Р Е Ш Е Н И Е
№
***,12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 12.01.2021
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №1147/2020г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, приемаи
за установено следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД
вр. чл.150 и сл. от ЗЕ.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против
Г.М. и М.Б., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която
се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответниците, като по образуваното ч.гр. дело №6823/2019г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед
връчването на заповедта е инициирано
предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответниците за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за техен
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес : ***, с абонатен номер***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007г. – „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответниците са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия и не са погасили задължението си.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение ответниците, че дължат на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия, както следва: за всеки по 674,51лв. - главница, представляваща
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
31.08.2019г.; за всеки по 97,25лв. ,
респ. 97,26лв.- лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г. до
09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от особения представител на отв. М.Б. - адв.К., с който искът се
оспорва, без да са наведени конкретни доводи. Направено е искане за определяне
на допълн. депозит на особения представител в размер 27,60лв., т.к. адвокатът
дължи внасяне на ДДС. Искането следва да се разгледа, след като се представят
доказателства за такава регистрация.
В срок е депозиран писмен отговор от
особения представител на отв. Г.Маринов - адв.Б., в който са наведени подробни
доводи, въз основа на които предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че ищецът не е посочил по достатъчно ясен начин от какво и по какъв
начин е формирана претендираната главница; не е доказал ответниците да са
собственици, респ. ползватели на процесния топлоснабден имот; че не е налице
яснота дали имотът се отоплява или не; оспорва се коректността на дяловото
разпределение на ТЕ, количеството и стойността на реално доставената такава до
процесния имот.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.М., който поддържа иска и излага твърдения в о.с.з.
В о.с.з. ответниците се представляват
от особените представители ,които
оспорват иска и навеждат доводи в
о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От прилежоното ч.гр.д. № 6823/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че след депозирано от ищеца на 17.10.2019год.
заявление по реда на чл.410 от ГПК, в негова полза срещу ответниците е издадена
заповед за изпълнение за сумите, както следва : длъжникът Г.С.М., ЕГН **********, с адрес ***,
адрес по справка от НБД: ***да заплати на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен
директор, чрез пълномощник юрк. Ц.М.,
сумата 1295,29 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2014г.
до 31.08.2019г., сумата 368,52лв., представляваща лихва върху главницата за периода
от 05.03.2014г. до 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.10.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 58,28лв.
разноски по делото, от които 33,28 лв. внесена държавна такса и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът М.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** и
адрес по справка от НБД ***, ул. „***“ *** да заплати на кредитора „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** -
изпълнителен директор, чрез пълномощник юрк. Ц.М.,сумата 1295,30 лв.,
представляваща главница за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2019 г., сумата
368,53 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 05.03.2014г. до
09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 58,28 разноски по
делото, от които 33,28 лв. внесена държавна такса и 25 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана
и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2019 г. Т.к.
връчването на заповедта е извършиено на основание чл.47 ал.5 от ГПК, на
заявителя е указана възмзожността да предяви иск на основание чл.422 от
ГПк, с който се инициира настоящото
производство.
Искът е допустим, а по същество –
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
За да е налице наличие на облигационна
връзка между дружеството и потребителя, ищецът следва да докаже, че именно
ответниците са собственици или ползватели на топлофицирания имот, описан в
исковата молба. Това, че процесният имот
е топлоснабден е факт, който се установява по несъмнен начин по делото, вкл. и
от приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза. В
случая вземането си ищецът обосновава с
това, че е доставял за процесния период от време 01.10.2016год. -
31.08.2019год. топлинна енергия в процесния имот - жилище, находящо се в ***, аб.
№ ***. Твърди, че собственици на този имот са ответниците Г.М. и М.Б., но доказателства
за това - да са собственици или да имат качеството на ползватели по смисъла на
зокна, не се събраха. С определението от 14.10.2020год., постановено на
основание чл.140 вр. чл.146 от ГПК, съдът е разяснил доказателствената тежест
на страните, като на ищеца изрично е указано, че не представя доказателства и
няма искания именно във вр. с доказване на тези относими по делото факти, пряко касаещи основателността на неговата
претенция. Въпреки проведените четири о.с.з. единствените доказателства, които
са представени по делото и въз основа на които ищцовото дружество твърди, че
именно ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот са съответно –
справка от Община Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“, в която
е отразено, че като собственици на процесния имот фигурират лицата : Г.С.М., М.С.Б.
и Панайот С.М. - по данни от декларация от 2011год. - л.171 от делото. На л.172
и сл. е приложена и е приета като доказателство
въпросната декларация, от която обаче се установява, че имотът е
деклариран от трето лице – ***. Обстоятелството, че същата е посочила, че
имотът е съсобствен между Г.М., М.Б. и ***, не доказва факта към релевантния
времеви за спора момент ответниците да са
собственици на процесния имот. Решението по делото не може да бъде основано на
предположения, дори и основание в някаква степен на логика, след като доказателства
липсват. Не са представени никакви други доказателства относно собствеността
или друго вещно право, от които да е видно именно ответниците да са собственици
или ползватели на процесния имот, за се ангажира отговорността им за заплащане
на претендираните от дружеството суми. Съдът намира, че представената
декларация, както и придружаващото я писмо от община Плевен не могат да
установят наличие на собственост на процесния имот от ответниците. Данъчната
декларация по чл.14 ЗМДТ не е нито способ за придобиване, нито за доказване
правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на един имот като
собствен има само административноправно значение, но не и гражданскоправни
последици и не влияят върху собствеността на имота, тъй като няма транслативен
характер. Декларацията може да се цени в съвкупност и като допълнение относно
други представени доказателства относно собствеността, но не и самостоятелно
като доказателство относно собствеността върху имота, още повече, че същата
изхожда от трето за спора лице. В тази връзка недоказано се явява наличие на
облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответниците за процесния
обект и за процесния период. С оглед изложеното, искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, на ищеца не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***“, понастоящем
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** против Г.С.М., ЕГН ********** и
М.С.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.150 от ЗЕ, за признаване
за установено, че ответниците дължат сумата, както следва - всеки по 674,51лв.
- главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2016г. до 31.08.2019г.; всеки
по 97,25лв., респ. 97,26лв.- лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г.
до 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6823/2019год. по описа на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: