от общ характер по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от
Наказателния кодекс, извършено на 28.11.2015 г. в гр.Д., за което престъпление
извършителят е осъден с Присъда № **/**.**.**** г. постановена по ВНОХД № ***/****г.
4
по описа на А. с. В., изменена с Решение № ***/**.**.**** г. по наказателно дело №
985/2018 г. по описа на ВКС I н.о.,) ведно със законната лихва, считано от деня на
изплащане на обезщетението - 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА ответника В. ЦВ. П. , ЕГН ********** - с адрес за призоваване: З. –В. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца М. на П. на **, чрез М. на п., със адрес за призоваване: гр. С., ****,
ул. „С.“ № * СУМАТА в размер на общо 100,00 лева (сто лева) представляваща съдебно –
деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцовата страна, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ответника В. ЦВ. П. , ЕГН ********** - с адрес за призоваване: З. –В. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Варна
СУМАТА от общо 400,00 лева (четиристотин лева) – дължима държавна такса за водене
на исковото производство, на основание чл. 78,ал. 6 ГПК.
Обявява съгласно чл.127, ал.4 ГПК, на ответната страна, че плащането на парично
вземане,присъдено в полза на ищеца по осъдителния иск може да бъде извършено от
ответника по банков път по посочената от ищеца сметка водена при БНБ – Централно
управление с реквизити : ****** ********* *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5