Р Е Ш Е Н И Е 157/10.3.2020г.
№ 10.03.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На двадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2980 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон Б., с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника Х.Д.И., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че между страните е бил сключен договор за
потребителски заем от 25.08.2016 год., по силата на който ищецът предоставил на
ответника сумата от 10000,00 лв. и закупуване на застраховка за сумата от
1344,00 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски, включващи –
главница, лихва и годишен процент
оскъпяване на разходите. Плащането било преустановено на 20.06.2018 год., като
били погасени 20 месечни вноски.На основание чл.5 от договора вземането на
ищеца ставало изискуемо в пълен размер,ако кредитополучателя просрочи две или
повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората пропусната вноска.
По този начин ответника следвало да изплати остатъка по заема в размер на
2464,88 лв.,представляващ оставащите четири броя погасителни вноски към
20.07.2018 г. към която дата кредита станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска,кредитополучателя не изпълнил
задължението си. Алтернативно се счита,че всички претенции били дължими,на
основание изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,която е била
на 20.09.2018 г.,като към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по
кредита била изтекла и последната падежна дата,въз основа на което се счита
вземането изискуемо на посоченото основание.Също така ответника дължал и
обезщетение за забава в размер на 224,10 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита 20.07.2018 г. до 11.06.2019 г.
Претендира се
уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
В депозирания отговор особения представител на
ответникът,счита иска за допутим,но за неоснователен.
Посочва се, че кредита бил обявен за предсрочно изискуем,но в тази връзка
нямало доказателства и такива не били представени. За изпълнение на процедурата
по предсрочната изискуемост следвало кредитополучателя да бъде
уведомен.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 ЗКИ
предполагало изявление на кредитора,че счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем,като същата имала действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент
са настъпили обективните факти обуславящи предсрочната изискуемост. В случая
ответника длъжник не бил уведомен по надлежния ред. Също така в случая не се
сочило за сключен договор за застраховка посочен в исковата молба,за което
кредитополучателя бил заплатил сумата от 1344,00 лв. Не без значение било и
обстоятелството,че в заповедното производство по чл.410 ГПК на ответника била
връчена Заповедта за изпълнение на парично задължение при условията на
чл.47,ал.5 ГПК. Освен това в същото производство нямало данни ответника да е
бил уведомен преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК за издаването на
Заповед за незабавно изпълнение. Счита се ,че начисляването на лихви и такси
върху вземането било незаконосъобразно и претенциите за същите били
неоснователни.
Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно , ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление
на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е
издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Т.к.
последният е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски паричен
кредит ***г., сключен между ищеца и ответника , по силата на който на последния
е отпуснат кредит в общ размер на 10 000,00 лв.,закупуване на застраховка от 1344,00 лв.
и такса ангажимент от 350,00 лв. Уговорено е изплащането да стане на 24 броя
погасителни месечни вноски всяка от по 645,67 лв. или общо плащания на стойност
15 496,08 лв., както и размерът на лихвата и годишен процент на
разходите.Представен е и погасителен
план инкорпориран в договора.
Приложено е застрахователно
уведомление с посочен в същото застраховател „Кардиф Общо застраховане
България“ и застрахован кредитополучател ответника по пакет „защита на
плащанията“,“злополука“ и „комбинирана защита“, с посочени покрити рискове и застрахователна сума, ОУ за
застрахователна програма и др., като всички документи са подписани от ответника
в графа застрахован.
Прието е още копие от Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация , както и извлечение по
кредита .
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и справка при ищеца е посочило, че уговорената по кредита сума е усвоена на
26.08.2016 год. Общият размер на платените от ответника суми по кредита е 13
031, 20 лв., с които са погасени частично – главница, възнаградителна
лихва и застрахователна премия. Определен е и размерът на задълженията към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като
пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се
установява безспорно от събраните по делото доказателства, че са били във
валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит.
Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен
в същия,включително е закупена застраховка в посочен в договора размер по
избрани от ответника застрахователни рискове.
По отношението на възражението на
особения представител на ответника,че на същия не е съобщена предсрочната
изискуемост на кредита съгласно разпоредбата на чл.60,ал.2 ЗКИ съдът намира
същото за неоснователно. В настоящия случай ищеца не се е позовал на предсрочна
изискуемост на кредита,като се е позовал на краен падеж. От представените
писмени доказателства,както от приетата и неоспорена от страните ССЕ се
установява,че крайния падеж на договора е изтекъл на 20.09.2018 г.,като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в
съда на 27.06.2019 г.,като към този момент всички вноски са с настъпил падеж и
неплатените са дължими от ответника.
Настоящия
съдебен състав счита, че процесният договор отговоря
на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК.
Посочен е общият размер на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към
ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК / тези факти не се оспорва и от
особения представител на ответника видно от отговора на ИМ/.
В случая е налице и погасителен план.
Той е посочен в договора, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума.
За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е
договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа
разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В
решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието,
че чл. 10, пар. 2, букви
"з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива,
не допускат държавата членка да предвижда такова изискване н националната си
правна уредба. Законът за потребителския кредит е транспонирал
Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да съобрази
практиката на Съда на ЕС по тази директива. Това означава, че не е
необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи.
Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит следва да съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за
кредит се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната
вноска- 645,67 лв.; броя на вноските – 24; периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски; що се отнася до последователността на разпределение на
вноските между неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е
фиксиран, докато в договора той е фиксиран -43,97 % годишен лихвен процент.
Следователно, след като всички вноски по процесния
договор са падежирали, ответникът дължи връщане на
заетата сума. Претенцията за неплатена главница в размер на 2464,88 лв. се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Също така частично основателна се явява претенцията представляваща
мораторна лихва за забава за претендирания
период 20.07.2018 г. до 11.06.2019 г. която вещото лице е изчислило в размер на
223,91 лв. като за тази сума следва да бъде уважена,като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер за сумата от 224,10 лв. следва да се отхвърли
като неоснователна.
Съгласно
*** год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид
частичното уважаване на иска, а именно – 103,77 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 822, 99 лв.- заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице и особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Д.И., ЕГН **********, че дължи на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Ф.,рег.№ *** ,чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”,клон Б. с ЕИК: *********, сумата от 2464, 88 лв. – главница, представляваща
задължение по договор за потребителски заем,сумата от 223,91 лв.-мораторна лихва за периода от
20.07.2018 г. до 11.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2019 г. до
изплащане на вземането, като иска за мораторна лихва
за разликата над 223, 91 лв. до пълния предявен
размер от 224, 10 лв., като неоснователен
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.Д.И., ЕГН ********** да заплати
на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Ф.,рег.№ ***,чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”,клон Б. с ЕИК: ********* сумата от 103,77 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата 822, 99 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: