РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Бургас, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120106906 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявано от С.С.Т.,
против „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
***, представлявано от изпълнителния директор Е.Г., с която се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 6842,10 лева, представляваща извършени разходи за
поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ в ***, за периода от месец октомври
2018г. до месец март 2019г. вкл., както и мораторна лихва в размер на 1740,93 лева, считано
от настъпване на падежа на всяка фактура до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 9000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради
неправомерно задържан инвентар за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. вкл. в размер на
1000 лева месечно, ведно с мораторна лихва в размер на 1908,62 лева, за периода от
30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените деловодни разноски. В подкрепа на претенцията се представят
доказателства.
Твърденията са, че между ищцовото дружество и „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е сключен
договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс ***. Впоследствие между
страните по договора за управление и поддръжка е сключено Споразумение, с което
1
ответното дружество заменя първоначалния възложител „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД. В изпълнение
на договора между страните ответното дружество издава ежемесечно на ищцовото
дружество протокол за приетата през изминалия месец работа. Въз основа на протоколите
ищецът издава фактури, които следва да се заплатят от ответника. Твърди се, че шест
фактури, издадени към шест протокола за периода от месец октомври 2018г. до месец март
2019г. не са платени от ответното дружество, за което последното е уведомено с
уведомително писмо. Поддържа се, че в отговор ответникът изпраща на ищеца писмо, с
което признава, че дължи на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД процесната сума в размер на
6842,10 лева, но заявява, че прави прихващане на задължението си, тъй като ищецът дължи
на ответника сума в размер на 66 510 лева, а в отговор ищецът категорично се
противопоставя на прихващането. Счита, че за вземането от страна на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД
е изтекъл давностният срок за неговото събиране, като преди изтичането му не са били
налице предпоставките за извънсъдебно прихващане.
На следващо място е предявена претенция за заплащане на обезщетение за
лишаване от право на ползване на неправомерно задържано градинско оборудване за
поддръжка на зелените части на комплекса, с което ищецът осъществявал дейността си.
Сочи се, че след прекратяване на договора за обслужване и управление ответникът
неправомерно задържал посочените движими вещи на ищеца, с което се възпрепятствала
възможността му да извършва дейността си на друго място. Затова ищецът изпратил
уведомително писмо до ответника, с което го уведомил, че му дължи обезщетение за
неправомерно задържаното оборудване в размер на 1000 лева без ДДС месечно за периода
от 01.04.2019г. до 30.06.2019г. С последващо писмо ответникът бил уведомен, че считано от
01.01.2020г. обезщетението за движимите вещи се увеличава на 2000 лева без ДДС на месец.
Ищецът претендира дължимите месечни вноски за 2019г. в размер на 9000 лева, ведно с
мораторната лихва в размер на 1908,62 лева, считано от настъпване на падежа на всяка
вноска до датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор по исковата
молба, с който изцяло оспорва исковете. Сочи се, че от 2019г. започват проблемите при
изпълнение на задълженията на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД по договора за управление
и поддръжка на комплекса, след като ищецът направил предложение за 35 % увеличение на
таксата за поддръжка, което е посрещнато с категорично несъгласие от собствениците на
обекти. Поради нарастващото недоволство от страна на живущите от качеството на
услугата, ответното дружество прекратило договора за поддръжка и управление с
уведомление до ищеца, което автоматично прекратило и индивидуалните договори за
поддръжка и управление, сключени между ищеца и отделните собственици на обекти.
Твърди се, че ответникът превел на ищеца сумата в размер на 66 510 лв. без ДДС или 79 812
лв. с ДДС в изпълнение на чл. 14, ал. 6 от договора за управление и поддръжка, според
който до въвеждане в експлоатация на етап 2 възложителят ще заплаща на изпълнителя
допълнително възнаграждение в размер на 665 евро без ДДС на месец. С изявление от
27.06.2019г. „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД е прихванало претендираната от ищцовото дружество
2
сума в размер на 6 842,10 лв., поради което се твърди, че не е налице задължение на
ответното дружество към „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. При основателност на иска моли
да бъде извършено съдебно прихващане със задължението на „Вип мениджмънт“ ООД за
възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от Договора за управление и
поддръжка и подлежащи на възстановяване от дружеството при условията на чл. 14, ал. 7 от
Договора, респ. с дължимите от ищеца месечни вноски от по 665 евро, без ДДС всяка, или
798 евро с ДДС, която сума се равнява на 1560,75 лв. месечно, като прихващането бъде
извършено с дължими от ищеца за периода от месец декември 2018 г. до месец декември
2019 г. общо 13 вноски от 1560,75 лв., или общо 20 289,75 лв., с ДДС, като прихващането се
извърши до размера на по-малкото задължение. Ангажира доказателства, моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно - деловодни разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и чл. 59 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори и видно от ангажираните в производството доказателства,
между страните е бил налице договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Съни хил“, находящ се в гр. Б., включващ 14 жилищни блока,
изграждани на етапи. Първоначално договорът е бил сключен със „Съни хил“ ЕАД като
възложител, а впоследствие със Споразумение от 01.08.2014г. ответното дружество „Съни
хил 2“ ЕАД е заместило „Съни хил“ ЕАД като страна по договора и е встъпило във всичките
му права и задължения. По силата на договора на ищеца било възложено да извършва
дейностите по цялостната поддръжка на общите части на целия комплекс и във всеки блок
поотделно, включващи поддържане на чистотата и извозване на сметта, поддържане на
зелените площи, 24-часова физическа охрана и пропускателен режим, да осигури нормално
функциониране на комуналните услуги, поддръжка на асансьорите, инсталациите и
съдействие на собствениците, подробно изброени в чл.1, срещу насрещно задължение за
заплащане на възнаграждение в размер на 23 евро с ДДС от собствениците на всеки
апартамент, от въвеждането му в експлоатация, дължимо до десето число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи (чл.14, ал.1 и 4). Изпълнението следва да започне от
датата на издаване на разрешение за ползване на който и да е блок от комплекса.
Възложителят заплаща сумите за всеки обект, негова собственост до продажбата му.
Разходите за електричество и вода, необходими за поддръжката също са в тежест на
собствениците на обектите, разпределени пропорционално на площите на притежаваните от
тях обекти.
В чл. 14, ал. 6 от договора е предвидено, че освен посоченото възнаграждение, за
периода от издаване на акт 15, за който и да е от блоковете до издаването на разрешение за
ползване на първия от блоковете в етап 2, възложителят заплаща на изпълнителя
допълнително сумата от 665 евро без ДДС на месец. В следващата алинея е уговорено, че
3
след въвеждането в експлоатация на етап 2 от комплекса получените от изпълнителя суми
на основание чл. 14, ал. 6 ще бъдат възстановени на възложителя на месечни вноски от по
665 евро без ДДС, респективно ще бъдат приспадани от дължими от възложителя на
изпълнителя суми.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че договорът е прекратен, считано от 01.04.2019г.
Представени са в производството 6 броя двустранни протоколи за предоставени
услуги за обект „Жилищен комплекс Съни Хил“ - Бургас, подписани от страните, за
месеците от октомври 2018г. до март 2019г. включително, на обща стойност 6842,10 лева, за
които ищецът е издал съответно 6 броя фактури, както следва: протокол № 51 за м.
октомври 2018 г. на стойност 1753,55 лева и фактура № **********/05.11.2018г.; протокол
№ 52 за м. ноември 2018 г. на стойност 1433,74 лева и фактура № **********/10.12.2018г.;
протокол № 53 за м. декември 2018 г. на стойност 1265,78 лева и фактура №
**********/10.01.2019г.; протокол № 54 за м. януари 2019 г. на стойност 786,50 лева и
фактура № **********/12.02.2019г.; протокол № 55 за м. февруари 2019 г. на стойност 805
лева и фактура № **********/12.03.2019г.; протокол № 56 за м. март 2019 г. на стойност
797,53 лева и фактура № **********/29.03.2019г.
Видно от протоколите, в тях на ред 2 е калкулирана цената по чл. 14, ал. 1 за
всичките 103 апартамента с Акт 16 в комплекса по 37,50 лева без ДДС (равностойността
на уговорената месечна цена на апартамент в евро без ДДС, като ДДС е начислен общо
върху крайната сума по протокола). От тази стойност на ред 4 е приспадната стойността на
таксата по чл. 14, ал. 1, дължима от собствениците на продадените апартаменти. На редове
от 5 до 10 са калкулирани стойностите на разходите, които съгласно договора са в тежест на
възложителя, респективно се дължат от ответника за собствените му обекти в комплекса (за
ел. енергия, вода, консумативи, дистанционни устройства за бариерата, почистване на
непродадени апартаменти, копиране на секретни ключове, чипове за сградни врати). На ред
11 е приспадната стойността на платения от „Съни Хил“ ток за общи нужди на блокове 5 и
6.
Полагането на подпис под всеки от протоколите от дружеството-ответник сочи
на това, че извършената работа и начислените разходи, са приети и одобрени. В подкрепа на
този извод е и заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
което съдът изцяло кредитира, като изхождащо от лице с нужните специални познания и
което не е оспорено от страните. Вещото лице заключава, че горепосочените 6 броя фактури
на обща стойност 6842,10 лева са отразени на приход по сметка 703 в счетоводството на
ищеца. От приетото по делото допълнително заключение по назначената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че ответното дружество е осчетоводило
прихващане, извършено на 26.06.2019г. във връзка с изпратено писмо до ищцовото
дружество от 25.06.2019г., с което е прихванато задължение на „Съни хил 2“ ЕАД към „Вип
мениджмънт“ ЕООД за поддръжка на общите части на комплекса в размер на 6842,10 лева с
ДДС с част от задължението на ищеца към ответника в размер на 66510 лева без ДДС.
4
Вещото лице посочва, че в резултат на извършеното прихващане в счетоводството на
ответника не се води на отчет задължение към ищеца по процесните фактури на обща
стойност 6842,10 лева. Представеното по делото уведомление за прихващане и така
извършеното осчетоводяване обаче, съставляват потвърждение и признание от страна на
ответника за съществуването на вземането на ищеца по договора за поддръжка в размер на
6842,10 лева. С оглед гореизложеното, претенцията е доказана по основание и размер.
По отношение на иска за обезщетение за лишаване от право на ползване:
В случая ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от
9000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради
неправомерно задържан инвентар в размер на 1000 лева месечно за периода от 01.04.2019г.
до 31.12.2019г., включително. Претенцията намира правното си основание в нормата на чл.
59 от ЗЗД, постановяваща, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях /доколко
обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт/. Следва също така да е налице
липса на правно основание за обогатяване и липса на друга правна защита на обеднелия.
Установява се от показанията на свидетелите Т. и Т., че ищцовото дружество е
разполагало със собствен инвентар за извършване на възложените с договора дейности по
поддръжката на комплекса, включващ моторна и електрическа косачка, машина за
обработване на храсти и треви, хускварна тример за косене на трева, електрически тример
Бош, листосъбирачна машина, водоструйка Керхер, водна прахосмукачка, лопати, копачи,
мотики, храсторези, ножица за рязане на храсти, пръскачка за пръскане, бюра, климатици,
компютър, монитори, столове, рафтове, удължители, инструменти - електрически
винтоверт, гаечни и тръбни ключове. За част от оборудването, подробно описано в
представения от ищеца инвентарен опис са представени фактури с получател „Вип
мениджмънт“, някои от които придружени с касови бонове. Посочените свидетели
установяват, че след прекратяване на договора инвентарът е задържан от ответното
дружество. Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни, тъй като от една
страна свидетелите са били запознати с оборудването, а от друга - в представеното по
делото уведомление за прихващане на процесните задължения за поддръжка се съдържа и
изявление на ответника, че упражнява право на задържане върху всички движими вещи,
находящи се в комплекса, които биха могли да са собственост на ищцовото дружество.
Неоснователно е възражението на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от
договора, същото не подлежи на връщане. Съгласно чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността. В конкретния случай ал. 2 следва да бъде тълкувана във връзка с ал. 1 на
чл. 19, в която е предвидено, че разходите за инфраструктурата, необходима за поставяне на
необходимите съоръжения и уреди за видеонаблюдение (бетонни елементи, изкопни работи,
5
тръби и др.), се поемат от възложителя. Всички други разноски, свързани с такова
оборудване (окабеляване, компютри, камери, устройства за проследяване и т.н.) ще се
поемат от изпълнителя. В ал. 2 е уговорено, че при всички случаи на прекратяване на
договора, оборудването ще остане при възложителя и изпълнителя няма право да го
отстранява. Несъмнено е, че под оборудване, страните са имали предвид оборудването за
видеонаблюдение и свързаните с неговото използване устройства. Всички уговорки на двете
алинеи на чл. 19 касаят единствено и само оборудването за видеонаблюдение, а не и
необходимото такова за извършване на дейностите по поддръжката. Същевременно от
останалите разпоредби на договора, несъмнено е, че изпълнителят изпълнява възложената
работа със свои инструменти и оборудване, като в негова тежест са възложени и всички
разходи за консумативи. Неоснователно е и възражението, че това оборудване е било
закупувано със средствата на собствениците в комплекса и е тяхна собственост, тъй като
такива уговорки липсват както в договора за поддръжка между страните, така и в
представения индивидуален договор, сключен с един от собствениците. Изявление за
упражняване на право на задържане се съдържа и в отговора на исковата молба. Това
изявление, също не съставлява годно правно основание, което да изключи отговорността на
ответника да заплати обезщетение за ползваното оборудване. Предвид гореизложеното,
съдът намира за установено по делото, че ответникът е задържал вещите на ищеца без
правно основание.
От показанията на свидетеля Т., които съдът кредитира, се установява, че това
оборудване се използва в комплекса и след прекратяването на договора с ищеца, предвид
което се налага извода, че ответникът е спестил разходи за наемането на посочения
инвентар, а ищецът е бил лишен от възможността да ползва това оборудване за дейността
си. Тъй като по делото не се събраха доказателства за размера на средния месечен пазарен
наем, с който е съизмерим размерът на дължимото обезщетение за неоснователното
ползване на чуждо имущество, съдът следва да го определи на основание чл. 162 от ГПК.
Като взе предвид и балансовата стойност на оборудването, съдът определя средният
месечен пазарен наем на процесното оборудване в размер на 120 лева. Предвид
гореизложеното ответникът дължи обезщетение за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. в
размер на 1080 лева, като за горницата до претендираните 9000 лева претенцията следва да
се отхвърли като неоснователна.
По възражението за извънсъдебно прихващане:
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото. Общата уредба на прихващането е установена в чл. 103-105 от ЗЗД, като
компенсацията следва да се извършва чрез съдебно или извънсъдебно изявление на някоя от
страните. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете вземания се смятат за погасени до
размера на по-малкото от тях.
В мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. №
6
2/2020 г., ОСГТК на ВКС се поясняват предпоставките за извършване на извънсъдебното
прихващане, а именно: наличието на насрещни вземания за пари или еднородни заместими
вещи; вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо; задължението на
прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, достатъчно е да е изпълняемо;
вземането на прихващащия (активното вземане) да е ликвидно, т.е. да е определено по
основание и размер, и да е безспорно - установено с влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, или неоспорено от длъжника, срещу когото се прихваща. Потестативното право
на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия, което трябва да достигне до
адресата. Изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от
вземанията по страни, основание и размер.
В чл. 14, ал. 6 от договора страните са уговорили, че за периода от издаване на акт
15, за който и да е от блоковете до издаването на разрешение за ползване на първия от
блоковете в етап 2, възложителят заплаща на изпълнителя допълнително сумата от 665 евро
без ДДС на месец. В следващата алинея е уговорено, че след въвеждането в експлоатация на
етап 2 от комплекса получените от изпълнителя суми по предходната алинея ще бъдат
възстановени на възложителя на месечни вноски от по 665 евро без ДДС, респективно ще
бъдат приспадани от дължими от възложителя на изпълнителя суми. Т.е. уговорените
допълнителни плащания са под формата на финансиране на дейността на изпълнителя и
подлежат на връщане след въвеждане на етап 2 в експлоатация.
От приетото по делото допълнително заключение по назначената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за периода 31.10.2008 г. – 26.06.2013 г. са
осчетоводени фактури, издадени от „Вип мениджмънт“ ЕООД на „Съни Хил“ и отразени
плащания по тях на обща стойност 293 515,93 лева, като от тази сума са отделени 66510 лева
без ДДС. Следва да се приеме, че със сключването на споразумението от 01.08.2014г. това
вземане е преминало в патримониума на ответното дружество „Съни хил 2“ ЕАД. Експертът
установява още, че ответното дружество е осчетоводило прихващане, извършено на
26.06.2019г. във връзка с изпратено писмо до ищцовото дружество от 25.06.2019г., с което е
прихванато задължение на „Съни хил 2“ ЕАД към „Вип мениджмънт“ ЕООД за поддръжка
на общите части на комплекса в размер на 6842,10 лева с ДДС с част от задължението на
ищеца към ответника в размер на 66510 лева без ДДС.
По делото са представени от ответното дружество 62 броя двустранно подписани
протоколи за периода от м. октомври 2008 г. до м. ноември 2013 г. и съставените въз основа
на тях от ищеца фактури (на л. 100-224 от делото). Всеки от протоколите съдържа цялостна
информация не само за дължимите за текущия период суми, но и за тези за целия период от
началото на изпълнението на договора. В протоколи с номера от 55 до 62 за периода от
м.април 2013г. до м. ноември 2013г. средства за кредитиране за текущите периоди вече не
фигурират, но са отразени общите суми за целия период от началото на изпълнението на
договора, от които: кредит от Акт 16 на блок 1 до Акт 16 на блок 4 за 8 месеца по 2000 лева,
общо в размер на 16000 лева; кредит до сграда от втори етап с Акт 16 за 12,70 месеца по
1300 лева, общо в размер на 16510 лева; кредит до сграда от втори етап с Акт 16 за 34
7
месеца по 1000 лева, общо в размер на 34 000 лева, или всичко общо 66510 лева без ДДС.
Същите са подписани и подпечатани и от двете страни, и представляват признание за
дължимост на посочените в тях суми с основание кредит.
Предвид гореизложеното безспорно се установява, че ищецът е получил средства
на обща стойност 66510 лева без ДДС под формата на безлихвен кредит, чието връщане е
било уговорено на месечни вноски от по 665 евро без ДДС, считано от въвеждане в
експлоатация на блоковете от етап 2.
От показанията на свидетеля М., се установява, че първият етап на
строителството включва блокове от 1 до 4, като същите са въведени в експлоатация през
2008 и 2009 г., а вторият етап включва блокове 6 и 5, като вторият от тях е въведен в
експлоатация на 26.04.2017г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. относно уговорките за връщане
на сумите, получени от поддържащата фирма като финансова помощ и въвеждането на
сградите в експлоатация, тъй като те са в противоречие с представените по делото писмени
доказателства.
По делото не се представиха доказателства ищецът, чиято е доказателствената
тежест, да е погасил каквато и да било част от това задължение. Предвид гореизложеното,
съдът счита, че за ответника е налице валидно вземане на „Съни хил 2“ ЕАД към „Вип
мениджмънт“ ЕООД на основание чл. 14, ал. 7 от договора. Същото е станало изискуемо с
въвеждането в експлоатация на втория блок от втори етап на комплекс „Съни хил“.
Съгласно уговореното, след въвеждането в експлоатация, получените суми се възстановяват
на месечни вноски от по 665 евро без ДДС всяка, респективно ще бъдат приспадани от
дължими от възложителя на изпълнителя суми. Предвид това от м.май 2017 г. ищцовото
дружество е дължало връщане по 665 евро без ДДС на месец. Прекратяването на договора е
без значение за изискуемостта на вноските, тъй като възстановяването на сумите е
уговорено на месечни вноски. Предвид липсата на уговорен ден, следва да се приеме, че
плащането следва да се извърши до последния ден на съответния месец, за който се дължи
вноската. Т.е. за периода от 31.05.2017 г. до отправяне на изявлението за прихващане на
26.06.2019 г. са били изискуеми 25 вноски на обща стойност 16625 евро без ДДС или
39018,81 лева с ДДС, като същите не са погасени по давност до предявяването на
възражението за прихващане.
Всяко от месечните вземания на ищеца е възникнало в месеца следващ
предоставянето на поддръжката, т.е. дължимите суми за поддръжката за периода м.октомври
2018г. до м.март 2019 г. са възникнали в месеците от ноември 2018 г. до април 2019г., и са
били изискуеми от десето число на съответния месец. Следователно към датата на
изявлението за прихващане пасивното вземане е било изпълняемо в пълен размер от 6842,10
лева с ДДС, а активното вземане е било изискуемо в размер на 39018,81 лева с ДДС.
Безспорно е, а и се установява от представените доказателства, че ответникът е
отправил до ищеца изявление за прихващане с телепоща № 29 от 26.06.2019г., получено на
8
27.06.2019г. Ищецът обаче е оспорил дължимостта на насрещното вземане както
извънсъдебно, така и с исковата молба. Предвид това не е налице една предпоставките за
извършване на извънсъдебно прихващане, а именно - вземането на прихващащия да е
ликвидно, т.е. да е определено по основание и размер, и да е безспорно (установено с влязло
в сила решение или заповед за изпълнение, или неоспорено от длъжника, срещу когото се
прихваща). Предвид това, изявлението за извънсъдебно прихващане не е породило своя
погасителен ефект.
По възражението за съдебно прихващане:
При основателност на исковете ответникът моли да бъде извършено съдебно
прихващане със задължението на „Вип мениджмънт“ ООД за възстановяване на суми,
платени съгласно чл. 14, ал. 6 от Договора за управление и поддръжка и подлежащи на
възстановяване от дружеството при условията на чл. 14, ал. 7 от Договора, а именно
дължимите от ищеца 13 месечни вноски за периода от месец декември 2018 г. до месец
декември 2019 г. от по 665 евро без ДДС всяка, равняващи се на 1560,75 лева с ДДС, или
общо 20 289,75 лева с ДДС, до размера на по-малкото задължение.
Както бе посочено по-горе за извършване на прихващането достатъчно е
пасивното вземане да е изпълняемо, а то става такова с възникването си.
Тъй като двустранно подписаните от страните протоколи не носят дати, за дата
на възникване на вземането на ищеца следва да се приеме датата на съставяне на фактурата.
Така пасивните вземания възникват на следните дати и размери: 05.11.2018г. – 1753,55 лв.;
10.12.2018г. – 1433,74 лв.; 10.01.2019г. – 1265,78 лв., 12.02.2019г. – 786,50 лв.; 12.03.2019г. –
805 лв.; 29.03.2019г. – 797,53 лв.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г., ОСГТК при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е
възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
Ответникът в случая заявява прихващане с конкретни вноски, които стават
изискуеми съответно в последното число на месеца, считано от м.декември 2018г. до м.
декември 2019г. в размер на 1560,75 лева с ДДС всяка и възлизат общо на 20 289,75 лева с
ДДС. Падежите на активните вземания следват по време не само възникването, но и
изискуемостта на пасивните вземания. Предвид това и с оглед горепосоченото тълкувателно
решение, погасителният ефект настъпва с обратна сила към 31.12.2018г., 31.01.2019г.,
28.02.2019г., 31.03.2019г. и 30.04.2019г., като към последната посочена дата цялото вземане
на ищеца по главната претенция се счита погасено чрез съдебно прихващане.
Предвид гореизложеното ответникът дължи мораторна лихва за забава върху
всяка от главниците по фактурите за периода от 11.11.2018 г. (денят след падежа на първата
претендирана фактура) до 30.04.2019 г. (датата на погасяване на цялото задължение чрез
съдебно прихващане) в общ размер на 87,26 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 от
9
ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, върху всяка от главниците съобразно
падежите (десето число на съответния месец), като се погасява първо лихвата, а после
главницата, при съобразяване на т.1 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на
ВКС по т.д. 3/2017 г., ОСГТК. Погасителният ефект настъпва с обратна сила към
31.12.2018г., 31.01.2019г., 28.02.2019г., 31.03.2019г. и 30.04.2019г., като към последната
посочена дата цялото вземане на ищеца за мораторна лихва в размер на 87,26 лева се счита
погасено чрез съдебно прихващане. Претенцията за мораторна лихва за горницата до
претендираните 1740,93 лева за периода от 11.11.2018 г. до 30.09.2021 г., както и за законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението е неоснователна.
По възражението за съдебно прихващане на вземането по чл. 59 и 86 от ЗЗД,
съдът намира следното:
Съгласно възприетото в Решение № 60 от 30.05.2018 г. по
к. гр. д. № 1163 / 2017 г. на ВКС, паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД, дължимо от
неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя
имот собственик възниква ежедневно – ден за ден. Неизпълнението на това парично
задължение поражда акцесорното задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй
като паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно ползване на чужд имот от
несобственик е без срок длъжникът ще изпадне в забава от деня на поканата. Поканата има
правопораждащо действие занапред във времето за задължението за обезщетение за забава,
което е различно от главното парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Кредиторът
може да покани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за
обезщетение по чл.59 ЗЗД към момента на поканата, но не и за невъзникнало,
несъществуващо такова парично задължение към този момент.
Съдът счита, че посоченото разрешение намира приложение и в настоящия
случай. Пасивното вземане установено от съда в общ размер на 1080 лева възниква
ежедневно в периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. Пасивното вземане е изискуемо на
30.04.2019 г. – в размер на 878,19 лева (остатъка от вноската за м.април 2019 г. след
извършване на горното прихващане), на 31.05.2019 г. – в размер на 1560,75 лева и т.н. до
31.12.2019 г. Съгласно горецитираното тълкувателно решение погасителният ефект настъпва
от момента, в който пасивното вземане с правно основание чл. 59 ЗЗД възникне, т.е.
ежедневно и същите се считат изцяло погасени към 31.12.2019 г. чрез съдебно прихващане.
Претенцията за горницата до 9000 лева е неоснователна.
По отношение на претенцията за лихва за забава следва да се посочи, че
остатъкът от вноската с падеж 30.04.2019г. (878,19 лева) и с част от вноската с падеж
31.05.2019г. (321,81 лева) са достатъчни за погасяване на цялото задължение за
претендирания период. Предвид факта, че поканата за плащане, с която ответникът е
поставен в забава е получена на 25.06.2019г., то мораторна лихва би се дължала от тази дата
насетне и то само за периода от 01.04.2019 г. до 25.06.2019г. Към този момент обаче
10
вземането на ответника превишава това на ищеца. Предвид направеното възражение за
съдебно прихващане, вземането за обезщетение за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. се
счита погасено на 30.04.2019г. (с изискуемостта на активното вземане), а ежедневното
вземане за обезщетение след тази дата до 31.12.2019 г. се счита погасено чрез съдебно
прихващане от момента на възникването си. Налага се извода, че лихва за забава не се
дължи.
Предвид гореизложеното претенцията за мораторна лихва в размер на 1908,62
лева, за периода от 30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението е неоснователна.
Възраженията на ищеца за изтекла погасителна давност са изцяло неоснователни.
Съдът не следва да се произнася по въведеното от ответника възражение за
задържане, тъй като той не предявява свои права чрез иск в настоящото производство.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер 2580 лева, от които – 180 лева,
представляващи внесен депозит за експертиза и 2400 лева – платено възнаграждение за
адвокат по договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като в производството са предявени
кумулативно две главни и две акцесорни претенции.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявано от С.С.Т., против „СЪНИ
ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***,
представлявано от изпълнителния директор Е.Г., искове за осъждане на дружеството -
ответник да заплати на дружеството – ищец, сумата от 6842,10 лева /шест хиляди
осемстотин четиридесет и два лева и десет стотинки/, представляваща извършени разходи за
поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ в ***, за периода от месец октомври
2018г. до месец март 2019г. вкл., както и сумата от 87,26 лева /осемдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща общ размер на мораторните лихви върху всяко
едно от неизплатените задължения, считано от 11.11.2018г. до 30.04.2019г., КАТО
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ със задължението на „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от договор
от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ и подлежащи
на възстановяване при условията на чл. 14, ал. 7 от договора - дължимите от ищеца 13
месечни вноски за периода от месец декември 2018г. до месец декември 2019г. от по 665
евро без ДДС всяка или общо 20 289,75 лева с ДДС, а претенцията за сборна мораторна
лихва за горницата над 87,26 лева до претендираните 1740,93 лева, считано от настъпване на
11
падежа на всяка фактура до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявано от С.С.Т., против „СЪНИ
ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***,
представлявано от изпълнителния директор Е.Г., искове за осъждане на дружеството -
ответник да заплати на дружеството – ищец, сумата от 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради неправомерно
задържан инвентар: сенокосачка бензин голяма, сенокосачка малка ел., резачка бензин,
листо събирач, тример бензин, тример ел., храсторез, винтоверт, водоструйка, стълби черни
малки -2бр., алуминиева стълба голяма, помпа отводнителна, прахосмукачка, количка стр.
материали, гръбна пръскачка, удължител /разклонител/ - 2 бр., мотика, лопата сняг – 5бр.,
права лопата, крива лопата – 3 бр., кирка, гребло, ръчна ножица за храсти, лозарски ножици,
столове – 3бр., климатик, стелаж, бюро, печки /духалки/ - 2 бр., в размер на 120 лева
месечно за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. вкл., КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ със задължението на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за
възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от договор от 09.09.2008г. за
управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ и подлежащи на възстановяване
при условията на чл. 14, ал. 7 от договора - дължимите от ищеца 13 месечни вноски за
периода от месец декември 2018 г. до месец декември 2019г. от по 665 евро без ДДС всяка
или общо 20289,75 лева с ДДС, а претенцията за обезщетение горницата над 1080 лева до
претендираните 9000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1908,62 лева, за периода от
30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Д., ***, представлявано от С.С.Т., да заплати на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от изпълнителния
директор Е.Г., сумата от 2580 лева (две хиляди петстотин и осемдесет лева),
представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12