№ 127
гр. Враца, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20231420200103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Д. К., гр. ****, против НП
№007438/15.12.2022 г., издадено от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с
което на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като са
допуснати редица процесуални нарушения в хода на административно-
наказателното производство, както и се твърди, че е налице неяснота на
обвинението и недоказаност на извършителя на нарушението. При това и при
излагането на подробни съображения в подкрепа на всяко от възраженията
срещу НП, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител адв. А. – АК ****.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Маринова, която оспорва
жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и формулира
искане за потвърждаване на атакуваното НП.
1
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 30.06.2022 г., около 14:15 часа, на жалбоподателя била извършена
проверка от **** Д.а – инспектор в сектор Контрол и правоприлагане – ****.
При извършенаа проверка се установило, че на 18.06.2022 г., около 14:01 часа,
ППС с рег. №**** - влекач, марка МАН ТГХ с обща техническа допустима
маса над 19 500 тона, е засечено на път I-1, км.8+849 от Обход Враца, като за
ППС-то не е заплатена дължимата пътна такса съласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП. С
оглед на това на жалбоподателя бил съставен АУАН №007438/18.06.2022 г., с
който е обвинен в извършването на 18.06.2022 г. в 14:01 часа, на обходен път
Враца, път I-1, отсечка км.8+130 на нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. АУАН
е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като
същият не е вписал възражения.
На 15.12.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1800 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като
намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено
деянието, възприето като нарушение, когат и къде е установено, както и при
какви обстоятелстав е съставен АУАН. Доколкото, обаче същата не съдържа
съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти,
излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния
акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се
разгледа по същество.
2
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, както и отговаря на реквизитните изисквания.
Установи обаче, че по делото не се доказва, че на 18.06.2022 г. именно
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на
30.06.2022 г., когато е извършена проверка, жалбоподателят е бил водач на
превозното средство. Но на 18.06.2022 г., когато нарушението е отчетено с
електронна система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство
не е извършена. И при това условие за съда остава недоказано твърдението на
наказващия орган, че именно жалбоподателя е нарушител. Несериозно е
твърдението на въззиваемата страна, че при съставянето на АУАН
жалбоподателя не е възразил и не е заявил, че не той е бил водача на ППС на
18.06.2022 г., при което следва да се приеме, че той е нарушителят.
Възражението срещу АУАН към момента на предявяването му, а и във всеки
последващ момент, е право, а не задължение на санкционираното лице, и
неупражняването на това право не може да се тълкува като признаване на
авторството на нарушението, съответно не освобождава наказващия орган от
задължението да докаже с необходимата категоричност, че нарушението, за
което е издадено НП, е извършено именно от санкционираното лице.
Останалите наведени в жалбата доводи не се възприемат като
основателни и обуславящи отмяната на санкцинния акт. Но предвид
изложеното по-горе, приемайки, че не е доказано авторството на
нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се
отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН,
МРРБ, Агенция пътна инфраструктура, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 480 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение, какъвто е минималния размер за адвокатско
възнаграждение съгласно чл.8, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата сума
3
до пълния претендиран размер от 600 лв. следва да се остави без уважение
поради прекомерност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №007438/15.12.2022 г., издадено
от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с което за нарушение по чл.179,
ал.3а, вр. чл139, ал.7 ЗДвП, на К. Д. К., гр. ****, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН:**********, сумата от 480.00 /четиристотин
осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата
част до пълния претендиран размер от 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4