О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 08.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
М. ЛАЗАРОВА
след като се
запозна с ВНЧД №401 по описа на
АСНС за 2020г., докладвано от съдията Райчева, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.3 НПК.
Образувано
е по протест на прокурор при Специализираната прокуратура
срещу Определение от 01.07.2020г. на ХХI-ви
състав при СНС по нохд №2534/2019г., с което е прекратено съдебното
производство по същото и делото е върнато на
Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК, поради непредявяване на част от материалите от
разследването на някои от обвиняемите и техните защитници, с което съществено
били нарушени техните права. Според прокурора в случая не ставало въпрос за
допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила изрично
посочено в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 и 2
НПК. Държавният обвинител не отрича, че на част от обвиняемите и техните
защитници не били предявени секретните материали, но твърди, че прокуратурата е
направила необходимото, за да организира запознаване с въпросните материали, а
самите обвиняеми и защитници не са пожелали това, което било отразено в
съответните протоколи. На следващо място прокурорът изтъква че съобразно чл.7
ал.1 и 2 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния
процес, в което страните могат да направят своите бележки и възражения по
обвинението, в това число и да ангажират нови доказателства. Непредявяване на
разследването не било от категорията на съществените процесуални нарушения още
повече в светлината на решение на СЕС от 5.07.2019 по дело С-612/2015г. с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.287 ДФЕС от СНС, по
което съдът е постановил, че правото на информация в наказателното производство
може да се предостави и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди да се
започне разглеждане на делото по същество и преди началото на пренията по
него. В конкретния случай дори и да се
приемело, че не са предявени всички материали от разследването в сградата на
Софийска градска прокуратура, страните можело да се запознаят с тях в сградата
на Специализирания наказателен съд, където делото престоявало достатъчно
продължителен период от време.
Иска
се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СНС за извършване
на съдопроизводствени действия.
От
страна на адв.Н.В. – защитник на подс.М.М. е постъпило възражение срещу частния протест.
Изразява се становище, че протестът е неоснователен, а определението от
01.07.2020г. за прекратяване на съдебното производство правилно и
законосъобразно. Изложени били от страна на съда обстойни мотиви, въз основа на
които се приемало наличието на отстраними съществени процесуални нарушения – в
случая непредявяване на секретни материали по делото. Оплакванията в протеста били голословни и
бланкетни, тъй като не се конкретизирало в какво се състои незаконосъобразността
на определението. Независимо от това, че съдебната фаза заемала централно място,
НПК регламентирал точно какви действия се извършвали във всяка една фаза, като
същественото процесуално нарушение в хода на досъдебното производство не можело
да бъде санирано от съдебната фаза. Соченото решение на Големия състав на СЕС
по дело 612/15г. както и визирания в него чл.7 параграф 3 от Дирекива
2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в
наказателното производство не подкрепяло съображението на прокурора, че в
случая нарушението можело да бъде отстранено в съдебната фаза. Независимо от
гарантирания достъп до информация след
внасянето на обвинителния акт по този начин не можело да бъде санирано
допуснатото в досъдебната фаза съществено процесуално нарушение, поради което
делото следвало да бъде върнато на прокурора за предявяване на всички материали
от разследването.
От
страна на останалите подсъдими и техните защитници становища не са постъпили.
Съдът,
като съобрази изложеното в ПРОТЕСТА, възраженията срещу него, доказателствата
по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното: Протестът е
процесуално допустим, а разгледан по същество ОСНОВАТЕЛЕН, но са налице други
аргументи на въззивния състав, сочещи за
допуснати съществени нарушения при изготвяне на обвинителния акт с който
подсъдимите са предадени на съд.
По досъдебното производство привлечени към наказателна отговорност са: М.В.И.,
А.С.Л., Д.Т.М. и М.И.М. като внесения
срещу тях обвинителен акт на 18.07.2019г. от СГП в СНС е за престъпления по чл.203 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.20
ал.2 НК по отношение на подсъдимите И. и
Л., а за подсъдимите М. и М. във връзка
с чл.20 ал.4 НК, което присвояване се твърди да е осъществено в периода
08.05.2014-18.12.2014г. в гр.З. при условията на продължавана престъпна дейност.
Освен горепосоченото престъпление спрямо
подсъдимата М.И. е внесено и
обвинение по чл.311 ал.1 НК, касаещо удостоверяване на неверни обстоятелства на
20.01.2014г. в декларация – приложение към Апликационна форма за финансиране на
проект в качеството на кмет на О. З..
Освен това от материалите по делото / том Ia л.25/ е видно, че с постановление от
10.03.2017г. М.И. е била привлечена като
обвиняема и за престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на
18.03.2014г. в качеството си на кмет на О.
З. е нарушила служебните си задължения, регламентирани от ЗОП и е сключила допълнително споразумение към
договор за строителство от 05.02.1992г. с фирма „Р.-М. Р-М“ООД с приложена към него количествено стойностна
сметка за 2 108 885.04 лв. с ДДС с предмет „Разширение на училище
кв.72 гр.З. на стойност 2 108 885.04 лв. с ДДС, без да проведе
процедура по ЗОП за избор на изпълнител на обекта, като деянието е извършено с
цел да набави за „Р.-М. Р-М“ООД имотна облага
и от деянието са настъпили значителни
вредни последици от имуществен характер – ощетяване на бюджета на О.та със
сумата 1 056 806.44 лв.
На 05.11.2019г. е проведено
разпоредително заседание с изслушване на страните, на което съдът е прекратил
съдебното производство по делото и върнал същото на СП за предявяване
материалите от разследването на
ощетеното юридическо лице О. З., което не е било сторено в хода на досъдебното
производство. Въз основа на депозиран протест
с определение на АСНС №1210/11.12.2019г.
по внчд №619/19г. посоченото
определение на СНС от 05.11.2019г. е било отменено и делото върнато на първата
инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. На 04.02.2020г. е
бил даден ход на съдебното следствие, но това определение е било отменено с определение
от 01.07.2020г. на СНС. В съдебното заседание на 01.07.2020г. съдът отново е пристъпил към изслушване на
страните в разпоредително заседание относно обстоятелства по чл.248 ал.1 т.3 НПК във връзка с направените възражения на подсъдимите и техните
защитници, за непредявяване на всички материали от разследването в хода на
досъдебното производство. Страните отново са взели отношение по обстоятелствата визирани в чл.248 ал.1 т.3 НПК по въпроса дали са били предявени всички материали при приключване на
разследването съобразно чл.277 НПК. След изслушване становището на страните СНС
е приел, че възражението на защитниците за допуснати съществени процесуални
нарушения, касаещо процедурата по чл.227 ал.8 НПК се явява основателно, тъй
като нямало данни секретните материали да са били известни на трима от обвиняемите И., Л. и М. при предявяване на
разследването. С оглед констатираното нарушение СНС е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за извършване на ново валидно
предявяване.
В конкретния случай всички материали от разследването са били предявени
на обв.М., от своя страна обв.М. е заявил, че не желае да се запознава със
секретните материали, което е било протоколирано в т.69 л.124 от досъдебното
производство. Що се отнася до обв.Л. на същата са били предявени материалите от
разследването на 11.06.2019г., без да са били направени искания, бележки и
възражения, впоследствие е приложен
констативен протокол от 02.07.19 л.128 т.69 от дп, в който е отразено, че след проведен телефонен разговор с
наблюдаващия прокурор, същата не желае
да се запознава с новопостъпилите материалите по делото, а с протокол от
03.07.2019г. приложен на л.135 т.69 от
дп, защитникът й адв. А. е била запозната
с новопостъпилите към 03.07.2019г. материали, без да са направени искания,
бележки и възражения. В същия протокол е вписано волеизявление на защитника, че
обв.Л. не желае да се запознава лично с материалите, след като е упълномощила
защитника си, който да направи това. По отношение на обв.И. и нейните защитници
на 13.06.2019г. са били предявени част
от материалите по делото с отбелязване, че следващата седмица ще бъдат
предявени останалите л.120 т.69 от дп, което е било сторено на 09.07.2019г.
видно от протокол за предявяване на разследването приложен на л.3, т.71
от дп.
В случая преценката на СНС, че при
предявяване на разследването на трима от подсъдимите И., Л. и М. са били
допуснати съществени процесуални нарушения е неправилна и незаконосъобразна,
тъй като процесуалните им права не са били ограничени, още повече, че страните
са имали възможност да се запознаят с всички материали при внасяне на
обвинителния акт в съда на 18.07.2019г., от когато до настоящият момент са
проведени няколко поредни заседания. От друга страна в съдебната фаза страните
също могат да направят съответни искания, бележки и възражения по обвинението,
както и да представят нови доказателства по него. В този смисъл основанието, на
което е било прекратено съдебното
производство не е налице, но според въззивната инстанция има друг съществен
порок при изготвяне на обвинителния акт, нарушаващ правата на подсъдимата М.И. и нейните защитници да разберат за какви точно престъпления е предадена на
съд, с оглед ангажиране на адекватна
защита по тях. При изнесената макар и детайлна фактология на инкриминирата
деятелност по отношение на И. в качеството й на Кмет на О. З. не става ясно
каква е волята на прокурора относно
обвинението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което са изложени фактически
обстоятелства на лист 12 от обвинителния акт и по което същата е
привлечена с надлежно постановление от 10.03.2017г. видно от материалите в
том Ia л.25 от дп. Не става ясно каква е съдбата на това
обвинение и при липсата на друг
прокурорски акт след приключване на разследването / частично прекратяване или
разделяне на производството/, защо прокуратурата не го поддържа, при положение, че същото е валидно предявено и
фактология по него е изложена в обвинителния акт, за период значително
предхождащ периода на другото обвинение по чл.203 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.202 ал.1
т.1 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК. В конкретния случай не може да се
приеме, че става въпрос за едно и също деяние
по чл.282 и чл.203 от НК, още по-малко по чл.311 от НК, или че е налице
изменение на обвинението с новото привличане на 07.05.2019г., тъй като става
въпрос за различно фактическо поведение на обвиняемото лице на различни дати и в
периоди, като за обвинението по чл.282 НК се твърди да е извършено на
18.03.2014г., съответно по чл.203 НК в периода 08.05.2014г.– 28.07.2014г., а по
чл.311 НК на 20.01.2014г. при различна фактическа обстановка. По отношение на
длъжностното присвояване като улесняващо престъпление според обвинителния
акт се сочи извършване на
документно престъпление по чл.316 вр. чл.311 от НК във връзка с фактуриране на суми по извършени
СМР, двойно финансирани СМР и актувани, но неизвършени СМР, което също дава основание
на съда да счита, че става въпрос за
различни деяния.
Поради това независимо от
основателността на протеста, с оглед
правомощията на въззивната инстанция за цялостна проверка по
процесуалната редовност на досъдебната фаза, атакуваното определение следва да
бъде потвърдено по гореизложените
мотиви, а делото върнато за отстраняване
на същественото процесуално нарушение досежно яснота в обвинителната теза
по отношение на подсъдимата М.И..
Водим от горното Пети състав при АСНС на основание чл.341 ал.2 вр.чл. 249
ал.3 НПК.
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 01.07.2020г. СНС ХХI-ви състав по нохд №2534/2019г., с което е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Специализираната
прокуратура.
Да
се изпълнят указанията дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.