Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 1066 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от П.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник - адв. А.Г., против Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2018 г.
около 13.10 ч. в с. Стефан Караджово, общ. Елхово, обл. Ямбол ищецът управлявал
лек автомобил Джип „Вранглер” с рег. № ****, когато бил спрян за полицейска
проверка. След представяне на документите си, ищецът бил поканен да бъда
тестван за употреба на алкохол. Проверката била извършена с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510”, което не отчело съдържание на алкохол в издишания
въздух. След това бил подложен и на проверка за употреба на наркотични
вещества, при което били извършени няколко теста. Само на един от тестовете се
появило бледо оцветяване и полицейските служители приели положителен резултат
за употреба на тетрахидраканабинол /ТНС/. Изтъква се, че ищецът не се съгласил
с този резултат и дал кръв за лабораторно изследване, но въпреки това му
бил съставен АУАН и бил задържан за 24
часа. Преди да бъдат изготвени резултатите от кръвното изследване, срещу ищеца
било образувано Досъдебно производство № 418/2018 г. по описа на РУ - Елхово,
прокурорска преписка № 1693/2018 г. на РП - Елхово, за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. З от НК. Впоследствие през месец февруари 2019 г. от назначена
на ДП химическа експертиза било установено, че в кръвната проба, взета от
ищеца, нямало наличие на наркотични вещества. С постановление от 21.02.2019 г.
досъдебното производство срещу ищеца било прекратено поради липса на извършено
престъпление.
Изложени са съображения, че в продължение
на три месеца и половина ищецът живял в постоянен стрес и безпокойство заради
образуваното срещу него досъдебно производство. Това обстоятелство бързо се
разчуло из родния му град Харманли, като останал без шофьорска книжка и всеки
го разпитвал защо се движел пеша и не ходел на работа. Постоянно изживявал
стрес и унижение да среща хора, които го разпитвали за досъдебното
производство. В началото имал проблеми със съня, което наложило приема на успокоителни.
Всичко това причинило големи притеснения и на майката на ищеца, с която живеел,
като се чувствал виновен за изживения от нея стрес. През цялото време ищецът се
срамувал да обяснява, че не употребявал наркотични вещества, като всичките му
приятели започнали да странят от него, което го накарало да се затвори в себе
си и да промени начина си на живот. Сочи, че за пръв път в живота си няколко
пъти имал високо кръвно налягане. Негативните преживявания не спрели след
прекратяване на ДП, защото при получаване на СУМПС от сектор „КАТ” при ОД - МВР
Хасково бил заставен да заплати сумата от 150 лева за възнаграждение на вещото
лице за изготвена експертиза, която той заплатил. Наред с това, във връзка с
воденото срещу него ДП се наложило да ползва адвокатски услуги и заплатил на
адвокат сумата от 350 лева за проучване на делото и консултация.
Предвид изложеното ищецът счита, че е
налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. З, предл. 2 от ЗОДОВ, като
следвало да бъде обезщетен за всички вреди от неимуществен и имуществен
характер, които му били причинени в резултат на образуваното наказателно
производство, прекратено с Постановление от 21.02.2019 г. на РП - Елхово.
Претендира, че вида и характера на причинените му неимуществени вреди следвало
да се извлече от специфичните обстоятелства в случая, а обезщетението да се
определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според ищеца адекватно на
причинените му неимуществени вреди е обезщетение в размер на 1000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на 11.03.2019 г. Наред с това ищецът изтъква, че е претърпял и
имуществени вреди в размер на общо 500 лв., от които 150 лв. за назначената по
ДП химическа експертиза и 350 лв. за адвокатски услуги, които също претендира,
че следвало да бъдат обезщетени.
По наведените в исковата молба доводи се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на
Република България да заплати на ищеца П.Г.Ж. сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени щети в резултат на незаконно воденото
срещу него наказателно производство - ДП № 418/19 г. по описа на РУ - Елхово,
пр. пр. № 1693/18 г. на РП - Елхово, приключило с Постановление за прекратяване
на досъдебно производство от 21.02.2019 г., влязло в законна сила на 11.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на постановлението
в сила до окончателното изплащане. Отделно се иска от съда да осъди ответника
Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца П.Г.Ж. и сумата от 500
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени щети в резултат на
незаконно воденото наказателно производство - ДП № 418/10 г. по описа на РУ -
Елхово, пр. пр. № 1693/18 г. на РП - Елхово, приключило с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 21.02.2109 г., влязло в законна сила
на 11.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на
постановлението в сила до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. А.Г., който поддържа исковата молба, като излага подробни
съображения и пледира за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Маргарит Куртев Стоилов, и.д. районен прокурор при
Районна прокуратура - Харманли, като процесуален представител на Прокуратурата
на Република България. Оспорва се допустимостта на предявените искови претенции
с аргумента, че случаят на образувано и впоследствие прекратено наказателно
производство, в хода на което не е бил привлечен обвиняем, не попадал сред
изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Сочи се, че
изразът „обвинение в извършване на престъпление”, употребен в посочената
разпоредба, следвало да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл,
доколкото началният момент от който лицето, срещу което е образувано
наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като обвиняем
и предявяване на обвинението.
По съществото на спора е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че
основателността на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обусловена от неоснователно /незаконно/ поддържано
обвинение, което е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във
всички изброени в тази норма хипотези. Отбелязва се, че в т. 7 от ТР № 3/2005
г. по тьлк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението. Оспорва се и размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева, който бил
завишен и несъответен на чл. 52 от ЗЗД. В тази насока се твърди, че ищецът не е
бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, по
отношение на него не е била прилагана мярка за процесуална принуда, като
разследването е приключило в разумни срокове. Сочи се, че не са ангажирани
доказателства за твърдените негативни последици и за причинната с наказателното
производство. Изтъква се, че Прокуратура на РБ не е пасивно легитимирана да
отговаря за вреди от съставен АУАН, от 24-часово задържане по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и от наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. На следващо място се
възразява и срещу исканото обезщетение на имуществени вреди в общ размер от 500
лева. Представеният договор за правна защита от 08.11.2018 г. удостоверявал
уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в хода на ДП в размер на
350 лева, но липсвали доказателства за обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощения адвокат. Посочва се, че представената
вносна бележка от 27.03.2019 г. удостоверявал извършен превод за сумата в
размер на 150 лева, но в полза на ОД МВР – Ямбол, а не на орган на Прокуратура
на РБ, като наред с това не съдържала основанието за направения превод. Оспорва
се искането за присъждане на законна лихва от 11.03.2019 г., доколкото не били
представени доказателства за датата на стабилизиране на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство, от която дата при
основателност на претенциите ще се дължи лихвата.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от прокурор Петър Петров при РП – Харманли, който навежда подробни
аргументи за неоснователност и недоказаност на предявените претенции.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
На 05.11.2018 г. ищецът П.Г.Ж. управлявал
лек автомобил „Джип Вранглер” с рег. № **** по ул. „Срем” в с. Стефан
Караджово, общ. Болярово, обл. Ямбол, когато бил спрян от полицейски служители
в РУ – Елхово. Последните извършили проверка на ищеца за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, което отчело наличие на тетрахидроканабинол.
Резултатът от проверката бил отразен в протокол и Талон за изследване № 000114/05.11.2018
г., в който ищецът собственоръчно вписал, че не приема показанията на
техническото средство и пожелал извършването на медицинско химико-токсилогично
изследване. Полицейските служители отвели ищеца до ФСМП – Елхово, където с
нарочен протокол били взети биологични проби – кръв и урина за медицинско
изследване. След това в сградата на РУ – Елхово против ищеца бил съставен АУАН,
серия Д, бл. № 0649033/05.11.2018 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
а със ЗППАМ № 18-0261-000289/05.11.2018 г. му била наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Наред с това със Заповед за задържане на лице от 05.11.2018 г. ищецът П.Ж.
бил задържан за срок от 24 часа в РУ – Елхово.
От приложеното по делото досъдебно
производство № 418/2018 г. по описа на РУ – Елхово се установява, че е
образувано на 05.11.2018 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно от
заключението на назначената в хода на разследването химико-токсилогична
експертиза, при изследване на предоставените проби кръв и урина, взети от ищеца
П.Ж., не било установено наличие на наркотични вещества. С постановление от 21.02.2019 г. прокурор при РП - Елхово
прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, като приел, че П.Г.Ж. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, защото по категоричен начин било
установено, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Постановлението било връчено на ищеца на 11.03.2019 г.
От
представената по делото фактура № **********/21.01.2019 г., издадена от
Военномедицинска академия – гр. София с получател ОД на МВР – Ямбол, разноските
за назначената химическа експертиза са в размер на 150 лв. с ДДС. С вносна
бележка за касов превод от 27.03.2019 г. ищецът П.Ж. заплатил по сметка на ОД
на МВР – Ямбол сумата от 150 лв. за кръвно изследване по ДП № 418/2018 г. На
27.03.2019 г. с разписка за връщане на вещи ищецът получил отнетото му СУМПС и
контролния талон към него.
По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.11.2018 г. между ищеца П.Г.Ж.
