Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.3.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7926 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ от Кодекса на застраховането (отм.)
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Х.И.Н. твърди, че е пострадал
при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 05.01.2016 г. в гр.
София, на бул. Ст. М.. Произшествието настъпило, след като водачът на лек
автомобил с рег. № ****И.Р.А., при извършване на маневра десен завой, не
пропуснала пресичащия на разрешителен сигнал на светофара пешеходец – ищеца,
който твърди да е пресичал в съответствие с правилата за движение. В резултат
от произшествието ищецът претърпял следните увреждания: фрактура на основата на
четвърти пръст на лявата ръка, контузия на шийните прешлени в областта на
С6-С7, контузия на корема и на гръдния кош, остра стресова реакция. Той бил
откаран в Спешно отделение на ВМА-София, където преминал през болнично лечение.
В периода на лечението и след това ищецът имал затруднения, ограничения и болки
при движението на лявата ръка, неудобства и затруднения в ежедневието, които
ищецът търпял поради коремна и гръдна травма. Наложило му се да ползва отпуск
по болест от 44 дни. Поради стресът на ищеца се наложило да ползва помощта на
психиатър. До момента ищецът продължавал да изпитва болки, а движенията му били
ограничени и затруднени. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача
на л.а. „Хюндай“ с рег. №****е застрахована от ответното дружество. Предявява
претенция за заплащане на обезщетение от 30000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 05.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът
З. „Л.И.“ АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил. Оспорва на
5.1.2016 г. да е настъпила твърдяното от ищеца ПТП, в резултат на което да са
му причинени сочените в исковата молба увреждания. Оспорва наличието на остра
стресова реакция, както и необходимостта от лечение от психиатър. Твърди прекомерност на претендираното
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д.,
поддържа иска и моли на ищеца да се присъдят претендираните разноски.
Ответникът, чрез юрк. Й., оспорва исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
От Констативен протокол за ПТП от
05.01.2016 г. на СДВР, отдел Пътна полиция, както и Акт за установяване на
административно нарушение № 541498/23.03.2016 г. се установява, че на
05.01.2016 г. в гр. София, л.а. „Хюндай“, рег. № ******, управляван от И.Р.А., е реализирал ПТП с пешеходеца Х.И.Н..
По отношение на механизма по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И.А.. Свидетелката
сочи, че на 05.01.2016 г. е управлявала процесния автомобил. Сутринта, между
9:15 и 0,20 часа е навлязла в кръстовището на бул. Джеймс Баучер с ул. Велчова
Завера на зален сигнал на светофара, завивайки надясно. При маневрата не е
видяла пресичащи пешеходци, не помни на земята да е имала маркировки.
Свидетелката предполага, че пешеходецът е навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба, тъй като иначе би пресекъл преди нея и тя не би могла да
го бутне. Автомобилът, управляван от свидетелката, е бил първи на светофара,
макар да е било зима и да е валяло сняг, видимостта е била ясна. Не може да
каже откъде се е появил пешеходецът. Не е усетила да бута пешеходец. Някой
почукал на стъклото на автомобила и й казал „Защо ме бутнахте?“. Тя му
отговорила, че не го е бутнала, както и че трябва да вземе едно дете, което да
закара. Качила пешеходецът в колата и заедно отишли до квартал Изток, откъдето
трябвало да вземе детето. В колата пешеходецът й се оплакал, че го боли пръста,
предложила му да сложи сняг. Ищецът казал, че иска да го върне на същото
кръстовище, защото е бил иЗ.алян. Свидетелката не помни това обстоятелство,
вероятно поради притеснение. Не е обжалвала наказателното постановление,
съставено и й шест месеца по-късно. В момента на маневрата не е имало други
пресичащи пешеходци или паркирани автомобили, не помни дали е имало забърсвания
на автомобила от досег с друго лице.
По делото е приета и неоспорена
Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А.П.А.. Вещото лице,
анализирайки събраните гласни и писмени доказателства, посочва, че уврежданията
на пешеходеца могат да се получат при удар от автомобил или при падането му
след удара. Мястото на удара по дължина на пътя е на пешеходната пътека, а по
широчина на пътя – на 2,0 м. вляво от десния бордюр. Зелените сигнали за л.а.
„Хюндай“ и за пешеходеца се включват едновременно, но продължителността им е
различна. ИЗ.аляните дрехи показват, че той е бил отблъснат и е паднал върху
платното за движение. Според експерта при движение на автомобил пешеходец не
може да почука, защото автомобилът се движи. Почукване се прави на спрял
автомобил. Ето защо вещото лице достига до извод, че пешеходецът първо е
паднал, иЗ.алял е дрехите си и след това е почукал на прозореца на автомобила.
Едва тогава автомобилът е спрял. На падналия пешеходец му трябва време да падне,
да се осъзнае и да стане за поне 2-4 секунди. За това време автомобилът ще
измине не по-малко от 12-17 метра и след това пешеходецът, за да почука на
прозореца на автомобила, трябва да стигне до автомобила. Ето защо според
експерта е иЗ.лючен варианта пешеходецът първо да е изкалял дрехите си и след
това да причаква автомобил, за да И.ценира удар на стъклото. Т.е. имало е удар
между автомобила и пешеходеца, последният е отблъснат и е паднал на платното.
Водачът – независимо кога, е реагирал и е спрял, а пешеходецът е бил близо до
спрения автомобил, станал е и е почукал на стъклото. При завиване л.а. „Хюндай“
се е движел с около 15-20 км/ч. При 15 км/ч опасната зона за спиране е 5,9 м.,
а при 20 км/ч – 8,64 м. Поради липса на доказателства за начина на движение на
пешеходецавещото лице посочва, че при бавен ход (от 3,8 км/ч) ударът е
предотвратим. При спокоен ход (5,3 км/ч) до бързо тичане (15,5 км/ч) ударът е непредотвратим. Линията на видимост за водача
на л.а. „Хюндай“ спрямо пешеходеца при потегляне вероятно не е била добра, но
след изминаване на 2 м. водачът на автомобила вече е имал добра видимост,
защото пешеходецът е пред автомобила вдясно. В заключение се сочи, че и двамата
участници са имали възможност да не допуснат ПТП, ако водачът на автомобила е
наблюдавал внимателно пътя и зоната на пешеходната пътека постоянно и е
пропуснал пешеходеца да премине пръв по пешеходната пътека. На свой ред
пешеходецът, от техническа гледна точка, преди да стъпи на пешеходната пътека,
също е имал възможност да се огледа наляво и да види завиващия л.а. Хюндай, да
прецени скоростта му и дали е опасно да пресича.
Ищецът е ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност в периода 05.01.2016 г. – 14.01.2016 г., 15.01.2016 г. –
18.01.2016 г., 19.01.2016 г. – 17.02.2016 г. По делото е представен Амбулаторен
лист от преглед при психиатър – д-р С.Й.Т., осъществен на 14.01.2016 г.
Поставена е диагноза „остра стресова реакция“ като в анамнезата е описано, че
след остро стресово изживяване пациентът станал напрегнат и тревожен, с нарушен
сън, плачливост и емоционална лабилност. Като обективно състояние е отразено
„Тревожно депресивен синдром, апсихотичен, със свръхценностни интерпретации,
без суицидни мисли. Изразени вегитативни симптоми.“. Предписани са медикаменти
и психотерапия. Няма данни за продължителност на приема на медикаменти, както и
ищецът да е спазил препоръките за психотерапия с оглед своевременното му
възстановяване.
По делото е приета Комплексна
съдебномедицИ.ка експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.Г. и д-р Х.М.. Вещите
лица посочват, че от процесното ПТП Х.Н. е получил следните увреждания:
неразместена фрактура на основата на първа фаланга на ІV пръст на лявата ръка,
контузия на гръдния кош и на корема, кръвонасядане и охлузване на дясно бедро. Спешна
помощ на ищеца е оказана във ВМА-София, където на лявата ръка му е поставена
гипсова лонгета за 30 дни. След този срок му е била необходима рехабилитация за
възстановяване на пълния обем на движенията. Към момента на прегледа от
експертите (17.05.2018 г.) не се установяват остатъчни явления вследствие на
получените при процесното ПТП травми. Възможен е захват в пълен обем на
пръстите на лявата ръка. Липсва дефицит на активните и пасивни движения на
шията и на снагата на ищеца. Прогнозата за развитие на здравословното му
състояние е благоприятна.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката М.Х.Н., майка ищеца. Свидетелката
сочи, че на 05.01.2016 г. ищецът й позвънил и я уведомил, че го е блъснала
кола. Вечерта свидетелката го видяла – бил уплашен и стресиран, разплаквал
се от най-малкото нещо. Споделил, че има
синини по цялото тяло, че има болки. Споделил, че шофьорът на блъсналия го
автомобил му предложил да го закара до болница, но първо са ходили да закарат
дете на друго място, поради което го върнали на мястото на инцидента и се
наложило ищецът да повика линейка. След инцидента ищецът не могъл да ходи на
работа, приятелката му се грижела за него, с една ръка нищо не можел да
направи. Страхувал се да излиза на улицата и да пресича. Може би няколко месеца
бил в това състояние. Посетил болница в Банкя за рехабилитационни процедури за
около 10 дни. Болките продължили около година.
Съдът обсъжда така събраните
доказателства по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки близката връзка на свидетелката
с ищеца. Същите в голямата си част не кореспондират на изводите на вещите лица
за около 1 месец здравословното състояние на ищеца по повод счупената фаланга
да е възстановено, като сходен е периодът за възстановяване от получените
кръвонасядания, контузии и охлузвания. По делото не са представени други
доказателства, потвърждаващи необходимостта от възстановяване за период,
по-дълъг от определения от вещите лице, поради което в тази част съдът не
кредитира дадените показания.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Застрахованото при ответника лице на
общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и
страдания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, че гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил – И.А., е застрахована при
ответното дружество.
Противоправното деяние - причиняване
на пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от заключението на
автотехническата експертиза. Събраните по делото доказателства еднопосочно
установяват видимостта да е била ясна и водачът на лекия автомобил да е имал
възможност да възприеме пресичащия пешеходец. Изводът, който се налага при
преценка на тези доказателства е, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ е
допуснал настъпване на произшествието, поради това, че не е пропуснал
пешеходеца, осъществяващ пресичане на пътното платно, в което автомобилът е
навлизал. Така той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
уредени в чл. 35,ал. 4 ЗДвП.
От процесното ПТП, ищецът е претърпял
вреди – травматологични увреждания, довели до интензивни болки и страдания. От
назначената по делото Комплексна съдебномедицИ.ка експертиза се установява, че
ищецът е получил фрактура на основата на първа фаланга на ІV пръст на лявата
ръка, контузия на гръдния кош и на корема, кръвонасядане и охлузване на дясно
бедро, като възстановителният период е 1 месец с необходимост от рехабилитация
за възстановяване движенията на пръста. Съдът не кредитира свидетелските
показания след инцидента ищецът да е бил в безпомощно състояние и да се е
нуждаел от помощ на трето лице. Характерът и степента на увреждането
предполагат самостоятелност на извършваните дейности от ежедневието, макар и с
присъщите на имобилизацията на лява ръка неудобства. Същевременно претърпяната
остра стресова реакция може да бъде провокирана от неочакваността на процесното
ПТП. Няма данни ищецът да е спазил препоръките за участие в психотерапия, респ.
да е допринесъл за своевременното си психическото възстановяване. Не се твърди
и не се установява ищецът да изпитва сочения в исковата молба страх от
пресичане.
Съдът съобразява изводите на експертите,
че към настоящият момент ищецът е напълно възстановен. Не се доказват
усложнения в резултат на инцидента. Ето защо на възмездяване подлежат търпени
болки и страдания само в рамките на възстановителния период.
При това положение, отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде
ангажирана.
Бланкетно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, съдът намира за недоказано.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на увреждането, изпитваните от ищеца болки, имобилизация и
медикаментозно лечение, негативното отражение на инцидента върху психиката на
ищеца, довело до промяна в поведението и ежедневието в рамките на
възстановителния период. Същевременно събраните доказателства установяват
здравословното състояние на ищеца да е напълно възстановено. При определяне на
обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода,
на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона
лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 5000 лева.
Предвид уважаването на главния иск,
уважена следва да бъде и претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.01.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата
По
отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от иска, ответникът дължи заплащане на ищеца на 204
лв. – държавна такса (0,17% (5000/30000) от сторените по делото разноски в общ
размер 1200 лв.). Дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
следва да бъде присъдено в размер на 243,10 лв. (1430*0,17).
Сторените от ответника разноски са в
общ размер 350 лв. (100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 250 лв. депозит за
Автотехническа експертиза). Вещите лица по допуснатата Комплексна съдебномедицИ.ка
експертиза не са отговорили на поставените от ответника задачи, поради което в
съдебно заседание на 08.06.2018 г. съдът е постановил връщане на внесения
депозит. Съобразно отхвърлената част от иска (0,83%) на отвеника следва да се
заплатят разноски в общ размер 290,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
съобразно уважената част от исковете, разноски в размер на 144,50 лв.
(850*0,17).
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******да
заплати на Х.И.Н., ЕГН **********,
по банкова сметка *** ***:
-
на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 5000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно
събитие, настъпило на 05.01.2016 г., по причина на противоправното поведение на
водача на лек автомобил „Хюндай" с peг. № ****, ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата до пълния
предявен размер от 30 000,00 лева.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
– държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 204,00 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. М.С. Д., IBAN ***, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 243,10 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
144,50 лева – държавна такса за първоинстанционното производство съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х.И.Н., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 290,50 лева – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: