Определение по дело №15937/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 29194
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20191100515937
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 11.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                             ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.дело № 15937 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 577 ГПК и чл. 263и, ал. 6 ТЗ.

        Образувано е по частна жалба на „И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт Е.С.- пълномощник на изпълнителните директори З.Р.Р.и И.Ц.Б., срещу Определение № 1408 от 31.10.2013 г. на Съдия по вписванията при Софийски Районен съд по заявление с вх. № 71427 от 31.10.2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София, с което е постановен отказ за се извърши вписване на удостоверение на „И.” АД за преобразуване чрез вливане на Т.Б.В. АД в „И.” АД.

        В частната жалба са изложени съображения.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение, като бъде върната преписката на Съдия по вписванията при СРС, с указание да бъде разпоредено вписване в Имотния регистър на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 от ТЗ за преобразуване чрез вливане на ТБ „В.“ ЕАД в „И.“ АД, на осн. чл. 263и, ал. 6 от ТЗ, на подробно посочения в заявлението недвижим имот, като вписването да се смята за извършено от момента на подаване на заявлението.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да постанови обжалваното определение, съдия по вписванията при Софийски районен съд е приел, че в заявлението за вписване, заявителят желае частично вписване на удостоверението от ТР, което искане е недопустимо и безпредметно, тъй като представеното за вписване удостоверение от търговския регистър заедно с договора за преобразуване е вече вписано в СВ - София с вх. peг. № 90419/31.12.2018г., том 15, акт 96.

Посочил е също, че по смисъла на чл.7 от ПВ, вписването се извършва чрез подреждане на акта в достъпните книги, т.е. огласяване на акта по смисъла на чл.1 ПВ, както и че сложният фактически състав на вписването, включващ и подреждане в нарочна книга на физическия носител на акта, предвиден за вписване, обосновава извода, че е недопустимо и безпредметно повторното вписване и подреждане на един и същ акт, подлежащ на вписване в съответната книга.

На второ място, съдията по  вписванията е изложил, че   съгласно ТР 7/2012 на ОСГТК на ВКС, преобразуването на търговските дружества, което е уредено в глава XVI на ТЗ, по правило е свързано с правоприемство, като правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган, а когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. Посочил е, че съгласно горното, удостоверението за вписване по чл.263в ал. 1 и чл.263г ал.1 ТЗ, не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл.4 б.”Б” - „3” ПВ, а само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4 б.”И” ПВ, като по тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, при спазване изискванията на чл.6-9 ПВ.

На трето място в определението от 31.10.2019 г. е посочено, че заплатената такса в размер на 702,71 лв. се явява недостатъчна, тъй като от приложения по преписката счетоводен баланс се установявало, че цената на имотите, предмет на вливането, може да бъде определена от ред 280 и 290, а именно: за имоти, машини и съоражения — 2590000 лв., а за инвестиционни имоти — 1392000 лв., като приложената справка за балансова стойност на активи не можело да бъде приета за заключителен счетоводен баланс. Ето защо, следвало да се приеме, че материалният интерес на вливането е 3 982 000 лв., което обосновавало, че заплатената такса в размер на 702,71 лв. се явява недостатъчна, а съгласно т.6 от Тълкувателно Решение №7/25.04.2013г. ВКС, ОСГТК, липсата на държавна такса е основание да бъде отказано вписване.

Посочено е, че искането вписването да се извърши частично само за един поземлен имот е недопустимо, с оглед на това, че подлежат на вписване актове, а не права, като видно от приложените актове, следвало да се впише прехвърлянето на всички имоти, а не на един - произволен, според желание на заявителя.

 На четвърто място е  посочено, че съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, вписването на прехвърляне или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, се допуска след представяне на писмена актуална декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай по преписката била представена декларация от З.Р.Р.и Весела Иванова Колева - Джиджева, действащи като представители на ТБ „В.“ ЕАД, актуална до края на 2018г., като не била представена декларация по чл.264, ал.1 ДОПК за 2019г.

По така постановения отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд, настоящият съдебен състав намира следното:

Доколкото в чл. 8, ал. 3 от Правилника за вписванията е предвидено, че  се допуска вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва, както и че когато в подлежащия на вписване акт има имоти в различни съдебни райони, вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът /чл. 570, ал. 1 ГПК/, съдът намира, че не съществува забрана за  частично вписване на представения акт само относно определен имот или имоти. Отделно от това, в случая се касае за вписване на удостоверение за преобразуване на търговско дружество, което по силата на чл. 263и, ал. 6 от ТЗ, подлежи на вписване в Книгите за вписване към Служба по вписванията, когато  в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 2, б. „б“ от ПВ, не се изисква описание на имота  при актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.  В случая, макар по отношение на представения акт за вписване да е приложим   чл.6 ал.2 б.„б” от Правилника за вписванията, съгласно който индивидуализация на имоти не е задължителна, то съгласно представените доказателства към частната жалба, с оглед обстоятелството, че първоначалните две вписвания досежно същото удостоверение са извършени по отношение на конкретни недвижими имоти, то индивидуализацията на имота, по отношение на който се иска да бъде извършено отново вписване на същото удостоверение, се явява препоръчителна, а и по този начин се обосновава правния интерес на молителя.

В случая, в нарочна декларация за вписване с нотариално удостоверени подписи, молителят е посочил имотът, досежно който желае да се извърши вписването, представил е актуална скица на този имот, както и удостоверение за данъчна оценка на същия.

Отделно от това, към заявлението за вписване, в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25 април 2013 год. на ВКС, ОСГТК, са представени данни за балансовата стойност на недвижимия имот по заключителния баланс  на дружеството праводател, в случая ТБ „В.“ АД, като е посочено, че балансовата стойност на имот, находящ се в град София, ул. „*******“, Драгалевци – разширение север, незастроен терен  - УПИ II -336, 1397, 1398, 1399, 1435, 1498, 1717,  КВ. 96 б, е  702705,99 лв.

Ето защо, съдът намира за неправилен извода на съдия по вписванията, че заплатената такса в размер на 702,71 лв. се явява недостатъчна, тъй като същата е съобразена изцяло с посочената по-горе  т.3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25 април 2013 год. на ВКС, ОСГТК.

Съдебният състав не споделя и изводите на съдия по вписванията за необходимостта на представяне на декларация по чл. 264 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Съгласно мотивите, изложени в т. 3 от ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК,  удостоверението за вписване по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл.4 б.”Б”    „З” ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4, б.”И” ПВ.

 При това положение, съдебният състав намира, че удостоверението за преобразуване, доколкото не е акт за прехвърляне на собственост, нито е акт, с който се учредяват права върху недвижими имоти, не попада в приложното поле на чл. 264 ДОПК, поради което тази законова разпоредба е неприложима при вписването на удостоверение за преобразуване в Книгите за вписване.

Относно аргументите на съдия по вписванията за безпредметност на искането за вписване, доколкото, вече е извършено вписване на извършеното вливане, съдебният състав намира, че  наличието на правен интерес не е изрично въведено в норма като изискване за вписване на всички актове.

 Такова изискване обаче може да се постави в определени хипотези. Като пример за такава хипотеза може да се посочи, че ако един акт е вписан по партидата на праводателя, респ. имотната партида по ЗКИР, съдията по вписванията може да откаже повторно вписване на същия акт. В този смисъл е и Определение № 116 от 12.02.2015 г. по ч. търг. д. № 342/2015 г., I т. о. на ВКС. В цитирания съдебен акт тази констатация е направена с оглед вписване на апорт на вещно право върху имот в търговско дружество – чл. 73, ал. 5 ТЗ.

Настоящият случай е различен, доколкото се иска вписване на удостоверение за преобразуване, като видно от материалите, приложени към частната жалба, искането наистина касае удостоверение, което вече е вписано, но по отношение на други недвижими имоти, различни от имота, досежно който е заявено вписването. След като първото вписване на удостоверението е започнало като вписване на този акт по отношение на конкретни недвижими имоти, няма как да се приеме, че не е налице правен интерес за молителя при представяне на същото удостоверение за вписване, но по отношение на друг недвижим имот. Правен интерес би липсвал, ако удостоверението беше вписано по отношение на същия имот, каквато хипотеза в случая не е налице.

С оглед на така изложеното, въззивният съд заключава, че частната жалба се явява основателна, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да бъде върнато на съдия по вписванията за извършване на исканото вписване.

Предвид горното, Софийският градски съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  Определение № 1408 от 31.10.2013 г. на Съдия по вписванията при Софийски Районен съд по заявление с вх. № 71427 от 31.10.2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София, с което е постановен отказ за се извърши вписване на удостоверение на „И.” АД за преобразуване чрез вливане на Т.Б.В. АД в „И.” АД.

ВРЪЩА делото на Съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на по-нататъшни действия по заявление с вх. № 71427 от 31.10.2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София за вписване на удостоверение на „И.” АД за преобразуване чрез вливане на Т.Б.В. АД в „И.” АД по отношение на недвижимия имот, посочен в заявление с вх. № 71427 от 31.10.2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.