и адвокат Гергана Русева Георгиева. Видно от съдържанието на договора неговия
предмет е правна помощ, консултации, проучване и защита по ДП № 418/2018 г. по
описа на РУ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол, с договорено възнаграждение в
размер на 350 лв. платено в брой.
От изисканата и приета по делото справка
за съдимост се установява, че ищецът П.Г.Ж. е многократно осъждан, включително
за престъпления по транспорта и за наркотични вещества.
В хода на производството
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Г.Ж.
/брат на ищеца/ и К. И. Х. /майка на ищеца/. От техните показания се
установява, че ищецът им е споделил за извършената спрямо него полицейска
проверка, отнемането на свидетелството му за управление на МПС, както и за
образуваното наказателно производство. Свидетелите разказват, че тези
обстоятелства се разчули сред приятелите и познатите на ищеца, които започнали
да му задават неудобни въпроси и да странят от него. Всичко това се отразило
негативно върху ищеца, който се променил и станал по-затворен, спрял да излиза,
да се събира с приятели и се чувствал много подтиснат. Започнал да има проблеми
със съня и кръвното налягане, като няколко пъти през нощта искал лекарства от
майка си свидетелката Х., а брат му свидетелят Ж. го карал до „Бърза помощ”,
където му изписали медикаменти. Отнемането на свидетелството за управление на
МПС създало затруднения на ищеца, който трябвало да ходи пеша на работа – в цех
за алуминиева дограма, намиращ се в другия край на града. През това време не е
настъпила промяна в длъжността и естеството на изпълняваната трудова дейност от
ищеца, но според свидетеля Ж. е пропуснал възможността да работи като шофьор за
по-високо възнаграждение. По повод образуваното наказателно производство се
наложило ищецът да ползва адвокатски услуги, за което брат му – свидетелят Ж.
го карал 2-3 пъти на консултации при адвокат Г. ***, за което заплатил
възнаграждение около 300 – 400 лева. Показанията на свидетелите И. Г.Ж. и К. И. Х., с оглед роднинска им връзка с
ищеца, следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК през призмата на
тяхната заинтересованост от изхода на делото. При разпита си свидетелите
добросъвестно изложиха своите преки и непосредствени впечатления
обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по делото. Съдът кредитира
техните показания, които намира за еднопосочни, логически последователни и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съобразно чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В практиката на Върховния
касационен съд последователно се прокарва становището, че употребеният в чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да
се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Фактът на
прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, макар и
да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на
обвиняем /в този смисъл са Решение № 127
от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2018 г., Решение № 187/13.06.2012 г.
на ВСК по гр. дело № 1215/2011 г., Решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр.
дело № 1310/2011 г., Решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 892/2015
г. и др./. По изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ поради това, че на ищеца не е било повдигано обвинение в извършване
на престъпление.
В настоящия случай, по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – разпит на
свидетел, е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. В уведомлението, изпратено от РУ – Елхово до РП – Елхово, не е
отразено, че производството е образувано срещу ищеца П.Г.Ж.. Същевременно
съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от НПК в акта за образуване на
досъдебното производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило
престъплението. Видно от материалите по ДП № 418/2018 г. по описа
на РУ – Елхово е несъмнено, че
наказателното производство е водено именно срещу ищеца Ж.. С постановление на
РП – Елхово досъдебното производство е прекратено поради това, че с деянието си
П.Г.Ж. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК. Прекратяването на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява
престъпление, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на
обвинението. Следователно е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейния
правозащитен орган - Прокуратура на Република България. Тази отговорността е
обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По отношение на заявената
от ищеца претенция за обезвреда на претърпени неимуществени вреди следва да се
посочи, че в практиката си Върховния касационен съд последователно приема, че
повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги е
съпроводено с изпитване на притеснение и страх от несправедливо осъждане. Наред
с това е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване
/в този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ВКС, Решение № 434 от 25.11.2015 г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 1603/2017 г. на
ВКС/. В тази насока по делото са събрани доказателства чрез разпита на
свидетелите Ивайло Г.Ж. и Кирилка
Иванова Христова, които описват отражението на образуваното наказателно
производство върху ищеца. Тези свидетели са негови близки роднини, с които
ищецът е живял през процесния период, поради което имат преки впечатления за
цялостното му състояние. Показанията им потвърждават изложеното в исковата
молба за изживения стрес и безпокойство, притеснението и неудобството от
узнаването на околните, настъпилата промяна в социалния му живот и общуването с
познати и приятели. От същите гласни доказателства се установяват и
затрудненията на ищеца при придвижването до работното му място с оглед
отнемането на свидетелството му за управление на МПС, което от своя страна е
обективен факт, доказан по делото. Що се отнася до твърдението за здравословни
проблеми, в частност високо кръвно налягане, съдът намира за недоказано, че
това е следствие на образуваното наказателно производство. Показанията на
разпитаните свидетели в тази насока съставляват тяхната субективна преценка за
наличие на причинна връзка между тези обстоятелства, а по делото не са
ангажирани писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Тук е мястото да
се отбележи, че по делото са установени данни за обременено съдебно минало на
ищеца, което сочи, че и преди е имал досег с правозащитните органи и е бил
обект на държавната принуда в областта на наказателната репресия. В този ред на
мисли настоящият съдебен състав намира, че в производството по делото не се
установи ищецът да е имал силни отрицателни изживявания и страдания, вследствие от действията на органите на прокуратурата,
извън нормално обичайните стрес, притеснения и тревожност, които е естествено
да предизвика образуването на всяко едно наказателно производство.
При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е водено наказателното
производство срещу ищеца, не се квалифицира като тежко по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, доколкото за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева. На
следващо място продължителността на производството е в рамките на разумни и
сравнително кратки срокове, а именно малко над три месеца от образуването на
05.11.2018 г. до прекратяването му на 21.02.2019 г. Спрямо ищеца не е повдигано
обвинение и не е взета мярка за неотклонение.
Предвид разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с критерия за
справедливост. В Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС е
указано, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективните данни, установени по
делото - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
След съвкупна преценка на
конкретните обстоятелства в случая съдът намира, че обезщетение в размер на 500
лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна
степен претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на неоснователно
воденото срещу него наказателно производство. При това положение предявеният
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 500 лв., като
до пълния му предявен размер от 1000 лв. се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Обезщетението следа да се присъди ведно със законната лихва от
влизане в сила на постановлението на РП – Елхово за прекратяване на
наказателното производство /т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК/. В случая постановлението е връчено на
ищеца на 11.03.2019 г., като с оглед липсата на данни за негово обжалване,
следва да се приеме, че е влязло в сила след изтичане на седемдневния срок за
обжалване, а именно на 18.03.2019 г.
Относно претендираните от
ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, поначало същите подлежат на обезвреда, ако се
установи да са действително претърпени. По делото се доказа, че ищецът е
заплатил сумата от 150 лв. за назначената в хода на досъдебното производство
химико-токсилогична експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК,
когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на държавата. В случая отговорността за тези
разноски следва да се понесе от Прокуратурата, която е упражнявала ръководство
и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196 от НПК/. Що
се отнася до претенцията за присъждане на сумата от 350 лв., представляваща
заплатени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, по делото е приет
като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие. От същия е
видно, че сумата е изплатена изцяло и в брой на упълномощения адвокат още при
подписване на договора на 08.11.2018 г. Действително в материалите от
досъдебното производство няма данни за участие на адвоката при извършване на
процесуално следствени действия, доколкото обаче такива не са предприемани
спрямо ищеца. Същият изначално не е знаел какво ще се случи с образуваното
срещу него наказателно производство, поради което напълно оправдано е упражнил
конституционно признатото си право на защита, ползвайки квалифицирана
адвокатска помощ. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
поради което не са налице основанията, предвидени в Тълкувателно решение
№ 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК. При
това положение съдът намира, че въпросната сума следва да се присъди в полза на
ищеца, като искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в
пълния претендиран размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, чието
заплащане следва да се възложи в тежест на ответната Прокуратура. По
аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца са дължими направените разноски за
държавна такса в размер на 10 лв. Що се отнася до адвокатското възнаграждение,
претендирано в размер от 600 лв., съобразно уважения размер на исковете, дължимото
възнаграждение възлиза на сумата от 400 лв.
Претендираните от ответната
страна разноски следва да си останат в тяхна тежест, доколкото не са ангажирани
доказателства в тази насока. Наред с това в чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е
предвидено, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. В случая ответната страна не е представлявана нито от адвокат, нито от
юрисконсулт, поради което подобно възнаграждение не се дължи.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „***” № *, да заплати на П.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
воденото срещу него наказателно производство по ДП № 418/19 г. по описа на РУ -
Елхово, пр. пр. № 1693/18 г. на РП - Елхово, приключило с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 21.02.2019 г., влязло в законна сила
на 18.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на
постановлението в сила до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500 лева
до пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „***” № *, да заплати на П.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно
воденото срещу него наказателно производство по ДП № 418/19 г. по описа на РУ -
Елхово, пр. пр. № 1693/18 г. на РП - Елхово, приключило с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 21.02.2019 г., влязло в законна сила
на 18.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на
постановлението в сила до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „***” № *, да заплати на П.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените
по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева за държавна такса и 400 /четиристотин/
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/