№ 21020
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110132639 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„автокаско“ за т.а. Пежо с рег.№ ***, заплатил в полза на застрахованото при него лице
сумата от 1022,82 лв обезщетение за имуществени вреди – за ремонт, от ПТП, настъпило на
13.1.2023г., по вина на водач на л.а. БМВ с рег.№ ***, застрахован по гражданска
отговорност при ответника, който предприел несъобразена с останалите участници в
движението маневра „изпреварване“ при което, за да избегне челен удар, е предизвикал
ПТП и е ударил намиращия се пред него, движещ се в същата посока л.а. Пежо. Твърди, че е
отправил до ответника извънсъдебна покана, за заплащане на сумата 1047,82 лева –
платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни разходи, като платена била сумата от
719,71 лева. Предявява осъдителен иск за останалата неплатена сума от 328,11 лева –
разлика между претендираната сума 1047,82 лева, и платената от ответника 719,71 лева.
Ответникът ***, в срока за отговор, сочи, че определеното обезщетение е изчислено
по средни пазарни цени, на база извършени огледи и се сочи, че са отчетени наличие или
липса на причинна връзка между увредените детайли. В тази връзка, оспорва твърдението на
ищеца, че всички детайли са увредени вследствие на ПТП, твърди, че от доказателствата не
може да се установи механизъм и причинна връзка – конкретно за предна лява врата и ляв
праг на т.а. Пежо. Счита, че обезщетението следва да се определи по реда на Наредба №
49/2014г. оспорва се претенцията и по размер, като сочи, че същите следва да се определят
по експертна оценка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
1
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка автокаско за т.а.
Пежо към датата на ПТП; плащането на сумата от 1022,82 лева от страна на ищеца, в полза
на сервиз, посочен от ищеца като доверен, за ремонт на л.а., на 24.1.2023г.; че към датата на
ПТП, л.а. БМВ е застрахован по риск „ГО“, по застраховка, сключена с ответника; че въз
основа покана, получена при ответника на 5.4.2023г. за заплащане на сумата 1047,82 лева, на
4.5.2023г., ответникът е заплатил сумата 719,71 лева.
Относно механизма на ПТП е проведен разпит по делегация на двамата водачи – Л.
М. П., който е управлявал застрахования при ищеца т.а. „Пежо Партнер“, и К. А. О., който е
управлявал застрахования при ответника л.а „БМВ 330“.
Свидетелят П. посочва, че на 13.01.2023 г. е управлявал т.а. „Пежо Партнер“ с рег. №
СА1970 с посока от Вълчи дол към Суворово, а зад него в същата посока се движил л.а.
„БМВ“. Твърди, че в насрещното движение от с. Щипско се появило такси без включени
светлини, като в същия момент лекият автомобил „БМВ“ предприемал изпреварване и
забелязал със закъснение несрещно движещото се такси, в резултат на което, за да избегне
челен сблъсък, опитал да се прибере зад управлявания от ищеца автомобил и реализирал
ПТП с последния. Изяснява, че вследствие от произшествието на т.а. „Пежо Партнер“ били
причинени вреди по задната броня, имало спукана гума и огъната джанта, както и охлузване
около шофьорската врата. Посочва, че се е движил с около 50 км/ч, а водачът на л.а. „БМВ“
с около 60 км/ч. Заявява, че е попълнил двустранния констативен протокол и положил
подписа си за водач „Б“.
Свидетелят О. посочва, че на 13.01.2023 г., след 17:00 ч., е управлявал л.а. „БМВ 330“
с рег. № В6193 с посока от Вълчи дол към Суворово, като в района на с. Щипско предприел
изпреварване на движещия се пред него т.а. „Пежо Партнер“. Твърди, че се стъмвало и в
последния момент забелязал насрещно движещ се автомобил без включени светлини, в
резултат на което намалил рязко и опитал да се прибере отново надясно, за да избегне челен
сблъсък, като реализирал ПТП с т.а. „Пежо Партнер“. Изяснява, че вследствие от
произшествието на автомобила му били причинени вреди по предна броня, преден десен
калник, предна дясна врата и по ходовата част. Посочва, че се е движил с около 55-60 км/ч, а
т.а. „Пежо Партнер“ с около 45-50 км/ч. Заявява, че е положил подписа си за водач „А“ в
двустранния констативен протокол.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и
кореспондиращи с представените писмени доказателствени средства.
Вещото лице по допуснатата и приета от СРС съдебно – автотехническа експертиза
дава заключение за следния механизъм на ПТП: на 13.01.2023 г., около 17:30 ч. л.а. „БМВ
330“ с рег. № *** се движи в с. „Щипско“, обл. Варна, като водачът предприема маневра за
изпреварване и, за да избегне челен сблъсък с движещ се срещу него автомобил с изключени
светлини, предприема маневра за престрояване вдясно, при която реализира ПТП с
движещия се вдясно товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***. Според експертизата
щетите по застрахования при ищеца автомобил, включително тези по предна лява врата и
ляв праг са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице изяснява, че стойността,
необходима за възстановяване на т.а. „Пежо Партнер“ по средни пазарни цени към датата на
2
ПТП, е 1157,77 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно, безпристрастно,
компетентно изготвено и кореспондиращо с писмените доказателства и показанията на
двамата свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно, отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички
посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на деликта /вреди, настъпили в
причинна връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е покрита от ответника по силата на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установява и са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка автокаско за т.а. Пежо към датата на ПТП; плащането на сумата от 1022,82 лева
от страна на ищеца, в полза на сервиз, посочен от ищеца като доверен, за ремонт на л.а., на
24.1.2023г.; че към датата на ПТП, л.а. БМВ е застрахован по риск „ГО“, по застраховка,
сключена с ответника; че въз основа покана, получена при ответника на 5.4.2023г. за
заплащане на сумата 1047,82 лева, на 4.5.2023г., ответникът е заплатил сумата 719,71 лева.
От разпита на допуснатите свидетели и от заключението на САТЕ се доказа
описаният по-горе механизъм на ПТП, като оспорванията на ответника са неоснователни.
Тук е моментът да се посочи, че с извънсъдебното плащане, ответникът признава, с
конклудентни действия, задължението си към ищцовото дружество, ето защо, оспорването,
направено в отговора на исковата молба, при условие, че не се твърди, че плащането е без
основание, следва да се остави без последствие.
Следва да се посочи, че от кредитираното е неоспорено от страните експертно
заключение се установи, че всички увреждания по т.а. Пежо, включително и тези по
предната лява врата и прага, са настъпили в причинна връзка с процесното произшествие.
Според чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване действително причинените
вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна застрахователна стойност“ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна
стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска
стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е
именно средната пазарна стойност. В настоящия случай, средната пазарна цена, посочена от
АТЕ, възлиза на сумата от 1157,77 лева. По аргумент от ал.3 на чл.400 КЗ, когато е налице
имуществено застраховане, целта на заплащане на застрахователно обезщетение, е
възстановяване на имуществото във вида, в който е било към датата на ПТП, все едно ПТП
не е станало. Видно от ремонтираните вреди, налице е частична увреда на имуществото.
Възстановителната стойност на щетата съставлява стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Легалната дефиниция
3
посочва, че при частична увреда, възстановителната стойност е действителната стойност,
следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от
същия вид и качество, към датата на ПТП. Предвид изложеното, възраженията на ответника
относно размера на настъпилите вреди са неоснователни. Следа да се посочи, че
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ.
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение №
115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на
обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012
г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В настоящия случай е налице възстановителна стойност на застрахованото
имущество, като платената от ищеца сума по фактура от 1022,82 лв. е под установената
средна пазарна цена на ремонта. Следователно, предвид сторените от ищеца ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., частичното плащане от ответника на сумата от 719,71 лв. и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се приеме, че искът за сумата
от 328,11 лв. е основателен.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца. Доказаните разноски са
в общ размер от 800 лева, от които 50 лева държавна такса, 50 лева депозит за свидетел, 300
лева за експертно заключение и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 328,11 лева, представляваща остатък от
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „автокаско“
за имуществени вреди на т.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ***, от ПТП, настъпило на 13.01.2023
г., край с. Щипско, по вина на водач на л.а. „БМВ 330“ с рег. № *** , гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника, заедно със законната лихва от
13.06.2023 г. до плащането и сторените по делото разноски от 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG60STSA93000004747160
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4