М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 606/18 г.
Срещу
подсъдимите И.С.С. и С.С.С. е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1 т. 3 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2,вр. чл.28 ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК затова,че в периода 27.10.2017 г.-28.10.2017 г.
в гр.Казанлък в условията на продължавано престъпление на два пъти като
непълнолетни но разбирайки свойството и значение на извършеното и можейки да
ръководят постъпките си в съучастие помежду си като извършители чрез
разрушаване на прегради здраво направени са защита на имот са отнели чужди
движими вещи на обща стойност 563,21лв. от владението на К.С.К. *** с МОЛ К.П.
М.- Вл. без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят като деянието е извършено повторно и в немаловажен случай и от
двамата подсъдими.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие, представителя на
РП-Казанлък поддържа обвиненията и пледира съдът да признае подсъдимите за
виновни като им определи наказания от
една година и шест месеца лишаване от свобода което наказание на основание
чл.58а от НК бъде намалено с една трета.Пледира съдът да приложи разпоредбата
на чл.68 от НПК по отношение на двамата подсъдими.
В
разпоредителното заседание пострадалите от МБАЛ ‘Д-р
Стамболски’ гр.Казанлък предявиха граждански иск срещу двамата
подсъдими като за подс.С.С. със съгласието на баща му за
причинените им имуществени вреди в размер от 451.80 лв. ведно с законната лихва
считана от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на главницата.
Съдът
прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск и конституира
пострадалия като граждански ищец в
процеса.
След
приключването на съдебното следствие гражданския ищец поддържа иска и моли
съдът да го уважи в пълен размер.
В
съдебното заседание подс. И.С.С. се признава за виновен, като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 от НПК.
Подс.
С.С.С. също се признава за виновен като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не събират
доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на двамата подсъдими пледира съдът да ги признае за виновни като наказанието им
бъдат определени в рамките на минимума предвиден за престъпното деяние което да
бъде намалено с една трета, както и да бъде уважен гражданския иск.
Съдът като взе предвид направените от двамата
подсъдими самопризнания , фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и
установени с доказателствени средства по реда на НПК приема за установено
следното;
Братята
подс. И.С. и С.С. минавали на 27.10.2017
г. покрай дома на св. К.К. ***.
Тогава
решили да влязат вътре да отнемат каквито вещи има .Двамата подс. с бутане отворили прозорец от ПВЦ дограма на първия
етаж на стая която било ползвана като
всекидневна проникнали вътре откъдето отнели мобилен телефон марка ‘Глобул мув’ведно със
зарядно устройство за него,ръчен часовник марка ‘JAPONA’,сгъваемо
ножче с дължина 10см. с острие 5 см.,2бр. сребърни синджира с дължина 30 см
и тегло 5 гр. единия а другия 8 гр.,чифт
обеци и фенерче със лед батерия с дължина 15 см .
След
това излезли през прозореца през който били влезли и отишли в дома си.
След
разкриване на кражбата с протокол за доброволно предаване от 01.11.2017 г. подс.И.С. предал на органите на МВР- ръчния
часовник,мобилния телефон със зарядното и сгъваемия нож които със разписка от
07.11.17 г. били върнати на пострадалия св.К..
С
протокол за доброволно предаване от 02.11.2017 г. Ф. Анг. майка на подсъдимите
предал на органите на МВР сумата от 30 лв., за възстановяване на причинените
имуществени вреди на св. К. .
С
разписката от 07.11.2017 г. сумата от 30 лв. била предадена на пострадалия св.К..
На
28.10.2017 г. двамата подсъдими заедно със малолетния им брат Ю. влезли в двора на МБАЛ ’Д-р Стамболски’
в гр.Казанлък за да търсят отпадъчно желязо.
Също
с бутане отворили прозорец на постройка служеща
за лаборатория и влезли вътре.
От
там взели една медицинска аптекарска везна която сложили в чувал и излезли от
лабораторията .
След
това с ръце счупили прозореца на единия от гаражите на болницата и заедно със
брат си Ю. влезли вътре.
С
нож срязали захранващия трифазен кабел
на голям електрожен с дължина около два метра и диаметър ф 40 и кабел с дължина
около три метра и диаметър ф20 и ги сложили в чувал.Взели и мононофазен
разклонител с дължина 25 метра с една гнездо който също сложили в чувала.
Излезли
през счупения прозорец, но били
забелязани от св. В.Василева.
Тримата
отишли в циганската махала в гр. Казанлък, където разглобили везната, счупили и
изхвърлили дървената и част, и взели само металната. Изгорили обвивката на
кабелите като взели медта.
Отишли
в пункт за изкупуване на метални отпадъци на фирма ‘Алфа
Стийл’ ООД в гр.Казанлък където предали желязото и
медта.Желязото било със тегло 5 кг. а медта със тегло 6 кг..
Св.
Василев изплатил на подс. С.С. сумата от 33.30 лв. .Била издадена
покупко-изплащателна сметка № 23515/28.10.2017 г..
Пострадалите
от МБАЛ ‘Д-р Стамболски’
гр. Казанлък след като установили кражбата сигнализирали на органите на МВР.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието за което бил съставен протокол за оглед
на местопроизшествие ведно със фотоалбум.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че
стойността на отнетите вещи от пострадалия св. К.К. е за сумата от 111,41 лв. а
стойността на отнетите вещи от пострадалите от МБАЛ ‘Д-р
Стамболски’ гр. Казанлък е за сумата от 451,80 лв., като общата
стойност на всички отнети вещи е за сумата от 563,21 лв..
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепя от показанията на св. К.К.,,К. Вл., В. В., Кр. П., П. Ж.,В. С.
и Ю. С., от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и от
писмените доказателства- протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,протоколи за разпознаване на лица
и предмеути, протоколи за доброволно предаване, разписки за върнати вещи
покупко-изплащателна сметка и др. които
подкрепят направените от двамата подсъдими признания.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че подс. И.С.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Подс.
С.С.С. от обективна и субективна страна също
е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна при условията на едновременно извършителство по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК подс.И.С. и С.С. са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението кражба- отнемане.
Посредством
него са отнели чужди движими вещи имащи определена стойност /експертиза/.
По този начин двамата подсъдими са
прекъснали връзката между собствениците и техните вещи, като са установили своя
трайна фактическа власт и са имали възможност да се разпореждат със тях, както
във своя така и в полза на трето лице.
При
осъществяване на деянията подсъдимите са разрушили преграда здраво направена за
защита на имот/ счупили стъкло на
прозорец/ поради което деянието следва да се квалифицира по чл.195 ал. т.3 от НК.
Подсъдимите
са знаели и съзнавали,че без да разрушат преградите не биха могли да реализират
целта си – да отнемат вещите.
Със
споразумение по НОХД № 127/17 г. по описа на РС-Казанлък подс.И.С. е осъден на
основание чл.195 ал.1 от НК . Споразумението е влязло в законна сила на
01.03.17г., и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл. 30 от НК
сегашната му престъпна дейност се явява извършена в условията на повторност
по чл.28 ал.1 от НК / специален
рецидив/.
Деянието
с оглед неговата обществена опасност /
най-често срещаните престъпления в нашето общество/, така и с оглед лошите
характеристични данни на подс. И.С. правят случая немаловажен.
Поради
това деянията му следва да се квалифицират и чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Подс.
С.С. също преди осъществяване на деянията също е осъждан
по НОХД № 127/17г. и по НОХД № 1313/ 16г. и двете по описа на
РС-Казанлък и също не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК
престъпната му дейност също следва да се квалифицира като повторност по чл.28
от НК / специален рецидив/.
Деянието отново с оглед неговата обществена опасност /
най-често извършваните престъпления в нашето общество/ така и със оглед лошите
му характеристични данни правят случая немаловажен и деянията му също следва да
се квалифицира и по чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Престъпленията
извършени от подс.И.С. и С.С. на 27.10.17 г. и 28.10.2017 г.са извършени с две
отделни деяния всяко едно от които осъществява състава на чл.195 ал.1 от НК,
извършени през непродължителен период от време и при една и съща обстановка поради което всяко последващо се явява
продължение на предходното с оглед неговата насоченост и определеност –
облагодетелстване по неправомерен начин поради което следва да се квалифицират
и във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Преди
осъществяването на деянията включени в продължаваното престъпна дейност двамата
подсъдими са били непълнолетни. В създалата се фактическа обстановка, те са
могли да се ориентират ,да вземат правилни решения , да оценяват постъпките
си.Извършили са поредица от отделни и координирани действия / отнели са
вещите, занесли са ги в домовете си
,изгорили са обвивката на кабелите ,след което са ги предали на пункт за
изкупуване и др./ поради което съдът приема,че са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си поради което и
на основание чл.31 ал.2 от НК ще следва да носят наказателна отговорност като
наказанието им следва да се определи при условията на чл.63 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на двамата подсъдими
следва извода,че са действали умишлено.
Подсъдимите
са съзнавали обществено-опасния характер на деянията си, предвиждали са
настъпването на обществено-опасните последици от тях и са искали настъпването
им.
Предвид
изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът счита,че подс.И.С.С. и С.С.С. следва
да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА ;
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.И.С. съдът приема-
обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-направените
самопризнания, невисоката стойност на отнетите вещи и младата му възраст.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства но над
предвидения в закона минимален размер и
със оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
На
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива и намалява
така определеното наказание с една трета на осем месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачита времето през което подс.И.С. е бил
задържан под стража считано от 03.11.2017г., като на основание чл.59 ал.2 от НК зачита и времето през което подс. е
бил задържан с Постановление на РП-Казанлък от 02.11.2017г. на основание чл.64
ал.2 от НПК.
Отложеното
наказание по НОХД № 127/17г. по описа на РС-Казанлък от шест месеца лишаване от
свобода следва да се изтърпи отделно от подс.И.С. на основание чл.68 ал.1 от НК, при първоначален общ режим.
Съдът
обмисли приложението на чл.69 ал.2 от НК по отношение на отложеното наказание,
но с оглед лошите му характеристични данни и обстоятелството,че спрямо него са
прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН които не са довели до положителен
резултат счита,че отложеното наказание следва
да се изтърпи отделно.
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. С. С. съдът приема- обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-направените
самопризнания, невисоката стойност на отнетите вещи и младата му възраст.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства но над
предвидения в закона минимален размер и
със оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
На
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива и намалява
така определеното наказание с една трета на осем месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачита времето през което подс.И.С. е бил
задържан под стража считано от 03.11.2017 г., като на основание чл.59 ал.2 от НК зачита и времето през което подс. е
бил задържан с Постановление на РП-Казанлък от 02.11.2017 г. на основание чл.64
ал.2 от НПК.
Отложеното
определено общо наказание с определение
от 01.03.201г. по НОХД № 1313/16 г. НОХД № 127/17 г. по описа на РС-Казанлък от
шест месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи отделно от подс. С.С. на
основание чл.68 ал.1 от НК, при първоначален общ режим.
Съдът
обмисли приложението на чл.69 ал.2 от НК по отношение на отложеното наказание,
но с оглед лошите му характеристични данни и обстоятелството,че спрямо него са
прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН които не са довели до положителен
резултат също счита,че отложеното
наказание следва да се изтърпи отделно.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ;
С деянието извършено от двамата подсъдими И.С.
и С.С. *** което представлява престъпление на пострадалите от МБАЛ ‘Д-р Стамболски’
гр. Казанлък са причинени имуществени вреди.
На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД двамата подсъдими дължат обезщетение което
по размер следва да се определи от съдът.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства ;
1.Начина
по който са причинени вредите - чрез престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 от НК.
2.Формата
на вина - пряк умисъл.
3.Размера
на причинените имуществени вреди – 451.80 лв.- експертното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза.
Следователно
при анализа на горепосочените обстоятелства съдът счита,че предявения
граждански иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер от
451.80лв..
На
основание чл.86 ал.2 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД подс. И.С. и С.С. дължат
и законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане 28.10.17г. до
окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата
по ГПК подс. И.С. и С.С. следва да
заплатят държавна такса в размер от 50 лв. върху уважения граждански иск.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. И.С. и С.С. следва да заплатят съразмерно направените по
делото разноски в размер от 83,36 лв.- възнаграждения за експертите по сметка
на ОД на МВР Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;