№ 2055
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110216667 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. П. с ЕГН- **********, жив. в
с.ХХХХХ чрез адв.Р. А. – АК Пазарджик срещу Наказателно постановление
№ 42- 0003317 от 12.10.2022 г., издадено от Директор на РД „АА” - София,
ул.“Витиня“ № 1, с което на жалбоподателя, на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./ е наложена глоба в размер на 2 000
лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 10,00 лв. /десет лева/ за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено. Същият оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление като твърди, че не е извършил нарушенията, за
които е санкциониран. Отделно от това жалбоподателят излага доводите си за
допуснати в хода на административно-наказателното производство
1
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита. В тази връзка се сочи, че в акта и наказателното
постановление липсва описание на обстоятелствата, при които се твърди, че
са извършени нарушенията, както и че екземпляр от акта не е бил връчен на
жалбоподателя.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба с изложените в нея доводи и моли
наказателното постановление да бъде отменено. Същият допълнително
посочва, че след връчване на процесното НП на жалбоподателя е настъпила
законодателна промяна в чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 2006 г., която
предвижда, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Доколкото това се явява по-благоприятен закон, то издаденото НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото,
жалбоподателят претендира направените от него разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна -Директор на РД „АА” - София, редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена административно-наказателната преписка в съда се релевира
становище за неоснователност на жалбата, като се прави възражение срещу
претендирания размер на адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 328286 от
31.08.2022 г., съставен от Т.ов Г. Б. на длъжност инспектор при РД „АА“
гр.София е установено, че на същата дата около 11.30 часа в гр.София,
бул.“Ботевградско шосе“ на около 100 м. след пътен възел Околовръстен път
с посока на движение кв.“Враждебна“ жалб.К. Г. П. като водач на влекач
„ДАФ“ 105.406 с рег.№ ХХХХХ и прикачено полуремарке марка „КРОНЕ“
2
СДП27 с рег.№ ХХХХХ, /и двете собственост на фирмата превозвач/
извършвал международен превоз на товари със заверено копие на Лиценз на
Общността № ********** /валидно до 11.09.2024 г./ от Р.Румъния до
Р.България, видно от СМR от 29.08.2022 г., като извършил следните
нарушения : 1. Същият бил без валидно Удостоверение за психологическа
годност на водача, доколкото представил Удостоверение за психологическа
годност № 558939 с изтекъл срок на валидност 16.03.2022 г. 2. Водачът бил
без контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.58, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 42- 0003317 от 12.10.2022 г., издадено от Директор на РД „АА” - София,
ул.“Витиня“ № 1, с което на жалбоподателя К. Г. П. с ЕГН- **********, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./ е
наложена глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.183,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 10,00 лв. /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Т. Г. Б. и Г.Д. П.а, както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни
наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
3
11/31.10.200 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Съобразно тази разпоредба, водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари следва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Въз основа на тази законова
делегация е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания.
Видно от § 4а от ЗР на ЗАвтП, за прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в областта на автомобилните
превози министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията издава наредби и инструкции. Съобразно чл. 152, ал. 1, т. 2, б.
"б", пр. 1 от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията:......... 2. определя изискванията за психологическа годност на
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване на:.......... б). на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии.
Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от
15.05.2006 година за изискванията за психологическата годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. изискваше при
всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок
от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите изрично посочени в Наредба № 36, в които удостоверението е
4
валидно за срок от една година.
По делото не е спорно, че към датата на извършване на вмененото
административно нарушение (31.08.2022 г.), жалб.К. Г. П. е разполагал с
валидно СУМПС за съответната категория. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не е налице извършено административно
нарушение, което да доведе до ангажиране на административно наказателната
отговорност на водача. Нещо повече, следва да се отчете и фактът, че
предвиденият към момента на осъществения превоз в чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. 3-тригодишен срок на валидност на удостоверението за
психологическа годност, което удостоверение се издава при положително
заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство, който е пет години, което влиза в разрез с изискванията,
които са посочени в Директива 126/2006/ЕО, която в случая има директен
ефект. За пълнота на изложеното следва да се има предвид и настъпилата
промяна в редакцията на чл. 8 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., която
заличава съставомерността на вмененото нарушение, с оглед нормата на чл. 3
от ЗАНН. Процесното наказателното постановление, е издадено на 12.10.2022
г. Същото не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано. Със Наредба за
изменение и допълнение (обн. ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022 г.) в
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е премахнат срока на
валидност на удостоверенията за психологическа годност, като в ал. 2 на
същия текст е посочено, че същите са безсрочни. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват промени в приложимата материалноправна норма,
прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Процесното
наказателно постановление не е влязло в сила към момента на влизане в сила
на изменението на Наредба № 36 от 15.05.2006 г., поради което съдът намира,
че следва да се приложи по-благоприятния закон.
Визираната в чл. 3, ал. 1 и 2 ЗАНН хипотеза цели защита правата и
интересите на лицата. За всяко нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила при извършване на нарушението, но това не означава, че
ако впоследствие законът е отменен и последва констатиране на извършване
на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по отменения
5
закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като
нарушение, водещо до ангажиране на отговорността на субекта.
С изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. вече не се предвижда срок за валидност на удостоверение за
психологическа годност, поради което и при наличието на такова, както е в
настоящия случай на практика липсва нарушение. Изложеното обуславя
извода, че извършеното деяние към момента, не осъществява състав на
административно нарушение, поради което преценено и в този аспект,
наказателното постановление се явява незаконосъобразно.
По т. 2 от НП относно вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира за установено следното:
Сочената разпоредба към датата на съставяне на АУАН вменява задължение
на водачите на моторни превозни средства да носят контролен талон към
СУМПС. В тази част след извършване на нарушението също е настъпила
законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67/2023 г. в чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен
талон към СУМПС, респ. това поведение не представлява вече
административно нарушение. Поради това съдът намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и наказателното
постановление и в тази му част - по т. 2 също да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представените писмени доказателства – договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2022 г. жалбоподателят е заплатил в брой сумата от
500.00 лв.. /петстотин лева/, за процесуално представителство и защита от
адвокат Р. Н. А. от АК - Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от
6
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция /какъвто е настоящия
случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, то направеното искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде уважено. Същото е
определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10
000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и
съответства на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл
съдът намира направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42- 0003317 от 12.10.2022
г., издадено от Директор на РД „АА” - София, ул.“Витиня“ № 1, с което на
жалбоподателя К. Г. П. с ЕГН- **********, жив. в с.ХХХХХ, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./ е наложена глоба
в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.183, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 10,00
лв. /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да
заплати на жалбоподателя К. Г. П. с ЕГН- **********, жив. в с.ХХХХХ
сумата от 500.00 лв.. /петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящата
7
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8