РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Кърджали, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-001886 от 04.09.2023 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на
150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП, на Д. Б. Ф. с
ЕГН **********, от гр.***********.
Жалбоподателят Д. Б. Ф. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно
нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Моли за отмяна на
обжалваното постановление.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон. От доказателствата събрани в хода на съдебното
следствие станало ясно, че не са извършени процесните нарушения. Нямало нито едно
доказателство, че жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост, за да му бъде
вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Досежно нарушението по чл.123, т.2 от ЗДвП,
1
водачът имал задължение да съобщи на органите на полицията и да остане на място, но само
когато има пострадали хора. Имало се предвид хора, които са различни от водача, който е
участвал в пътнотранспортното произшествие. В случая нямало доказателства на място да
са пострадали други хора, извън водача на автомобила. Последният също не бил пострадал
на местопроизшествието, а се наложило да посети Спешна помощ поради силни болки в
гърдите, като в приложения болничен лист не било констатирано нараняване, което да е в
причинно-следствена връзка със случилия се инцидент. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателя да се присъдят направените
разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.08.2023 г. свидетелите К. Т. и С. Ч. били на работа като мл. автоконтрольори в
сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, съгласно утвърден график. Около 07.00 часа двамата
били изпратени до Спешно отделение в гр.Кърджали, във връзка с подаден сигнал, че там е
постъпило лице след пътнотранспортно произшествие. Свидетелите Т. и Ч. отишли в
Спешното отделение, но не намерили водача, който се е прегледал. След справка с дежурния
служител, установили жалбоподателя Д. Б. Ф., който бил на адрес *********. Там се
намирал и автомобил „*****“ рег.№ ***** с леки щети по предна дясна врата и дясно
странично огледало. Жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че предната
вечер докато е пътувал с посочения автомобил в посока от гр.Асеновград към с.Черноочене,
блъснал крава и после продължил и се прибрал в гр.Кърджали. Свидетелите Т. и Ч., заедно с
Д. Ф., отишли до мястото на произшествието, което той им посочил. Контролните органи
изяснили механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и констатирали, че
водачът Д. Ф. на 18.08.2023 г. около 21.10 часа е управлявал автомобила „*****“ с рег.№
***** по път II-58, км.6+500, в посока от с.Комунига към с.Черноочене, при което на прав
участък блъснал домашно животно (крава), което се намирало в обхвата на пътя. От
настъпилото пътнотранспортно произшествие имало материални щети по превозното
средство, а по-късно - около 03.30 часа на 19.08.2023 г., жалбоподателят е потърсил
лекарска помощ в Спешното отделение в гр.Кърджали. По този повод на 19.08.2023 г. срещу
Д. Ф. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.2 и
чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на
съставения акт, на 04.09.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което
2
наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв.
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по
т.2.- „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.
„а“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на показанията на
свидетелите К. Т., С. Ч. и Е. Ш.; Акт за установяване на административно нарушение от
04.09.2023 г.; Докладна записка от 15.03.2024 г.; Констативен протокол за ПТП от 19.08.2023
г.; План-схема за ПТП от 19.08.2023 г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 19.08.2023 г.;
Обяснение от 19.08.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; снимков
материал; Заповед Рег.№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено наказание за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП гласи, че този който поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно
деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно
нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а
също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие. В случая поведение на жалбоподателя, което да
кореспондира с тази правна квалификация на нарушението не е установено и не е описано.
В акта и наказателното постановление е посочено, че водачът Д. Ф. поради движение с
несъобразена скорост на прав участък блъска домашно животно (крава), намиращо се в
обхвата на пътя, при което настъпва ПТП. Не се споменава изобщо в обстоятелствената част
какви са били атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението,
конкретните условия на видимост, по отношение на които жалбоподателят не е съобразил
скоростта на движение. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на
водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално
3
допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението
фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане
на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за
движението. Данни за подобни неблагоприятни фактори или релеф на местността не са
установени, не са и описани от актосъставителя и наказващия орган, поради което съдът
намира, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин да е извършено процесното
нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен
начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, да даде пълно
и ясно фактическо описание на деянието по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението и/или конкретните условия на видимост, а това в случая не е
сторено. От доказателствата по делото става ясно, че на процесната дата е имало животно на
пътя, което водачът Д. Ф. е блъснал с моторното превозно средство. Не се доказа и установи
обаче същият да се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия. Причината да
настъпи пътнотранспортното произшествие според настоящата инстанция е неосъществен
контрол от жалбоподателя над превозното средство, но подобно поведение съставлява
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. И тъй като Д. Ф. неправилно е санкциониран за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, то следва атакуваното наказателно постановление в тази
част да бъде отменено като незаконосъобразно.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение
на чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП, който въвежда задължение за водача на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са
пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи. Установи се в процесния случай, че на 18.08.2023 г. водачът Д. Ф. е управлявал
автомобил „*****“ с рег.№ ***** по път II-58, км.6+500, в посока от с.Комунига към
с.Черноочене, при което на прав участък блъснал домашно животно (крава), което се
намирало в обхвата на пътя. Това С.тие представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП. Вследствие на произшествието настъпили леки
материални щети по автомобила, а по-късно самият водач потърсил медицинска помощ и
бил прегледан в Спешно отделение. По делото обаче не се установи на инкриминираната
дата и място да се причинени вреди на други граждани, да са пострадали други хора от
произшествието. Водачът Д. Ф. е бил единствен участник в пътнотранспортното
произшествие и в конкретната ситуация за него не е възникнало задължение да уведоми
компетентните органи така, както изисква посочената разпоредба от ЗДвП. Ето защо,
наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
4
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 900 лв. Според съда това
възнаграждение е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна
сложност на делото и неговата продължителност, поради което направеното от
представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе
разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът постанови след влизане на решението в сила, вещественото доказателство –
компакт диск, съдържащ снимков материал, да се върне на сектор ПП към ОД
МВР-Кърджали.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1300-001886 от 04.09.2023 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на
150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП, на Д. Б. Ф. с
ЕГН **********, от гр.***********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Д. Б. Ф. с ЕГН
**********, адрес *********, сумата от 900 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила, вещественото доказателство –
компакт диск, съдържащ снимков материал, да се върне на сектор ПП към ОД
5
МВР-Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали:_______________________
6