№ 42602
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110148575 по описа за 2023 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от процесуалния представител
на ответника Р. С. И. – адв. М. Л. от САК и от процесуалния представител на
ответника Г. К. С.- адв. С. Д. от САК за изменение на решението в частта
относно присъдените на процесуалните представители разноски за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците по
делото.
Изложени са съображения в молбите на процесуалните представители, че
по всеки един иск, по който е осъществена защита , се дължи на адвоката
отделно възнаграждение, или общо в размер на 1000лева. Съразмерно на
отхвърлените искове се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лева на всеки един от процесуалните представители на
ответниците.
Ответникът по молбата – ищеца по делото не е взел становище.
Съдът намира молбата за неоснователна.
В исковото производство ответниците Р. И. и Г. С. са представили
договор за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
1
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 60345 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя
върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно.
Съдът е определил възнаграждението на процесуалните
представителина посочените ответници на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като няма основание за изменение на приетото в
постановеното решение, което е в унисон и с разрешението, дадено с
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат М. Л. Л. от САК в качеството на
процесуалне представител на ответника Р. С. И. , с вх. Рег. №
256754/09.08.2024г. по описа на СРС , с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решение №14237 /18.07.2024г. , постановено по гражданско
дело № 48575/2023г. на Софийски районен съд, 69 състав в частта за
разноските.
ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат С. Й. Д. от САК в качеството на
процесуалне представител на ответника Г. К. С. , с вх. Рег. №
257502/09.08.2024г. по описа на СРС , с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решение №14237 /18.07.2024г. , постановено по гражданско
дело № 48575/2023г. на Софийски районен съд, 69 състав в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3