№ 19
гр. Оряхово, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четИ.десети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В Ив. И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100648 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против
„Неткредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София 1797, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. – Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 11, представлявано от
К.В.В., с искане за обявяване недействителността на Договор за
потребителски кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., сключен с
„Неткредит” ООД и осъждане на дружеството да върне недължимо платената
от ищеца сума в размер на 1196 лв. (лихва по договора), ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането, както и
искане за обявяване недействителността на Договор за предоставяне на
гаранция № ********** от 23.06.2022 г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД,
ЕИК ********* и осъждане на дружеството да върне недължимо платената от
ищеца сума в размер на 4296 лв. (възнаграждение по договора), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането.
Претендират се и разноски в производството.
С Протоколно определение от 14.01.2025 г. съдът е допуснал намаляване
на размерите на осъдителните искове, които се считат предявени за сумите от
519,29 лв. за осъдителния иск срещу „Неткредит” ООД и 1183,71 лв. – за
осъдителния иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД.
Предявени са обективно и субективно съединени два установителни и
два осъдителни искове, съответно с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на
1
клаузите на процесните договори и с правна квалификация на осъдителни
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към
ответниците суми.
От името на ищеца се твърди, че между него и „Неткредит” ООД, ЕИК
********* е сключен Договор за потребителски кредит №
202206230811530059 от 23.06.2022 г. за сумата от 2500 лв., със задължение да
го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок
от 24 месеца. В чл. 4, ал. 3 от договора е записано, че ищецът е бил длъжен да
предостави гаранция, като същия ден е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № ********** с „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК ********* и по него
ищецът се е задължил да заплати сумата от 4296 лв. – възнаграждение за
предоставяне на гаранция, платимо на вноски, заедно с вноската по
отпуснатия кредит.
Сочи се, че ищецът е заплатил по посочените по-горе договори сумата
от общо 7992 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9,
т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за
неправилно посочване лихвения процент по кредита, неясно посочване на
ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включенo възнаграждението за гаранта по сключения за
обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на гаранция с втория
ответник. Това възнаграждение се явява елемент от общите разходи по
кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на
кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е довело
до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит
съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за
нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание
чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна
лихва и възнаграждение за поръчителство.
Сочи се още, че Договорът за предоставяне на гаранция № **********
от 23.06.2022 г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК ********* също е
нищожен, тъй като представлява скрита лихва, не се цели реално
обезпечаване на кредита и допълнително го оскъпява, извън ограниченията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК – т.е. заобикаля закона и е сключен в противоречие с
добрите нрави.
Изложени са подробни доводи и за наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, като се твърди, че ищецът дължи на първия ответник
единствено усвоената от него главница в размер на 2500 лв., а не платената от
него разлика до 7992 лв. Изложени са доводи за свързаност между
дружествата ответници, както и доводи за липсата на индивидуално
договаряне в двата договора, наличие на нееквивалентност на престациите и
наличие на неравноправни клаузи.
По отношение на предявените осъдителни искове и на база исканията за
обявяване на двата процесни договора за недействителни, се иска връщане на
недължимо платените от ищеца договорна лихва към първия ответник в
размер на 1196 лв. и възнаграждение договора за предоставяне на гаранция
към втория ответник – в размер на 4296 лв., ведно със законната лихва от
2
датата на входиране на исковата молба – 29.08.2024 г, до погасяване на
сумите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Неткредит” ООД, ЕИК
*********, действащо чрез юрисконсулт Д. Д., с който исковете се оспорват
като неоснователни. Признават се фактите, че с ищеца е сключен Договор за
потребителски кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., със
съответните уговорени между страните условия, както и че в ГПР не е
включено възнаграждението за гарант.
Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е включено възнаграждението за
гарант, тъй като същото не влиза в общия разход по кредита, услугата не е
задължителна за сключването на договора за кредит, а представлява избор на
потребителя, за който „Неткредит” ООД, ЕИК ********* не е било уведомено.
Именно затова размерът на възнаграждението за гарант не е било известно на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и няма как да
бъде включено в ГПР, което се изчислява към момента на сключване на
договора за кредит.
Твърди се, че клаузите в договора са индивидуално уговорени и ищецът
е имал възможност във всеки един момент да влияе върху съдържанието на
договора и да направи избор какво обезпечение по кредита да предостави
(банкова гаранция, гаранция от небанкова институция или двама поръчители).
Преди сключване на договора за кредит, на ищеца са изпратени СЕФ и проект
на договора, с общи условия към него, съдържащи всички параметри и
уговорки по кредита, с посочване на дължимите суми по него, поради което се
твърди, че не е въведен в заблуждение относно съдържанието и дължимите по
договора суми, респ. не е налице неравноправност на оспорените от ищеца
клаузи.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу „Неткредит” ООД, ЕИК ********* искове като
неоснователни, като се претендират разноски по делото и е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
претендира ищецът.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Гарант БГ“ ООД,
действащо чрез Гл. юрисконсулт П. П., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва фактът, че с ищеца е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ********** от 23.06.2022 г. за обезпечаване
вземанията на кредитора „Неткредит” ООД по процесния договор за кредит,
за което ищецът дължи възнаграждение на гаранта.
Сочи се, че ищецът доброволно е избрал да обезпечи кредита си като
сключи договор с „Кредит Гарант БГ“ ООД, като е бил уведомен за своите
задължения по него и е имал няколко възможности за избор на обезпечение.
Във връзка с това се сочи, че възнаграждението, дължимо по сключения
договор за гаранция не е разход, който е бил известен на кредитора, за да бъде
включено в ГПР по кредита. Също така двете правоотношения с ищеца са
независими едно от друго и се оспорват твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на гаранция.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД искове като неоснователни, като
се претендират разноски по делото и е заявено възражение за прекомерност на
3
адвокатското възнаграждение, което претендира ищецът.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С протоколно определение от 01.11.2024 г., неоспорено от страните,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните обстоятелствата:
- че между ищеца и „Неткредит” ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., със
съответните уговорени между страните условия, както и че в ГПР не е
включено възнаграждението за гарант по Договор за предоставяне на гаранция
№ ********** от 23.06.2022 г.;
- че между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ********** от 23.06.2022 г., обезпечаващ
вземанията на „Неткредит” ООД по сключен Договор за потребителски кредит
№ 202206230811530059 от 23.06.2022 г.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит №
202206230811530059 от 23.06.2022 г., в срок до края на следващия ден, ищецът
се е задължил да предостави на „Неткредит” ООД гаранция по кредита,
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора за
кредит. Също така, банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, е трябвало да бъде издадена за сума от 3696 лв. и със
срок на валидност – до 25.06.2024 г. В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е
посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, ищецът ще
дължи неустойка в размер на 4512 лв., която се заплаща заедно с вноската по
отпуснатия кредит. Именно предвид тези обстоятелства в деня на сключване
на договора за кредит – 23.06.2022 г. е сключен и Договор за предоставяне на
гаранция № ********** с „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, по който
ищецът се е задължил да заплати сумата от 4296 лв. – възнаграждение за
предоставяне на гаранция (чл. 1, ал. 3, т. 2), платимо на вноски (по 179 лв. на
месец), заедно с вноската по отпуснатия кредит, със срок до 25.06.2024 г. В чл.
1, ал. 1 от договора за гаранция е посочено, че „Кредит Гарант БГ“ ООД се
задължава да издаде на „Неткредит” ООД гаранция за сумата от 3696 лв., с
цел гарантиране изпълнението на паричните задължения на П. Н. С. по
Договор за потребителски кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г.
От представените договори – за кредит и за гаранция, ведно с
приложенията към тях, се установява, че ищецът следва да заплати сумата от
общо 7992 лв., включваща 2500 лв. главница, 1196 лв. договорна лихва и 4296
лв. възнаграждение на гаранта. Освен това от съдържанието на процесните
договори се установява, че тази обща сума следва да се погасява по едни и
същи банкови сметки, с титуляр „Неткредит” ООД, заедно с погасителните
вноски по договора за кредит, като „Кредит Гарант БГ“ ООД изрично е дало
съгласие плащанията по възнаграждението за гаранцията да се събират от
„Неткредит” ООД за негова сметка.
