№ 255
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Емилия Ат. Брусева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20215001000794 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.396 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на ответника търговско дружество „Р.
И К.“ АД, ЕИК ....., представлявано от изпълнителния директор на
дружеството Г.П. против Определение № 125 от 29.07.2021 г., постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело 1261/21 г.
По силата на обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение на
предявените от ищеца „Б. „ЕООД ЕИК .... против „Р. И К.“ АД- град С.З.
обективно съединени искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД и иск
за връщане на недължимо получени суми по чл.55,ал.1, предложение първо
от ЗЗД чрез налагане на запор до размер на 662 513.14 лева върху банковите
сметки на ответното дружество в посочени банкови институции, опериращи
на финансовия пазар в Република България.
Обезпечението е допуснато при условията на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК
като съдът е определил гаранция в размер на 50 000 лева, която сума е
внесена от молителя.
В частната жалба се поддържа оплакването ,че преценката на съда за
1
наличието на обезпечителна нужда е неправилна, тъй като обезпеченият с
договор за залог на търговското предприятие на ответника договор за кредит,
сключен с ПИБ- АД не е бил усвоен. Представена е нотариално заверена
молба- съгласие на банката –кредитор за заличаване на вписания в ТР залог.
В частната жалба ответника прави възражение за прихващане с насрещни
вземания в общ размер на 2 367 687 лева с ДДС, без в тази обща сума да се
включват лихвите и неустойките за забава.
Поддържа се и оплакването ,че наложената обезпечителна мярка не е
съобразена с разпоредбите на чл.442 а и чл.507 от ГПК, тъй като съществува
възможност да се стигне до неприемлив краен резултат, а именно до
свръхобезпечаване на вземанията на ищеца и блокиране на възможността на
ответника да оперира свободно със паричните средства по банковите си
сметки.
Ответника по частната жалба „Б.“ ЕООД, представляван от управителя
на дружеството чрез пълномощника му по делото адвокат Г.К. поддържа
писмен отговор, съгласно който частната жалба е неоснователна. Счита , че в
производството по частната жалба възражението за прихващане е
недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Акцентира върху факта, че в
частната жалба ответника признава основателността на иска до размер на
413 260.30 лева. Според ответника преценката на съда за това, че е налице
обезпечителна нужда е правилна, тъй като от публикуваните годишни
финансови отчети за периода от 2016 до 2019 г. финансово състояние на „Р.
К. „АД е трайно влошено.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания във връзка с представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в определения
преклузивен срок по чл.275,ал.1 от ГПК против акт на съда, който по закон
подлежи на обжалване .
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
2
Правилна е преценката на първия съд, че ищецът е представил
убедителни писмени доказателства в подкрепа на предявените от него
обективно съединени искове. В този смисъл исковете са вероятно
основателни – факт, който се признава частично от ответника- частен
жалбоподател в настоящото производство. В частната жалба същият
признава основателността на претендираните вземания до размера на сумата
413 260.30 лева. Претендираният общ размер на вземанията, предмет на
исковата претенция е 662 513.14 лева и до този размер съдът е допуснал
обезпечение чрез налагане на запор върху вземанията на ответника в
посочените банкови институции. Спора е за вземания в размер на 249 253
лева, но кои точно са спорните вземания ответника не конкретизира в
частната жалба. В същата ответника прави възражение за прихващане с
изискуеми парични вземания, които той има към ищеца. Не е конкретизирал
правното основание на своите насрещни вземания,а единствено общият
размер на същите, който според него възлиза на сумата 2 367 687 лева с вкл.
ДДС.
Първият въпрос, който възниква е за допустимостта възражението за
прихващане и възможността същото да се прави в производството по
обжалването на наложите обезпечителни мерки.
Съдът счита, че е процесуално недопустимо възражението за
прихващане да се прави в настоящото производство – разпоредбата на чл.371
от ГПК определя предпоставките и срока, в който това възражение може да
се направи.
Съдът по обезпечението не е компетентен да преценява и да се
произнася по направеното материално-правно възражение за прихващане с
насрещни вземания .
Следва все пак да се отчете, че ответника не е представил
доказателства за ликвидността и изискуемостта на претендираните от него
насрещни вземания. В частната жалба се твърди, че има решение, по които
съдът се е произнесъл не само по вземанията на ищеца, но и по насрещните
вземания, които ответника има към ищеца. Не е посочено това решение по
кое дело е постановено и изобщо не става ясно кои конкретни вземания са
3
признати със съдебно решение. Ако насрещните вземания са признати с
влязло в сила съдебно решение, то едва ли частният жалбоподател би
пропуснал да представи влезлия в сила съдебен акт.
ПАС намира, че в случая е налице реална обезпечителна нужда за
ищеца да наложи обезпечителен запор върху банковите сметки на ответното
дружество. За исковия период от време, който обхваща 2016 до 2019 г.
финансовото състояние на ответното търговско дружество е влошено и
същото има най-общо казано проблеми със разплащанията.
Доказателство за това е ,че най-старото задължение на ответното
дружество към „Б.“ ЕООД- град С.З. е по издадената фактура № **********
е от 01.12.2017 г. Или вече четвърта година това задължение, което ответника
е отразено в счетоводството му, но плащане няма.
В заключение – съдът е направил точна преценка относно
допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, наложил е
обезпечителна мярка, която е съответна на обезпечителната нужда.
Правилно обезпечението е допуснато при условията на чл.391,ал.1 т.2 от
ГПК, като съдът е определил гаранция в размер на 50 000 лева.
Следва да се потвърди обжалваното определение, при
постановяването на което съдът е приложил точно закона.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 125 от 29.07.2021г,постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 1261/21 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5