Определение по дело №124/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл.274,ал.1,.

Образувано е по въззивна частна жалба на В. А. С.,предявена чрез процесуалният му представител А. М..Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното определение № *** от 28.01.2011година,постановено по гр.д.№ */2011 година по описа на районен съд Г.,с което е постановено връщане на исковата молба исковата молба на В. А. С., подадена, чрез пълномощника му А.М., въз основа на която е образувано гр.д.№ */2011г. по описа на С. районен съд и е прекратено производството по делото.

Развито е оплакване за неправилност на атакуваното определение поради неговата незаконосъобразност.Излагат се съображения,че в изпълнение на разпореждането на районен съд за оставяне без движение исковата молба с писмена молба е направено уточнение, че се иска установяване на неистинност, в частност неавтентичност, поради неизписване на имената на А. С. К. лично от него на документа,като се поддържа,че е нарушено кумулативното изискване както имената, така и подписа да са изписани саморъчно от упълномощителя.Поддържа се също така,че в този смисъл са и твърденията в исковата молба, подкрепени от установените от Районна прокуратура факти,че пълномощните с удостоверените подписи и съдържание са предварително подготвени и представениот лицето В.

Ч..Твърди се още,че в обясненията на К. М. К. се сочи, че тя лично е изписала на пълномощното както своите, така и имената на съпруга си А. К., тъй като той бил болен, а и според твърденията на упълномощения В. Ч. имената на дядо му и баба му са изписани от баба му.Прави се и оплакване,че за да е налице валидно упълномощаване, упълномощителят трябва да изпише трите си имена собственоръчнои да потвърди подписа си пред нотариус или пред длъжностно лице по гражданско състояние - което понастоящем е кмета на село А.,като в конкретния случай, К. М.К. е изписала както своите имена, така и имената на съпруга си, А. С. К.,т.е безспорно доказателство, че съставените частни документи са неистински по отношение на лицетоА. С. К..

Оспорва се приетото от районен съд ,че предложените алтернативи за петитум са взаимно изключващи се,като се твърди,че съгласно цитираното Определение на ВКС по гр.д. 363/201 Ог., IV г.о., нотариалното удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл. 576 ГПК, но страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност, тя може да предяви иск последиците от тази нищожност за гражданските правоотношения между страните. Твърди се още и наличие на правен интерес от водене на делото,тъй като от една страна това е възможността да бъдат обявени за недействителни спрямо А.С. К. разпоредителните сделки извършени въз основа на неистински пълномощни, както и да стане известно на останалите негови деца и внуци, че техния баща и дядо не ги е пренебрегнал и ги е обичал еднакво,които мотиви според жалбоподателя съдържат освен материален и морален елемент, а и са достатъчно основание да се приеме, че е налице правен интерес от водене на делото. Иска се отмяна на определението и връщане делото на районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.

След като взе в предвид оплакванията в подадената въззивна частна жалба и провери правилността на атакуваното определение,въззивният съд намира:

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима. Въззивният съд установи следното:

Ищецът е сезирал районен съд с искова молба,в която твърди,че е пряк наследник на А. С. К.(А. С. Ч.),бивш жител на с.А.,починал на 18.03.2009година,негов баща.Твърди още,че след смъртта му установява,че В. М. Ч.(внук на наследодателя и племенник на ищеца),действайки като упълномощен представител въз основа на пълномощни(рег.№7 и 8,съответно от 01.12.2008 и от 03.12.2009 година,заверени от кмета на С. А.) продава на себе си по-голямата част от притежаваните от бащата на ищеца ,в което число и възстановените му с решение на Поземлена комисия с.Б. земеделски и горски имоти,за които има осъществена покупко-продажба.Твърди,че баща му не би подписал пълномощно,с което да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти само на единия от синовете си и лиши останалите от наследство, а и не е бил в състояние да пише. Твърди още,че по повод извършено от районна прокуратура разследване с постановление 1036 е направен отказ за образуване до съдебно наказателно производство,с мотив,че извършеното не съставлява престъпление,като районна прокуратура установява,че пълномощните били подписани от бабата и дядото,в дома им,като имената били изписани от бабата.Твърди още,че от посочените факти се установява нарушение на нормата чл.589,ал.2,изр.2 от ГПК,тъй като лицата подписали пред нотариуса или длъжностното лице(което в случая е кмета на селото) не са изписали пълното си име собственоръчно.Твърди се още,че К. К. е изписала своите и на съпруга си имена,което е безспорно доказателство,че съставените документи са неистински,както и че не е налице действителна воля А. К. да извърши упълномощаването, а и липсва категоричност относно автентичност на подписа,тъй като при неграмотност или невъзможност лицето да подпише се извършва поставяне на пръстов отпечатък,което не е направено.С оглед на това поддържа,че изготвените два броя пълномощни са недействителни по отношение на баща му А. К..Като основен мотив се сочи – стремеж да разберат останалите деца и внуци,че техният дядо ги е обичал еднакво и не ги е пренебрегнал.В петитума се иска да бъде установено спрямо ответника,че двата броя пълномощни са недействителни поради неизписване на имената на А. С. К лично от него,с което е нарушена нормата на чл.589,ал.2,изр.2 от ГПК.

