№ 144
гр. Бургас, 04.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000100 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „В. Г.“ ООД (н),
подадена чрез временния синдик - И. Р., срещу определение № 260222 от
21.03.2022 г., постановено по т. д. № 93/2021 г. по описа на Бургаски окръжен
съд, с което производството по делото е прекратено.
Посочва се, че съдът назначил особен представител на ответниците – С.
Б. К., З. С. К. и М. П. П. и указал на жалбоподателя – конституиран като
съищец с определение от 26.05.2022 г., да предплати разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на по 1 255.12 лв. за всеки
от тримата ответници или общо 3 765.36 лв., с указание, че при неизпълнение
делото ще се прекрати. Така определените разноски не били предплатени и от
първоначалния ищец. (А и Л Т. П.“ ЕООД)
Отправените неколкократно молби от временния синдик на „В. Г.“ ООД
(н) до съда по несъстоятелността по т. д. № 339/2016 г. по описа на БОС, за
разрешение да извърши плащане на депозит за възнаграждение на особените
представители, били оставени без уважение по съображения за липса на
достатъчно предплатени от кредиторите разноски по реда на чл. 629б ТЗ.
Посочва се, че производството по т. д. № 93/2021 г. по описа на БОС е
образувано по отменителен иск в производството по несъстоятелност на „К.
И.“ ООД (н), на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. С оглед особения характер на
предявения отменителен иск – за попълване масата на несъстоятелността, в
частната жалба се развиват доводи за съобразяване по аналогия на правилото
1
на чл. 694, ал. 7 ТЗ, според което държавната такса не се внася предварително
и следва да се определи върху ¼ от вземането. Изложени са аргументи, че
понастоящем са висящи 15 бр. дела, образувани по отменителни искове по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ и, ако по всяко от делата бъде определен депозит за особен
представител на ответниците физически лица, „В. Г.“ ООД (н) като съищец и
кредитор на масата на несъстоятелността на „К. И.“ ООД (н) следвало да
заплати на основание чл. 47, ал. 6 ГПК значителни по размер суми, каквито
средства липсват и не са предплатени от собствените му кредитори в
производството по несъстоятелност.
Поддържа се, че определянето на възнагражденията на особените
представители по чл. 47, ал. 6 ГПК при съобразяване на Наредба № 1 от 9-ти
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би
препятствало достъпа до правосъдие на жалбоподателя, както и възможността
за попълване и осребряване масата на несъстоятелността на неговия длъжник
- „К. И.“ ООД (н). Цитирана е съдебна практика – определение № 162 от
06.03.2018 г. на ВКС, по ч. т. д. № 2785/2017 г. Второ ТО в насока, че в
случаите, когато възнаграждението на особения представител е за сметка на
масата на несъстоятелността, то същото следва да се определи по аналогия с
хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на Закона за правната
помощ.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия по разглеждането му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ал. Й. К. - синдик
на „К. И.“ ООД (н), който поддържа становище за основателност на частната
жалба. Изложени са доводи за незаконосъобразното назначаване на особен
представител на ответниците, тъй като не били налице предпоставките по чл.
29, ал. 3 ГПК - при неизвестен настоящ или постоянен адрес. Съдът следвало
да положи усилия за издирване на ответниците, а в условията на евентуалност
се възразява относно начина на определяне на възнаграждението. Синдикът
на „К. И.“ ООД (н) като съищец не разполагал с достатъчно средства за
заплащане на възнаграждение за особен представител в размер, определен по
Наредба №1/2004 год. на ВАС. Счита, че цитираната от жалбоподателя
съдебна практика е съобразена с естеството на делото, възнаграждението
2
следва да се определи по ЗПП и да се внесе не от несъстоятелния ищец, а от
бюджета на Бюрото за правна помощ.
Иска се определението да бъде отменено с указания към
първоинстанционния съд – съдебните книжа да бъдат връчени съгласно чл.
53 ГПК, евентуално - възнаграждението на особения представител да се
определи в размерите по Наредбата към ЗПП.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна в
процеса, против съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274,
ал. 1, т. 1 ГПК и разгледана по съществото си е основателна, макар и не по
изложените в нея доводи и съображения.
Производството по т.д. № 93/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд е
образувано по искова молба, подадена от „А И Л Т. П.“ ЕООД против „К. И.“
ООД (н), и физическите лица – С. Б. К., З. С. К. и М. П. П., с правно основание
чл. 649, вр. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – за обявяване за недействителна по
отношение кредиторите на „К. И.“ ООД (н) сделката за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. С. В., комплекс „П. Б.“, ет. 3, ап. С59 -
подробно индивидуализиран, сключена с нотариален акт № 113, т. VIII, рег.
№ 9854, д. № 1446 от 2019 г., вписан в СВ – Несебър под № 149, том 14, дело
№ 2751 от 30.07.2019 г.
С определение от 26 май 2021г. „В. Г.“ ООД е конституирано като
съищец по делото.
На основание чл. 649, ал. 3 ТЗ, с разпореждане от 5-ти април 2021 г.
като съищец в производстото е конституиран синдикът на „К. И.“ ООД – Ал.
Й. К..
С разпореждания от 10 септември 2021г. и 13 декември 2021г., съдът
като е установил, че след извършените от връчителя посещения на в периода
от 22 юли 2021 г. – 23 август 2021 г. на удостоверените в регистър по
БУЛСТАТ адреси за кореспонденция, е приел, че ответниците физически
лица С. Б. К., З. С. К. и М. П. П. са уведомени редовно за образуваното дело
на 07.09.2021г. по реда на чл. 53 вр. чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК и на всеки един
от тях в качеството му на самостоятелна страна в процеса следва да бъде
назначен особен представител на разноски на ищеца в размер, определен по
3
Наредбата за минималните размери на адвокатските - от 1 255.12 лв. за всеки
или общо 3 765.36 лв.
Съобщения с указания за предплащане на посочените суми са връчени
на първоначалния ищец - „А И Л Т. П.“ ЕООД и съищеца „В. Г.“ ООД, но
въпреки дадените неколкократно указаната, определената от съда сума за
възнаграждение на особен представител не е предплатена.
Срокът за изпълнение указанията е изтекъл на 15-ти март 2022г., но
възнаграждение за особен представител не е внесено.
По делото не се установява съобщение за предплащане на сумата да е
връчвано на конституирания служебно от съда, на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ
съищец – синдика на „К. И.“ ООД (н), Ал. Й. К..
Данъчната оценка на имота по процесната сделка, съгласно
представеното по делото удостоверение от 19-ти март 2021 г. е 24 170.90 лв.,
като съгласно нотариалният акт за сключване на процесния договор за
продажба на недвижим имот, правото на собственост е придобито от
ответниците както следва: З. С. К. – 25% и за С. Б. К. и М. П. П. – общо 75 %,
в режим на съпружеска имуществена общност.
Въз основа на гореизложеното Бургаски апелативен съд намира, че
размерът на възнаграждението за особени представители, които да бъдат
назначени на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответниците – физическите лица
С. Б. К., З. С. К. и М. П. П., следва да се съобрази с цената на иска, предявен
на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – за обявяване относителната
недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на
договора за продажба на недвижим имот, определяема съгласно чл. 69, ал. 1,
т. 4 вр. т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на имота – предмет на договора.
Видно от представената данъчна оценка на имота, същата е в размер на 24
170.90 лв., съобразно което минималното възнаграждение, определено по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на общо 1 255.12 лв.,
който размер следва да се разпредели според интереса на всеки от
ответниците – 25% за З. С. К. и общо 75% за С. Б. К. и М. П. П., в каквото
съотношение е придобито от тях правото на собственост според клаузите в
нотариалния акт за сключване на процесния договор.
4
Освен това е възможно и следва да се извърши преценка съгласно чл.
47, ал. 6, пр. 2 ГПК, според фактическата и правна сложност и съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв относно наличието на възможност
размерът на възнаграждението да бъде определен и под минималния, но не
по-малко от една втора от него.
Доводите в частната жалба за приложение по аналогия на правилото на
чл. 694, ал. 7 ТЗ към задължението за предплащане на разноски за особен
представител, както и за определянето му при съобразяване разпоредбите на
ЗПП, са неоснователни. Облекчените условия, предвид правото на защита на
страните по искове на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, са изрично регламентирани
в чл. 649, ал. 6 ТЗ и те касаят само задължението за предварително плащане
на държавната такса. Както правилно се изтъква в частната жалба, исковете
по чл. 649, ал. 1 ТЗ са в интерес на всички кредитори на несъстоятелния
търговец. В интерес на кредитора – предявил иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, е да
предплати необходимите разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК, във връзка с което
същият има право на преценка за всеки конкретен случай и относно
целесъобразността на заплащането на такива разноски. Когато самият
кредитор е в производство по несъстоятелност, този иск се предявява в
интерес и на собствените му кредитори, които по същият начин и по своя
преценка – според очаквания резултат от делото и възвращаемост на
разноските пор чл. 47, ал. 6 ГПК за сметка на насрещната страна, могат да
осигурят средства за разноските по реда на чл. 629б ТЗ.
Цитираната в частната жалба съдебна практика е постановена за случай
на определяне възнаграждението на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК
на дружество в несъстоятелност, което е ответник по предявения от
синдиците на същото дружество иск, като изрично е посочено, че се касае за
възнаграждение за назначения особен представител (по чл. 29, ал. 4 ГПК),
което при всички случаи ще остане за сметка на масата на
несъстоятелността). В случая се касае за възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК,
съгласно която възнаграждението се определя съобразно чл. 36 ЗА и Наредба
№ 1/2004г.
Извън посоченото по-горе, следва да се отбележи също, че необходим
другар съгласно чл. 649, ал. 3 ТЗ и същиец по делото е синдикът на
несъстоятелния длъжник и ответник, чиято маса се цели да бъде попълнена с
5
предявения отменителен иск - „К. И.“ ООД (н). Синдикът защитава общия
интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и
попълва масата на несъстоятелността - така определение №257/06.07.2020
год. по т.д.№778/20 год. II т.о. на ВКС. Исковете по чл. 649, ал. 1 от ТЗ се
предявяват в интерес на всички кредитори, за да бъде попълнена масата на
несъстоятелността, от която те по-късно да се удовлетворят, ето защо именно
от масата на несъстоятелността следва да бъдат авансирани необходимите за
развитието на производството разноски. Както вече се каза, при завеждането
на иска синдикът е освободен от задължение за предварително внасяне на
държавната такса, но не и от разноски. Изискванията на Търговския закон към
дейността на синдика са по-високи спрямо обичайните (чл. 660 ал.1 от ТЗ),
поради което е необходимо разрешение от съда по несъстоятелността за
предплащане на разноските, а ако в особената сметка няма достатъчно
средства – синдикът следва да инициира предплащане на сума от кредиторите
по чл. 629б от ТЗ, в чийто интерес именно е предявен отменителния иск.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260222 от 21.03.2022 г., постановено по т. д.
№ 93/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по
делото е прекратено и
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6