По делото са приети като доказателства и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ),
общи условия за предоставяне на кредити и на гаранции от „Кредит Гарант
БГ“ ООД, заявления на ищеца и справки за платени суми.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
4
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно
компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество
„Неткредит” ООД е предоставило на ищеца кредит в размер на 2500 лв., при
съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит. Последният е
следвало да бъде върнат на дата 24.06.2024 г., като общата сума за погасяване
е била в размер на 7992 лв., включваща 2500 лв. главница, 1196 лв. договорна
лихва и 4296 лв. такса за предоставяне на гаранция (таблица № 9 от
заключението). Вещото лице е установило още, че ищецът е погасил
процесния кредит предсрочно и изцяло на дата 12.01.2023 г. и общата внесена
от него сума е 4203 лв. С тази сума са погасени главница от 2500 лв.,
договорна лихва от 519,29 лв. и сума по договора за гаранция – 1183,71 лв.
(таблица № 11 от заключението). Установено е също, че събраната сума за
гаранцията в размер на 1183,71 лв. е наредена от „Неткредит” ООД в полза на
„Кредит Гарант БГ“ ООД (таблица № 12 от заключението).
Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия кредит, като е взело
предвид, че кредиторът е включил в него само главницата и лихвата, с обща
сума на вноските за периода на кредита от 24 месеца – 3696 лв., като е
получило ГПР от 49,31 %, какъвто е посоченият в договора за кредит размер
на ГПР.
Вещото лице е изчислило и какъв би бил ГПР по кредита, при
включване в него и на дължимото възнаграждение по договора за гаранция от
4296 лв., като вземайки предвид началния и крайния срок на кредита,
дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва,
безспорно включват и начислено възнаграждение за предостявяне на
гаранция) и платеното от ищеца по кредита, то при заместването на тези
стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че
действителният ГПР по процесния договор за кредит би бил всъщност 312,65
%., а не на посочения в процесния договор – 49,31 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
5
право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният
договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за
потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора,
включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове и събраните по делото доказателства, съдът намира същите за
основателни по следните съображения:
Основен спор между страните в настоящото производство е дали
разходите на ищеца за възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи по
кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на
ГПР по договора за кредит.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
представената от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ,
възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено при
изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 49,31 % формално отговаря на
6
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от ищеца с „Кредит Гарант
БГ“ ООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на гаранта е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по следните
съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит в срок до края на следващия
ден, ищецът се е задължил да предостави на „Неткредит” ООД гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора
за кредит. Също така банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция, е трябвало да бъде за сума от 3696 лв. и със
срок на валидност – до 25.06.2024 г. В чл. 6, ал. 1 от договора з кредит е
посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, ищецът ще
дължи неустойка в размер на 4512 лв., която се заплаща заедно с вноската по
отпуснатия кредит. От това съдържание на процесния договор за кредит става
ясно, че ищецът, при кандидатстването си за кредит, е избрал последният да
бъде обезпечен чрез предоставяне на гаранция. Това е една от опциите за
обезпечаване на кредита, съгласно приложения по делото СЕФ, видно от
който кредитът може да бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение
(Част II, т. 8 от СЕФ) – банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или поръчителство, по избор и преценка на кредитополучателя.
Не е отбелязано, че кредитът може да бъде отпуснат и без обезпечение (Част
II, т. 8 от СЕФ). Това поставя потребителя, имащ спешна нужда от парични
средства (предвид това, че кандидатства за т.нар. бързи кредити от небанкова
финансова институция), да избере именно най-бързия вариант за одобрение на
кредита – да сключи договор за гаранция с небанкова финансова институция, с
посочено и одобрено от кредитора лице.
В приложените по делото общи условия изрично е посочено, че
дружеството кредитор одобрява предложената гаранция, поради което не
може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за
който кредитополучателят е кандидатствал и е одобрен. От своя страна в
приложените общи условия за предоставяне на гаранции от Кредит Гарант
БГ“ ООД изрично е посочено, че клиентът попълва необходимите данни за
предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване за
потребителски кредит именно с кредитор „Неткредит” ООД и на неговия
уебсайт, респ. именно „Неткредит” ООД предоставя на Кредит Гарант БГ“
ООД данните, съдържащи се във формуляра за отпускане на кредит, с цел
сключването на договора за гаранция. Този факт опровергава твърдението на
ответните дружества за не знание от страна на кредитора, че ищецът е избрал
да обезпечи кредита си именно с предоставяне на гаранция от „Кредит Гарант
БГ“ ООД, че двата договора са независими един от друг, че възнаграждението
на гаранта не е било известно на кредитора и пр.
Безспорно се установи, че предоставянето на обезпечение по сключения
с „Неткредит” ООД договор за кредит е било задължително условие за
7
сключването на договора (арг. от Част II, т. 8 от СЕФ, съдържанието на
договора за кредит и приложените общи условия към него) и следователно
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява задължително
условие за сключване на договора за кредит. Договорът за гаранция е сключен
от ищеца, с посочено от ответното дружество лице, видно от общите условия
на „Кредит Гарант БГ“ ООД, в които изрично се сочи, че гаранцията се
предоставя във връзка с кандидатстване за потребителски кредит именно с
кредитор „Неткредит” ООД, респ. при условия, които ищецът не може да
предоговори и измени. Възможността да се откаже от предоставянето на
обезпечението, при невъзможност да предостави някое от другите две
възможности за обезпечаване на кредита, би имала за последица анулиране на
заявката за кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен договора
за кредит. На практика това превръща сключването на договора за
предоставяне на гаранция в задължително условие за получаването на
кредита. Това положение съставлява и неравноправно третиране на
потребителите, с оглед срока на разглеждане на заявлението за кредит в полза
на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с гаранция от небанкова
финансова институция - „Кредит Гарант БГ“ ООД (предложено и одобрено от
„Неткредит” ООД дружество). Анализът на клаузите относно обезпечението
на кредита не подкрепят доводите на ответните дружества за доброволност
при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне
на гаранция“, с посоченото в уебсайта на кредитора юридическо лице - гарант.
Договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
предоставяне на гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която
е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за
нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на
гаранта или не) и този разход е известен на кредитора – т.е съдът намира, че
безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност,
която се изтъкна и по-горе в изложението и която се установява от редица
допълнителни обстоятелства - сключване на договора за гаранция с посочено
в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в
един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на
сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за
гарант по изрично посочени банкови сметки на „Неткредит” ООД, като от
заключението на вещото лице безспорно се установи, че сумите за
възнаграждението за предоставяне на гаранцията са получавани именно от
кредитора „Неткредит” ООД и впоследствие са превеждани от негова страна
на „Кредит Гарант БГ“ ООД. Всички тези факти водят до неоснователност на
твърденията на двете ответни дружества, че договорът за гаранция касае
отделно и независимо правоотношение, за което „Неткредит” ООД не е имало
знание дали ще се сключи и при какви условия. Освен това е служебно
известно на съда, във връзка с други граждански дела, а и от приложените
8
справки от ТР, че двете дружества са учредени от едни и същи лица. Не на
последно място в договора за предоставяне на гаранция е изрично посочено,
че „Неткредит“ ООД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност още веднъж
потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на „Неткредит“ ООД и при необходимост от ангажиране
отговорността на гаранта, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията
кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по
сключения договор за гаранция в размер на 4296 лв. се явява допълнително
възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително
го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е
била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
(„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.“).
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно „таксата за
предоставяне на гаранция“ следва да бъде включена в общите разходи по
кредита при изчисляване на ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК). Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои
от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са
пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна,
доколкото единствената цел на гаранцията е да бъде отпуснат кредита, поради
което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. След
като ищецът е избрал да обезпечи кредита си с възмездно предоставяне на
гаранция от „Кредит Гарант БГ“ ООД, то „Неткредит“ ООД е следвало да
включи възнаграждението за този гарант в ГПР, което обаче не е било сторено.
Освен това от заключението на вещото лице се установява, че в счетоводните
регистри на „Неткредит“ ООД кредитът е отразен като обща дължима от 7992
лв., която включва 2500 лв. главница, 1196 лв. договорна лихва и 4296 лв.
гаранционна такса. Също така се установява, че ищецът предсрочно е погасил
изцяло задълженията си по сключения договор за кредит на 12.01.2023 г. и
общата внесена от него сума възлиза на 4203 лв., отнесени за погасяване на
дължимите главница (2500 лв.), договорна лихва (519,29 лв.) и такса банкова
гаранция (1183,71 лв.).
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. След като в договора не е посочен действителният ГПР, при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
9
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не
е оповестило действителен ГПР в договора за кредит, ответното дружество
„Неткредит” ООД е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. Двата оспорени от ищеца договори – за кредит и за
гаранция, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните следва да се има предвид, че последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията, респ. установителният иск
срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД също се явява основателен и следва да бъде
уважен. С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на
възнаграждението за гаранта с договора за кредит и обусловеност на
одобряването на кредита от сключването на договор за гаранция, то предвид
недействителността на договора за кредит, договорът за гаранция се явява
лишен от основание, с оглед обезпечителния му характер на задълженията на
длъжника по договора за кредит.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на гаранция в размер, значително по-висок от отпуснатия кредит, не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита,
имайки предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне
до ангажиране на отговорността на гаранта.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Предвид това осъдителните искове на ищеца също се
явяват доказани и следва да бъдат уважени за сумите от 519,29 лв. платена
договорна лихва и 1183,71 лв. възнаграждение за гарант, които суми
безспорно се установи, че са заплатени на ответните дружества.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 493,68 лв.
за внесена държавна такса (150 лв. дължими по исковете срещу „Неткредит“
ООД и 343,68 лв. дължими по исковете срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД),
400 лв. депозит за ССчЕ (200 лв. дължими от „Неткредит“ ООД и 200 лв. -
от „Кредит Гарант БГ“ ООД), както и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 900 лв. (450 лв. дължими от „Неткредит“ ООД и 450 лв. - от
„Кредит Гарант БГ“ ООД).
Неоснователни се явяват възраженията на ответните дружества за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, тъй като
въпреки, че искове се основават на един и същ правопораждащ факт –
недействителност на договор за кредит и установителните искове имат
10
обуславящ характер по отношение на осъдителните такива, то предвид цената
на исковете, фактическата и правна сложност на делото и предприетите
процесуални действия на ищеца, във връзка със защитата на съответното
право (т.е. положеният от пълномощника труд) за доказване на претенциите
си по всеки от исковете, същото не се явява прекомерно в претендирания общ
размер от 900 лв. (заплатено по банкова сметка на адв. А. от САК), вкл.
съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., сключен между П. Н. С., с
ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх.
Б, ет. 3, ап. 18 и „Неткредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1797, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс
Тауър)“ № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. – Станкова, на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
гаранция № ********** от 23.06.2022 г., сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1756, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс
Тауър)“ № 3, ет. 11, представлявано от К.В.В., който договор обезпечава
вземания по недействителен Договор за потребителски кредит №
202206230811530059 от 23.06.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Неткредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1797, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 10, представлявано от
И. Н. Х. – Станкова ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата
от 519,29 лв. (петстотин и деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки)
- недължимо платена договорна лихва по нищожен Договор за потребителски
кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Кредит Гарант БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756,
район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 11,
представлявано от К.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от
гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18
сумата от 1183,71 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и седемдесет и една
стотинки) - недължимо платено възнаграждение за предоставяне на гаранция
по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № ********** от
11
23.06.2022 г., обезпечаващ вземанията по нищожен Договор за потребителски
кредит № 202206230811530059 от 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Неткредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1797, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 10, представлявано от
И. Н. Х. – Станкова ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от
общо 800 лв. (осемстотин лева), представляваща внесена държавна такса за
предявените искове в размер на 150 лв., внесен депозит за ССчЕ в размер на
200 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)“ № 3, ет. 11, представлявано от
К.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ.
Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от общо 993,68
лв. (деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) ,
представляваща внесена държавна такса за предявените искове в размер на
343,68 лв., внесен депозит за ССчЕ в размер на 200 лв. и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12