Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Своге, 26.04.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 489/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано
от законните представители – чрез пълномощник, против С.П.П., ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за
изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си.
Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 314/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 360 от 23.07.2020 г. за следните суми : 487,87 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., 106,70 лева – лихва за периода от
15.09.2017 г. до 22.05.2020 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2020 г. до изплащане
на вземането, както и 75 лева разноски по делото, от които 50 лева
юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено
според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 25 лева заплатена
държавна такса.
Вземането произтича от следните обстоятелства : за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., обл. С., р-н „…”, бул. „…..”, бл. , вх. , …,
инсталация **********, аб. № …., за периода от месец
май 2016 г. до месец април 2018 г. Длъжниците са С.П.П. и М. Ж. М., ЕГН **********, като на двамата е
разпоредено да заплатят разделно – всеки един от тях по ½ част от
горепосочените суми. С определение от 25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 314/2020 г.,
съдът е обезсилил заповед № 360 от 23.07.2020 г. - в частта ѝ по отношение на
длъжника М. М.
Цената на исковете е 297,29 лева –
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и 53,35 лева – лихва за
забава, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от
ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че ответникът като
съсобственик на топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия
за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия
на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през
процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът
дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия
по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в
сградата – етажна собственост по местонахождение на имота.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия за процесния имот между ищеца и С.П., като се посочва че такава реално
не е доставена, съответно не е измерена законосъбразно и не е начислена
правилно. Твърди се, че искът е за цената на услугата „дялово разпределение”, което е вземане не на „Топлофикация София” ЕАД, а на фирмата за дялово разпределение (ФДР). От друга страна, навеждат се и доводи за
неравноправност на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на дружеството – ищец. Също
така се оспорва обстоятелството, че в интернет – страницата на
топлоснабдителното дружество ежемесечно се публикуват дължимите суми за
топлинна енергия (ТЕ). Посочва се, че липсват доказателства
за ежемесечно начисляване на ТЕ, за която да са издавани фактури. Пълномощникът
на ответника смята, че „Топлофикация София” ЕАД незаконосъобразно е определяла служебно количество на ТЕ
за битова гореща вода (БГВ), като липсват
доказателства за неосигурен достъп от страна на С.П. / М. М. Оспорва се и
начисляването на лихва върху главницата, тъй като се касае за прогнозни суми.
Направено е изрично възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице „Бруната”
ООД не взе участие в
производството.
Пълномощниците на
страните представиха по делото становища, под формата на молби, а на ответника
и писмена защита.
По делото са събрани
писмени доказателства и приети техническа и счетоводна експретиза.
Свогенският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното :
По делото е приложен
нотариален акт от 24.09.2008 г., който обективира договор за покупка-продажба
на недвижим имот. От него се установява, че С.П. и М. М. са собственици на
топлоснабдения имот. Приложено е заявление – декларация от 01.10.2008 г.,
подписано от единия съсобственик, с което е поискано откриване на партида
съгласно Общите условия на ищеца, като домакинството се състои от двама члена.
Посочени са имената и абонатния номер на предишния собственик – продавач по
договор за продажба. Представена е декларация от съсобственика М., в която под
страх от наказателна отговорност той е декларирал, че ще ползва имота за
жилищни нужди. Има и удостоверение за административен адрес на имота описан в
документа за собственост, както и Договор № 2112/01.10.2002 г. за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, заедно с протокол от Общо
събрание на собствениците. Исковият период е от месец май 2016 г. до месец
април 2018 г., като представените документи го предхождат по време. По делото
са представени формуляри за отчет, които са подписани от клиента М. Талоните за
пломбиране на водомери, както и контролния лист и протокола за доставка, монтаж
и демонтаж на водомери доказват наличието на водомер за битова гореща вода.
Писмото от заместник изпълнителния директор на ищеца установява наличието на
писмо подадена от съсобственика М., в качеството му на потребител в сграда –
етажна собственост, с вх. № Г 25764/16.10.2019 г.
От техническата експертиза е видно, че сградата в която се намира процесният
имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018
г. „Топлофикация София” ЕАД ежемесечно е
извършвала отчети на общ топломер в етажната собственост (EС), който е преминал периодичен
метрологичен контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца са отчислявани
ежемесечно технологчни разходи за абонатна станция (АС). Дяловото разпределение извършено от третото лице за ЕС
и за имота на ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение
описана в действащия ЗЕ. Направените отчисления за ТЕ за топла вода (БГВ), са начислени съгласно методиката за дялово
разпределение описана в ЗЕ. Изравнителната сума за процесния период е 491,71 лева (за доплащане). Общата сума за топлинна енергия начислена
от „Топлофикация София” ЕАД във фактурите по
прогнозни данни за абоната е 592,52 лева, включваща ТЕ за БГВ. Извършените
измервания в АС, начислени по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребената енергия за имота на С.П. и М. М., аб. № ….., са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ действащи през процесния
период.
Според счетоводната
експертиза няма данни за извършени от С.П. и М. М. плащания за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. В информационната система на ищеца
изравнителните сметки изготвени от третото лице, за имота на ответника, са на
стойност 491,71 лева - за доплащане. Размера на дължимите прогнозни суми за
топлинна енергия за процесния период е общо 592,52 лева, представляваща сумата
за топлинна енергия за БГВ, съобразно действащите цени през процесния период.
Размерът на лихвите за забава върху всяко периодично вземане, от датата на
изискуемостта – първия ден след срока за плащане 14.09.2017 г. до 22.05.2020 г.
е общо в размер на 106,70 лева. Общият размер на задължението е в размер на
594,57 лева ( ½ част = 297,29 лева), в това число главница 487,87 лева и
лихва в размер на 106,70 лева.
Издадени
са две фактури със срок за плащане до 14.09.2017 г. и до 14.09.2018 г. - л. 25
и л. 26 от делото. Общата фактура с № *********, посочена в експертизата и на
л. 27 от делото е издадена на 31.08.2018 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е
постъпило в съда на 20.06.2020 г., т.е. вземанията не са погасени подавност.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че П., като титуляр на право на
собственост, е клиент на топлинна енергия според ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр. С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение доказва
облигационната връзка между ответника и третото лице – помагач.
Не се
събраха никакви данни, а и няма твърдения, натрупаните задължения през исковия
период да са от потреблението на някой друг освен на собствениците. При това
положение, основанието на предявените положителни установителни искове по чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказано.
За основателността
на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и лихва за
забава върху нея ищцовата страна следва да установи по делото следните
обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава -
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на мораторната лихва.
За процесния период по отношение
на имота, на който П. е съсобственик,
е начислена ТЕ за отопление на имота и за подгряване на вода, която е отразена в извлечението от сметки и
съобщенията към фактури. Така за нея се е породило задължението за заплащане на стойността на
консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната цена на потребената
топлинна енергия е определена от двете експертизи. Вземанията не са
погасени по давност. Съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело
такива не се установяват. Приети по делото доказателства и доказателствени
средства опровергават останалите възражения направени от ответника.
При този изход на
делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски според
представения списък – за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, както по настоящото производство, така и по заповедното. По
заповедното производство се дължат половината от сумите, тъй като длъжниците са
двама и задълженията са при условията на разделност, по ½ за всеки от тях.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Признава за
установено на
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.П. ***, …,
ЕГН **********,***, представлявано от А.
А. и И. Е., ЕИК *********, сумата от 243,94 лева - главница, представляваща ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от месец май
2016 г. до месец април 2018 г. в имот с аб. № ….., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.06.2020 г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 53,35 лева – законна лихва за забава върху главницата, начислена
за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г.
Осъжда С.П. ***, …., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД от гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК
*********, сумата от 765 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 489/2020 г. по описа на РС Своге,
както и сумата от 37,50 лева – представляваща ½ от направените
разноски по ч.гр.д. № 314/2020 г. по описа на РС Своге.
Решението е постановено при участието „Бруната” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя
Бъкстон” № 85, като трето лице помагач на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД против ответника С.П.П.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :