№ 333
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207589 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. М. против Наказателно постановление № 21 –
1030 – 006810 от 20.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателката на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 750 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли
за неговата отмяна. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
На 23.12.2020 г. в 13,00 часа в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ –
пътен възел Скобелева майка в посока запад, жалбоподателката управлявала
товарен автомобил „Исузу“ с рег. № *** – чужда собственост, със скорост
109 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място
50 км/ч.
След отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост в полза на
водача, наказуемата скорост, с която се движел описаният автомобил била
105 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишение на максимално
разрешената скорост в населено място, а именно не повече от 50 км/ч, било
заснето с АТСС ARH CAM S1 № 11743СА, като АУАН бил съставен след
попълнена декларация от ползвателя на МПС, в присъствието на водача.
Във връзка с направените констатации, както вече се отбеляза, в
присъствието на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия АВ, № 192911 от 28.06.2021 г. от Ст. Ст.
Як., на длъжност полицейски инспектор при ОД на МВР, сектор "Пътна
полиция" - Пловдив, който бил подписан от М., с изричното отбелязване от
нейна страна, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на М. М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 750,00
/седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т. 6
от ЗДвП.
Така описаната и възприета от настоящата съдебна инстанция фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на актосъставителя Я., разпитан в качеството на свидетел. Показанията на
същия, съдът кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – АУАН, Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо средство или система рег. №
1030р – 41254; снимка на АТСС; Удостоверение за одобрен тип средство за
2
измерване № 17.09.5126; Протокол № 65-С–ИСИС/ 28.09.2020 г.; снимков
материал № 0428313; справка за собственици на превозно средство;
декларация по чл. 188 ЗДвП от 08.06.2021г.; справка за нарушител/ водач;
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К – 251/ 15.01.2021 г. ,
Заповед № 317з – 1633/20.04.2015 г.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е била оборена от жалбоподателката, следва да се
приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното
нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателката да разбере за какво поведение е
санкционирана.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателката М.,
управлявайки товарен автомобил „ИСУЗУ“ с рег. № ***, с наказуема скорост
от 105 км/ч, превишавайки с 55 км/ ч ограничението на скоростта за
движение в населено място от 50 км/ч, е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал.
1 ЗДвП. Всъщност, както вече беше посочено, самата жалбоподателка не
оспорва, че на датата, времето и мястото, посочени в постановлението е
управлявала процесния автомобил.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
3
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип АТСС АРH CAМ S1 № 11743 СА, използването на което е
допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
С оглед възраженията на жалбоподателката е необходимо да се
отбележи следното:
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че АУАН и НП са издадени при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г. / изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
4
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата
за масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
В протокола по чл. 10 от Наредбата надлежно са попълнени номерата на
първо и последно статично изображение, като процесното попада между тях.
Според трайната съдебна практика, обаче дори такива да не бяха
попълнени или да бе налице несъответствие между тях и номера на
представеното по делото статично изображение, пропускът не би бил
съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено би се установила от
останалите негови реквизити - дата на използване, контролиран участък, час
и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, като е налице
пълно съответствие между тези изложени в протокола и тези посочени в
АУАН и НП.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и
5
др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на
снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в АУАН и НП време и място,
поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения
снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така
Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
На следващо място, при съставяне на постановлението са спазени
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Както вече се отбеляза по делото е представен и Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-41254 г.,
съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. Посочената разпоредба задължава органа за контрол на
правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно
приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е
настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими
за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото
постановление.
Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и че според
константната практика на Административен съд Пловдив,когато нарушението
е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на
общото ограничение на скоростта 50 км/ч, какъвто е процесният случай,
точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото
деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.
6
Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в
случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение
на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като
условие за законосъобразност следва да са спазени изискванията на чл. 8 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. Така изрично Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
При проверка относно приложението на материалния закон и съответната
на нарушението санкционна разпоредба съдът прие, че посочената в АУАН и
НП правна квалификация е правилна. Наложените на жалбоподателката
наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото
в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба за превишаване над
50 км/ч се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. /в случая + 5 км/ч
превишение над превишените вече 50 км/ч. Наложените наказания са в
съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че
същите са законосъобразно и правилно определени в съответствие с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо
електронен фиш – по аргумент на противното на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен
случай“ предвид препращата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на
7
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Възприемайки тази законова дефиниция, практиката е извела
правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира,
че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по –
ниска от обичайните за подобни нарушения.
В настоящия случай измерената с техническото средство скорост на
движение е 105 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч. Превишението е с 55 км/ч над разрешената скорост и
разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен
интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
въззиваемата страна има право на разноски, но предвид липсата на изрично
искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 1030 – 006810 от
20.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ с което на М. М. ЛНЧ ********** на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 750 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9