РЕШЕНИЕ
№ 11406
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110147016 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от ***************** срещу
В. М. Т., М. В. Т. и В. В. Т., с която са предявени обективно и кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ***************** извежда съдебно предявените права при твърдения,
че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*****************, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. С оглед изложеното, претендира да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност,
следните суми: 2 120,30 лева – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.05.2015 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, 356,87 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 21.11.2022 г., 42,12
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за „дялово разпределение“
за период от м.10.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 09,36 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2019 г. – 21.11.2022 г. Сумите се претендират от длъжниците
при условията на разделност, като от В. Т. се претендират 4/6, от м. Т. и от В. Т. – по
1/6. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От ответниците В. Т. и В. Т. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131
1
ГПК е депозиран писмен отговор, с който са представени доказателства за плащане на
претендираната сума с дължимите лихви към 15.11.2023 г. Посочено е, че ответника В.
Т. в починал в хода на делото. Направено е искане, с оглед извършеното плащане в
хода да делото, да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в минимален размер.
На 09.02.2024 г. е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че главниците,
лихвите и разноските за държавна такса са погасени с плащане от ответниците в хода
на делото, поради което претендира единствено юринсконсултско възнаграждение за
исковото и за заповедното производство.
На 14.05.2024 г. е депозирана молба-уточнение на исковата молба, с която е
уточнено, че от всеки от ответниците М. Т. и В. Т. се претендира по ½ от процесните
суми, с оглед настъпилата смърт в хода на делото на ответника В. Т. на 06.10.2023 г. по
данни от представеното удостоверение за наследници от 12.10.2023 г. /л. 46 от делото/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 66274/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжниците в заповедното производство.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот с абонатен № 309811 и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което
ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответниците и при доказване на
горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга, както и
релевираните с отговора правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото писмени доказателства – заповед № РД 41-
1183/23.07.1986 г. на Столичен Народен Съвет, нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 148, том 4, рег. № 11869, дело № 65/2021 г., и с оглед заявеното становище на
ответниците в депозирания писмен отговор, съдът намира за безспорно установено по
делото, че процесният имот е бил топлоснабден през релевирания период и
ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия, като количеството и
стойността на доставената до същите топлинна енергия са на посочената в исковата
молба стойност, ответниците са изпаднли в забава за плащане на претендираните
главници, включително на главницата за извършвана в имота услуга „дялово
разпределение“, вследствие на което дължат законна лихва за забава в претендирания
от ищеца размер за процесния период. В обобщение, предвид изложеното,
2
предпоставките за основателност на предявените срещу ответниците обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по
делото.
С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответниците са
представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на
производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
процесния случай от представените доказателства – фискален бон от 15.11.2023 г. /л.
45 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и
връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез
плащане от ответниците. В обобщение, претендираните от ищеца вземания, предмет на
делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на
процеса плащане.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответниците обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. От последния в проведеното по делото открито съдебно заседание на
07.06.2024 г. е заявено, че не претендира такива, поради което съдът не дължи
произнасяне във връзка с тях. От ответниците е заявена претенция за разноски. Същата
е неоснователна, тъй като исковете са отхвърлени поради извършено плащане в хода
на делото – след датата на връчване на исковата молба, поради което същите са дали
повод за образуване на делото и не следва да им бъдат възстановявани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от *****************, ЕИК
*****************, със седалище в град София и адрес на управление:
*****************, срещу М. В. Т., ЕГН **********, и В. В. Т., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: *****************, по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки
от ответниците дължи на ищеца по ½ от сума в общ размер на 2 528,74 лева, от които 2
120,30 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот с абонатен номер 248957, находящ се на адрес:
*****************, за периода м.05.2015 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, 356,87 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.06.2020 г. до 21.11.2022 г., 42,12 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за „дялово разпределение“ за периода м.10.2019 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 9,36 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2019 г.
– 21.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК oт 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № 66274/2022 г. по описа на Софийски
3
районен съд, Първо Гражданско отделение, 171 състав, поради погасяване на
паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4