С разпореждане № ** от 13.01.2011г., постановено по гр.д. № * по описа на Р. с.- г. С. за 2011 г. исковата молба е оставена без движение,както и е указано да се извърши уточнение на петитума - в смисъл дали се иска обявяването на нищожността на удостоверителното изявление на кмета на с. М. А., изразяващо се заверката на подписа на А. К. в пълномощни с рег. № * и рег. № * от 01.12.2008г. и рег. № * и рег. № ** от 03.12.2008г, поради нарушение на разпоредбата на чл. 589, ал. 2 във вр. с чл. 576 от ГПК, или на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 576 от ГПК, или се твърди и иска установяването на неистинността на частните документи-пълномощни, в частност неавтентичността им.

В изпълнение на разпореждането е депозирана писмена молба-уточнение, в която ищецът сочи, че се иска установяване на неистинност, в частност неавтентичност, поради неизписване на имената на А. С. К. лично от него на документа.

За да върне с обжалваното определение исковата молба и прекрати производството по делото,районен съд е счел,че не е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.I-во ГПК, за установяване на неистинността на документ, а с иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване, основан на разпоредбата на чл.576 във вр. с чл.589, ал.2 ГПК,тъй като ищецът твърди в исковата си молба, че упълномощителят не е изписал лично трите си имена върху оспорваните пълномощни, без да поддържа твърдения, че не ги е подписал.Приема също така,че самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване не съществува,тъй като нотариалното удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл. 576 ГПК.Приема,че страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност и може да предяви иск относно последиците от тази нищожност за гражданските правоотношения между страните.По отношение разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК - иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение,счита че е допустим само в случаите изрично предвидени в закон.

Атакуваното определение е валидно,допустимо и правилно постановено.Не са допуснати сочените с въззивната частна жалба нарушения,поради което същата е неоснователна.

Изхождайки от твърденията на ищеца, подробно изложени в исковата молба,уточнението към нея в изпълнение указанията на съда обективирани в разпореждане № *** от 13.01.2011година и от отправеното до съда искане следва да се приеме, че районен съд е сезиран с иск за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване, поради нарушение на законни изисквания за неговата действителност, визирани в чл. 579,във връзка с чл.589,ал.2 от ГПК. Този иск е с правно основание чл. 576 ГПК,както правилно е квалифициран от районен съд.Съгласно трайната практика на ВКС иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване поради нарушенията посочени в чл.576 от ГПК не съществува,а може само да се предяви иск във връзка последиците от тази нищожност за гражданските правоотношения между страните.

В тази връзка по повод оспорване законосъобразността на постановеното прекратително определение във въззивната жалба се сочи,че липсата на категоричност относно автентичността на подписа на А. С. К. е свързано с неговото здравословно състояние,което по никакъв начин не променя твърденията в исковата молба и уточненията към нея,че К. М. К. е изписала своите и имената на съпруга си, нито по смисъл,нито по съдържание.Развития довод не разколебава по никакъв начин изложеното по-горе,че иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване не съществува в правния мир.

Освен това правилно е прието,че съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите изрично предвидени в закон, а и ищецът не обосновава и правен интерес от предявяването на иска.В тази връзка развитото оплакване във въззивната жалба,че от една страна е възможността да бъдат за обявени за недействителни разпоредителните сделки ,извършени въз основа на неистински пълномощни, а от друга да стане известно на неговите деца и внуци,че баща им и дядо им не ги е пренебрегнал, не обосновават и пред въззивната инстанция правен интерес от предявяване на иска.

Неправилна е и интерпретацията във въззивната жалба относно приетото от първата инстанция,че двете алтернативи за възможен петитум с оглед изложените факти с исковата молба са взаимно изключващи се.Касае се за два различни правни института- нищожност на нотариално удостоверяване и неистинност на документ на оспорваните пълномощни, поради което с оглед правилната квалификация на иска е наложително ищецът да конкретизира съответно дали претендира нищожността на удостоверителното изявление на кмета на С. А.,изразяващо се в заверка подписа на А.К.,поради нарушение на разпоредбата на чл.589,ал.2 във връзка с чл.576 от ГПК,или тази на чл.579,ал.2във връзка чл.576 ГПК,както и дали се твърди, и съответно иска установяване неистинността на частните документи(пълномощни),т.е наличие подправяне или липса на подпис на лицето.

Предвид гореизложеното правилно районен съд не е разгледал така предявеният иск от ищеца и е постановил връщане на исковата молба.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 271, ал. 1предложение първо3 ГПК ще следва да се потвърди атакуваното прекратително определение и затова С. окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № *** от 28.01.2011година,постановено по гр.д.№ */2011 година по описа на С.районен съд,като правилно и законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :