Определение по дело №56/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 94/21.10.2009 г., постановена по НОХД № 535/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Е. Р. Х. от с.Г., О.Ч., обл.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2009 г. в с.Г., обл.К., отнел чужди движими вещи – 1бр. брой електрически бойлер марка „Felix bathi”, модел „FL 011” на стойност 58.90лв., 1 бр. душ слушалка на стойност 6.25 лв., 12 метра мостов проводник 2х4 на стойност 17.76 лв., 1 брой превключвател марка „Nante”, модел „DZ 47-63”, на стойност 6.00 лева и 1 бр. самоделна млекобъркалка на стойност 27.63 лева, всичко на обща стойност 116.54 лева, от владението на А.М.Б. от с.Г., О.Ч., обл.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗПС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален “строг” режим. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-К., направените по делото разноски в размер на 90 лева.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Е. Х., с която иска присъдата да бъде проверена от ОС – К.. Твръди, че ще представи нови доказателства за невинността си, но не сочи такива.

В съдебно заседание, редовно призован, подсъдимият не се явява и не изпраща представител.

Представителят на О. П. - К. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и тъй като не са събрани доказателства, които да са повод за изменяването или отменяването й. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с постъпилата въззивна жалба, констатира, че същата е неоснователна.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка, а именно:

На неустановена дата през месец март 2009 г. подсъдимият Е. Х. отишъл до къщата на Я.М.Б в селото, където живеел – с.Г., О.Ч., обл.К., като знаел, че същият е починал, и че за къщата се грижел братът на собственика – св.А.Б. Стъклата на прозорците на къщата били поставени посредством малки пирончета, като по същия начин пред тях била закрепена и телена мрежа. Подсъдимият Х. повдигнал от долната страна телената мрежа на един от прозорците, след което свалил стъклото, като извадил пирончетата от рамката. През получилия се отвор влязъл в къщата и отвътре взел самоделна млекобъркалка с електромотор и малък бързонагряващ електрически бойлер, на който били монтирани душ-слушалка с маркуч с дължина 3 метра и 12 метра двужилен мостов електрически проводник с превключвател и щепсел. Изнесъл вещите и ги прибрал в дома си.

През същият месец март, свидетелят А.Б. забелязъл повдигнатата мрежа и сваленото стъкло от прозореца на къщата, при което предположил, че вътре някой е влизал. Свидетелят се обадил в полицията и влязъл в къщата едва, когато дошли полицейските служители. Първоначално не успял да се ориентира дали нещо липсва, но след два дни се сетил, че ги няма млекобъркалката и бързонагряващ бойлер, на който имало уред като бушон и душ-слушалка.

Отново през същия месец св.М.М. от с.Г. търсел да закупи млекобъркалка, като проверил дали се предлага такава на пазара в Г.К., но не намерил и съобщил това на негови съселяни. При случайна среща между св.М. и подс.Х., последният му казал, че има за продаване млекобъркалка. Няколко дни по-късно подсъдимият отишъл до дома на св.М. и в бял полиетиленов чувал му занесъл открадната преди това млекобъркалка, като му казал, че я продава за 25 лева. Свидетелят се съгласил, взел вещта и му заплатил сумата от 20 лева, като му казал, че по-късно ще му заплати още 5 лева.

Една вечер, приблизително по същото време, св.С.Х. от същото село Г. бил посетен в дома си от подс.Е. Х., който му казал, че му трябвали пари, поради което му предложил да закупи за сумата от 50.00 лева бързонагряващ електрически бойлер със захранващ електрически кабел и подвижен душ, които вещи носел в чувал, което предложение свидетелят приел.

Няколко дни след това св.А.Б. чул в селото да се говори, че подсъдимият Х. продал вещи – млекобъркалка на св.М.М. и бойлер на св.С. Х., каквито вещи бил установил, че липсвали от дома на брат му. Той отишъл до дома на св.М., където разговарял със съпругата му и поискал да види какво са купили. Показали му млекобъркалката, която св.Б. разпознал, че е същата отнета от дома на брат му, като му било обяснено, че са я закупили от подс.Е. Х. за сумата от 25.00 лева. Същият ден св.Б. отишъл и до дома на св.С. Х., когото също попитал дали скоро е закупувал нещо и може ли да го види. Св.Х. му показал бойлера, като му казал, че го е закупил от подсъдимия за сумата от 50.00 лева. Св.Б. отново разпознал бойлера като вещ от дома на починалия му брат и съобщил в полицията, че е открил откраднатите вещи. След като минало известно време и не бил потърсен във връзка с извършената кражба, св.Б. подал на 28.04.2009 г. писмена жалба.

В хода на разследването с Протоколи за доброволно предаване, съответно от 07 и 08.05.2009 г., свидетелите М. М. и С. Х. предали закупените от подс.Х. вещи.

При извършено на досъдебното производство процесуално-следствено действие – разпознаване на предмети, св.А.Б. разпознал вещите като отнети от дома на брат му, като свидетелят подробно описал и белезите, по които ги е разпознал.

От заключението на вещото лице Вълчо Димитров, прието като доказателство по делото, се установява, че стойността на отнетите вещи е както следва: 1бр. брой електрически бойлер марка „Felix bathi”, модел „FL 011” - 58.90лв., 1 бр. душ слушалка - 6.25 лв., 12 метра мостов проводник 2х4 - 17.76 лв., 1 брой превключвател марка „Nante”, модел „DZ 47-63” е на стойност 6.00 лева и самоделната млекобъркалка е на стойност 27.63 лева, или всичко възлиза на обща стойност 116.54 лева.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че именно подсъдимият е извършил инкриминираната кражба на вещи и достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са еднопосочни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Така последователни, логични и непротиворечиви са показанията на свидетелите С.Х., М.М. А.Б., поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на тези свидетели напълно кореспондират на приобщените по делото писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване на предмети, както и заключението по изготвената съдебна стоково-оценителна експертиза. Извършеният от районния съд подробен анализ на събраните доказателства се споделя напълно от настоящия седебен състав. В тази връзка правилно е прието, че обясненията на подс.Е. Х., с които отрича извършването на кражбата, като твърди, че продадените от него вещи си били негови, са изолирани и се опровергават от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Обясненията на Е. Х. не се потвърждават и от допуснатата от първоинстанционния съд свидетелка Д.К. – майка на подсъдимия, поради което съдът не им дава вяра и ги възприема като неговата защитна теза целяща оневиняването му.

Налице са квалифициращи обстоятелства, които определят кражбата, за която е признат за виновен подс.Х. като съставомерна по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, а именно: инкриминираното деяние е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, видно от свидетелството му за съдимост, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. Междувпрочем, изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят, предвид и липсата на спор относно това обстоятелство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в поведението на дееца – отнемане на чужди движими вещи, без съгласие на собственика им и установяване на своя трайна фактическа власт с намерение да ги свои.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението е доказано по бесъмнен начин, съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, поради което е признал подсъдимият за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са също така отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като съдът е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което на подс.Е. Х. е наложено наказание под минимално предвиденото в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане - предходните осъждания на подсъдмия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗПС, наказанието следва да се изтърпи в затвор при първоначалния строг режим, както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Х. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 94/21.10.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 535 по описа за 2009 г. на същия съд.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 94/21.10.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 535 по описа за 2009 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.