РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1785
гр. Пловдив, 18
октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕКТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл.
съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 1914 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по две касационни жалби:
2.1. От Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст.
юрисконсулт Ч., против Решение № 990 от 31.05.2022 г. на Административен съд –
Пловдив, ХХVІІІ г., постановено по адм. д. № 403 по описа на съда за 2022 г., в
частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на Р.А.В. сумата в
размер на 13240 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени му в периода от 08.08.2015 г. до 10.11.2020 г., за престоите му в
Затвора Пазарджик и Затвора Пловдив, както и законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска. Иска се решението на Административен
съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част, респективно да се
постанови ново решение, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца или да се
отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъден ада плати обезщетение за
сумата над 500 лв. до присъдения размер от 13240 лева. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се най-общо в тази насока, че
при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличие на
причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са
причинени неимуществени вреди. Сочи се, че административният съд неправилно е
присъдил обезщетение за периода от 08.08.2015 г. до 18.11.2015 г. за престоя му
в Ареста Пловдив, тъй като в исковата молба е посочено, че В. ***.08.2015 г. и
е преместен в Затвора Пазарджик след 11 месеца, т.е. не се съдържа искане в
тази насока, поради което и не са ангажирани доказателства от страна на администрацията.
Ответникът по тази касационна жалба – Р.А.В.,
не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на същата.
2.2. Втората
касационна жалба е предявена от Р.А.В., чрез адв. С., с адрес ***, против
Решение № 990 от 31.05.2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено
по адм. д. № 403 по описа на съда за 2022 г., в частта, отхвърляща претенцията до пълния й
размер от 100 000 лева.
Иска се решението
на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се
присъди цялото претендирано обезщетение.
Ответникът по тази касационна жалба – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на
правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., счита касационната жалба на Р.В. за
неоснователна, тъй като същият „… не ангажира нови доказателства …, които биха
променили обективната истина“.
3.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че касационните жалбите са неоснователни.
ІІ. За
допустимостта:
4. Касационните жалби са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите:
5. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Р.А.В., изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират
обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за
нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес, притеснения
и психологичен дискомфорт, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периодите от 08.08.2015 г. до 20.07.2016 г. в Затвора - Пловдив, от
20.07.2016 г. до 04.11.2019 г. в Затвора - Пазарджик и от 04.11.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в Затвора - Пловдив, изразяващи
се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоши хигиенни
условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, мухъл); липса на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите; неотопляеми
помещения, неклиматизирани и непроветрени, с липса на достатъчна осветеност; нарушение
на определения режим за личен престой на открито, с което се презюмира
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
С
оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Р.А.В., сумата от 13
240.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 08.08.2015 г. до 10.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 10.11.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 100 000
лева, като неоснователна.
За да постанови този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затворите Пловдив и Пазарджик), съдът е допуснал свидетелски показания на свидетелите Т.Д.Т., Х.М.К.и М.А. А..
Въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни
доказателствени средства), съдът е установил, следното от фактическа и правна страна:
През
процесния период от 08.08.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба
помещенията, които е обитавал Р.В. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ и МНО „Задържане под стража“, са разполагали със студена
течаща вода, със санитарен възел, като редовно е била подсигурявана и топла
вода по график. Същите са разполагали с възможност за проветрение, осигурен е и
пряк достъп на дневна светлина. Не е налице обективно проявление на посочените
в исковата молба нарушения от страна на администрацията и за ищеца не е налице
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, поради което
исканията на ищеца в тази им част се явяват недоказани и неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По
отношение на останалите изложени в исковата молба обстоятелства е установено,
че за периодът на пребиваване в Арест гр. Пловдив от 08.08.2015 г. до
18.11.2015 г., общо в размер на 103 дни липсва опровергаване на изложените
обстоятелства от страна на ответника, поради което на основание чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС те се приети за
доказани. По отношение на престоя на Р.В. *** за времето от 18.11.2015 г. до 26.07.2016
г. от 363 дни е установено, че той е обитавал пренаселени помещения, в които за
всеки от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., което
е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. За неопровергани
са приети и твърденията на ищеца, подкрепени и от изложените обстоятелства със
събраните свидетелски показания, че тези помещения са с лоши битови и хигиенни
условия, независещи от лишените от свобода, настанени там. Съдът е приел за
доказано и наличието на дървеници и хлебарки, както и мишки в този период,
независимо от това, че са били предприемани действия за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация. В този смисъл основателни според съда са и
изложените от ищеца обстоятелства за престоя му в Затвора - Пазарджик за
периода от 26.07.2016 г. до 09.01.2019 г., общо в размер на 897 дни. Констатирано
е, че за същите, от страна на ответника не се представени доказателства, с
които да опровергае изложеното в исковата молба, поради което на основание чл.
284, ал. 4 ЗИНЗС е прието настъпването на твърдените неимуществени вреди.
По
отношение на периода на престоя на ищеца в Затвора - Пазарджик от 10.01.2019 г.
до 04.11.2019 г., общо от 267 дни, е установено от представените писмени
доказателства /справка рег. № 1527/15.03.2022 г. на Началника на Затвора/, че
през този период липсва действия/бездействия на администрацията, довели до
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Ето защо относно посочените в исковата молба
обстоятелства, за които се твърди, че уронват човешкото достойнство, пораждат
чувство на страх, незащитеност и малоценност в ищеца през посочения период, е
прието, че същите са недоказани.
По
отношение престоя на ищецът в Затвора - Пловдив за периода 04.11.2019 г. до
10.11.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ са установени факти,
свързани с нарушение на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, дължащи се на действия на
затворническата администрация по настаняване на повече лица в спалните
помещения, обитавани от ищеца, което е довело до пренаселеност и неосигуряване
на минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек. - нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, за общо 292 дни, за които на ищеца се дължи обезщетение.
Относно
обстоятелства, свързани с недобрата осветеност на помещенията и тяхната
неотопляемост, наличие на вредители и гризачи, нарушаване на режима, липса на
престой на открито, липса на санитарен възел и постоянен достъп до течаща
студена и топла вода, мухъл, липса на свеж въздух, е прието, че същите съгласно
представените писмени доказателства от страна на ответника, са оборени. Според
съда липсват и твърдените нарушения на хранителния режим на лишените от
свобода. В този смисъл, е обоснован извод, че ищецът не е претърпял в пълнота
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния. Наведените от него основания за нарушения
на затворническата администрация са приети за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, съдът е отчел така изясненото кумулативно
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода и задържането под стража, продължителността на нарушенията
/общо 1655 дни/, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на спора. За така установените нарушения на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС за период общо от 1655 дни е прието, че на ищеца се дължи обезщетение за
претърпените от негова страна неимуществени вреди. Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди е съобразен с характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. При това положение, съдът е приел,
че следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 13240
/тринадесет хиляди двеста и четиридесет/ лева, като в останалата част за сумата
до 100000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (13240 лв.), е уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2020
г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ІV. За
правото:
6. Решението е частично неправилно.
В тази връзка следва да се констатира,
че ищецът не e претендирал
вреди от престоя си в Арест – Пловдив, а единствено от престоя си в Затвора
Пловдив считано от 08.08.2015 г., съответно единадесет месеца по-късно и от
престоя си в Затвора - Пазарджик. От наличните по делото доказателства се
установява обаче, че В. не е пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 08.08.2015
г., началната датата на първия исков период, до 18.11.2015 г. (103 дни). Същият
е постъпил в Затвора Пловдив едва на 18.11.2015 г.
Само това е достатъчно да се приеме,
че исковата претенция досежно престоя на В. *** е частично неоснователна за посочения
период от 08.08.2015 г. до 18.11.2015 г.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е следвало да бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периодите след 18.11.2015
г. така, както са предявени исковете, доколкото в настоящото исково
производство ищецът е този, който определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се
посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания –
различни от посочените в исковата молба.
7. В останалата част решението е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в
касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд
е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е
приел за доказани твърдените в исковата молба факти.
Първоинстанционният съд след като е
направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за
основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в
които В. е изтърпявал наложеното му
наказание и за наличие на паразити в килиите през процесния период, което обосновано
е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Позовавайки се на
събраните в хода на делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, съдът правилно е приел за недоказани и неоснователни останалите
оплаквания на В. за лоши битови и хигиенни условия. Приемайки, че кумулативно
са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само
една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното
въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд
е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е
частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е
определил обезщетение в размер от по 8 лв. на ден.
8. Изложеното по-горе налага съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено
частично за сумата над 12416 лв. (1655 дни – 103 дни = 1552
дни х 8 лв.) до
присъдения от първоинстанционния съд размер от 13240 лв. (1655 дни х 8 лв.), а исковата претенция, в частта за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора Пловдив в периода от 08.08.2015 г. до
18.11.2015 г. за сумата над 12416 лв. до присъдения размер от 13240 лв. да бъде
отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на
първоинстанционния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила. Това има
за последица частична основателност на касационната жалба на ГДИН.
Мотивиран от
изложеното, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ
касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 990 от 31.05.2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ
с., постановено по адм. дело № 403
по описа за 2022
г. на същия съд, в частта, с която Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София е осъдена да заплати
на Р.А.В., ЕГН **********, сумата над 12416 лв. до присъдения размер от 13240 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест - Пловдив през
периода от 08.08.2015 г. при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане
под стража“, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.А.В.,
ЕГН **********срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, иск с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, вр. с
чл. 3 от ЗИНЗС, в частта за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора Пловдив в периода от 08.08.2015 г. до
18.11.2015 г. за сумата над 12416 лв. до присъдения размер от 13240 лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 990
от 31.05.2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по
адм. дело № 403 по описа за 2022 г. на същия съд, в останалата му обжалвана част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.