РЕШЕНИЕ
№ 1559
гр. Пловдив,18.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 3225 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на В.А.Д. с ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-426 от 09.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В.Д. против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-733 от 03.11.2021 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е
отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.3 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б. моли за отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски. От страна
на жалбоподателя е изразено несъгласие с изводите на решаващия административен
орган относно непризнаване на осигурителния стаж за периода на редовна военна
служба за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, както и по
отношение непризнаване на стажа за периода от 25.04.1969 г. до 01.07.1969 г.
при осигурителя ЕАЗ - Пловдив, който пенсионният орган е счел за нередовно
оформен по приложената трудова книжка. Сочи се, че по отношение на
осигурителния стаж по отбиването на редовна военна служба не е била приложена
относимата нормативна уредба, както и че за стажа при осигурителя ЕАЗ Пловдив
административният орган е нарушил разпоредбите на чл.9 и чл.36 от АПК, като не
е извършил служебно изясняване на стажа, както и че не е съществувало изискване
за оформянето му в трудовата книжка по начина, описан от пенсионния орган.
Представена е писмена молба с изложени съображения по същество по двете
конкретни възражения. Не се оспорват останалите констатации по разпореждането и
по решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив досежно всички останали периоди
на непризнат осигурителен стаж при други осигурители.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а исканите разноски за адвокат да
бъдат определени от съда в минималния размер. В писмено становище се излагат
подробни и конкретни доводи по същество по всяко от възраженията на
жалбоподателя.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което
оспореният акт е неблагоприятен, доколкото същият съставлява потвърждаване на
отказ от отпускане на искана пенсия поради непризнаване на осигурителен стаж,
поради което и при наличие на правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата само за отчасти
основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 243-15-2673/13.07.2021
г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверение за военна служба,
жалбоподателят Д. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към датата на подаване
на заявлението Д. имал навършена възраст 69 години 09 месеца и 14 дни. В хода
на проверката по заявлението, във връзка с констатирано нередовно оформяне на
стаж по трудовата книжка, представена от страна на жалбоподателя, от страна на
пенсионните органи било направено запитване за извършване на проверка по
отношение на част от осигурителите до ООА на НОИ за издаване на удостоверение
УП -13, като бил получен отговор с отказ от издаване на исканото удостоверение,
предвид изтичане сроковете на съхранение на документите и унищожаването им по
реда на ЗНАФ. За друга част от осигурителите по получено писмо от ТП на НОИ
Кюстендил се установило, че за лицето В.Д. липсва информация в предадените в архива съгласно чл.5, ал.10 от КСО
трудовоправни документи. С писмо жалбоподателят бил уведомен относно това, че следва
да представи удостоверения УП-3 за шестима осигурителя, между които и ЕАЗ
Пловдив за периода 25.04.1969 г. до 01.07.1969 г., като му бил предоставен
едномесечен срок да представи документи и жалбоподателят бил уведомен, че в
противен случай ще се издаде разпореждане въз основа на наличните редовни
документи. Писмото жалбоподателят получил на 27.07.2021 г. На 30.07.2021 г.
същият депозирал заявление до Директор ТП на НОИ Пловдив, с което заявил, че не
може да представи УП-3 от ЕАЗ Пловдив, предвид факта, че по сведение на
служител при осигурителя са изтекли 50 години и документи за стажа на
жалбоподателя вече не се съхраняват. На 03.11.2021 г. било издадено
разпореждане за отказ от отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.3 от КСО, като със същото била направена констатация, че не
се зачита трудов стаж при осигурителите „Завод за пишещи машини“ Пловдив, както
и Завод „Петър Ченгелов“ Пловдив за посочените в разпореждането периоди,
предвид неоформяне на стажа по надлежния ред в представената трудова книжка,
както и полученият отказ за издаване на удостоверение УП -13 поради изтичане
срок на съхранение на трудовоправните документи. Поради нередовно оформяне на
осигурителен стаж в трудовата книжка не бил признат такъв и при осигурителя
„Завод за асинхронни двигатели“ Пловдив, както и спорният такъв при ЕАЗ Пловдив
за периода 25.04.1969 г. до 01.07.1969 г., предвид и непредставяне на
документи, удостоверяващи продължителността на този стаж в срока по чл.1, ал.5
от НПОС. Не бил зачетен осигурителния стаж по трудовата книжка и при осигурител
„МК Тракия“ - Слънчев бряг, предвид това, че в издаденото удостоверение УП-3 от
осигурителя, за периода, описан в разпореждането, Д. не фигурира в
разплащателните ведомости. Не бил зачетен и осигурителен стаж при осигурител
ДСО „Балканстрой“ София, и ПП “Битови услуги“, понеже стажът не е оформен по
надлежния ред и в предоставения срок на жалбоподателя не са били представени
документи, удостоверяващи продължителността на стажа, за първия осигурител не
са предадени и не се съхраняват ведомости в ООА, а за втория от ОАА при ТП на
НОИ - Кърджали е налице отговор, че за съответния период липсва информация за
жалбоподателя. Не бил признат за действителен осигурителния стаж за периода на
получаване обезщетение за безработица на основание чл.9, ал.2, т.4 от КСО. Не
бил признат за действителен стаж и осигурителният стаж за периода на отбиване
на редовната военна служба на жалбоподателя по чл.9 ал.7 от КСО, като в тази
връзка била цитирана разпоредбата и на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В крайна
сметка и било заключено, че към датата на подаването на заявлението
жалбоподателят има действителен осигурителен стаж от 13 години, 10 месеца и 14
дни, а съгласно чл.68, ал.3 от КСО жалбоподателят следва да има придобит 15
години действителен осигурителен стаж, за да е придобил право на пенсия.
Въпросното разпореждане било обжалвано от страна на Д. пред Директора на ТП на
НОИ Пловдив. Последният се произнесъл с оспорваното сега решение от 09.12.2021 г.,
с което счел жалбата за неоснователна. Като констатации по решението си
административният орган посочил, че по представените документи за осигурителен стаж и данни по чл.5, ал.4 от КСО
за периода от 25.09.1970 г. до 12.07.2021 г. с прекъсвания е зачетен
осигурителен стаж от III-та категория труд - 16 г. 02 м. 01 дни, от които 13
г., 10 м., 14 дни действителен осигурителен стаж. Посочено било, че не е
зачетен осигурителен стаж за конкретни периоди и осигурители, като по отношение
на оспорените сега пред съда от жалбоподателя констатации от решението на
Директор на ТП на НОИ - Пловдив в решението било посочено, че не се зачита
осигурителен стаж от 25.04.1969 г. до 01.07.1969 г. при осигурител ЕАЗ Пловдив,
тъй като срокът не е оформен по надлежния ред в приложената трудова книжка №
49/03.04.1968 г., за посочения период липсва правоъгълен печат с посочена
продължителност на осигурителния стаж. Посочено било, че в срока по чл.1, ал.5
от НПОС не са представени документи, удостоверяващи продължителността на
положения осигурителен стаж. В оспореното решение била цитирана разпоредбата на
чл.68, ал.3 КСО, според която през 2021 г. право на пенсия за ОСВ лицата
придобиват при навършена възраст 66 години и 08 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. Цитирана била и нормата на § 1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, а именно, че „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В тази
насока било отразено, че не е зачетен за действителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО осигурителният стаж по чл.9, ал.7 от КСО за периода на
отбиване на редовна военна служба от 25.09.1970 г. до 31.05.1971 г. и от
29.03.1972 г. до 24.07.1973 г. с обща продължителност 02 г. 00 м. и 00 дни. В
крайна сметка било заключено, че на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към дата на
заявлението г-н Д. не отговаря на условието за придобит 15 години действителен
осигурителен стаж и било преценено, че към дата на заявлението лицето има
действителен осигурителен стаж - 13 г. 10 м. и 14 дни. По същество по
възраженията на жалбоподателя в решението на Директор на ТП на НОИ било
посочено, че съгласно чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези
периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на
държавния бюджет. Съгласно чл.44, ал.1 от НПОС за осигурителен стаж от трета
категория труд се признава времето на наборна военна служба. За този стаж се
дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Периодът на наборна военна
служба от 25.09.1970 г. до
31.05.1971 г. и от 29.03.1972 г. до 24.07.1973 г. – 02 г. е зачетен за
осигурителен стаж на основание чл.9, ал.7 от КСО, но същият не зачетен за
действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като в тази връзка
била посочена дефиницията за понятието „действителен стаж“ и че поради това не
може да се зачете за действителен осигурителен стаж периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба и в тази връзка претенцията на г-н Д. била
неоснователна. За неоснователно било прието и твърдението на жалбоподателя, че
не е установен и изяснен всичкият придобит от него осигурителен стаж, понеже
той не представя други доказателства за придобит стаж, не е приложил към
заявлението за пенсиониране или към жалба вх.№ 1012-15-569/12.11.2021 г.
декларация за други периоди на полагане на стаж, за които не притежава
документи. Посочено било, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. При
наличие на изрична нормативна уредба за служебно набавяне на нередовни
документи въз основа на налични, съхранявани в архивно стопанство на НОИ
документи /чл.1, ал.5 от НПОС/, длъжностното лице е изпълнило задължението си
за набавяне на липсващите данни за положен осигурителен стаж на г-н Д., както и
задължението си да го уведоми писмено за периодите, за които не са налични
данни в ООА към ТП на НОИ-Пловдив. Затова жалбата на Д. била счетена за неоснователна.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице постановяване
на решението в несъответствие с материалния закон касателно обжалваната му част
за непризнаването за действителен на осигурителния стаж за времето на отбиване
на редовна наборна военна служба. Що се касае до възражението на жалбоподателя,
свързано с непризнаването на стажа в ЕАЗ Пловдив, то съдът не го намира за основателно,
като в тази му част съдът счита, че решението на Директор ТП на НОИ Пловдив е законосъобразно и обосновано. Както
се каза, не е налице оспорване на решението по отношение на останалите
констатации по непризнаване на описания в решението стаж за времето на
получавано обезщетение за безработица, както и при осигурителите „Завод за пишещи
машини“, завод „Петър Ченгелов“ и Завод за асинхронни двигатели“ – Пловдив,
както и МК Тракия – Слънчев бряг, ДСО Балканстрой- София, ПП „Битови услуги“
Кърджали, по отношение на които няма конкретни възражения по жалбата на Д. и не
е формиран спор между страните. Независимо от това, съдът за яснота намира за
нужно да посочи, че констатациите на
административния орган досежно тези периоди на непризнат осигурителен стаж са
изцяло обосновани със съдържанието на представените от жалбоподателя и
събраните в хода на проверката, включително и служебно, документи по
административната преписка.
По отношение на спорния въпрос относно
незачетения от административния орган осигурителен стаж при осигурителя ЕАЗ
Пловдив за времето от 25.04.1969 г. до 01.07.1969 г. констатацията на
административния орган касае ненадлежното му оформяне в представената от страна
на жалбоподателя трудова книжка, предвид факта, че за посочения период в същата
липсва печатът с посочена продължителност на осигурителния стаж. Тази
констатация е съответна на действителното съдържание на представената трудова
книжка на Д., копия от чиито страници са приложени по административната
преписка, като от същите е видно, че е отразено жалбоподателят да е бил на
длъжност шлосер, 3 разряд, считано от 25.04.1968 г. и с прекратено
правоотношение по КТ на 1.07.1969 г. при осигурителя ЕАЗ Пловдив /стр.62 от
делото/, като в трудовата книжка са поставени подписи на мястото за ръководител
и кръгли печати, но без оформяне на продължителността на стажа по предвидения за
това ред с поставяне на правоъгълен печат и отразяване продължителността на
стажа. Неоснователно е в тази насока твърдението на жалбоподателя, че към 1969 г.
такова изискване не е съществувало. Напротив, считано от 29.12.1967 г. в сила е
била Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов
стаж. Съгласно изискването на т.6, б.“в“ от Инструкцията в трудовата книжка
следва да се впише продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж
към датата на прекратяване трудовия договор, изчислена по посочения в т.7 от
инструкцията начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за
напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на
учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете
страници. В чл.8 от същата Инструкция е въведено и допълнително изискване за
оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и
трудовите книжки следва да се подписват от ръководителя и отговорния
счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или
организацията. В действащата Наредба
за трудовите книжки от 1953 г. действително няма изискване за оформяне на
положения в предприятието трудов стаж с поставяне на подпис на отговорен
счетоводител и ръководител и полагане на печат на предприятието, но тези
специални изисквания са въведени с инструкциите за приложението ѝ от
1960 г. и последващата Инструкция № 2492/1968 г. Действително на стр.11 на трудовата книжка на жалбоподателя е видно, че
изобщо липсва отразяване на продължителността на стажа в ЕАЗ Пловдив /в т.нар.
правоъгълен печат, какъвто изобщо липсва/, нито изобщо е вписана с цифри и думи
продължителността на стажа, като липсват и подписи на главен счетоводител и
ръководител, както и печат на предприятието. Обстоятелството, че в трудовата
книжка се съдържат един печат с подпис, положени в графата за постъпване и подпис
на длъжностното лице, положен в графата за дата на освобождаване от работа, не
замества изискуемите реквизити за оформяне на трудовия стаж при напускане на
работа, който и следва да е изчислен по предвидения ред и записан с думи и
цифри, както и подписан от главен счетоводител и ръководител /директор/ с
поставен печат на предприятието /т.6, ал.2, б.“в“ и т.8 от Инструкцията/. В този смисъл е Решение № 4866 от 2018 г. на
ВАС по адм.д. № 4019/2017 г. Инструкцията изисква
императивно съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата
книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването
им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Засилените
технически гаранции при попълване на трудовата книжка имат за цел
удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия /осигурителен
стаж/ и при опорочаване на тази форма документът няма придаденото му от закона
удостоверителна сила на официален документ – така Решение № 14601/2017 г. по адм.
дело № 9130/2016 г. на ВАС, както и Решение № 4866/2018 г. по адм. дело №
4019/2017 г. и Решение № 2734/2021 г. по адм. дело № 12218/2020 г. на ВАС. Ето
защо и правилна е била преценката на административния орган, че стажът не е
редовно оформен в трудовата книжка. В чл.40 от НПОС са изброени изчерпателно
документите, чрез които се установява осигурителен стаж и липсата на други
годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен
стаж в ЕАЗ – Пловдив сочи именно на обоснованост на изводите за неговото
незачитане. В тази насока напълно неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно това, че административният орган не е процедирал правилно
в конкретния случай и не бил водил кореспонденция с осигурителя за установяване
на продължителността на този осигурителен стаж, доколкото всички необходими
документи, съгласно чл.1 от НПОС, се представят от осигуреното лице – подател
на заявление за отпускане на пенсия. Впрочем, в случая административният орган
е изпълнил задължението си по чл.1, ал.5 от НПОС и е уведомил жалбоподателя за
констатираната неизправност по трудовата книжка, като му е предоставил
възможност да представи удостоверение от осигурителя. Следва да се има предвид,
че в случая се касае именно до хипотезата на чл.1, ал.5 от НПОС, а именно,
когато става дума за нередовни и/или
липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз
основа на документи, които са налични в НОИ. В тази насока и не е основателно
твърдението, че административният орган не е съобразил изискванията по чл.9 и
чл.36 от АПК. Иначе, както е видно от преписката, по отношение на всички
осигурители, за които е имало информация в НОИ, от страна на длъжностното лице
по чл.98, ал.1 от КСО е било отправено запитване до съответния осигурителен
архив за сдобиване с необходимата информация. Впрочем, видно е, че
жалбоподателят сам е декларирал, че не може да представи удостоверение от
осигурителя, предвид изтеклия срок на съхранение на документите, който
действително, съгласно чл.5, ал.7 от КСО, е 50-годишен за трудовоправните
документи, поради което и дали административният орган е водил, или не,
кореспонденция с осигурителя в случая предвид периода, за който се търси
информация, е без значение, доколкото документацията, която би я съдържала е
подлежала на унищожаване поради изтекъл срок на съхранение. За процесния
период, видно от материалите по преписката не са представени от страна на
жалбоподателя някакви други документи по чл.40, ал.3 от НПОС, които да
удостоверят осигурителния му стаж, нито са представени доказателства
жалбоподателят Д. да е установил продължителността на този стаж по реда на
специалното исково производство по реда на ЗУТОС, или чрез иск по КТ, в
зависимост от наличието или липсата на съответните предпоставки за това /в този
см. отново Решение № 2734/2021г. по адм. дело № 12218/2020 г./.
Що се касае до отказа на административния
орган да приеме за действителен осигурителния стаж на Д. за времето на отбиване
на редовната военна служба, то съдът, както се каза, намира жалбата в тази
ѝ част за основателна. Действително, налице е изобилна съдебна практика
на ВАС относно това, че към военната служба е неприложимо разграничението за
действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде
зачетена само като действителен осигурителен стаж– така Решение № 6152 от 2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г.,
в което е цитирана обилна и последователна съдебна практика и от предходни
години. В конкретния случай няма формиран
спор между страните относно периода и продължителността на осигурителния стаж,
зачетен за такъв по удостоверението за отбиването на редовна военна служба за
времето от 25.09.1970 г. до 31.05.1971 г. и от 29.03.1972 г. до 24.07.1973 г. –
две години. Спорът е дали това е стаж, който следва да се счете за действителен,
доколкото с това понятие борави нормата на чл.68, ал.3 от КСО. В нормата на чл.9,
ал.7 от КСО изрично е записано, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл
е и нормата на чл.
44, ал. 1 НПОС, съгласно която за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския
бюджет. Според §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се зачита за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно
чл.81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която норма е
и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената
наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. В процесните
периоди 1971 г. -1973 г. наборната военна служба в България е била действителна
и задължителна за мъжете съгласно чл.9 и чл.3 от Закона за всеобщата военна
служба в НРБ /отм./, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от
заявителя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна
служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който
по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна
военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за
трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, положен е след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81
от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж за пенсиониране. При
наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва
правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на новия
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Допълнителната
разпоредба на §1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен
стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от
1.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето 1971
г. - 1973 г., поради което, както се посочи, на основание §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, неговата действителност се преценява съобразно цитираните вече действащи
до 31 декември 1999 г. разпоредби. В тази смисъл е и най-новата съдебна
практика на ВАС обективирана напр. в Решение № 10831/2021 г. по адм. дело №
5794/2021 г., Решение № 2401/2022 г. по адм. дело № 10914/2021 г., Решение № 1733/2022
г. по адм. дело № 9956/2021 г., Решение № 1052/2022 г. по адм. дело № 8684/2021
г. и др. на ВАС. Жалбоподателят е
отслужил пълния предвиден за процесния период срок на наборна военна служба и
поради това следва той да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от
трета категория и съответно да участва в общия сбор при преценката на правото
за лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Поради това и доколкото при прибавяне на
2 години към признатия от административния орган действителен стаж за
пенсиониране на практика се получава осигурителен стаж от повече от изискуемите
15 години. Затова и ще следва решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив да се
отмени и преписката да се върне на административния орган за нова преценка
правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.
При
посочения изход на спора се следват на жалбоподателя разноски по съразмерност,
съобразно с уважената част от жалбата му за един адвокат на основание чл.143,
ал.1 от АПК. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че
същият е сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това и според
съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и на адв. Т.Б.
ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая,
съобразно с нормата на чл.8, ал.2 т.2 от Наредбата, което, с оглед на това, че
следва да се присъди съразмерно на уважената част на жалбата, така изчислено
възлиза на 175 лева. На ответника също се следва юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно пък с отхвърлената част от жалбата и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПравната помощ, връзка с чл.24 от НЗПП, което така
изчислено възлиза на 50 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-426 от 09.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата на В.А.Д.
против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-733 от 03.11.2021 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е
отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.3 от КСО, в частта
му, с която не е зачетен за действителен осигурителен стаж за периода на
отбиване на редовна военна служба за периода 25.09.1970 г.
до 31.05.1971 г. и от 29.03.1972 г. до 24.07.1973 г. – 02 години.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98,
ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ
– Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст № 243-15-2673/13.07.2021 г. по описа на
ТП на НОИ – Пловдив, подадено от В.А.Д. с ЕГН **********, при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона във връзка с уважената част от жалбата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Д. с ЕГН ********** против
Решение № 2153-15-426 от 09.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив в
останалата ѝ част.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на адвокат Т. А.Б. *** сумата от 175 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, съставляващи
възнаграждение за един адвокат по чл.38, ал.2 от ЗА, определено по съразмерност
съобразно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.А.Д. с ЕГН ********** ***
да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност,
съгласно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/