ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. Велико Търново, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на седемнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 158 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от В.С.З.-К. с ЕГН **********, адрес ***, като законен
представител на Д. С.К. /преди 23.04.2013 г. Д.С.З./ с ЕГН **********, чрез ***М.Л.-С.от
ВТАК, срещу Решение № 1012-04-8#1/08.02.2021
г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт /ТП на НОИ/ – Велико Търново. С обжалваното решение е оставена без
разглеждане като недопустима поради просрочие,
жалбата на В.З.-К. като законен представител на Д.К., срещу Разпореждане №
2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, и е прекратено
производството по тази жалба. В жалбата пред съда се твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, тъй като при връчването на разпореждането на
ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ не са спазени изискванията на чл. 110, ал. 4 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в приложимата редакция. Изтъква се и че писмовната пратка, с която е изпратено разпореждането, е
била адресирана до малолетната Д.З., а не до законните й представители, което
допълнително предполага да не може да бъде редовно връчена чрез изпращането й
по пощата. От съда се иска
обжалваното решение да бъде
отменено и преписката да бъде върната на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, за разглеждане по същество на подадената пред него жалба, не се претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТП
на НОИ – Велико Търново, чрез когото е депозирана жалбата, не заема становище.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Велико Търново, на основание чл. 96, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 14 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в съответните редакции, е прекратена
считано от 01.05.2013 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на Д. С.К. ***. Съгласно изложената в обжалваното решение фактология разпореждането е било изпратено по пощата с
пощенска пратка № ИД PS
5000 010WJA C /л. 59 от
делото/, но е върнато като непотърсено. Последвало е предприемане на връчване по реда на чл. 110, ал.
4 от КСО, чрез поставянето на съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ –
гр. В. Търново на дата 26.07.2018 г. и снемането му на дата 03.08.2018 г., за
което от служителите на териториалното поделение са съставени съответните
протоколи /л. 66 – л. 69 от делото/. Съгласно отбелязаното върху съдържащия се
в преписката под формата на заверен препис, екземпляр от Разпореждане №
2123-04-6#2/ 27.06.2018
г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново, същото е получено на ръка от В.З.
К. /майка на Д. К./, на дата 08.01.2021 година.
От наличните в
преписката документи се установява още, че с Разпореждане № 2123-04-6#4/ 07.09.2018 г. на ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, Д. С.К. е задължена да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия за периода 01.05.2013 г. – 31.05.2018
г. и лихви за забава. Видно от известие за доставяне № ИД PS 5000 011X5D 3 /л. 78 от делото/, това
разпореждане е връчено на Д.К. чрез С.К., на дата 19.09.2018 година. Няма данни
това разпореждане да е било обжалвано, посочената в него дължима сума е била
погасена на 19.09.2018 г. /съгласно отбелязване в справка за дължими суми на л.
79 от делото/.
С жалба вх. № 1012-04-8/ 25.01.2021 г. от деловодството на ТП на НОИ –
гр. Велико Търново, В.З.-К.
е оспорила по
административен ред Разпореждане
№ 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ –
В. Търново, с доводи за неговата незаконосъобразност. С Решение № 1012-04-8#1/ 08.02.2021 г. подадената жалба е оставена от
директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново без разглеждане като недопустима –
подадена след срока по чл. 117, ал. 2, б. „а“ от КСО, който според горестоящия орган е изтекъл на 02.09.2019 година. В
решението са отбелязани също коментираните по-горе издаване и връчване на последващото разпореждане за възстановяване на
недобросъвестно получени суми, както и погасяването на задължението. Решението е връчено на пълномощника на В.З.-К.
на дата 01.03.2021 г. /л. 89 от делото/, жалбата срещу него пред АСВТ е
подадена чрез издалия го орган, по куриерска служба, на дата 08.03.2021 г.,
видно от товарителница на л. 6 от делото.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред
компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена при спазване на срока по чл. 88,
ал. 3 от АПК.
С оглед на това, жалбата се
явява процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
След извършената на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, на
обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ подлежат
разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. При липса на
изрична уредба в специалния закон, субсидиарно
приложима е разпоредбата на чл. 88, ал. 2, предл.
второ от АПК, съгласно която оставянето без разглеждане на оспорването по
административен ред, е в правомощията на органа, компетентен да разгледа това
оспорване по същество. В случая решението за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството е издадено от директора на ТП на
НОИ – гр. В. Търново, в пределите на неговата материална компетентност. Решение
№ 1012-04-8#1/ 08.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В.
Търново е издадено в писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на правните
основания, и фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.
Обжалваното решение е правилно като
резултат и по отношение прилагане на относимите
процесуални норми на закона, макар и не по изложените в него съображения.
Неоснователно от горестоящия орган е прието,
че Разпореждане
№ 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ –
Велико Търново е надлежно връчено по реда на чл. 110, ал. 4, изр. второ и трето
от КСО /в приложимата редакция/ на дата 02.08.2018 г. и е влязло в сила на
02.09.2018 година. Връчването на съобщения и
актове в административното производство по КСО намира своята основна уредба в
чл. 110, ал. 4, изр. първо от същия кодекс, която в относимата
към процесния период редакция е предвиждала това
връчване да се извършва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с
обратна разписка. Разписаният в чл. 110, ал. 4, изр. второ и трето от КСО ред
за връчване предвижда отклонение от цитираните общи правила, поради което е
извънреден такъв и следва да се прилага само когато установените в чл. 110, ал.
