Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІI Б въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдия Десислава Алексиева гр. дело № 3703 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20273975 от 11.12.2020 г.по гр.д. № 7223/2020
г. по описа на СРС, 128 състав са отхвърлени исковете на С.П.Х., ЕГН **********
за осъждане на ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на ищеца сумата от 5051,90 лв., представляваща получена без основание сума, удържана
от ищеца по прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № по описа на ЧСИ
С. Я. с peг. № от КЧСИ, сумата от 538,10
лв., представляваща удържани от ищеца като длъжник и такси и разноски по
изп.производство, както и сумата от 36,00
лв., представляваща удържана от
ищеца като длъжник в изп.производство за удостоверение по изпълнението,
ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 11.02.2020 г., до окончателното
изплащане.
С решението е осъден С.П.Х., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 100 лв., представляваща направени по
делото разноски от ответника, съобразно изхода на делото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
на СРС. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че не било доказано получаване на
сумите от взискателя. Счита, че получаването се установява от събраните по
делото доказателства. Твърди, че с молба от 24.11.2020 г. е уточнил, че датата
на разпределение и датата на плащане съвпадат. Твърди, че сумите са събирани
след прекратяване на изпълнителното дело следователно подлежат на връщане. Позовава
се на влязлото в сила решение по гр.д. № 31359/2019 г., 35 състав. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено
на жалбоподателя на 18.12.2020 г. и е обжалвано в срок на 23.12.2020 г.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Във връзка с чл. 269 ГПК и твърдяната недопустимост и
неправилност на решението на СРС, настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост, като такива пороци в случая не се установяват.
Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната
жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на
ОСГТК на ВКС.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че искът е останал
недоказан. За да се приеме, че ответното дружество е получило суми без основание,
то те следва да са постъпили въз основа на приложен изпълнителен способ след
перемирането, каквито доказателства не са ангажирани, въпреки изрично дадените
указания за това. Освен това по делото не било доказано, че процесните суми са
платени на взискателя, което обстоятелство е следвало да бъде доказано по
делото.
Безспорно е между страните, че с влязло в сила на 04.11.2019
г. решение от 30.09.2019 г., постановено
по гр. д. № 31359/2019 г. по описа на СРС, 35 състав е признато за установено,
че ищецът С.Х. не дължи на ответника
следните суми: сумата от 8911,67 лв., представляваща главница за разходвана
топлинна енергия за периода от м.01.2001 г. до м.04.2008 г., сумата от 3931,96 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2001 г. до 26.06.2009 г.,
както и сумата от 763,74 лв., представляваща направени разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по по ч.гр. д. № 8580/2009 г. по описа на СРС, 89
състав. В мотивите, съдът е направил фактически констатации относно това, че
изпълнителният лист е издаден на 19.08.2011 г., изпълнителното дело е
образувано на 27.10.2011 г., прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
неизвършване на изпълнителни действия на 27.10.2013 г., а на 13.03.2014 г. е
наложен запор на трудово възнаграждение.
По делото е приобщено и удостоверение с изх. №
056069/22.11.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20118440403599 по описа
на ЧСИ С.Я., от което се установява, че е образувано от „Т.С.“ ЕАД срещу С.П.Х.
горепосоченото изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 8580/2009 г. по описа на СРС с длъжник С.П.Х., което е прекратено въз
основа на постановление от 18.11.2019 г. и Решение по гр.д. № 31359/2019 г.,
СРС. По делото постъпилите суми в периода 12.05.2014 г. до 31.08.2015 г. са
разпределени по следния начин: за взискателя сумата от 5051,90 лева, такса по т. 26 – 435
лева, обикновени такси - 84 лева и
такси по т. 31 - 19,10 лева.
Към доказателствената съвкупност е приобщена и сметка от
21.11.2019 г. от ЧСИ С.Я. за платена такса от С.Х. на ЧСИ за изготвяне на удостоверение
в размер на 36 лева, ведно с квитанция за извършено плащане на същата.
СРС приел, че правната квалификация на исковете е по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Настоящият състав намира, че точната правна квалификация
на исковете за сумата от 5051,90 лв., представляващи суми, събрани по
принудителен ред от ищеца по изпълнителен лист, вземанията по който са признати
за погасени по давност с влязло в сила решение е такава по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание
е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална
липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото
погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н. В този смисъл решение № 93
от 24.09.2019 г по гр. д. № 3221/18 г на ВКС, III ГО, което се споделя и от
настоящия състав на СГС. На следващо място, искът за сумата от 538,10 лева,
представляваща такси и разноски, удържани от ищеца в изпълнителното
производство, както и искът за сумата от 36 лева, представляваща заплатена от
ищеца такса за издаване на удостоверение от ЧСИ по изпълнителното производство следва
да бъдат квалифицирани като такива по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Погрешната правна
квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на
един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които
в случая правилно са били преценени от първоинстанционния съд /т.е. липсва
нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес/.
Видно от диспозитива на влязлото в сила решение е
признато за установено между същите страни, че вземанията по изпълнителния лист
по ч.гр.д. 8580/2009 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело при
ЧСИ С.Я. под № 3599/2011 г. са погасени към давност. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Със задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 2 от
18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. , ОСГТК на ВКС, е прието, че силата на
пресъдено нещо има правоустановяващо действие. Обхваща основанието и размера на
признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от
страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане
е недопустим. С решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011 г., г. к.,
ІІ г. о. на ВКС е прието, че качеството "пресъдено нещо" на решението
по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно
съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица
непререшимост на разрешения спор. Следователно когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск
и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в
последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да
се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.
Поради наличието на влязло в сила решение по въпроса дали
са погасени по давност вземанията на „Т.С.“ ЕАД по изпълнителния лист,
настоящият състав не може да пререшава повдигнатия правен спор, нито да
преценява правилността или допустимостта му, а е длъжен да го зачете. „Т.С.“
ЕАД е била страна в това производство, но същото не е обжалвано, което е видно
от поставения удостоверителен печат за влизането му в законна сила.
По делото изрично е оспорен от ответника само един от
елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно получаването на
процесната сума от същия с твърдение, че сочената сума не е постъпила по негова
сметка. Настоящият състав обаче приема, че противно на твърденията на
ответника, това обстоятелство се установява по делото. От съвкупната преценка
на писмените доказателства се установява, че в периода от 12.05.2014 г. до
31.08.2015 г. са постъпили суми по запор на трудовото възнаграждение от С.Х. по
изпълнителното дело в размер на 5 592 лева, от които в полза на взискателя са
преведени суми в общ размер на 5051,90 лева, а в полза на ЧСИ са разпределени такси
в общ размер на 538,10 лева. Удостоверението представлява официален
свидетелстващ документ, чиято формална и материална доказателствена сила не е
оспорена, нито оборена в хода на процеса. При зачитане на материалната
доказателствена сила на издаденото от съдебния изпълнител удостоверение за
събраното от длъжника по принудителен ред, настоящият състав намира, че сборът
на предаденото на взискателя по изпълнителното дело е 5051,90 лева и са събрани
от ищеца такси на ЧСИ от постъпилите суми в размер на 538,10 лева. Принудително
събраните парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл.
118 от ЗЗД, поради което може да се иска тяхното връщане (Решение № 1483 от
1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, I г. о.; Решение № 112 от 11.02.2010 г.
по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т.
д. № 98/2012 г. на ВКС, II т.о., и др.)
Доводът на ответното дружество, че не дължи сумата за
такси на ЧСИ в общ размер на 538,10 лева е неоснователен. Взискателят дължи да
понесе разноските по аргумент от чл. 79 ГПК, тъй като те са били платени за
удовлетворение на взискателя в предизвикания от него изпълнителен процес, а
съдебният изпълнител не дължи обратно таксите, тъй като това е негово законно
възнаграждение за надлежно свършена работа. /по аргумент от ТР № 4/2017 г. от
11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователна е претенцията за сумата от 36 лева,
представляваща такса за удостоверение. Установява се от доказателствата по
делото, че ищецът е заплатил тази сума за целите на доказване на исковата си
претенция пред съда: представена е фактура на негово име и квитанция за платена
на каса сума от 36 лева на 21.11.2019 г., а удостоверението /л. 8 от делото/ е
издадено на 22.11.2019 г. Ответникът не дължи такси за издаденото по искане на
ищеца удостоверение за факти и обстоятелства, които са в негова доказателствена
тежест в исковото производство. Ето защо, ответникът не се е обогатил за сметка
на ищеца с тази суми. По тези съображения, исковата претенция за сумата от 36
лева, представляваща такса удостоверение следва да бъде отхвърлена.
Следователно по делото
е доказано кумулативното наличие на материалноправните предпоставки за
уважаване на предявените искове за сумите от 5051,90 лв. и 538,10 лева, поради
което в тази част постановеното първоинстанционно решение като неправилно
следва да бъде отменено. Същевременно искът за сумата от 36 лева правилно е бил
отхвърлен, макар и при различни мотиви, поради което в тази част решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
В първа инстанция, ищецът е претендирал 325,04 лева -
държавна такса и 860 лева, възнаграждение за един адвокат съгласно договор за
правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност е
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
до 611 лева съгласно минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Във
въззивна инстанция претендира държавна такса в размер на 162,52 лв., но е внесена
в размер на 151,04 лева /л. 33/. Въззивникът претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 860 лева съгласно договор за правна защита и
съдействие. Направеното възражение за прекомерност е основателно и следва да
бъде намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до размер от 611 лева с оглед
гореизложените съображения. Следователно, съразмерно с уважената част на
исковете, сторените разноски от ищеца в размер на 831 лева – възнаграждение за един адвокат и държавна такса за първа
инстанция и 757 лева –
възнаграждение за един адвокат и държавна такса за въззивна инстанция следва да
бъдат възложени в тежест на ответника „Т.С.“ ЕАД. Същевременно, съразмерно
изхода на спора, юрисконсултското възнаграждение на Т.С. ЕАД за първа инстанция
е в размер на 1 (един) лев, следователно първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта над 1 (един) лева до размер от 100 (сто) лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20273975 от
11.12.2020 г.по гр.д. № 7223/2020 г. по описа на СРС, 128 състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
осъдителните искове, квалифицирани по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявени от С.П.Х.,
ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** за сумата от 5 051,90 лв., представляваща получена без основание сума от „Т.С.“
ЕАД по изпълнително дело № 20118440403599 по описа на ЧСИ С.Я. с peг. № 844 от
КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. ч.гр.д. 8580/2009
г., вземанията по който са признати за погасени по давност с влязло в сила на
04.11.2019 г. решение от 30.09.2019 г.,
постановено по гр. д. № 31359/2019 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата
от 538,10
лв., представляваща удържани от ищеца като длъжник такси и разноски по
изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба от 11.02.2020 г., както и В ЧАСТТА,
с която С.П.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** сумата
над 1 лев до размер от 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** да
заплати на С.П.Х., ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД сумата от 5 051,90 лв. (пет
хиляди петдесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща получена без
основание сума от „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело № 20118440403599 по описа на
ЧСИ С.Я. с peг. № 844 от КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.
8580/2009 г., СРС, вземанията по който са признати за погасени по давност с влязло
в сила на 04.11.2019 г. решение от
30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 31359/2019 г. по описа на СРС, 35 състав,
както и по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 538,10
лв. (петстотин тридесет и осем лева и десет стотинки), представляваща удържани от ищеца такси и разноски по изпълнителното
дело, ведно със законната лихва върху сумите
от подаване на исковата молба – 11.02.2020 г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20273975 от
11.12.2020 г.по гр.д. № 7223/2020 г. по описа на СРС, 128 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати на С.П.Х., ЕГН ********** сумата в общ размер
на 831 лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат и държавна такса за първа инстанция и сумата в
общ размер на 757 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат и държавна такса за въззивна
инстанция.
Решението в частта по иска с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5051,90 лева подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните при условията на чл. 280, ал.1 и
ал. 2 ГПК. В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.