О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
от 22.10.2018 г.
гр.
Монтана
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 533 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал.
4 от АПК във връзка с чл.65, ал.4 от ЗОС
Образувано е по жалба от И.З.Е. с ЕГН ********** ***, против
Заповед №2309 от 12.10.2018год. издадена от кмета на Община Монтана, с която на
осн. чл.65 от Закона за общинската собственост ЗОС/ е наредено изземване на общинско
жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.”Гоце Делчев”№3, ет.2, което се владее от
него без основание.
С жалбата има направено и особено искане за спиране
изпълнението на заповедта до приключване на съдебното производство по
обжалваната заповед.
Съдът счита искането за ДОПУСТИМО, тъй като е
подадено в хода на висящо оспорване на административния акт, като искането е
включено в самата жалба.
Спирането на допуснатото по закон предварително
изпълнение на заповедта е поискано, тъй като жалбоподателят няма друго жилище,
предстои зимен сезон, има четири деца, като едното от тях е новородено, а две
от тях не са добре със здравето. Твърди също, че е погасил задълженията си към
Общината, като е заплатил всички сметки, за които прилага платежни документи.
Съгласно чл. 65, ал.4 ЗОС заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
а обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди
друго. Съгласно чл. 166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал.2. Следователно за настоящия случай се прилага чл. 166, ал.2
от АПК, която допуска спиране на предварителното изпълнение само ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Изложените от жалбоподателят съображения за
причиняване на битови неудобства (за които липсват доказателства) не е
основание за спиране на изпълнението на оспорената заповед. Още повече, че
ползването на имота към настоящия момент е без правно основание поради
прекратяване на договора за наем между жалбоподателят и Община - Монтана. От
друга страна, частните интереси на жалбоподателят не са противопоставими по
интензитет на държавния и обществения интерес, изискващ публичната собственост
да се ползва според предназначението си и в интерес на цялото общество.
Жалбоподателят дори не твърди, че от нея ще настъпят някакви конкретни и
определени, значителни или трудно поправими вреди.
Поради което настоящият съдебен състав счита искането
е недоказано. Към него не са приложени никакви писмени доказателства или
декларации, установяващи осъществяването на фактите, които жалбоподателят
твърди като положителни или отрицателни.
Тъй като в случая не се установява да е налице някоя
от двете предпоставки по чл. 166, ал.2
от АПК – настъпване на значителна или трудно поправима вреда за Е.,
съдът намира, че искането като неоснователно и недоказано следва да се
отхвърли.
Затова и на основание чл. 166, ал.4
от АПК Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.З.Е. с ЕГН ********** *** против
допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №2309 от
12.10.2018год. издадена от кмета на Община Монтана, с която на осн. чл.65 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземване на общинско жилище,
намиращо се в гр.Монтана, ул.”Гоце Делчев”№3, ет.2, което се владее без
основание.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
Препис
от Определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.1 от АПК.
Административен съдия: