Решение по дело №370/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260010

 

гр. Тутракан, 11.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 370/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Б.Д.” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Ж.Р.Ж. (л. 48), в, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 74/25.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 44/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника, в качеството му на поръчител, е разпредено да заплати:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, по Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2010 г., в размер на 1 612,91  евро;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ върху главницата за периода 25.10.2018 г. - 21.01.2019 г. в размер на 232,08  евро;

1.3. неустойка под формата на „наказателна лихва” върху главницата, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа т. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, за периода от 27.11.2017  г. - 21.01.2019 г., в размер на 43,74  евро.;

1.4. неустойка под формата на „такса изискуемост”, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа на чл. 15 от договора за кредит, Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти и чл. 23.1, т. 5, във вр. с чл. 23.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за потребление в размер на 60 евро;

1.5. законната лихва чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.6. Твърди се, че сумата по кредита - 5 000 евро, бил предоставена на кредитополучателя на 18.02.2010 г. под формата на кредит за текущо потребление на кредитополучателя Т. Н. И.. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е бил 6,19 %, стандартната надбавка е била 4,26 %, като лихвеният процент по кредита е бил общо 10,45 %. Т. Н. И. бил подписал заявка за ползване на преференциален лихвен процент със задължение от негова страна за заплащане на 3 броя месечни услуги от разплащателната му сметка. Услугата не била изпълнявана ежемесечно и респ. преференциални отстъпки от уговорения лихвен процент не били ползвани.

1.7. Твърди се, че вземането било обезпечено с поръчителство, за което е сключен писмен договор от 18.02.2010 г. за поръчителство с лицето С.Х.П..

1.8. На 25.06.2010 г. ответникът изпаднал в забава като заплатил сума по - малка от погасителната вноска. На 27.11.2017 г. е било последното плащане по кредита, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление на банката, получено от длъжника на 17.12.2018 г.

2. Ответникът С.Х.П. е депозирал отговор след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Б.Р. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 77), с който оспорва исковете.

2.1. Оспорва се датата на получаване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

2.2. Оспорва се че вземанията са погасени на осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

2.3. Направено е възражение за неравноправност по смисъла на чл. 146 от ЗЗП на чл. 8 и 9 от договора за кредит и чл. 9.3. от Общите условия.

2.4. Направено е възражение за нищожност на договора поради противоречие на чл. 14, във вр. с чл. 7, т. 7, 9 и 10, във вр. с чл. 21, ал. 2, т. 3 от ЗПК (отм.);

2.5. Сочи се че въпреки подадената заявка за ползване на преференциален лихвен процент и изпълнение на условията за предоставяне на такъв, лихвата не е намалена от банката; това възражение не може да бъде разгледано, тъй като е свързано с въвеждане на нови фактически положения, тежестта на доказването на които се носи от ответника, за което е налице преклузия по чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК поради пропускане на срока по чл. 131 от ГПК. 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 18.02.2010 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2010 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и Т. Н. И., в качеството му на кредитополучател. (л. 6). Ответникът е подписал договора в качеството му на поръчител. Към договора са приложени Общи условия (л. 7 и 8, 9), Погасителен план (л. 10, 11), Тарифа (л. 11, на гърба), Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори” (л. 12 и 13).

4. На 17.12.2018 г. на кредитополучателя е връчена нотариална покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем (л. 15).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 182 и сл.), която е установила размера на вземанията.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Общи положения

 

7. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит, както и инкорпорирания в него договор за поръчителство.

 

III. По отношение на едностранното увеличение на лихвения процент

 

7.1. Предмет на проверка е клаузата в т. 9 от договора, сочеща възможност лихвения процент да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ, в частност  т. 9.3.

 

8. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

 

9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

9.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва финансова услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

9.2. Ответникът (кредитодател) е банка, чиято основна търговска дейност съгл. чл. 2 от ЗКИ е свързана с влогонабиране и кредитиране - търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

11. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

11.1. В ядрото на преценката на клаузите стои въпроса дали те са формулирани по ясен и разбираем начин, за да се установи дали действителността на тези клаузи може да бъде обсъждана от съда с оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП (чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).  

11.2. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о. е прието, че сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП (в сила от 10.06.2006 г.). В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията / измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и / или от държавен регулатор. Тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП). Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.

11.3. В тази насока в постановеното също по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о. (цитиращо решение на СГС) възпроизведени в чл. 10, ал. 4 от ЗПК са изведени критериите за законосъобразното изменение на лихвата:

11.3.1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ;

11.3.2. Тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

11.3.3. Методиката за промяна на лихвата следва да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата.

11.3.4. При настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва (ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие” между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП)

11.4. В постановеното в резултат на преюдициално запитване Решение на Съда на ЕС от 21 март 2013 г. по дело С - 92/11 е уточнен моментът на формулиране на договорните условия, като е посочено, че на потребителя следва да бъде предоставена възможност да се запознае още преди сключването на договора с информация относно начина на формиране на възнаграждението на търговеца (респективно цената на услугата) и възможностите за изменение на това възнаграждение. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде компенсирана само с това, че в хода на изпълнение на договора потребителите ще бъдат предварително и своевременно уведомени за промяната на таксите и за правото им да прекратят договора, ако не искат да приемат тази промяна.

 

По отношение на процесния договор

12. В процесният договор е налице неяснота по отношение на механизма за определяне и промяна на лихвения процент.

12.1. От една страна в т. 8 от договора е изрично посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 10,45 %,

13. В договора и ОУ не е предвидена методика за промяна на лихвения процент.

13.1. В т. 9.3. от ОУ е отразено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент, при някои от следните условия:

13.1.1. изменение на LEONIA, EURIBOR, LIBOR с най - малко 1% за месец;

13.1.2. изменение на определени валутни курсове с поне 1% за месец;

13.1.3. изменение на индекса на потребителските цени с най - малко 0,5%;

13.1.4. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и / или върху кредитодателя;

13.1.5. промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките;

13.1.6. изменение на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната банка, с най - малко 10%;

13.1.7. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценяване на лева, деноминация на лева и смяна на парите. 

13.2. На първо място по делото не са представени актове на банката, от които да могат да могат да бъдат установени конкретните мотиви за извършените увеличения на лихвения процент. 

13.3. На следващо място, формулирането на част от условията е прекалено общо и като например: „въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка”, „промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка”, „съществена промяна в паричната политика на Централната банка”. От договора за кредит и ОУ не може да бъде извлечена никаква информация и относно това върху какво трябва да влияят тези условия по т. 9.3 от ОУ - върху ликвидността на банката, върху разходите за финансиране на кредита, върху печалбата на банката или др. В резултат на това за кредитодателя се открива възможността към всеки един момент да си състави различна методология за извършването на промяната и то въз основа на различни, конюнктурно определени фактори.    

13.4. В тази връзка съдът намира, че за да може промяната на лихвеният процент да бъде извършена съгласно изискванията на ЗЗП, следва още при подписването на договорът да е изготвен алгоритъм (формула) посредством, който при възникването на определени обективни критерии (информацията за които следва да е общодостъпна) да може да бъде изчислено как ще се промени лихвения процент по договора (напр. при промяна на EURIBOR със същият процент се променя и лихвения процент по договора). Тази методология следва да е включена в договора или потребителят да бъде запознат с нея преди или най - късно приключването на договора, за да може при промяна на пазарният показател сам да изчисли промяната на дължимото от него възнаграждение по договора (вж. т. 11.4)   

13.5. По делото не са представени доказателства, а не се и твърди от ищеца, че от банката е изготвена такава методология. 

14. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП (липсват при ЗЗППТ /отм./)

14.1.  В конкретният, случай не се налага обследването този факт, доколкото преценката дали клаузите попадат в обхвата на изключенията по чл. 144 от ЗЗП се извършва само, ако същите са формулирани по ясен и разбираем начин, на които изисквания горевизираните клаузи не отговарят.

14.2. Поради същата причина не следва да бъде обсъждано и изискването, посочено в  постановеното в резултат на преюдициално запитване Решение на Съда на ЕС от 21 март 2013 г. по дело С-92/11 - възможността потребителя в хипотезите на изключенията да прекрати договора при промяна условията от страна на търговеца (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), която възможност следва да може да бъде реално използвана при конкретните условия.

 

15. В тази връзка съдът намира за неравноправни клаузите на т. 9 в частта, касаеща промяна на лихвения процент, както и т. 9.3. от ОУ.

15.1.  Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, не са изрично и еднозначно уговорени в договора и ОУ, не са обективни, липсва методика за промяна на лихвата.  

15.2. Поради тази причина съдът приема, че визираните клаузи позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл. 143, т. 10 от ЗЗП, съотв. чл. 35, т. 9 от ЗЗППТ /отм./), поради което не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

15.3. В тази връзка съдът приема, че клаузите, предвиждащи промяната на лихвения процент са нищожни съгл. чл. 146 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.).  

 

IV.По отношение на такса „изискуемост”  

 

16. Действителност на клаузата

16.1. Същата е предвидена в Тарифата на банката, като същата се дължи при оперативно обслужване на кредити, когато същите стават изискуеми.

16.2. Тази формулировка не позволява на потребителя да установи към момента на подписване на договора, при какви условия се дължи таксата. Вноските по кредита стават изискуеми с настъпването на падежа по всяка една от тях, поради което начисляването на такса при падежирането на всяка вноска би създало за потребителя необосновано висока финансова тежест.

16.3. Същевременно от изложението в исковата молба и заключението на СИЕ се установява, че таксата се начислява при просрочие, т. е. при неизпълнение на договорно задължение. В тази връзка, тъй като сумата на таксата е фиксирана, следва да се приеме, че същата представлява неустойка, която цели да обезщети определени разходи на кредитодателя (така е квалифицирано вземането и от съда). 

16.4. С оглед гореизложеното, съдът приема, че определянето на вземането като „такса” (т. е. възнаграждение за определена услуга), както и неясната ѝ формулировка, не позволяват на кредитополучателя да прецени условията, при които се начислява сумата, от оттам и да прецени икономическите последици от сключването на договора.

16.5. В тази връзка съдът намира предвидената такса „изискуемост” представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, което обуславя нищожността на същата.

17. Капитализиране на такса „изискуемост”

17.1. По отношение на капитализирането на таксата, установено в СИЕ, следва да се отбележи, че същото води до начисляване на възнаградителна лихва върху неустойка за предходен период.

17.2.  Възнаградителната лихва се представлява възнаграждение на кредитодателя, дължимо срещу предоставянето на дължимата сума по кредита за ползване на кредитополучателя. Следователно в конкретният случай начисляването на възнаградителна лихва върху дължима неустойка, не цели да възмезди кредитодателя за предоставянето на сумата, а да създаде допълнителна санкция за неизпълнението на задълженията на кредитополучателя. Поради тази причина съдът намира, че такава уговорка е нищожна поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. 

V. Изискуемост на вземанията

 

18. С връчването на нотариалната покана на кредитополучателя на 17.12.2018 г. кредитът е станал предсрочно изискуем. В частта, удостоверяваща датата на връчване на поканата, същата представлява официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена от ответника.

19. В тази връзка съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.12.2018 г.

 

VI. Погасяване на част от вземанията.

 

20. Съгл. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

21. В конкретният случай отговорността на основният длъжник е ангажирана с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.01.2019 г. Последното налага извода, че се е погасила отговорността на ответника - поръчител за заплащане на всички вземания станали изискуеми шест месеца преди тази дата.

 

VII. Основателност на исковете

 

22. В обобщение на гореизложените изводи, съдът приема, че следва да бъде кредитиран вариант № 2 от заключението на СИЕ, със следните корекции:

22.1. Главница - съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като искът се явява основателен до сумата от  1 094,06 евро.

22.2. Възнаградителната лихва следва да бъде изчислена от 25.10.2018 г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост 17.12.2018 г. съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно Приложение № 1 от експертизата (Колона „Начислена лихва”) възнаградителната лихва за периода възлиза на 32,93 евро.

22.3. Наказателна лихва за периода от 27.11.2017  г. - 17.12.2018 г. може да бъде изчислена от данните в Приложение № 1 от експертизата (Колона „Начислена санкционна лихва”), като същата възлиза на 20,69 евро. За периода: 18.12.2018 г. - 21.01.2019 г. същата следва да бъде начислена върху сумата от 1 094,06 евро, като същата възлиза на 20,84 евро. В тази връзка обезщетението за целия период възлиза на 41,53 евро.

22.4. Неустойката под формата на такса „изискуемост” се явява недължима поради гореизложените съображения (вж. т. 16).

 

Разноски

 

23. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съгласно уважената част от исковете.

24. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

24.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв. (100);

24.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 100 лв. (100)

24.3. Останалите разноски следва да бъдат взети предвид в пълният им размер.

24.4. Съобразно уважената част от исковете на ищеца след два да бъде присъдена част от тази сума, а именно 444,43 лв.

25. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно отхвърлената част от исковете в размер на 216,65 лв.

26. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника С.Х.П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу тях на ищеца „Б.ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *********, предмет на Заповед № 74/25.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 44/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника, е разпредено, в качеството му на поръчител, да заплати: равностойността на заета сума (главница) по Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2010 г., в размер на 1 094,06 евро (хиляда деветдесет и четири евро и шест евроцента); възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.10.2018 г. - 17.12.2018 г. в размер на 32,93 евро (тридесет и две евро и деветдесет и три евроцента); неустойка под формата на „наказателна лихва” върху главницата,  въз основа т. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, за периода от 27.11.2017  г. - 21.01.2019 г., в размер на 41,53 евро (четиридесет и едно евро и петдесет и три евроцента); законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за заплащане на: равностойността на заета сума, за разликата между уважения размер - 1 094,06 евро и претендирания такъв - 1 612,91 евро; възнаградителна лихва върху главницата, за периода: 18.12.2018 г. - 21.01.2019 г., както и за разликата между уважения размер - 32,93 евро и претендирания такъв - 232,08 евро; неустойка под формата на „наказателна лихва” върху главницата, за разликата между уважения размер - 41,53 евро и претендирания такъв - 43,74 евро; неустойка под формата на такса „изискуемост”, въз основа на чл. 15 от договора за кредит, Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка Д.” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти и чл. 23.1, т. 5, във вр. с чл. 23.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за потребление в размер на 60 евро.

 

ОСЪЖДА ответника С.Х.П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 444,43 лв. (четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА ищеца „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********, да заплати на ответника С.Х.П., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 216,65 лв. (двеста и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: