Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

    гр. С. ,23.01.2017г.

 

 

 

 

                           СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  13  - ти състав , в открито  заседание на           двайсет и трети януари през  двехиляди и   седемнадесета        година в състав:

 

 

                                                    Председател  : ДИМИТРИНА  АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 . АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.  САВА  ШИШЕНКОВ

 

 

 

при   участието    на    секретаря    С.     и       прокурора    Иванов                             ,     като разгледа    докладваното от съдия Йорданова   Н.  Ч.  Д .  №   186   по описа  за  2017  година , въз основа на доказателствата по делото и на основание на осн. чл. 32, вр.чл.16 ал.7  от ЗПИИРКОРНФС,съдът :

                                                  

                                                         Р  Е  Ш  И:

                

               ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. и  издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на К.Н. , с което на     Д.  Д.  К. ,  българин , български гражданин, с висше образование  , ЕГН **********  , с адрес ***, ж. к.******* , бл. 32, вх. В, ет.7 , ап.20 , роден  на ***г. в С. , управител  е била наложена финансова санкция  в размер на 97 евро за извършено нарушение   на  чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби  на Кодекса  за движение по пътищата .                        с левова равностойност    189 ,72     лв .

                             ОСЪЖДА   засегнатото лице Д. Д.   К. да  заплати  в полза на бюджета на съдебната власт и по  сметка на СГС направените в настоящето производство разноски в размер на  2,40    лв    ,  както и 5 лв. държавна такса  за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

                 Решението  подлежи на обжалване или  протест в седемдневен срок от днес пред САС.

                 Решението  подлежи на незабавно изпълнение .

                 Препис от решението  да се изпрати за изпълнение на НАП-С..

                             Препис от решението да се изпрати на МП на РБ и на компетентния орган на издаващата държава.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

      

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1                                         

 

 

                                                                     2.

 

        

 

 

 

 

 

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                      МОТИВИ   КЪМ   РЕШЕНИЕ   ПОСТАНОВЕНО   ПО     Н . Ч. .Д .

                 №  186/ 2017г. ,  ПО   ОПИСА НА  СГС , НО , 13   СЪСТАВ

 

 

          

                         Производството е  по  реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

                             Образувано е въз основа на  Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. и  издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на К.Н. .    

                             С решението е наложена финансова санкция на    засегнатото лице Д.  Д.  К. в размер   на 97 евро.

                             В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура  пледира , че изпратеното  решение отговаря на изискванията на закона , при  което са налице основания  за признаване и изпълнение по реда на чл. 30 от закона .                             

                                     В съдебно заседание   защитникът   на  засегнатото лице Д.  Д.  К. – адв .Зарева  пледира се  допусне признаване на решението, тъй като  засегнатото лице Д.  Д.  К.       признава   същото .Защитничката пледира също ,че няма да обжалват решението   на настоящия съд и санкцията ще бъде внесена доброволно от засегнатото лице в най – кратък срок     .

                                      В съдебно заседание  засегнатото лице Д.  Д.  К.  подържа изцяло изложеното от своя защитник .

                                                Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна  :

                                               Засегнатото лице Д.  Д.  К. е българин , български гражданин, с висше образование  , ЕГН **********  , с адрес ***, ж. к.******* , бл. **, вх. *, ет.* , ап.** , роден  на ***г. в С. , управител на търговско дружество , неосъждан.    

                              С  Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. на   засегнатото лице  Д.  Д.  К.   е била наложена финансова санкция  в размер на 97 евро за извършено нарушение   на  чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби  на Кодекса  за движение по пътищата  . Посочено е в  Решението , че засегнатото лице Д.  Д.  К.  при управление на превозно средство *******   на 14.05.16г.  в  Амстердам в 07, 11ч е превишило разрешената  максимална скорост на магистрала с 13 км , като е измерена скорост от 96 км при позволена такава от 80 км .

                               Въз основа на Решението е издадено удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции  .

                                  Съгласно описанието на фактическото положение и обстоятелствата , при които е било извършено нарушението посочени в  Решение  №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. и издаденото въз основа на  него удостоверение по чл. 4 от рамково решение 2005 /214 /  ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция  ,   и в двата двата документа е    посочена идентична фактическа обстановка , а  именно поведение  ,което нарушава разпоредби за движение по пътищата .

                                   Посочено  е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,  че решението е влязло в сила , както и че производството по налагане на санкцията е било писмено,  като се потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. е поискало   повторно  разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

                                  Посочено е също  в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че      решението е  на несъдебен орган  в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон ,като се потвърждава  ,че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса  и до съд по наказателни дела .

                                                    Посочено е също  в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че   по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.                               

                                  Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства  : Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. и  издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на К.Н.   .

                                При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи  :                                  

                                            Изпратеното с молбата  за прехвърляне на финансова санкция в друга държава  - членка на ЕС по силата на Рамково решение 2005 /214 /  ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. и  издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на К.Н. .  , представлява влязъл в сила акт по чл. 3 ал.1  т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз, с който на заинтересованото лице е наложена на финансова санкция в административно производство. Той подлежи на разглеждане по реда на ЗЗПИИРКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗПИИРКОРНФС.

                               В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции  ,преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.

                                  Настоящият съд  намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

                                Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона за това, а именно: то е постановено от  несъдебен орган в административно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава. Освен това за нарушения на правилата за движение по пътищата, за каквото деяние е санкционирано  засегнотото лице , не се изисква двойна наказуемост, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИКОРФС, като условие за признаване на решението.  Също така , лицето срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, което се установява от справката за постоянен и настоящ адрес , като същия е и български гражданин .

                                            Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице  следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението. Настоящото производство е по преценка, дали са налице   формалните   основания   на  закона  за  признаване   на  решението. Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по обосноваността на решението - арг. от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЗПИИРКОРНФС.

                                    Видно е по настоящето дело ,че  решението и удостоверението отговарят на формалните изисквания на закона за признаване на акта и допускане на изпълнението му на територията на Република България.

                                    От една страна представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,   е пълно и отговаря на съдържанието  на Решение за налагане на финансова санкция №  ********* от 03.06.2016г  ,влязло в сила  на   15.07.16г на     несъдебен орган  на   К.Н. .

                                      От друга страна по делото не са налице доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция, а напротив съобразно удостоверението, такова производство не се води срещу лицето в друга държава.

                                   Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд.

                                   Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

                                   Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

                                    Наложената финансова санкция е над 70 евро, доколкото е налице   наложена финансова  санкция в размер  на 97 евро .

                                       За признаване на решението двойна наказуемост за деянието не се изисква, тъй като същото представлява нарушение на правилата за движение по пътищата и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС.

                                     Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи административно - наказателна отговорност и не подлежи на административно - наказателно преследване за деянието , което обосновава решението.

                                    От представеното удостоверение е видно, че производството по делото е било писмено. В удостоверението е посочено ,  също , че освен, че производството по налагане на санкцията е било писмено ,то засегнатото   лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.                                  Посочено е също  в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 /  ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че      решението е  на несъдебен орган  в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон ,като се потвърждава  ,че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса  и до съд по наказателни дела .

                                       На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал.  8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума, съдът следва да  определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението.  С решението е била наложена финансова санкция в   размер  на  97 евро , при което   съгласно  решението  засегнатото лице следва да заплати   97  евро с левова равностойност 189 ,72     лв .

                                В производството по признаване на изпълнението на решението са направени разноски в размер на 2,40 лв    - за превод на решението и другите  документи , които  на основание чл.  13 и 16, ал. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да се възложат  на засегнатото лице ,което следва да бъде осъдено да заплати  направените в настоящето производство разноски в размер на 2,40      лв    .

                                На основание чл. 190, ал. 2 от НПК засегнатото лице следва да бъде осъдено да заплати  да заплати и  5 лв. - държавна такса за издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

                                                 Поради  изложените       съображения    съдът     постанови решението си .

 

       

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                           

 

 

 

 

 

                                                                              2.