Определение по дело №1943/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 249
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

21.02.

 

          2020

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          1943

 

2019

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, срещу А. Николова К.,ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 16.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитор и А. Николова К., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 3154567, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 1000 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 1084, 68 лв., ведно с договорната лихва  от 84, 68 лв., на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 271, 17 лв. (включваща главница и договорна лихва). Падежът на последната вноска е на 17.06.2018 г.

При забава с повече от 30 календарни дни в плащанията е дължима такса за разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която се претендира в размер на 45 лв.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си – двама поръчители физически лица или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 504, 60 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на 126, 15 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Заемателят не е извършил плащания по договора. Срокът на договора е изтекъл на 17.06.2018 г. и не е обявявана предсрочна изискуемост.

Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 86, 19 лв. за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

На 01.09.2018 г. с приложение №1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 3154567 от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 84, 68 лв. - договорна лихва; 504, 60 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 86, 19 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и направените разноски.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се недействителност на клаузата за неустойка като неравноправна и поради противоречие на добрите нрави, нищожност на клаузата за такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, на размера на уговорените лихва и ГПР поради противоречие на добрите нрави. Оспорена е и действителността на договора за цесия поради липса на посочена цена.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на договор за паричен заем № 3154567 от 16.02.2018 г. между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт" АД и получаването на заемната сума.

 4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 1943/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 20.03.2020 г. от 10, 45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: