Р Е Ш
Е Н И Е
№ 516/16.11.2020
г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в съдебно заседание на тринадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Мария
Ницова
при
секретар Видова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 466/2020 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 09.09.2020 г., постановено по АНД №
83/2020 г. по описа на РС Берковица, с което съдът отменил наказателно постановление № 20-0243-000008/29.01.2020
г., изд. от началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на Д.К.Г. ***,
на основание чл. 183, ал.2, т.3, предл. 1
от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.6,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175а,
ал.1, предл.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от решението останал административнонаказващият
орган, който чрез пълномощника юрк.Д***
обжалва решението, с което е отменено НП, в срок, с доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Конкретните съображения за наведените касационни основания се
свеждат до следните: РС отменил наказателното постановление, като се мотивирал,
че липсвали доказателства в подкрепа на описаното в АУАН и НП нарушение. Това
обаче не било така, тъй като безспорно е установено извършеното нарушение,
описани ясно действията на нарушителя „..при потегляне на кръстовище с рязка
манавра, поднасяйки задната му част на дясно навлиза изцяло в насрещната пътна
лента, като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели....“, т.е. така жалбоподателят използвал пътя не в
съответствие с неговото предназначение. Твърди се, че в отмененото НП били
посочени всички елементи, които следвало да бъдат осъществени от обективна
страна, за да се квалифицирало деянието като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По тези съображения се моли съда да отмени жаленото решение и да потвърди
процесното НП. Прави възражение за прекомерност на присъденото от РС адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от адв.С., оспорва жалбата, твърди, че не са извършени твърдяните
нарушения, а това, че автомобилът „поднесъл“ не е сторено умишлено.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и
заключение, че атакуваното решение следва да оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
С оспореното пред РС наказателно постановление /НП/, с което са
наложени наказания за две описани нарушения на ЗДвП. Съдът приел, че не са безспорно
установени твърдяните нарушения, т.к. не се подкрепят от представените в
производството доказателства. По отношение на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, РС обосновал извод, предвид показанията на всички разпитани свидетели, че
същото не е безспорно установено, т.к. този факт се твърди само в докладна от
заинтересования служител С*** И*** , който е изготвил докладна записка, а само
въз основа на тази записка е съставен АУАН и след това издадено НП. Правилно РС
при така събраните доказателства приел “ ..неустановяване на нарушението и
нарушени административнопроизводствени правила..“. Въззивният съд ясно посочил
в решението защо не приема да е категорично доказано извършено нарушение, още
по-малко, че е налице умисъл за твърдяното деяние.
Касационната инстанция намира, че
РС правилно и всестранно изяснява релевантната фактическа обстановка, като
споделя фактическите му изводи, че пред него се оборва доказателствената сила
на редовно съставения АУАН, която установява чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. С
процесното НП е повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушения по
чл.6, ал.1 и на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като първата норма задължава водача да
спре на знак Б2, а втората забранява на водачите да ползват пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, освен свързаните с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. Така описаното деяние, което се въздига от органа
за нарушение на тези норми, не е безспорно установено, предвид показанията на
свидетелите, а съгласно докладната на свидетеля И*** , не става ясно как е
установено нарушението на знак Б2 и дали поднасянето е било самоцелно или
станало случайно, предвид което правилно съдът приел, че в случая не е налице доказано нарушение извършено
умишлено. Ето защо и при така установените факти и обстоятелства, изводът на
РС, че се оборва твърдението на органа, че наказаният използва обществения път
за друга цел, различна от установеното предназначение на пътя, се явява правилен.
Самите контролиращи органи не са установили твърдяните нарушения, което също е довод в полза на
горния извод на РС, поради което и незаконосъобразно лицето е наказано за
нарушения по ЗДвП.
При това установените факти и обстоятелства,
настоящата инстанция приема за правилен изводът на РС за отмяна на НП.
Предвид възражението на пълномощника на ответника, който твърди прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от РС. Следва да се посочи, че производството пред РС е приключило на 25.06.2020 г., когато вече е в сила новата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „ В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, от която процесуална възможност ответникът по касацията се е възползвал. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, като тази процесуална възможност не е упражнена своевременно пред съда и така се преклудира възможността това да се прави за първи път едва пред тази инстанция.
Предвид изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.09.2020 г.,
постановено по АНД № 83/2020 г., по описа на РС Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: