№ 4
гр. К., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20215100900067 по описа за 2021 година
Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.286,
ал.1 от ТЗ, по своят характер е търговски и като такъв подлежи на
разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски
спорове- гл. тридесет и втора от ГПК.
Делото е образувано по искова молба вх. № 210084/08.01.2021г., подадена
от Х. М. ДЖ. от с.К., общ.М., обл.К., чрез пълномощника адв. Ф.С., с която
срещу ЗАД „О.”, гр. С., са предявени обективно съединени искове по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, с
цена в размер на 70 000 лв.
Ищецът твърди, че е зет на Х.Б. Д., починала вследствие на настъпилото на
08.11.2016г. пътно - транспортно произшествие в гр.М., причинено от А.. Д.
Д. при управление на МПС - товарен автомобил „М.“ с рег.№ *, на заден ход.
Сочи се в исковата молба, че по случая било образувано досъдебно
производство № 114/2016г. по описа на РУ на МВР гр.М., както и НОХД №
58/2017г. по описа на Окръжен съд - К., приключило с влязла на 05.05.2017г.
в сила присъда. Водачът А.. Д. Д. бил признат за виновен в това, че на
08.11.2016г. в гр.М., при управление на моторно превозно средство,
нарушавайки правилата за движение, подробно описани в исковата молба, по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Б. Д. от с.К., общ.М., обл.К., поради
което бил осъден на наказание „лишаване от свобода “ за срок от 1 /една/
година и 4 /четири/месеца, отложено за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. Ищецът твърди, че смъртта на тъща му била
трагична загуба за него. В нейно лице загубил човека, на когото се
възхищавал и уважавал изключително много. Тя била влиятелна жена,
всяваща респект у всеки. Приемал я като родна майка, а тя него като неин
син, обръщала се към него с обръщението „сине“. Преди да се оженят със
1
съпругата му през 1979г., родителите й предложили да живеят при тях в с. К.,
тъй като той бил от многодетно семейство и нямал възможност да осигури
дом за своето семейство. Приел с радост предложението им и в знак на
благодарност и уважение към тях, при сключване на брака им, приел тяхната
фамилия Д.. Работели всички заедно, помагали си, били задружни и се
разбирали отлично. Х. била водещата им сила, двигателят на фамилията.
Ищецът я ценял много, защото тя се държала с него като със син. Тъй пък се
доверявал на мнението и съветите й. В продължение на 36 години - от 1979г.
до 2015г., когато починала съпругата му, живеели в с.К.. След смъртта на
съпругата му ищецът и тъща му останали на село сами. Ищецът продължавал
да пътува всеки ден за работа до гр.М., където имали апартамент, в който
понякога оставал да нощува. Когато не се прибирал на село, се притеснявал за
тъща си, защото била възрастна. Тя имала още две дъщери, които също
живеели в М., но те нямали възможност да ходят при нея на село всеки ден.
Тогава й предложил да отиде да живее при него в М., за да са заедно. В
началото Х. не искала да оставя къщата на село, но после приела
предложението му. До трагичния инцидент живеели заедно, грижели се един
за друг. Още страдал за съпругата си, когато една година по - късно загубил и
Х.. Твърди, че загубата й му причинила много мъка, понеже я чувствал и
обичал като родна майка и знаел, че и тя го обичала като роден син. Ищецът
твърди, че съгласно Кодекса за застраховане се явява увредено лице и че
съществува причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на загубата на тъща му
- Х.Б. Д.. Във връзка с инцидента на 28.09.2018г. депозирал застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗАД
„О.” АД гр.С., въз основа на която в ответното дружество била образувана
щета № 0411-660-0003-2017г. С писмо изх. № ЦУ 99-5035/04.10.18г.
ответното дружество го уведомило, че отказва изплащане на обезщетение по
предявената от него претенция, до представяне на документи, доказващи
особено близка връзка с починалата и действително претърпени от смъртта й
вреди. Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тъща
му Х.Б. Д., настъпила на 08.11.2016г. вследствие на ПТП, в размер на
70 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване на застрахователя от делинквента – 10.11.2016г., до
окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски. В съдебно
заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение.
Ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище по
подсъдността и по редовността на исковата молба. Оспорва активната
материална легитимация на ищеца и изразява становище по
неоснователността на претенцията с подробно изложени мотиви. В частта
относно допустимостта, подсъдността, редовността на исковата молба и
активната материална легитимация на ищеца съдът се е произнесъл с
определението си по насрочване на делото. В останалата част на отговора,
същият касае основателността на предявения иск за неимуществени вреди
2
като се релевира съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че
пострадалата Х. Д. е създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до настъпването
на процесното събитие. Исковете се оспорват и по размер като се излагат
подробни съображения. Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихва
и началния момент, от който се претендира лихвата. Претендира разноски.
С доклада си по делото съдът е приел за безспорни датата, на която е
настъпило процесното ПТП; воденото НОХД № 58/2017 г. по описа на
Окръжен съд – К., както и по постановената по него и влязла в сила присъда;
че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество и че плащане
по образуваната преписка не е настъпило. Не се спори и че към момента на
настъпване на ПТП е бил налице валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно
управляваното МПС, сключен с ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 05.05.2017 г. присъда по НОХД № 58/2017 г., по описа на
КОС А.. Д. Д. е признат за виновен за това, че на 08.11.2016 год. в гр.М., на
ул. „С.”, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
„М.” с рег. № *, собственост на „В.“ ЕООД - гр.К., нарушил правилата за
движение: по чл.40 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на превозно средство
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад него е свободен и
че няма опасност или затруднения за останалите участници в движението; и
по чл.40 ал.2 от ЗДвП, задължаващ водача по време на движението назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да сигнализира за опасности, и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Б. Д. от с.К., общ.М., обл.К., с ЕГН
**********, поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в”, във вр. с чл.342
ал.1, във вр. с чл. 58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца,
изпълнението на което е отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за срок
от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№8 от
06.12.2016г., издадено от община М. се установява, че след смъртта си Х.Б. Д.
е оставила свои наследници, между които не е ищецът Х. М. ДЖ.. Установява
се от удостоверение за наследници изх.№3 от 23.08.2018г., издадено от
община М., че дъщерята на Х. Д. – С.М. Д., е починала на 18.08.2015г. и е
оставила за свои наследници ищецът Х. М. ДЖ., дъщеря – С.Х.Х. и син – Х.
Х.Д..
От представената по делото справка от Г. /л.36/ се установява, че МПС с
ДКН * е било застраховано по риска "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица BG/23/116000013963, издадена от ответното
застрахователно дружество, с начална дата на покритие 02.01.2016 г., и
крайна дата на покритие - 01.01.2017 г.
3
Установява се и твърдението на ищеца, че е отправил покана до ответника
за изплащане на обезщетение, както и че такова е било отказано.
За установяване на близките отношения и твърдените болки и страдания по
делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите К.Ш. - дъщеря на починалата и М.Е. – съсед на починалата.
От показанията на първата се установява, че ищецът и починалата живеели
заедно като майка и син, заедно работили тютюн, гледали животни; ищецът
много уважавал властната си тъща, не й се противопоставял за нищо, купувал
й подаръци за празника Б.. До 2015г. ищецът и съпругата му живеели на село,
тъй като Х. не ги пускала да живеят в града. През 2015г. починала сестрата на
свидетелката /съпруга на ищеца и дъщеря на починалата от процесното ПТП/
и ищецът се принудил да работи в М., като взел със себе си и Х.. Тя много се
радвала и до последния ден си пиели кафето заедно. Смъртта на Х. се
отразила много зле на Х.. Той плачел. Организирал погребението, а след това
не излизал навън – ходел само на работа. Изпълнил последната заръка на Х.
да направи гробовете на нейните родители; погрижил се и за нейния гроб.
Свидетелката твърди, че отношението на майка й и баща й към Х. било по-
различно. На въпроси на процесуалния представител на ответника
свидетелката уточнява, че след смъртта на сестра й майка й се преместила в
М. след 1 или 2 седмици, тъй като се страхувала да живее сама. Тогава зетят
/има предвид ищецът Х./ работел в К., но оставил работата си там, за да живее
с тъща си. По времето, когато ищецът работел във вътрешността на страната
и отсъствал, сестра й се грижела за майка им, а след смъртта на сестра й,
свидетелката и другата й сестра се грижели за майка им. Х. работел по
строителството в селата от околността. Твърди, че майка й отишла да живее с
Х., за да не го оставя сам.
От показанията на св. Е. се установява, че починалата от процесното ПТП
Х. му била съседка в с.К.. Х. и Х. се уважавали като майка и син, отношенията
им били много добри. След като починала жена му, Х. започнал да работи в
строителството. До смъртта на Х. двамата живеели в с.К.. Х. приел смъртта й
много тежко, бил много притеснен.
По искане на ответното дружество е изискан и приобщен като
доказателство по делото протокол от проведено на 08.05.2018г. по гр.д. №
9399/2017г. по описа на СГС открито съдебно заседание. В същото като
свидетел е разпитан А.Н.Ш. – внук на Х. /син на дъщеря й К./. В показанията
си свидетелят посочва, че баба му била на 80 години, в добро здравословно
състояние; живеела сама на село, което било на 20 км от града, тъй като тя
така предпочитала /л.116/. Свидетелят и майка му отивали да наглеждат
бабата, а и тя отивала при тях, както и при леля му в М.. В деня на ПТП-то
баба му била на преглед при лекар с леля му.
При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
4
застрахования по задължителната застраховка "гражданска отговорност"
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият й състав включва настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
08.11.2016 г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. Постановената от наказателния съд присъда е
задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. Не е налице спор
и относно настъпилата в причинна връзка със застрахователното събитие
смърт на пострадалото лице.
Кръгът на правоимащите да получат застрахователно обезщетение лица,
при смърт на техен близък, е регламентиран по императивен начин в чл. 493а,
ал. 3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Така, посочва се в ТР, че „е справедливо
и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките“.
Поради това, в настоящия казус в тежест на ищеца беше възложено да
докаже, че между него и починалата му тъща е била изградена особено близка
и трайна житейска връзка, и че в резултат на нейната смърт е претърпял
моралните болки и страдания, подробно описани в ИМ.
Съдът намира обаче, че ищецът не доказа по безспорен начин тази
привързаност да е надхвърлила обичайните рамки на взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, присъщи за зет и тъща.
Така, от показанията на свидетелката К.Ш. се установява, че от 2006-2007г.
ищецът Х. започнал да работи в К., където е оставал да нощува; след смъртта
5
на сестра й /и негова жена/ се преместил в М. да работи и да може да живее с
Х., за да не е сама в града. Също така тази свидетелка установява, че тя и
третата й сестра полагали грижите по чистенето и готвенето там, където
живеела майка им Х., а това са основните грижи, които се твърди в исковата
молба, че е полагал ищецът.
От показанията на свидетеля М.Е. пък безспорно се установява, че
починалата Х. е живяла до смъртта си на село – което опровергава
твърденията на ищеца, че двамата заживели в жилището на ищеца в М..
Впрочем, това, че до смъртта си Х. е живеела сама на село, се подкрепя и от
показанията на А.Ш. – внук на същата, дадени в качеството му на свидетел по
гр. д. № 9399/2017г. по описа на СГС, по което ищец е била свидетелката в
настоящото производство и майка на А.Ш. - К.Ш. /дъщеря на починалата/.
Както беше казано по-горе, в тези си показания А.Ш. твърди, че баба му до
смъртта си е живяла сама в село К. и че той, майка му и леля му са хората,
които са я посещавали и са се грижили за нея.
От друга страна свидетелските показания не установяват понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи тези, които би изпитал един добър
и уважителен зет – силна и непреодолима скръб от загубата на тъща му.
Сведенията, че ищецът е изживял много тежко загубата на своята тъща, не
могат да обусловят извод, че той е понесъл морални болки и страдания, по -
интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Липсват
данни за претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност,
развитие на психиатрично заболяване или актуална депресивна
симптоматика.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от
обсъждане на останалите предпоставки от фактическия състав на
отговорността на застрахователя, както и релевираното от него възражение за
съпричиняване.
По изложените съображения предявените обективно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски,
съобразно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК, в размер на 3 476
лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице (320 лева) и адвокатски
хонорар с вкл. ДДС (3 156 лева), редуциран по възражение на ищеца до
предвидения в Наредба 1/09.07.2004 г. минимален размер (2 630 лева),
увеличен с начислен 20% ДДС на основание пар. 2а от ДР на наредбата, с
оглед представените доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС
/л.131/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. М. ДЖ. от с.К., общ.М., обл.К., с ЕГН
**********, срещу ЗАД „О.”, гр. С., с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С. *, ул. "С. С. "*, ет.*, в условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 70 000 лева, представляващи
обезщетение за обезвреда на претърпените от Х. М. ДЖ. неимуществени
вреди от смъртта на тъща му Х.Б. Д., настъпила на 08.11.2016г. вследствие на
ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване на застрахователя от делинквента – 10.11.2016г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х. М. ДЖ. от с.К., общ.М., обл.К., с ЕГН **********, да заплати
на ЗАД „О.”, гр. С., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С. *, ул.
"С. С. "*, ет.*, сумата от 3 476 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
7