РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Разград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20203300900083 по описа за 2020 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от СТ. П. М., представляван от пълномощник адв. Иванова
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата 37 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 13. 10. 2017 г. ,
причинено виновно от Н. Д. СТ., ведно със законната лихва, считано от 13. 10. 2017 г. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 13. 10. 2017 г. по път III-205, км.
23+820 между с. Лудогорци и с. Голям Поровец, обл. Разградска, при управление на МПС
лек автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит Кънект 200“ с рег. № Р 3967 АТ водачът Н. Д.
СТ. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 42, ал. 1, т. 2; чл.
42, ал. 2, т. 2 и т. 3; чл. 43, т. 1 и т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ищеца.
В резултат на ПТП на СТ. П. М. са причинени следните телесни увреждания:
Счупване на голям пищял, счупване на малък пищял, счупване на вътрешен глезен,
травматична рана на подбедрицата, които са обусловили трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за повече от един месец, а травматичната рана – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. При съчетаната множествена
фрактура, след проведеното оперативно лечение – открито наместване на фрактури с
вътрешна фиксация /налагане на остеосинтезен материал/ и при липса на усложнения
оздравителния процес е с минимум от време шест месеца. От 13. 10 до 23. 10. 17 г. ищецът
бил хоспитализиран в МБАЛ Разград. Претърпял оперативна интервенция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставен му е заключващ пирон. След
стабилизиране на подбедрицата се разкрила фрактура на медиалния малеол, направена била
репозиция и е напрегната остеосинтеза по Вебер. Ищецът продължавал да търпи ежедневни
болки и страдания и дискомфорт, заради силните болки в местата на счупвания и
1
невъзможността да се движи свободно за дълъг период от време. Не можел да се обслужва
сам и разчитал на помощта на близките си. На 14. 09. 2020 г. постъпил в Отделението по
ортопедия и травматология при МБАЛ Разград, където престоял до 17. 09. 20 г. и му била
извършена оперативна интервенция – отстраняване от костта на имплантирани уреди от
тибия и фибула, отстраняване от костта на остеосинтезата по Вебер. И до настоящият
момент физическите болки и емоционалните травми не са отшумели. Дали негативно
отражение на общото му физическо и душевно състояние. Не спи спокойно, сънува
станалия инцидент, станал раздразнителен, нервен и мрачен.
С Решение № 87/ 09. 12. 19 г. по АНД № 59/ 2019 г. на ИРС, потвърдено с Решение
№ 87/ 09. 04. 20 г. по ВАНД № 22/ 20 г. на РОС, водачът Н. Д. СТ. е признат за виновен в
причиняването на процесното ПТП. Лекият автомобил, при управлението на който е
причинено произшествието е застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност“ с полица, валидна от 20. 04. 17 г. до 08. 02. 18 г. При ответника била
образувана преписка по претенция № ЦУ99-6559/ 11. 09. 20 г. – щета № 0411-700-0007-2020
и по която ответникът предложил да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София.
По същество оспорва исковете по размер. Твърди, че исковете не са подкрепени с
доказателства и са прекомерно завишени по размер. Твърди се, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ПТП от ищеца, тъй като не е съобразил поведението си с
пътната обстановка, пътувал без правилно поставен предпазен колан, което съпричиняване е
основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Пътувал със скорост 107, 9
км./ч. при максимално допустима от 90 км. /ч. при това и при навлизане в завой. Нарушил
императивно задължение, предвидено в ЗДвП, според което водачите са длъжни да се
движат възможно най-вдясно по платното за движение. Пострадалият навлязъл в лентата за
срещуположно движение, което станало причина за настъпване на ПТП. Вниманието на
водача М. не било концентрирано върху пътната обстановка. Пострадалият не е провел
правилно лечение, с което е допринесъл за удължаване на срока на лечението.Оспорва се
срока на проведеното лечение. Счита, че иска за неимуществени вреди е прекомерно
завишен по размер. Оспорва наличието на психическа травма, поради липса на данни да са
приемане успокоителни медикаменти. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по
основание и размер и началния момент, от който се дължи по аргумент за неоснователност
на главния иск.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата
молба.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното АНД № 59/ 2019 г. на ИРС, с влязло в сила Решение №
87/09.12.2019 г., РС-Исперих признал обвиняемия Н. Д. СТ. от гр. Русе за виновен в това, че
2
на 13.10.2017г., по път Ш-205, км .23+820 между село Лудогорци и село Голям Поровец,
област Разград, при управление на МПС - лек автомобил, марка “Форд", модел “Транзит
Кънект 200", с per. № Р 3967 АТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
–“Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен след като е подал сигнал да се убеди,
че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“; чл. 42, ал. 2, т. 2
от ЗДвП – “Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея“; чл. 42, ал. 2, т. З от ЗДвП – “Водач, който
изпреварва е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време“; чл. 43, т. 1 от ЗДвП — “Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено когато
разстоянието на видимост е ограничено поради характера на пътя или намалено поради
мъгла, снеговалеж и други подобни, е по — малко необходимото за изпреварването при
избраната скорост на движение“; чл. 43, т. 4 от ЗДвП – “Изпреварването на моторни
превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, с което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на СТ. П. М. от гр. Исперих, обл. Разград, изразяваща се в травма на
лява подбедрица - счупване на голям пищял, на малък пищял, счупване на вътрешен глезен,
довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, като деянието е
извършено при условията на независимо съпричиняване със СТ. П. М., 20 - годишен, от гр.
Исперих, обл. Разград, който по същото време и място, при управление на МПС - лек
автомобил, марка “Мерцедес“ , модел “250Д“, с per. № РР 1257 ВС, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП – “Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – “На пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най - дясната свободна лента“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват“; чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – “ .. .Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
“При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта - категория В - 90 км/ч извън населено
място“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна
3
отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева.
Страните не спорят, че за управлявания от Н.Д. Станчев лек автомобил „Форд“,
модел „Транзит Кънект 200“ с рег. № Р 3967 АТ към момента на настъпване на ПТП е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица, валидна
от 20. 04. 17 г. до 08. 02. 18 г. При ответника била образувана преписка по претенция №
ЦУ99-6559/ 11. 09. 20 г. – щета № 0411-700-0007-2020 и по която ответникът предложил да
изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
По настоящото дело са разпитани като свидетели Н.С., Мария Михайлова, Б.Б..
Св. Станчев дава показания, че на 13. 10. 17 г. около обяд управлявал автомобил
„Форд Транзит“ по пътя Разград-Исперих. По пътя нагоре, настигнал товарен автомобил
„ТИР“ . На равния участък след ляв завой предприел изпреварване на камиона, но в момента,
в който се изравнил с него в насрещното платно се появил автомобила – бял „Мерцедес“,
управляван от ищеца. Движел се с висока скорост и свидетелят направил всичко възможно
да се прибере в лентата си за движение. Насрещният автомобил навлязъл в неговата лента за
движение и последвал удар между автомобилите. На това място не се виждала пътната
маркировка.
Св. М.М. е майка на ищеца. След като й се обадили, че синът й е пострадал в пътно
произшествие, разбрала, че е откаран с линейка в Разградската многопрофилна болница,
отишла и го намерила в много тежко състояние. Оплаквал се от адски болки в левия крак,
не можел да се движи, защото всяко движение му причинявало болка. Дежурният лекар -
ортопед им съобщил, че има счупвания на три места – подбедрицата, голям пищял и на
малкия пищял с прободна рана. Приели сина й в Ортопедично отделение и направили
операция на крака, която продължила 4 часа. Преди и след операцията, той изпитвал много
силни болки. Инжектирали му болкоуспокояващи, но болките били много силни и не
стихвали. Престоят в болницата продължил 10 дни, след което бил изписан за домашно
лечение. До 20- ия ден само лежал, не можел да се движи. След това в продължение на един
месец се придвижвал с проходилка. През цялото време продължавал да приема
болкоуспокояващи. Впоследствие 4-5 месеца се придвижвал с патерици. Имплантите, които
му поставили в крака му причинявали силна болка и пречели на движението на крака, което
наложило през м. септември 2020 г. да претърпи друга операция за отстраняване на
имплантите от глезена и част от имплантите в подбедрицата. По това време ищецът бил
студент и се наложило да отсъства от лекции и упражнения, да пътува и да ходи с патерици
на изпити. Положил много усилия, за да премине успешно сесията. И до настоящият
момент физически синът й не се бил възстановил. Всяко едно по-голямо натоварване на
крака му причинявало болка, затова не можел да проявява по-голяма физическа активност,
като например да спортува.
Св. Б.Б. е приятелка на ищеца. Когато й съобщили за инцидента, отишла в болницата.
4
Състоянието му било много тежко, кракът му бил счупен на три места и имал открита рана.
Изпитвал много силни болки, не можел да спи, нито да разговаря от болките, въпреки, че му
слагали обезболяващи инжекции. В болницата престоял 10 дни, бил обездвижен. След
изписването му за домашно лечение, също бил обездвижен и се нуждаел от чужда помощ.
Помагали му неговите родители, баба му, за да се храни, за тоалета му. Впоследствие
започнал да се придвижва първоначално с проходилка, след което с патерици. През този
период бил студент във ВТУ „Кирил и Методий“ в гр. Велико Търново и му било много
трудно да посещава университета и да се явява на изпити през сесията. През цялото време
изпитвал силни болки, които продължават и до сега. Появила се херния на мястото на
откритата рана. Отстранили я по време на втората операция за премахване на имплантите.
До сега не можел да проявява голяма физическа активност, да спортува, да върви
продължително време, защото изпитвал болки.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП на 13. 10. 2017 г. ищецът е получил: Счупване на големия
пищял; Счупване на малкия пищял; Счупване на вътрешния глезен; Травматична рана на
подбедрицата. По своята медико-биологична характеристика, счупванията обуславят трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец. Описаните
в медицинската документация увреждания са характерни за автомобилна травма. Предвид
множеството счупвания на лява подбедрица, към момента на получаване на уврежданията,
болките и страданията на ищеца са били много силни. По време на болничното лечение и
след това, болката е била медикаментозно купирана. Хоспитализацията в ООТ на МБАЛ
Разград е продължила от 13. - 23. 10. 17 г. На 14. 09. 2020 г. са екстрахирани остеосинтезите,
но интраоперативно е установена мускулна херния, за която е извършена пластика и
фасциално възстановяване. И към момента пострадалият получава болки и схващане –
спонтанно, при динамично и статично натоварване, при промяна на времето. Медицинската
прогноза при такъв вид политравми е непълно възстановяване в обема на движение в
колянна и глезенна става, ограничаване на физическата активност и проява на болка. Не се
очаква някога да се постигне пълно възстановяване. Последиците от преживяната травма ще
бъдат до края на живота, като ще влошават качеството на живот. Болките и страданията на
пострадалия са били най-интензивни непосредствено след получаване на травмите, след
проведеното лечение най-вероятно са започнали да намаляват, но никога няма да отшумят
напълно. В медицинската документация при приемането на пострадалия в ОТО на МБАЛ
Разград не са описани травматични марки, които да сочат за правилно поставен предпазен
колан, но това не се изключва, предвид механизма на настъпване на ПТП. От медицинската
документация се установява, че пострадалият е спазвал предписанията за служене с
помощни средства, медикаментозна профилактика и ЛФК в домашни условия. Лечението е
било адекватно и навременно, в съответствие с правилата на добрата медицинска практика.
Не се намират данни за прием на успокоителни медикаменти.
Назначена е по делото и съдебно-автотехническа експертиза. Същата е описала
механизма на настъпване на ПТП, изследвайки материалите, приложени във воденото
5
досъдебно производство и възприети от наказателния съд. Според заключението, на 13. 10.
17 г. около 14, 20 ч. по път III-205 в участъка между селата Г. Поровец и Лудогорци в
посока гр. Разград е пътувала автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „MAH
TGX18440“ с прикачено полуремарке. След нея се движел л.а. „Форд Транзит Кънект 200“ с
рег. № Р3967 АТ, управляван от Н. Д. СТ.. На прав участък С. предприел изпреварване на
автокомпозицията, като се престроил наляво, навлязъл в лентата за насрещно движение при
наличие на хоризонтална пътна маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия“ –
забраняваща настъпването и пресичането й. Преди изпреварването да е завършило, срещу
л.а. „Форд Транзит“ се появил л.а. „Мерцедес 250Д“ с рег. № РР 1257 ВС, управляван от СТ.
П. М.. Възприемайки като опасност движещия се в неговата пътна лента л.а. „Форд
Транзит“, М. предприел аварийно спиране, като насочил без видима причина автомобила си
към средата на платното за движение. Водачът на л.а. „Форд Транзит“ също възприел
опасността и започнал престрояване надясно. Въпреки извършените маневри от двата
автомобила, възникнал сблъсък между тях около средата на платното за движение, в зоната
на левите страни на купетата им. След сблъсъка, автомобилите се придвижили постъпателно
и въртеливо около вертикалните си оси до установяването им в покой. Скоростта, с която се
е движел л.а. „Мерцедес“ преди сблъсъка е 109, 62 км/ч, а опасната зона на спиране е 108, 85
км/ч. Опасната зона на спиране на л.а. „Форд Транзит“ е 53, 16 км/ч. Пострадалият е
възприел опасността от 76, 57 м. Управляваният от него л.а. „Мерцедес“ частично е
навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно движение, като е пресякъл осевата линия.
Основната причина за настъпване на произшествието е предприетото от водача С.
изпреварване на автокомпозицията. То е било предотвратимо, ако водачът М. е разположил
автомобила си в най-дясната част на пътната лента, в която се е движел и не е допуснал и
минимално навлизане в лентата за насрещно движение, както и при концентрация на
вниманието му. При движение на автомобила със скорост 90 км/ч., опасната зона на
спиране е 79, 64 м. , затова сблъсъкът е бил предотвратим, ако л.а. „Мерцедес“ се е движел
със скорост 90 км/ч и по-малка от нея. При установените скорости, водачите на двата
автомобила са нямали техническа възможност чрез аварийно спирани да предотвратят
сблъсъка между тях.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищецът М. е пострадал на 13. 10. 17 г. от
ПТП, причинено от Н.Д. Станчев, водач на лек автомобил „Форд Транзит Кънект 200“ с рег.
№ Р3967 АТ.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 13. 10. 17 г., за лекия автомобил „Форд
Транзит Кънект 200“ с рег. № Р3967 АТ, собственост и управляван от правоспособния водач
Н.Д. Станчев има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна от 20. 04. 17 г. до 08. 02. 18 г.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
6
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Н.Д. Станчев.
В случая с Решение № 87/ 09. 12. 19 г. по АНД № 59/ 2019 г. на ИРС, потвърдено с
Решение № 87/ 09. 04. 20 г. по ВАНД № 22/ 20 г. на РОС, Н.Д. Станчев е признат за виновен
в това, че на 13. 10. 2017 г. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1;
чл. 42, ал. 1, т. 2; чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3; чл. 43, т. 1 и т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищеца. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените актове на
наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
От заключението на САТЕ, назначена по настоящото дело, от приложените материали
в АНД № 59/ 2019 г. на ИРС се установява безспорно виновното и противоправно поведение
на виновния водач Н.Д. С., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Съдът кредитира като доказателство по делото заключението на автотехническата
експертиза, тъй като е компетентно, обективно и обосновано, подкрепя се от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и претърпяното МПС. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение,
че всички описани увреждания в медицинската документация могат да бъдат получени при
ПТП- травма в купето. От писмените доказателства, се установява, че ищецът след ПТП бил
откаран и настанен за лечение в МБАЛ Разград. Според заключението на СМЕ, ищецът
вследствие на ПТП е претърпял: Счупване на големия пищял; Счупване на малкия пищял;
Счупване на вътрешния глезен; Травматична рана на подбедрицата.
7
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищецът е претърпял три счупвания на левия крак и
открита рана на подбедрицата. Видно от приложените епикризи, заключение на СМЕ и
гласни доказателства, възстановителния оздравителен период при ищеца е продължил около
6 месеца. Според показанията на св. М. – негова майка и св. Б. – респ. приятелка, в началото
за около 1 месец бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ. След това в
продължение на един месец се придвижвал с проходилка. През цялото време изпитвал много
силни болки и приемал обезболяващи лекарства. Следващите 4-5 месеца, докато траело
възстановяването му, се придвижвал с патерици. През м. септември 2020 г. претърпял втора
операция за отстраняване на част от поставените импланти. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза, от приложените епикризи, може да се направи извод, че през
изминалия период от време от четири години след ПТП, от което са причинени телесните
увреждания на ищеца, оздравителния период не е приключил. Според заключението на
СМЕ, посттравматичният възстановителен и рехабилитационен период е приключил, но не е
постигнато пълно възстановяване. Не се очаква някога да се постигне пълно възстановяване
в обема на движение в колянна и глезенна става. Последиците от преживяната травма ще
бъдат до края на живота, болките и страданията няма напълно да отшумят. Според
показанията на двамата свидетели М. и Б., ищецът се оплаквал, че и към настоящият момент
също изпитва болки. Не можел да си служи пълноценно с крака, да върви продължително
време, да проявява по-голяма физическа активност, да спортува. Тези показания съдът
намира за достоверни, тъй като се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза за здравословното състояние на ищеца към настоящият момент.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително висок
и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия – 23-годишна възраст, в
която получените увреждания ще му попречат да проявява характерната за този период по-
висока физическа активност и ще дадат отражение на качеството на живот занапред,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите
страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 45 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, тъй като пътувал със скорост 109, 62 км./ч. при максимално допустима от 90 км. /ч.
8
и не е управлявал автомобила си в най-дясната част на пътната лента. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е
разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона,
може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди - в случая с настъпилите телесни увреждания на ищеца. Според заключението на
САТЕ, сблъсъкът е бил предотвратим, ако л.а. „Мерцедес“, управляван от пострадалия се е
движел със скорост 90 км/ч и по-малка от нея, ако е управлявал автомобила си в най-дясната
част на пътната лента, в която се е движел и не е допуснал и минимално навлизане в лентата
за насрещно движение, както и при концентрация на вниманието му. Съдът кредитира
заключението на САТЕ, тъй като се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. С. и воденото досъдебно производство, в което е установено, че при
движение със скорост от 90 км/ч на управлявания от ищеца автомобил и надясно от осевата
линия, сблъсъкът между двата автомобила не би възникнал. По този начин пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Другите възражения на ответника за
съпричиняване са недоказани. При определяне на конкретния процент съпричиняване,
следва да се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал автомобила, причина за
пътното произшествие. Установява се, че С. е предприел изпреварване на движещата се пред
него автокомпозиция на пътен участък при наличие на пътна маркировка, забраняваща
застъпването й пресичането й, пред предстоящ ляв завой, ограничаващ видимостта. Предвид
изложеното, съдът приема, че приносът на последния е по - голям от този на пострадалия и
той трябва да отговаря до размер от 2/3 от обезщетението, като конкретният принос на
ищеца възлиза на 1/3. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размера на 30 000 лв. , а до първоначалния размер, в който е
предявен – 37 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя.
Процесното ПТП е извършено на13. 10. 2017 г., а ищецът е заявил претенцията си пред
застрахователя на 11. 09. 2020 г. По изложените съображения, искът за заплащане на
обезщетение за забава от 13. 10. 2017 г. до 10. 09. 2020 г. е неоснователен. Ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11. 09. 2020 г.
до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът е направил деловодни разноски в размер на 530 лв. и 2448 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника е неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, минималният размер на
9
адвокатското възнаграждение с ДДС е 1968 лв., поради което същото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и е определено към минималния размер. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но доказателства за заплащането му не е
представил, нито пък е претендирано такова на осн. чл. 38 от ЗА, поради което и не следва
да му се присъжда. Същият е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, такива са направени от бюджета на съда в размер на 200 лв. за СМЕ и 100 лв. за
съдебно-автотехническа експертиза и следва да бъдат заплатени от ответника, съразмерно с
уважената част от исковете.
На осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева и сумата 243 лв. деловодни разноски на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски общо в размер на 563, 40 лв.,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* на осн. чл. 432 от КЗ да заплати на СТ. П. М., ЕГН ********** от гр. Исперих,
ул. „Искър“ № 24 сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 13. 10. 2017 г. по път III-205, км. 23+820 между с. Лудогорци и с. Голям
Поровец, обл. Разградска, причинено от Н.Д. Станчев, водач на лек автомобил, марка „Форд
Транзит Кънект 200“ с рег. № Р3967 АТ, за което има валидна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законната лихва,
считано от 11. 09. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ от
СТ. П. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
първоначално предявения размер от 37 000 лв. , както и за обезщетение за забава от 13. 10.
2017 г. до 10. 09. 2020 г. , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на
1 200 лева и сумата 243 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА СТ. П. М., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* сумата 563, 40 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
10
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11