4, изр. първо от кодекса способи за съобщаване не са дали резултат. Поради това
като необходимо предварително условие за прилагане на особените правила на чл.
110, ал. 4 от КСО, нормативно е въведено изискването за неуспешно връчване на
конкретното съобщение по общия ред, т.е. след като са извършени първо
необходимите законоустановени действия за връчване и
се установи, че те са неуспешни. В разглеждания случай не се установява
предварителното предприемане на такива надлежни действия за връчването на Разпореждане №
2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ –
В. Търново. Независимо от посоченото в обжалваното решение, на първо място от
съдържанието на известие за доставяне на пощенска пратка № ИД PS 5000 010WJA C, не може да се
установи, че с него е изпратен за връчване именно коментирания административен
акт. На второ място,в преписката липсват доказателства за връщане на въпросната
пощенска пратка, с отбелязване на служител, че тя не е била потърсена. На
последно място, видно от известието за доставяне, в него като адресат е
посочена Д.С.З., независимо че към този момент на административния орган са
били известни както новите бащино и фамилно име на лицето /арг.
от съдържанието на самото Разпореждане № 2123-04-6#2
от 27.06.2018 г./, така и фактът, че същото е малолетно, кои са родителите му и
какъв е техния адрес /установява се от доказателствата по преписката/. При това
положение и в съответствие с разпоредбите на чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 102, ал. 1 от Семейния кодекс и чл. 90, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, пощенската
пратка е следвало да бъде изпратена на адреса на родителите, а като адресат на
същата да бъде посочен някой от тях. Това не е изпълнено при изпращането на
пратката с № ИД PS 5000 010WJA C, нещо повече, в същата не е вписан пълния адрес на Д.К.,
а посочването на предишните бащино и фамилно име на същата фактически лишава
пощенския служител от възможността да установи връзката й с живеещите на същия
адрес С.К. и В.З.-К.. Поради това логично е въпросната пратка да не е
достигнала до посочения в нея адресат, какъвто явно е случаят, но не поради
това, че той обективно не може да бъде намерен на постоянния му адрес. При това
положение, с оглед на изложените
по-горе съображения за хипотезите, в които се прилагат чл. 110, ал. 4, изр.
второ и трето от КСО, в процесния случай връчването
по особения ред е било извършено, без да били са налице необходимите за това
условия. Поради това не може да бъде възприето становището на горестоящия орган, че е налице редовно връчване на Разпореждане №
2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ –
В. Търново, на сочената в оспореното
решение дата 02.08.2018 година.
Независимо от горното, в делото се съдържат достатъчно доказателства, че
издаването на въпросното разпореждане е доведено до знанието на адресата му,
чрез неговите законни представители, пред месец септември 2018 година. Както се
посочи, с Разпореждане № 2123-04-6#4/ 07.09.2018 г. на ръководителя
„ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново /л. 77 от делото/, Д. С.К. е била задължена да
възстанови недобросъвестно получена сума за пенсията, прекратена с Разпореждане
№ 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на същия орган. Въпросното
разпореждане е било надлежно връчено на адресата му, чрез неговия законен
представител С.А.К. /Решение № 61 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 20134100100477
от 2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново/. В това второ по време на издаване
разпореждане са посочени номерът и издателя на първия административен акт, а
също, макар и накратко – основанията за издаването му и разпоредените
с него правни последици, послужили като основание за отправеното искане за
възстановяване на суми. Изброените данни са достатъчни да се приеме, че
издаването на Разпореждане № 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – В.
Търново е доведено до знанието на неговия адресат, съответно, че последният е
имал възможността при проявена нормална грижа, както да се запознае с пълното
съдържание на административния акт, така и да организира защитата си срещу
него, каквато в крайна сметка е целта на въведеното законово изискване за
оповестяването на всеки един административен акт. В случая не се установява
такива действия да са предприемани от Д. К., чрез законните й представители,
независимо от относително продължителния срок, предоставен със специалния закон
- чл. 117, ал. 2, б. „а“ от КСО. Обратно, изискваната от административния орган
сума е била незабавно доброволно възстановена, което е индиция
за изразено към него момент съгласие относно дължимостта
й. Като краен резултат от изложеното се налага извод, че Разпореждане №
2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ –
Велико Търново е надлежно доведено до знанието на адресата му на дата
19.09.2018 г., съответно срокът за обжалването му е изтекъл на 19.10.2018 г. –
петък, присъствен ден. Няма данни в посочения срок разпореждането да е било
оспорено по административен ред, а жалбата от 08.03.2021 г. е подадена далеч
след неговото изтичане. Поради това същата е била процесуално недопустима на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК,
вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО. Като е достигнал до
същия краен извод е
оставил същата без разглеждане, горестоящият
административен орган е постановил правилно по своя краен резултат
решение.
Предвид горното, съдът намира, че
жалбата на В.С.З.-К., като законен представител на Д. С.с ЕГН **********, срещу
Решение № 1012-04-8#1/ 08.02.2021
г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора, разноски
на страните не следва да се присъждат, тъй като не са били поискани.
Водим от горното
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на В.С.З.-К. с ЕГН **********, адрес ***, като законен
представител на Д. С.К. с ЕГН **********, чрез ***М.Л.-С.от ВТАК, срещу Решение
№ 1012-04-8#1/08.02.2021 г., издадено от
директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /с
което е оставена без разглеждане жалбата срещу Разпореждане № 2123-04-6#2/ 27.06.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Велико Търново, и е прекратено производството по тази жалба.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: